РЕШЕНИЕ

№ 106

гр. Варна, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков Членове: Даниела П., Костова Светослава, Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600197 по описа за 2025 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивната проверка е законосъобразността на присъда № 25/17.03.2025, постановена по НОХД № 1699/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна. Подсъдимият К. Ц. К. ЕГН ••••••••••, от гр. Варна, е признат за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.354а, ал.3 от НК, тъй като на 08.08.2024г., в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества или техни аналози - коноп /марихуана/, с общо нето тегло 45, 09 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2, 48 %, на стойност 901, 80 лв. /деветстотин и един лева и осемдесет стотинки/ и метамфетамин, с общо нето тегло 0, 04 грама и съдържание на активен компонент метамфетамин под 0, 1 %, на стойност 2, 80 лв. /два лева и осемдесет стотинки/. На основание чл. 54 от НК са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години и „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

ВОС оправдавал подс.К. по първоначално възведеното обвинение по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски; налице е произнасяне досежно вещественото доказателство по делото.

Въззивното производство е инициирано по жалба на защитника на подс.К. – адв. С. И. АК-Варна, в която се твърди, че така постановената осъдителна присъда е неправилна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, почива на негодни доказателства и доказателствени средства – оспорва се доказателствената годност на разпитаните по делото като свидетели полицейски служители. Прави се искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В условията на евентуалност се поддържа оплакване за завишеност на наложените наказания.

Срещу оправдателната част на присъдата е постъпил протест на прокурор при ВОП. С него се твърди, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал доказателствата по делото и необосновано е отхвърлил тезата на публичното обвинение, че държаните от подсъдимия наркотици са били предназначени за продажба. Тази цел била изводима от осъществената същия ден продажба на наркотично вещество на Е.А.. Въззивната инстанция е сезирана с искане за осъждане на подс.К. по по-тежкото обвинение, предявено му с обвинителния акт.

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна, подс.К. се явява лично и чрез защитника си – адв. И., поддържа жалбата, отново акцентирайки на негодността на част от събраните на досъдебното производство доказателства – с позоваване на чл.118, ал.3 от НПК се оспорва допустимостта на показанията на разпитаните по делото полицейски служители, тъй като били провели разузнавателни беседи по ЗМВР с подсъдимия. Според защитата, освен самопризнанията на подсъдимия, не са налице доказателства, че иззетите вещества са били държани от него. Настоящата инстанция е сезирана с искане за отмяна на така постановената присъда и постановяване на нова, с която подс.К. К. да бъде оправдан, поради липса на безспорни и категорични доказателства в подкрепа на обвинението – заявено за първи път в пледоарията по същество пред ВАпС.

Представителят на АП-Варна поддържа протеста на основанията, изложени в него. Съответно изразява становище за неоснователност на жалбата и несъгласие с развитите доводи от защитата. Иска се осъждане по предявеното на първа инстанция обвинение по чл.354а, ал.1 НК и налагане на наказанията, поискани от първоинстанционния прокурор.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. К. предоставя на съда решението по виновността му.

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК констатира, че както протеста, така и жалбата са неоснователни по следните съображения:

Съдебното производство по отношение на подсъдимия К. К. пред първостепенния съд – ВОС, е проведено по общия ред. От събраната по делото доказателствена се установява следната фактическа обстановка:

През лятото на 2024 г. подсъдимият К. си купувал от различни лица високорискови наркотични вещества, които после употребявал. Държал ги в пристройка в двора, а не в дома си на ул. „Антон Франгя“ № 8 в гр. Варна.

На 08.08.2024 г. свидетелите Х.Ч., Н.Д., Б.Г. и Н. С. – и четиримата полицейски служители, били изпратени да наблюдават павилион за бързо хранене тип скара, разположен на пазарчето в ж.к. „Младост“, гр.Варна, тъй като била постъпила информация, че подс.К. разпространявал наркотични вещества на работното си място. Там той работел с Т.Т. (отказал да свидетелства на основание чл.121, ал.1 от НПК – л.45 от дп).

Свидетелите Ч. и С. трябвало да наблюдават павилиона, а свидетелите Д. и Г. били по-отдалечени, тъй като задачата им била да установят и задържат лицата, които евентуално ще закупят наркотични вещества.

Свидетелите С. и Ч. видели как подс.К. се срещнал с друг мъж до павилиона. Като се разделили, мъжът се качил в лек автомобил и потеглил по бул. „Сливница“. Свидетелите Д. и Г. последвали автомобила и поискали съдействие от екип на СПС. Така автомобилът бил спрян в близост до магазин „Мебелна палата“. У мъжът, който се срещнал с подс.К., /установен като Е.А. и отказал да свидетелства на основание чл.121 от НПК/ било установено бяло кристално вещество.

Свидетелят Дуцолов информирал по телефона свидетелите С. и Ч. за случилото се. По-късно Д. и Г. се върнали и наблюдението продължило. В момент, когато подсъдимият и колегата му Т.Т. били пред павилиона, полицейските служители предприели действия по проверка на подсъдимия и колегата му. У Т. установили кристално вещество, а у подсъдимия К. не намерили нищо. Т. бил задържан и отведен в Трето РУ на ОД на МВР Варна, а подсъдимият К. бил задържан и отведен до ул. „Антон Франгя“ № 8, където той живеел заедно със съпругата си и детето им. Там в периода 17.30 ч. - 19.30 ч. разследващ полицай от Трето РУ извършил претърсване. По време на претърсването установил и иззел от пералня „Зануси“, намиращата в стара тухлена постройка, разположена зад основната къща, картонена кутия съдържаща суха зелено-кафява тревиста маса. От помещение, обособено като работилница, намиращо се в двора, на около 15 м. от входа му, разследващият полицай иззел алуминиево фолио с неправилна форма, съдържащо бяло кристално вещество.

Съставеният протокол за претърсване и изземване, бил представен в срока по чл.161 от НПК за одобряване на съдия от окръжен съд Варна. С Разпореждане № 1355, постановено на 09.08.2024 г. протоколът бил одобрен.

От заключението на назначената в хода на ДП ФХЕ се установява, че иззетите вещества са:

• сухата тревиста маса е марихуана с общо тегло 45, 09 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2, 48 %, а - бялото кристалообразно вещество представлява метамфетамин, с общо нето тегло 0, 04 грама и съдържание на активен компонент метамфетамин под 0, 1 %.

Стойността на иззетото, определена съобразно метода за математическо изчисление, съгласно Приложение № 1 към Постановление на МС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството е 901, 80 лв. на марихуаната и 2, 80 лв. на метамфетамина.

Изложената фактическа обстановка, се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели - Х.Ч., Н.Д., Б.Г. и Н. С., , включително и тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т. 1 и 2 от НПК от досъдебното производство, частично от обясненията на подс.К., от заключението на физико-химическата експертиза, протокола за оценка на наркотични вещества, справката за съдимост, протокола за претърсване и изземване, протокола за личен обиск по чл.80 от ЗМВР, както и от другите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Видно от изложената по-горе фактическа обстановка, въззивната инстанция приема за установена сходна на тази, описана в мотивите от първостепенния съд. На първо място тя е изводима от показанията на Х.Ч., Н.Д., Б.Г. и Н. С., които непосредствено и последователно са разказали в рамките на проведеното от ВОС съдебно следствие за възприетите от тях действия на подсъдимия, за срещата му с Е.А., за проведения разговор между тях, за последвалото задържане на А., за установеното у него и у Т. бяло кристалообразно вещество, за проведеното претърсване в дома на подсъдимия.

Въззивната инстанция не споделя аргументите на защитата, че нормата на чл. 118, ал. 2 НПК следва да бъде тълкувана в смисъл, че изцяло изключва възможността ангажирани в разследването полицейски служители да вземат участие в процеса в качеството им на свидетели. В допълнение към съображенията на първоинстанционния съд следва да бъде посочено и следното:

Обсъжданата забрана е относима само до хипотезата, в която тези свидетели в показанията си дават информация за факти и обстоятелства, които не са възприели лично, а са им станали известни в рамките на оперативната беседа. Нормата не налага процесуална забрана по отношение на информация, която е била възприета лично от полицейските служители, да бъде годен доказателствен източник. Ето защо те не само могат да бъдат разпитвани в качеството на свидетели в производството, но и показанията им, извън посочените по- горе факти, могат и трябва да бъдат обсъждани и съпоставяни с останалите доказателства и доказателствени средства, защото представляват годни доказателствени източници.

Затова ВОС правилно се е позовал при формиране на вътрешното си убеждение на показанията на обсъжданите свидетели. Освен това те са напълно еднопосочни и кореспондират с останалите събрани в хода на производството доказателства – обясненията на подсъдимия, съставения протокол за претърсване и изземване. В показанията си свидетелите възпроизвеждат факти, които лично са възприели и които без съмнение имат значение за установяване на релевантните за изхода на производството обстоятелства. Липсват доказателства за наличие на някаква заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото, която да поставя под съмнение достоверността на заявеното от тях.

Възможността да бъдат ползвани обсъдените свидетелски показания в тази им част съответства на актуалната практика на ВКС (в този смисъл Р № 303 от 24.06.2025 г. на ВКС по к. н. д. № 387/2025 г., І но, Р 207/2025 г. на ВКС по НД 167/2025 г., 3 НО и Р 130/2025 г. на ВКС по НД 836/2024 г., 3 НО). Тя е в унисон и с мотивите на законопроекта, с който е въведена процесуалната забрана по чл. 118, ал. 2 НПК и с трайната практика на ЕСПЧ, която неотклонно допуска полицейски служители, взели участие в разследването да бъдат разпитани в качеството на свидетели за лично възприети факти и обстоятелства, включени в основния факт на доказване Правилно първата инстанция е кредитирала с доверие обясненията на подс.К., тъй като нито едно доказателство по делото не опровергава заявеното от него, че установените в пристройката в двора а дома му наркотични вещества са били негови и предназначени за лична употреба. Твърдението на прокуратурата, че предназначението им е била за разпространение е напълно голословно.

1. На първо място в обстоятелствeната част на обвинителния акт се твърди, че подсъдимият разпространявал наркотични вещества от дома си на ул. “Антон Франгя“ 8. Твърди се, че полицейското наблюдение било осъществено именно на този адрес. Тези твърдения обаче в хода на съдебното следствие са меко казано непотвърдени – полицейското наблюдение е осъществено на друго място – работното място на подс.К. на пазарчето в ж.к. „Младост“. Срещата с Е.А., върху която прокуратурата гради тезата си за разпространителска цел, също не се е осъществила в дома на подсъдимия, а на пазарчето в ж.к. „Младост“.

1. В обстоятелствената част на обвинителния акт всъщност липсва твърдение подс.К. да се е срещал с А. (според прокурора К. в дома си бил контактувал с няколко лица, без да се посочва тяхната самоличност или брой); липсва твърдение да му е продал каквото и да е, още по-малко наркотично вещество, идентично на намереното в дома на подсъдимия.

1. Твърди се единствено, че при извършен обиск, у Е.А. били намерени „няколко пакетчета от алуминиево фолио, във всяко от които било завито бяло кристално вещество“. Прокурорът не е уточнил какво е това вещество, нито кога и как то е попаднало у А.. При разпита си на досъдебното производство Е.А. е отказал да свидетелства, тъй като би уличил себе си. Затова и доказателствената маса не би могла да бъда попълнена с негов разпит на съдебната фаза.

1. При тези фактически рамки на обвинението, очертани от прокурора с внесения в първата инстанция обвинителен акт, въззивната инстанция намира, че липсва фактическо обвинение някога подс.К. да е разпространил на когото и да било наркотично вещество. Подобен факт не е установен и в рамките на проведеното съдебно следствие.

1. Заявеното от подсъдимия, че си е купил марихуаната и метамфетамина за лична употреба не се оборва от доказателствата по делото.

Права е първата инстанция в извода си, че макар установеното и иззето количество марихуана да е близо 45 гр., то това обстоятелство само по себе си не изключва по категоричен и еднозначен начин възможността то да е било предназначено за лична употреба за по-продължителен период от време. Житейски логично е да се приеме, че подс.К., който пушел по 2-3 цигари всеки ден, се е запасил с известно количество марихуана. Освен това – марихуаната не е била разделена в отделни дози, което би било необходимо, ако тя е била предназначена за разпространение. Не са били установени везни, гриндер или други технически приспособления, които да говорят за евентуална подготовка за разпределянето на наркотичното вещество в дози.

При така установената фактическа обстановка Варненският апелативен съд споделя мотивите на първата инстанция относно материално-правната квалификация на деянието на подсъдимия К.. Същият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. Изпълнени са предписанията на тази законова норма за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление с цитираните правни характеристики и липсват предпоставките, визирани в чл. 304 от НПК, за оправдаването му.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ОС Варна не е допуснал нарушение на закона.

За извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, законът предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба от две до десет хиляди лева.

Определеното от първоинстанционния съд основно наказание от две години лишаване от свобода не е завишено – то е над минимума и под средния размер. То е съобразено с обществената опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия – лице с чисто съдебно минало, работи, семеен. Нито едно от коментираните по-горе характеристики на деянието и личността на дееца обаче не може да се разглежда като изключително, нито пък са многобройни. В наказателното дело не се съдържат доказателства, които да установят наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, които да обосноват извод, че определеното в приложимата наказателноправна норма наказание лишаване от свобода с минимален предвиден предел от две години ще бъде несъразмерно тежко и които да налагат определяне на наказанието лишаване от свобода под този специален минимум. Обществено неоправдано е в случая би било налагане на подсъдимия наказание лишаване от свобода за по-малък срок. Продължителността на наказателното производство също не е значителна – в рамките на една година и един месеца от деня на извършване на деянието наказателното производство е преминало през първа инстанция и през въззивна проверка. Съвкупната преценка на относимите към наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства изисква за извършеното престъпление да се определи наказание лишаване от свобода в съгласие с чл. 54 от НК над минималния предел, предвиден в чл. 354а, ал.3, т.1 от НК – две години, така както е постановил и окръжният съд. Изложеното е относимо и по отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, наложено отново над минималния и под средния размер от 3 000 лева.

Въззивната инстанция не намира основания да преразгледа приложението на института на условното осъждане, нито разполага с подобна процесуална възможност предвид липсата на протест, който би позволил влошаване положението на подсъдимия.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 313 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат връщане на делото за ново разглеждане на от друг състав на съда.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд