Решение № 2108 от 7.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 3210/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР. Образувано е по жалба на П. И. Д., с ЕГН •••••••••• чрез адв. В. Я. АК-Варна срещу Заповед за задържане на лице №3384зз-82/02.02.2024 г., издадена от В. В. Б. – полицейски орган при 09 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането му за срок до 24 часа. С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалния и материалния закон. В конкретния случай оспорената заповед съдържа само правното основание по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за издаването и посочване на текст „данни за извършено престъпление по чл. 343б от НК“, „управлява МПС по въздействие на НВ”. Така заповедта е немотивирана и не отговаря на изискванията по чл. 74 ал. 2 т. 2 ЗМВР да съдържа фактически основания за задържането, като в този смисъл е Решение №8559/06.06.2019 г. по адм. дело №6030/2018 г. на ВАС и Тълкувателно решение №4/22.04.2004 г. на ВАС по дело №ТР-4/2002 г., ОС. В този смисъл следва да се има предвид и Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на ПЕТКОВ И ПРОФИРОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, в което е прието, че единствено посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В заповедта не са посочени никакви конкретни фактически обстоятелства като основание за задържането на жалбоподателя, което е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК вр. чл. 74 ал. 2 т. 2 ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на заповедта. Предлага на съда да отвени изцяло оспорената заповед като незаконосъобразна. В хода на съдебното производство Д. редовно призован, се представлява от адв. Я., който поддържа жалбата, претензира разноски. Ответникът В. В. Б. – полицейски орган при 09 РУ - СДВР, редовно призован не се явява. Представлява се от юркисконсулт •••, който оспорва жалбата, излага доводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Представя писмени бележки, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение – при отменително решение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания посочени в чл. 146 АПК. Съдът намира, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 1 ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно - името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай, съдът намира, че е спазена изискуемата от закона форма. С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за задържане на лице №3384зз-82/02.02.2024 г., издадена от В. В. Б. – полицейски орган при 09 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането на П. И. Д. за срок до 24 часа. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено "данни за извършено престъпление по чл.343б НК. Управлява МПС под въздейдствие на НВ.” Задържането на лицето е извършено в 11.40 часа на 02.02.2024 г. и освободено в 11.35 часа на 03.02.2024 г. Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие от нея. Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя. Преписката е изпратена на СРП по компетнтност, като с Постановление от дата 03.02.2024 г. Д. е привлечен като обвиняем за това, че на 02.02.2024 г. в гр.София, управлява МПС след употреба на наркотично вещество кокаин – престъпление по чл.34б ал.3 НК. По делото като доказателства са приети представените с административната преписка материали, вкл. тези представени от Софийска районна прокуратура. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72 ал.1 ЗМВР. Приложена е заповед за компетентност на конкретния полицейски служител, който е издал заповедта, която се оспорва - В. В. Б., заемащ длъжността мл. експерт и командир на отделение полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към 09 РУ-СДВР. Издадена е в предвидената в чл. 74 ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото по чл. 74 ал. 2 ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването й, а именно по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР. Полицейското задържане не може да е произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел, в тази насока е и Решение №9425/2016 г. на ВАС по адм.дело №3914/2015 г. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона. Разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР предполага наличие в кумулативна взаимовръзка на следните предпоставки: От една страна за лицето, което се задържа да има данни, че е извършило престъпление и да е бъде съобразено дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка. От представения доказателствен материал се установява, че жалбоподателят на дата 02.02.2024 г. в гр.София, управлявал л.а. „•••” с рег. №•••, след употреба на наркотично вещество – кокаин, установено чрез техническо средство „Драгтест 5000” с №ARKD 0017 – престъпление по чл.34б ал.3 НК. По отношение на жалбоподателят била издадена заповед за задържане на лице рег.№3384зз-82/02.02.2024 г. от ладимир В. Б. – полицейски орган при 09 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72 ал. 1 ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа". Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74 ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 02.02.2024 г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане. Съгласно чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на задържането на Д. е имало данни, от които може да се направи обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК, а по-късно тези обстоятелства са обективирани и в образувано ДП /бързо производство/ №3384ЗМК-185/2024 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр.№3098/2024 г. по описа на СРП, вкл. и привличането на Д. в качеството му на обвиняем, видно от постановление от дата 03.02.2024 г. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Задържането е за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето. В атакуваната заповед е посочено коректно т. 1 на чл. 72 ал. 1 ЗМВР. За да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Текстът посочен в заповедта – "данни за извършено престъпление по чл.343б НК. Управлява МПС под въздейдствие на НВ.” е подробен и ясен, и в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното производство. За прилагане на ПАМ по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление, както и да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на задържания и настоящ жалбоподател са антажирани. Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правноопределен резултат. Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган. Неоснователни са и твърденията в жалбата, задържането е незаконосъобразно. Задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска заповед допринася за постигане на целите, посочени в закона и не съставлява необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателя чрез лишаването му от свобода, което да противоречи на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито са заповедите за задържане. При този изход на делото, претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение следва да му се присъди на основание чл. 143 ал. 3 АПК вр. чл.37 ЗПП. На основание Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед правната и фактическа сложност на делото, същото следва да е в размер на 100 лв., като съдът съобрази сложността на делото, броя и явяването в съдебни заседания, вкл. и представените писмени бележки от проц.представител на ответника. Така мотивиран, СРС, НО, 121-ви състав на основание чл. 143 ал. 3