Решение № 67 от 1.10.2009 г. на Административен съд - Силистра по дело № 57/2009 г.

Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл.АПК. С Решение № 114 / 27.05.2009г. постановено по НАХД № 533 / 2008 г. по описа на Районен съд Силистра, е отменено НП № 18/ 16.06.2008 г. на Началника на Митница, Силистра, с което е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3843 лв на “••••• “ АД, със седалище и адрес на управление: гр. •••, Резервен промишлено складов терен, представлявано и управлявано от •••, с ЕГН -••••••••••. Недоволен от така постановеното решение на СРС е останал жалбоподателят Началник Митница Силистра, представлявано в с.з. от процесуалния представител – мл-юрисконсулт •••, който в срока по чл.211 ал.1 АПК, го обжалва, като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, а също така, че решението е необосновано. Моли, да се отмени решението на СРС изцяло, като касационният съд постанови потвърждаване на НП, издадено от Началник Митница Силистра. Ответната по жалбата страна, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба, и моли да бъде оставена без уважение, а решението на СРС да бъде потвърдено. Прокурор •••• от Окръжна прокуратура Силистра, изразява становище, да се уважи жалбата, като основателна, да се отмени решението на СРС и се потвърди обжалваното НП. Съдът, като взе предвид развитите доводи в жалбата, както и изразените становища на ответната по жалбата страна и Окръжна прокуратура и при служебна проверка на съдебния акт – чл.218, ал.2 АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена от легитимна страна – чл.210 АПК, в законно установения срок по чл.211 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят развива доводи, за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалното право.Навежда доводи, че решението на СРС е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тези доводи в жалбата сочат на касационните основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 НПК, към който текст препраща и чл.63 от ЗАНН.Що се отнася до релевираното оплакване за необоснованост на съдебното решение, предмет на жалбата, то не е касационно основание, обхванато от нормата на чл.348 НПК, и не подлежи на обсъждане в касационното производство. Предмет на касационният контрол са сочените от жалбоподателя пороци на съдебния акт, както и неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, за което съдът следи служебно – чл.218, ал.2 АПК. Безспорно е установено по делото, следната фактическа обстановка –На основание чл.117 от ДОПК и в изпълнение на Заповед за възлагане на Ревизия № •••/ 03.05.2007 г.на Началник Митница Силистра е бил съставен Ревизионен доклад № ••• 17.08.2007 г., с който е направено предложение за установяване размерите на задълженията за акциз по периоди и лихвите за просрочие за тях, изчислени към 16.08.2007 г. на „••••” АД.В резултат на така съставения ревизионен доклад, е бил изготвен Ревизионен акт № ••• / 05.11.2007 г. на „•••• „АД, съгласно който е установено размер на задължение за акциз по периоди и лихви за просрочие по тях изчислени към 05.11.2007 г.След съставяне на ревизионния акт, административният орган е съставил и акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ № ••• / 22.01.2008 г., с мотиви-че с неначисляване на дължимия акциз в акцизна декларация дружеството е нарушило разпоредбите на чл.112, ал.1 от ЗАДС.След съставяне на АУАН е издадено и НП № 18 / 16.06.2008 г. от Началник Митница Силистра, и на основание чл.112 ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция „ на „••••”АД, със седалище и адрес на управление гр.••••, в размер на 3843 лв. Всички тези обстоятелства, установяващи конкретната фактическа обстановка, са доказани по безспорен начин с приложените писмени доказателства по делото – ревизионен доклад, ревизионен акт, както и всички други писмени доказателства, приложени към тях. СРС е обсъдил подробно всички доказателства, представени от двете страни по делото, както писмени, така и гласни, и е направил своите правни изводи за допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 ЗАНН-липсата на реквизити, които са задължителни, за да бъдат АУАН и НП редовни. Решаващият съд е обсъдил както доказателствата, подкрепящи тезата на наказващия орган, така и тези в подкрепа на защитната теза.Вътрешното убеждение на съда е формирано в съответствие принципа на чл.14 НПК, като е сторено необходимото за разкриване на обективната истина- чл.13 НПК. Основният въпрос, който следва да се обсъди е, дали АУАН е съставен в срока по чл.34 ал.1 ЗАНН.СРС е приел, че АУАН е изготвен в срока по чл.34 ЗАНН, като е приел, че срокът започва да тече от издаване на ревизионния акт -05.11.2007 г. Тези изводи на съда са незаконосъобразни.Това е така, защото административно наказващия орган е узнал за нарушението по ЗАДС още със съставяне на ревизионния доклад – а това е 17.08.2007 г., от който момент започва да тече тримесечния срок за съставяне на АУАН, предвиден в чл.34, ал.1 ЗАНН.Съставеният след този срок АУАН е просрочен и влече след себе си незаконосъобразно издадено НП, което подлежи на отмяна. На посочената дата -17.08.2008 г., административно наказващия орган е констатирал извършеното нарушение по чл.112 ал.1 от ЗАДС-че дружеството като е задължено не е начислило акциз, подлежи на административно наказание-имуществена санкция, чийто размер е посочен и в текста на закона.Известен е и нарушителят и е следвало в тримесечен срок от изготвяне на ревизионният доклад, да се състави АУАН..Административният орган действа при условията на обвързана компетентност – тоест при наличие на определени предпоставки, следва да предприеме процедурата за налагане на административно наказание, чийто ред е определен в чл.128 ЗАДС- по ЗАНН. Неправилно административно наказващият орган е приел, че между двете производства- административно наказателното за извършено нарушение по чл.112 ЗАДС и ревизионното производство, което също се развива по специална процедура има зависимост. Това са две независими производства и нито едно от тях не е предпоставка за валидността и законосъобразността на другото.Задълженията за плащане на дължим акциз, установени по реда на ревизионното производство, завършващо с ревизионен акт, не е предпоставка за започване и развиване на административно наказателно производство. В този смисъл и Тълкувателно решение № 1 / 07.05.2009 г. на ВКС, т.1, именно – че извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респективно влизането му в сила, не е необходима предпоставка за ангажиране на административно наказателната отговорност по реда на ЗАНН. Неправилно административно наказващия орган е поставил в зависимост от ревизионното производство, започването и развитието на административно наказателното –съставяне на АУАН и съответно издаване на НП. Тримесечният срок за съставяне на АУАН е започнал да тече от 17.08.2008 г. и с неговото изтичане се преклудира правото на административният орган да състави АУАН, съответно и да издаде НП за налагане на административно наказание. Останалите доводи на съда, като правни изводи на съда изцяло са съобразени със събраните по делото доказателства. Независимо, за приетото друго становище, относно срокът, за издаване на АУАН, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди. Проверката на материалната законосъобразност на процесното решение, сочи на правилно прилагане на материалния закон – ЗАДС в съответствие със заложените в него цели. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият касационен състав счита, че няма основание за неговата отмяна, а решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. Горното мотивира съдът да остави в сила решението на СРС. Водим от горното и на основание чл.221 АПК, съдът