РЕШЕНИЕ

№ 1683

гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Гражданско дело № 20211100106500 по описа за 2021 година Предявена е частична осъдителна претенция с правно основание по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Б.Ф.“ твърди, че в продължение на 6 години ползва в качеството си на наемател язовир „Берсин“ с площ от 414.642 дка, както и кантона към този язовир, находящи се в землищата на с. Берсин и с. Багренци, община Кюстендил. Ищецът управлявал и стопанисвал имота като рибностопански обект по силата на Договор за наем № РД -53-3/10.01.2013 г., сключен с ответното дружество „Н.с.“ ЕАД, първоначално сключен за 3 години, а впоследствие срокът бил продължен. Твърди, че в наетия обект извършил множество подобрения, грижел се за имота и рибното стопанство като добър стопанин и нямал нито едно възражение от наемодателя за целия период на правоотношенията. На 09.01.2019 г. страните подписали Договор за спогодба № Д -53-3-8/09.01.2019 г., по силата на който ищецът продължил да стопанисва имот, като в т. 4.1 от договора срокът на ползване бил определен „до провеждане на тръжна процедура за отдаване под наем“. Ответникът организирал търг, който бил проведен на 07.05.2019 г. Ищецът сочи, че атакувал по съдебен ред издадената заповед за класиране на участниците в проведения търг с трайно наддаване пред Администратиевн съд София град, която жалба била счетена за неоснователна. На 28.08.2019 г. в 10.20 часа в процесния имот се явили инспектор Е.Д.Н., придружен от две патрулни полицейски коли, в които били общо 6 човека – униформени служители на МВР. Също така се явили служители на ответното дружество „Н.с.“ ЕАД, като под страх да не бъде арестуван управителя на ищцовото дружество напуснал помещенията на кантона, като взел най- скъпите си вещи, а останалите движими вещи не му било дадено време да ги изнесе. Ищецът поддържа, че насилствено е бил отнет всякакъв достъп до стапанисвания от него язовир. Към посочената дата 28.08.2019 г. язовирът бил зарибен с голямо количество риба, като с действията си служители на ответника причини загуби на ищеца поради невъзможността да реализира рибния ресурс, който се намирал в язовира. Ищецът уточнява, че противоправното поведение на ответното дружество се изразява в насилствено отнетия достъп до водното огледало на язовира, довело до невъзможност рибния ресурс- собственост на ищеца /създаден, отглеждан и поддържан от ищцовото дружество в продължение на над шест години/ да бъде усвоен и реализиран. Ответникът в нарушение на установения в закона ред, а именно без да е проведено производство по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, без да е налице валиден изпълнителен титул е отстранил ищеца от наетия имот и поставен в невъзможност да стопанисва пълния с риба язовир, да няма право на улов и да реализира рибата. Ищецът твърди, че съгласно чл. 27а от Закона за рибарството и аквакултурите, ежегодно бил задължен до края на месец януари на всяка текуща година да депозира в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ формуляр за статистика на обекта, което задължение ищецът изпълнявал ежегодно за периода от 2016 г. до 2019 г. Посоченият формуляр съдържал пълна и актуална информация за произведените количества риба в язовира, както и данни за реализацията им, които се водели в Дневник за продажби, издаден от Изпълнителната агенция. В случая зарибяването на язовира, отглеждането и съхранението на рибата било изцяло за сметка на ищеца, както и реализацията на рибата се извършвала през цялата текуща година. Въз основа на подаваните формулари, били извършвани проверки на дейностата на дружество, видно от Констативни протоколи № 38–18.03.2019 г. и № 88/14.05.2019 г., съставени от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Посочените документи установявали, че ищецът стриктно спазвал разпоредбите на Закона за рибарството и аквакултурите и нямал констатирани нарушения за целия период на дейност. Ищецът обобщава, че бил отстранен от язовира неочаквано и с насилие, без да му е била дадена възможност да защити интереса си като организира и реализира рибния ресурс – собственост на дружеството. С нотариална покана рег. № 19021 от 24.09.2019 г. на нотариус с рег. № 302 от НК, връчена на ответното дружество на 25.09.2019 г. ищецът помолил да му бъде разрешен достъп до водното огледало на язовира в определен период от време с цел да евакуира част от рибата в язовира. Ищецът не получил отговор на нотариалната покана. Било образувано производство по реда на чл. 207 ГПК по гр. дело № 51997/2019 г. за обезпечаване на доказателства, като била приета експертиза, която установявала, че в язовира са останали нереализирани количества и незавършено произвоство на риба в общ размер на 48447 кг. със средна пазарна стойност от 6 лв. на килограм. Следователно ищецът е претърпял имуществена вреда от нереализирано количество риба и незавършено производство към месец септември 2019 г. в размер на 290682, 00 лв.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 60000, 00 лв. –частично заявена претенция от 290682, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от противоправното поведение на служители на ответника под формата на пропусната полза в размер стойността на рибния ресурс в язовира към месец септември 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2019 г. до окончателоното й заплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответника „Н.с.“ ЕАД оспорва предявения иск. Твърди, че е собственик на процесния язовир, който е въведен в експлоатация през 1993 г. Язовирът представлявал съоръжение със земнонасипна дига и изграден с предназначение за напояване на изградени поливни площи в землищата на с. Берсин и с. Багренци. Сочи, че процесният имт бил неправомерно държан от ищцовото дружество по следните съображения: към 10.01.2019 г. бил прекратен сключения с ищеца Договор за наем № Д-53- 3/10.01.2013 г. поради изтичане на определения срок, което било посочено в Договор за спогодба № Д-53-38/09.02.3029 г. –а именно в изпълнение на Решение на Съвета на директорите на ответника по Протокол от 01.04.2019 г., Заповеди на изп. директор на ответника от 09.04.2019 г. и от 08.05.2019 г. за определяне на наемател; на основание заповед № 94/20.05.2019 г. на управителя на „Н.с.“ ЕАД клон Струма- Места, е назначена комисия за предаване владението на процесния имот със съставяне на приемо- предавателен протокол, който да бъде подписан от двете страни; при посещение на място комисията не е успяла да приеме владението на имота, поради отказ от страна на ищеца за предаване на същия; по силата на Нотариална покана с изх. № Д-53-3-10/10.06.2019 г. чрез нотариус П.П. с рег. № 533 на НК, връчена на 17.06.2019 г. ответникът поканил ищеца за доброволно предаване на имота, който отказал предаване на същия. В изпълнение на издадената заповед от 27.08.2019 г. комисия, назначена от ответника, извършва посещение на място на 28.08.2019 г. и със съдействие на служители на ОД на МВР Кюстендил бил доброволно предаден неправомерно държания собствен на ответника имот. Представляващия ищцовото дружество подписал изготвения предавателно – приемателен протокол от същата дата. Поради изразеното желание от страна на ищеца за допълнително време за пълното освобождаване на имота, управителят на ответника иззпратил уведомително писмо на 29.08.2019 г., с което на ищецът е предоставен срок за оскончателното освобождаване на имота до 15 календарни дни, считано от получаването – 04.09.2019 г. т.е. крайния срок за окончателно освобождаване на наетия имот е 19.09.2019 г. В предоставения срок били изнесени вещите и материали на ищеца – била извадена поставена садка във водното огледало на язовира и бил разглобен изграден дървен навес до входната врата на кантона. Ответникът оспорва също така твърденията на ищеца за претърпени вреди, като сочи, че в отговор на изпратена от него молба до ИАРА, Отдел „Рибарство и контрол – Западна България“ бил уведомен, че за периода от регистрацията на рибното стопанство /2014 г./ до прекратяване на същата, няма извършено зарибяване на обекта. Ответникът твърди също така, че ищцовото дружество е нарушило владението от момента на обявяване на тръжната процедура за отдаване под наем на процесния имот и не е предало същото по силата на прекратения Договор за спогодба от 09.01.2019 г., изрично посочено в раздел 4, т. 4.2.1 от същия. По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че страните по делото са сключили договор за наем на 10.01.2013 г., по силата на който „Н.с.“ ЕАД е отдало на ищцовото дружество „Б.Ф.“ ЕООД за временно и възмездно ползване за срок от три години водностопанско съоръжение- язовир „Берсин“ с площ от 414.669 дка, представляващ имоти № 000024 в землището на село Багренци, с № 000150 в село Берсин, и с № 000151 в село Берсин, /в т. ч. кантон със ЗП 258/, община Кюстендил, с цел извършване на рибностопанска дейност. В чл. 15 от договора е разписано задължение на наемателя да подаде заявление до съответната Басейнова дирекция, за издаване на разрешително за ползване на воден обект и да заплати предвидените за това такси. Съгласно чл.22 от договора наемателят може да извършва зарибявания за своя сметка, с цел поддържане на естествения прираст на рибата, с подходящи видове риба по свое усмотрение, при спазване на изискванията на Закона за рибарството и аквакултурите. В чл. 25, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие, за продължаване срока на договора за още три години, в случай, че наемателят не отправи предизвестие за прекратяването му в срок от 30 дни преди изтичане на срока, за който е сключен.

Не се спори, че договорът за наем е продължен за срок от още три години, който срок е изтекъл на 10.01.2019 г. На 09.01.2019 г. страните са сключили Договор за спогодба № Д -53-3- 8/09.01.2019 г., с който са регламентирани правата и задълженията им за продължаващото възмездно ползване на процесния имот до провеждане на тръжна процедура за отдаване под наем на процесния язовир /чл. 4.1. от договора/. В раздел I, чл. 1.1.2 страните са обективирали приетото за установено между тях прекратяване на договора за наем, поради изтичане на срока, за който е бил сключен, а именно на 10.01.2019 г. Съгласно чл. 3.3. ищецът се е задължил при прекратяване на настоящата спогодба да освободи и предаде имота на ответника в състояние не по-лошо от това, в което го е получил, като се отчита обикновеното овехтяване.

Въз основа на заповед № РД-11-105 от 08.05.2019 г. на изп. директор на ответното дружество, за наемател на обект язовир „Берсин“ е определен „Д и Д Ф.“ ЕООД. С влязло в сила на 23.12.2019 г. определение по адм. дело № 5966/2019 г. по описа на Административен съд София град жалбата на ищеца срещу гореописаната заповед е оставена без разглеждане.

По делото е представена заповед № 94 от 20.05.2019 г. на управителя на „Н.с.“ ЕАД, клон Струма- Места, с която е назначена комисия за изземването на процесния имот от ищеца поради прекратяване на договор за наем № Д – 53-3 от 10.01.2013 г. поради изтичане на определения срок към 10.01.2019 г., посочено в Договор за спогодба от 09.01.2019 г., както и в изпълнение на Решение на Съвета на директорите на „Н.с.“ ЕАД по Протокол от 01.04.2019 г., Заповеди на изп. директор на ответника от 09.04.2019 г. /за откриване на тръжна процедура за отдаване под наем/ и с № РД-11-105/08.05.2019 г. /за определяне на наемател/. Представена и заповед №208/27.08.2019 г. на управителя на ответника с идентично съдържание, а именно за изземването на процесния имот със съдействието на служители на ОД на МВР Кюстендил на 28.08.2019 г. На 17.06.2019 г. на ищеца е била връчена нотариална покана- получена от управителя, с която е поискано в 5- дневен срок от връчването й да предаде държането на процесния имот.

Не се спори, че на 28.08.2019 г. в процесния имот се явили служители на ответното търговско дружество и полицейски служители от ОДМВР – Кюстендил, обезпечаващи спазването на обществения ред. На посочената дата имотът е предаден от ищеца на ответника. Това предаване е удостоверено в представения по делото приемо- предавателен протокол от 28.08.2019 г., подписан от управителя на ищцовото търговско дружество, който е посочил, че ще подаде възражения писмено /в том II, от пр. пр.вх. № 1568/2019 г. по описа на РП Кюстендил/. Не се спори също така, че на посочената дата управителят на ищеца е взел само част от вещите си, а впоследствие му е предоставена възможност да изнесе от имота и останалото си имущество с уведомително писмо от 29.08.2019 г. На 25.09.2019 г. на ответника е била връчена нотариална покана, с която ищецът е поканил ответното дружество, в периода от 01.10.2019 г. до 03.11.2019 г. включително, да му осигури свободен достъп на ангажирани от ищцовото дружество лица, до водното огледало и крайбрежната ивица на язовир „Берсин“, за да има възможност дружество да извади и изнесе собственото си имущество- рибен ресурс от водната площ на язовира, като е посочил че при неизпълнение на тази покана ищецът кани ответника да му заплати в едномесечен срок от получаване на поканата сумата от 150000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди.

По делото са представени информационни статистически формуляри /ИСФ/, подавани от ищеца в периода от 2017-2020 г. в ИАРА, извлечение от дневник на продажбите за периода 2017-2019 г., фактури от 2015 г. за закупуване на зарибителен материал, както и фактури за продажба на риба в периода от м.11.2018 г. до м.05.2019 г. на стойност 12046, 97 лв.

В производството по гр. дело №51997/19 г. по описа на СРС е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което общото производство на язовир „Берсин“ е 29 тона годишно, като язовирът се зарибява през пролетта с еднолетни видове риба, като видовете риби, които се отглеждат в язовира са шаран, толстолоб, бяла риба, пъстърва. Вещото лице прави извод въз основа на представените от ищеца фактури за закупуване на зарибителен материал, че през 2015 г. е извършено зарибяване на язовира на 02.05.2015 г. с жива пъстърва- 20 кг, на 12.05.2015 г. с шаран-800 кг, на 26.06.2015 г. личинка бял амур и личинка на шаран. Към 23.01.2019 г. ищецът е представил резултати от подаден в ИАРА инфорамционно статистически формуляр за прозведени количества риба – шаран 4500 кг, сом 3000 кг, бял амур 1000 кг, толстолоб – 800- кг, общо 16500 кг. Към датата на експертизата аквакултурата, която е зарибена през май- юни 2015 г. е напълно полова зряла. Въз основа на информационно статистически формуляр от 31.01.2019 г., подаден от ищеца до ИАРА, вещото лице е направило извод, че произведеното общо количество към 2019 г. е 16500 кг, продадени са 2133 кг за 2019 г., като нереализираните количества и незавършено производствао на риба е 48447 кг.

Според показанията на свидетелката А.Х.Д.- която се намира във фактическо съжителство с управителя на ищцовото дружество, които настоящата инстанция кредитира при отчитане на възможната им заинтересованост - чл. 172 ГПК, се установява, че язовирът се стопанисва от търговското дружество от 2013 г. След като наело язовира, ищцовото дружество започнало да почиства прилежащата територия, като водораслите били механично отстранени. След получаване на съответните разрешителни, било извършено зарибявания на язовира с различни видове риба – толстолоб, амур и шаран. Рибата се продавала на търговци, като главно месеците преди Никулден била по- голяма реализацията на риба. Организирани били състезания по риболов- около 6-8 риболовни състезания в годината. Св.

Дамянова заявява, че стопанисването на язовира продължило до 28.08.2019 г., когато без никакво предупреждение дошли две патрулки с полицаи и 7-8 коли, от които слезли 10-15 цивилни хора. Свидетелката разпознала двама- трима от тях, че били служители на ответника. Били уведомени, че са дошли да изземат язовира. Те сложили лепенки с печат и катинар на вратите и поставили човек – охрана. От следващия ден, дошла „жива“ охрана, която охранявала язовира и сградата в продължение на един месец.

От показанията на св.Н.К. се установява, че управителя на ищцовото дружество зарибявал язовира всяка година с бял амур, толстолоб, шаран. Сочи, че на републиканското състезание за шаран, проведено през месец май 2019 г. уловът бил 1400 кг риба, а през м. юни 2019 г. на втори кръг – 1900 кг. Най – голям улов на състезание имало през м. септември 2018 г. Свидетелят разбрал от управителя на ищеца, че договорът за наем бил прекратен и вече не бил на язовира. Това му казал управителя през м. март 2019 г. На 28.09.2019 г. свидетелят помагал да бъде преместен багажа от язовира, имало хора от полицията и от институции.

От свидетелските показания на св. Н.Д., които настоящата инстанция преценява по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че е работил на процесния язовир в периода 2013 г. - 2016 г. В този период имало зарибяване на язовира през м. май 2015 г. Първо бил зарибен с пъстърва, а след около 10-12 дена бил зарибен и с шаран. На първото зарибяване присъствали единствено свидетеля и управителя на ищеца. Доколкото свидетеля знае, тогава началникът на ИАРА- Кюстендил имал ангажимент и не присъствал. На второто зарибяване упревителят на ищеца обадил няколко дена предварително и началника на ИАРА присъствал на самото зарибяване. Той обещал, че документите ще бъдат изготвени по- късно в гр. Кюстендил. На място не били подписани протоколи за зарибяване.

По делото е представено удостоверение изх. №902/07.05.2014 г., издадено от МЗХ, ИАРА, на „Б.Ф.“ ЕООД, видно от което на 07.05.2014 г. е извършено вписване в Регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми на обект РС „Берсин“, находящ се в яз. „Берсин“ в землищата на с. Берсин и с. Багренци.

Със заповед № РД-331 от 20.06.2019 г. на изп. директор на ИАРА е прекратена регистрацията на обект за отглеждане на риба и други водни организми на РС „Берсин“, яз. Берсин, удостоверение за регистрация № 902/07.05.2014 г. поради прекратяване на договор за наем № Д-53-3/10.01.2013 г., сключен между „Н.с.“ ЕАД и „Б.Ф.“ ЕООД.

Не е спорно също така, че ищецът е бил титуляр на разрешително за водовземане № 41460005/23.08.2013 г., с което са предоставени права за ползване на воден обект – яз. „Берсин“, поречие Струма, като целта на ползването е за аквакултури и свързаните с тях дейности- зарибяване на водностопанско съоръжение – язовир Берсин с приблизително 1700 кг еднолетни риби от видовете шаран, толстолоб и бяла риба, като крайния срок на разрешителното е бил 10.01.2022 г. С решение № ПО-01-113 от 23.08.2019 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район е прекратено действието на Разрешително за водовземане от 23.08.2013 г., издадено на името на „Б.Ф.“ ЕООД и е преиздадено разрешително за ползване на водния обект на „Д И Д Ф.“ ЕООД.

В писмо, получено от ответника на 09.10.2019 г. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, Отдел „Рибарство и контрол“ Западна България гр. София е посочено, че със заповед № РД-441/20.06.2019 г. на изп. директор на ИАРА е прекратена регистрацията на РС „Берсин“, поради прекратяване на договор за наем № Д- 53-3/10.01.2013 г., сключен между „Н.с.“ ЕАД и „Б.Ф.“ ЕООД; че за периода от регистрацията на рибовъдното стопанство /2014 г./ до прекратяване на същата, няма извършено зарибяване на обекта; зарибяването на риба и други водни организми в рибностопанските обекти по чл. 3, ал.1, т.1 и 2 ЗРА се удостоверява с протокол, който се съставя от комисия, чийто състав се определя от ръководителя на териториалното звено на ИАРА, съгласно чл. 20 от Наредба № 37/10.11.2008 г. за ползване на язовири, държавна собственост; че ръководителите на териториалните звена в гр. София, гр. Кюстендил и гр. Перник не са уведомявани и не са присъствали на извършено зарибяване на рибовъдното стопанство, от което съгласно закона следва, че няма законосъобразно зарибяване и липсват протоколи за зарибяване, както и че наемателят е усвоявал наличния рибен ресурс и декларираните количества по ИСФ не са базирани на официални документи и може да се считат за своеволно написани количества.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявена е частична осъдителна претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се навеждат фактически твърдения за причиняване на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от виновното противоправно деяние на служители на ответното дружество, изразяващо се в насилствено отнемане на достъп до водното огледало на процесния язовир, довело до невъзможност рибния ресурс- собственост на ищеца - да бъде усвоен и реализиран.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните предпоставки: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения –пропусната полза/; 4/ причинно- следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента/; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/ виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Установяването на елементите от обективна страна на горепосочения фактически състав е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване - арг. от чл. 154, ал.1 ГПК. Настоящият състав намира, че по делото не е проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Ищецът е осъществявал държане на недвижимата вещ – язовир „Берсин“ по силата на сключения между страните по спора договор за спогодба от 09.01.2019 г., с който страните са се съгласили ищецът да продължава да ползва язовира за определен период след прекратяване на договора за наем, а именно до провеждане на тръжна процедура за отдаване под наем на процесния язовир. При преценка на събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност СГС приема, че служители на ответното търговско дружество, придружени от полицейски служители, чието присъствие е обезпечавало обществения ред, са посетили процесния обект на 28.08.2019 г. с цел предаване на имота на ответника като собственик. На посочената дата е осъществено предаване на имота, за което от страните е подписан приемо- предавателен протокол. Управителят на ищцовото дружество е подписал лично протокола за предаване на имота на представители на ответника, като не се установява спрямо него да е упражнено физическо и/или психическо насилие, нито физическа сила спрямо самия недвижим имот. Преценявайки показанията на свидетелката А.Х.Д. – очевидец на действията на 28.08.2019 г. с оглед и на евентуалната им заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК, не може да се направи извод нито за проява на физическо насилие, нито проява на друго поведение към ищеца под формата на заплаха като разновидност на насилие, от страна на присъствалите представители на ответника или на придружаващите ги представители на полицията. Други доказателства в този смисъл не са събрани, като поставянето на катинари, респективно охрана на обекта са действия, извършени от служители на ответното дружество, след като са взети движимите вещи на управителя, на неговите близки и на представляваното от него търговско дружество и при наличие на подписан приемо- предавателен протокол за доброволно предаване на имота. В случая субективните възприятия у ищеца на конкретната ситуация не обуславят извод за проява на насилие спрямо него. На управителя Станчев е предоставена възможност да се запознае със съдържанието на протокола за предаване на имота и да отрази с ръкописен текст, че възражения ще изложи на по- късен етап. Посочените действия на служители на ответното дружество не са неочаквани, тъй като са предшествани от няколкократно отправени покани от ответника до ищеца за предаване държането на процесния язовир след прекратяване на наемните правоотношения между страните и изтичане на срока на сключения договор за спогодба от 09.01.2019 г. Ищецът не е оспорил твърдението на ответника, че на 20.05.2019 г. представители на ответника са посетили имота, но до предаване на същия не се е стигнало. На 17.06.2019 г. е връчена нотариална покана лично на управителя на ищцовото дружество за предаване държането на имота с оглед прекратяване на договорните правоотношения между страните във връзка с ползване на язовира. В тази връзка следва да се посочи, че сключения между страните договор за спогодба от 09.01.2019 г. урежда правоотношението между страните във връзка с ползването на процесния язовир и крайния момент на срока за упражняване фактическата власт от страна на ищеца върху имота, а именно до обявяване на тръжна процедура за отдаване под наем на процесния язовир. Посочените действия на ответника следват проведената тръжна процедура и издаване на заповед № РД-11-105 от 08.05.2019 г., с която е обявен за наемател на обект язовир „Берсин“ трето за спора лице, а именно „Д и Д Ф.“ ЕООД. Т. е. ищецът не е имал право да държи имота след м.05.2019 г. и още тогава по силата на договора за спогодба е следвало да освободи и предаде имота на ответното дружество. Това е следвало да стори и в петдневния срок, предоставен му с нотариалната покана, връчена на 17.06.2019 г. Това не е било сторено и до 28.08.2019 г., поради което в случая няма противоправни действия на служители на ответното дружество. Доколкото не се установява да е упражнено насилие по отношение на ищеца при подписване на протокола за доброволно предаване на язовир „Берсин“ на ответника, ирелевантен се явява въпросът дали е следвало д а с е установи владение върху него по реда на някой от предвидените в действащата нормативна уредба правни способи.

Именно на ищеца принадлежи процесуалното задължение /доказателствената тежест/ да установи чрез пълно /по несъмнен, безспорен начин/ и главно доказване, че вследствие противоправното поведение на служители при ответника /насилствено отнемане на достъпа до водното огледало на язовира/ се е достигнало до невъзможност за реализация собствения на ищеца рибен ресурс. А съобразно нормативните правила, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК/, неустановените по несъмнен начин в процеса на доказване правнорелевантни факти се считат за неосъществени в обективната действителност. Поради тези правни съображения поради неустановяване на един от юридическите факти, включени във фактическия състав, обуславящ пораждането на деликтната отговорност, деликтния иск следва да бъде отхвърлен.

В контекста на изложеното съдът не следва да изследва дали в обективната действителност са се проявили и останалите материални предпоставки, обуславящи възникването на деликтната отговорност на ответника.

Но само за пълнота на изложението следва да се посочи, че без да са настъпили вредоносни последици от противоправно поведение, не настъпва деликт. В случая вреда за ищеца липсва, тъй като към 28.08.2019 г. той не е бил собственик на рибния ресурс в процесния язовир. Договорът за наем и договорът за спогодба, въз основа на който ищецът е ползвал водите на процесния язовир в качеството му на рибностопански обект уреждат задължението на ищеца след прекратяване на срока на правоотношението между страните, въз основа на който ищецът е ползвал водите на процесния язовир за риборазвъждане, да върне на наемодателя обекта по договора в състоянието, в което му е бил предаден за ползване, без да са уговорени клаузи във връзка с незавършено рибопроизводство и/или неуловена риба.

Риборазвъждането като дейност е уредена нормативно в Закона за водите /ЗВ/ и Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗРА правото на собственост върху рибните ресурси принадлежи на собственика на съответния обект или на лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или на друго правно основание. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗРА правото на собственост върху рибните ресурси в обектите и съоръженията за развъждане и отглеждане на риба принадлежи на лицата, регистрирани за производство на аквакултури по реда на чл. 25 ЗРА. Съгласно § 1, т. 23 от ЗРА „Рибни ресурси“ са съвкупност от запасите на всички видове риби и други водни организми, свободно обитаващи или развъждани и отглеждани в рибностопански обекти“. Към 28.08.2019 г. ищецът не е установил наличието на нито една от посочените хипотези, които да го легитимират като собственик на рибния ресурс в язовира. Това е така, тъй като договора за спогодба е прекратен към посочената дата, като със заповед № РД-331 от 20.06.2019 г. на изп. директор на ИАРА е прекратена регистрацията на обект за отглеждане на риба и други водни организми на РС „Берсин“, яз. Берсин, а с решение № ПО-01-113 от 23.08.2019 г. на директора на Басейнова дирекция, Западнобеломорски район е прекратено действието на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, издадено на името на ищеца и е издадено разрешително за ползване на водния обект на новия наемател на язовира.

Процесният язовир е държавна собственост, включен под № 45 в Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 към Наредба № 37 от 10 ноември 2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост по чл. 3, ал. 1 Закона за рибарството и аквакултурите, в сила от 21.11.2008 г. Не се спори, че язовира е предоставен за управление и стопанисване на „Н.с.“ ЕАД като е включен в капитала на дружеството. Правото на дружествата, на които е предоставено да ползват държавни имоти, да ги отдават под наем е регламентирано в разпоредбите на чл. 17, ал. 5 ЗВ, вр. чл. 16 ЗДС. Сключване на договор за наем е необходимо условие за издаване на разрешително за практикуване на стопански и любителски риболов и риборазвъждане в държавните язовири. В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата № 37/10.11.2008 г. е предвидено, че лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в обектите по чл. 3 ЗРА, се регистрират в ИАРА след издаване на съответно разрешително по ЗВ. Именно за нуждите на регистрационното производство разпоредбата на чл. 25а, ал. 2, т. 1 от цитирания закон изисква представянето на документ, удостоверяващ основанието за ползване на съответния обект. Прекратяването на регистрацията е предвидено на две самостоятелни основания, а именно при отнемане на разрешителното по ЗВ, както и при изтичане на срока за ползване на обекта /чл. 25г ЗРА/. Действието на издаденото разрешително се прекратява по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността на основание чл. 79, ал. 1 ЗВ. Т.е. прекратяването на правото на ползване на водоползвателя върху недвижимия имот, където осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, представлява основание за прекратяване на действието на разрешителното за водоползване /чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗВ /. Разрешителното за ползване на воден обект се издава във връзка и за да обслужи дейността, свързана с развъждането и отглеждането на риба. За вписването в регистъра по чл. 25, ал. 1 ЗРА на лица, които желаят да осъществяват дейността по риборазвъждане и отглеждане на риба и други водни организми, се изисква също документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползването на обекти, държавна, общинска или частна собственост. С оглед взаимната обвързаност на двете производства, прекратяването на правото на ползване върху имота, в който се осъществява дейността по риборазвъждане и отглеждане на риба или на други организми, е основание за прекратяване на действието на издаденото разрешително за ползване на водния обект и прекратяване на регистрацията по ЗРА. Следователно след прекратяване на договорното правоотношение с ответника ищецът няма никакви права върху рибния ресурс в процесния язовир, поради което след тази дата той не би могъл да претендира, че е претърпял вреди независимо от обстоятелството за количеството риба, което се е намирало в язовира към месец септември 2019 г. и независимо от обстоятелството дали ищецът е осъществил дейности по зарибяване.

По изложените съображения, липсва основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв.

Водим от горното Софийският градски съд