Решение № 47 от 23.3.2023 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 22/2023 г.

производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН П. Р. Р. ЕГН •••••••••• от гр. София, ул. „П.“ № 138 е обжалвал наказателно постановление № ••-••••-••••••/22.10.2020 г. на Началник група в ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗДвП на основание мл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото издаване. Административнонаказващият орган не взема становище по жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: От представения по делото АУАН № ••••••/28.09.2022 г. и показанията на служителя на ОДМВР Б. Б., се установява, че актът е съставен срещу П. Р. въз основа на сигнал на гражданин за това, че на 18.07.2020 г. около 11.25 часа в района на 20+500 км на автомагистрала “Тракия” в посока гр. Пловдив при управление на лек автомобил „Рено Каптюр“, рег. № •••••••• се е движел в лентата за принудително спиране и е изпреварил ППС с прикачено ремарке. Нарушенията са квалифицирани по чл. 58, т. 3 ЗДвП, чл. 41, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което наказващият орган е приел, че нарушенията са извършени на 28.09.2020 г., като на Р. на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание мл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева и на основание чл. 183, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева. При установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от 23.12.2023 г., когато НП е връчено на нарушителя. Съдът не би могъл да приеме, че НП е връчено на 21.07.2020 г. в хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, доколкото не са представени убедителни доказателства за спазване на правилата на чл. 180 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, (че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият адрес е неизвестен). По делото е приложена докладна записка от 21.07 2022 г., съгласно която адресът на жалбоподателя е посетен на 19.07.2022 г., а на 20.07.2022 г е проведен телефонен разговор с него. Цитираната докладна записка не удостоверява обстоятелството, че нарушителят е сменил адреса си и новият адрес е неизвестен. Напротив, в случая се установява, че на адреса на Р. е пребивавала неговата съпруга и връчителят е следвало на нея да връчи наказателното постановление съобразно чл. 180, ал. 2 НПК, а ако тя е отказала да го получи отказът й е следвало да бъде удостоверен с подписа на един свидетел в съответствие с чл. 180, ал. 4 НПК. Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При формалната проверка на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН съдът констатира, че е налице несъответствие между посочената в АУАН и НП дата на извършване на нарушението - в АУАН се сочи, че Р. е извършил твърдяните административни нарушения на 18.07.2020 г., а в НП – на 28.09.2019 г. Всяко деяние, съставляващо административно нарушение, има своите признаци от обективна страна, като времето на извършването е сред най-съществените от тях. Точното му посочване позволява то да бъде индивидуализирано. От изключителна важност е еднаквост за този обективен признак в АУАН и НП. В случая е налице разминаване, което съдът намира за съществено процесуално нарушение, защото нарушава правото на защита, доколкото с предявяване на акта жалбоподателят е бил обвинен за деяние, извършено на една дата, а с НП - на друга. Още повече, че актът не е съставен на място и по време на нарушението, а впоследствие, така че нарушителят да има възможност за оспори фактическите му констатации непосредствено след извършване на деянието. Не е налице и хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като именно в НП е посочена дата, различна от действителната. Затова и съдът приема, че е налице формално основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като не следва да обсъжда по същество има ли извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя и правилно ли е санкционирано то. Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН