Решение № 1824 от 28.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 14286/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл. 538, ал. 2 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗН.. Образувано е по частна жалба, вх. 339413/27.11.2023 г., от „К.Д.М.Т“ АД, ЕИК ••••, срещу Решение № 18504/10.11.2023 г., по ч.гр.д. № 33280/23г. по описа на Софийски районен съд, 181 състав, с което е отхвърлена молбата с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗН, за назначаване на управител на наследството на почиалия В.К.Х., ЕГН ••••••••••. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилност на изводите на съда, като се иска неговата отмяна, а вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде уважена молбата за назначаване на управител на незаетото наследство. Молителят в изпълнение на дадените указания от настоящия състав е представила доказателства, че 1) предложеното за управител лице - Т.Д.К., ЕГН ••••••••••, е изявила изрично съгласие в писмена форма, че желае да бъде назначена за управител на наследството на В.Х.; 2) както и доказателства, с което се установяват фактите, обуславящи правния интерес на молителя от производството по реда на чл. 59, ал. 1 ЗН. Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима съгласно чл. 275 ГПК, а разгледана по същество е основателна. Правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на молбата за назначаване на управител на наследство по реда на чл. 59, ал. 1 ЗН се извежда от твърденията на молителя, че между него и починалото лице е налице облигационна правоотношение, по което той се явява кредитор с непогасено вземане. След анализ на представените писмени доказателства се установява, 1) че е сключен договор за банков кредит между "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД и ЕТ „Х.-В.Х.“, ЕИК ••••, както и 2) че е сключен договор за цесия между молителя и "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, по силата на който е прехвърлено вземането срещу В.К.Х., ЕГН •••••••••• в полза на „К.Д.М.Т“ АД, ЕИК ••••, както и 3) че кредиторът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСАК БАНКА“ АД въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени на 06.11.2019г. по ч.гр.д. № 59474/2019г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, е образувала изпълнително дело № 1147/2019г. по описа на ЧСИ Б.В., рег. № 890 в КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Благоевград. От така представения доказателствен материал настоящият състав приема, че е налице правен интерес молителят да предяви настоящето искане по реда на чл. 59, ал.1 от ЗН, за назначаване на управител на наследството на почиалия В.К.Х., ЕГН ••••••••••. Съобразно нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗН, когато лицето, което има право да наследява, е 1) с неизвестно местожителство или 2) макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството. Важно е да се подчертае, че наследството не преминава в патримониума на наследника автоматично – арг. чл. 48 in fine ЗН, а в полза на наследника се поражда единствено право на наследяване, както в настоящия случай – и двамата призовани към наследяване, все още не са упражнили своето право. Това право е субективно непритезателно гражданско право, което включва две правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът упражнява предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Следва да се отбележи, че наследството представлява съвкупност от права и задължения на починалото лице. Същото в цялост преминава към призованите към наследяване наследници, които са приели същото. В този смисъл, когато се назначава управител на наследство, той следва да управлява цялото наследство, а не част от същото, съответна на частта на един от наследниците. Именно затова предпоставките на чл. 59 от ЗН следва да са налице за всички наследници, когато те са повече от един. Недопустимо е при наличие на дори един наследник с известно местожителство, който е поел управлението, да се назначава управител на наследството. От представените в молбата доказателства се установява, че са изпращани покани за доброволно изпълнение в изпълнителното производство на призованите към наследяване на починалия В.К.Х. – от трети и четвърти ред, тъй като лицето няма наследници от първи и втори ред. Съгласно удостоверение за наследници и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, първа призована към наследяване е сестрата на починалия - В.К.С., за която е представено съдебно удостоверение по гр. д. № 9025/2022г., по описа на Софийски районен съд, 86 състав, което удостоверява, че същата се е отказала от наследство. По отношение на останалите призовани към наследяване – Е.Б.С., А.Г.С., П.Г.Д., И.Г.Г., М.И.И., З.И.Ч., от представените по делото съдебни удостоверения е видно, че и те са направили отказ от наследство. Настоящата инстанция установява, че двама от наследниците на починалото лице не са упражнили правото си да приемат, респ. откажат наследството. По отношение на наследницата В.Д.П., при посещение на известния от справка НБД адрес от връчител на ЧСИ, е установено, че същата не живее на посочения адрес, като не може да бъде установено настоящото местоживеене, на което да бъде уведомена лично от ЧСИ за задълженията на наследодателя и да бъде поканена да изпълни задължението му доброволно. По отношение на другия призован към наследяване – В.И.Х., отново при опит за връчване на покана за доброволно изпълнение, връчителят е събрал информация, че същият живее в Израел от години, като и за него възниква същата хипотеза, че адресатът не е уведомен лично, че може да изпълни задължението на починалия си наследодател доброволно. Във връзка с предходното, и двамата призовани към наследяване, покриват изискванията на чл. 59, ал.1 от ЗН, а именно – по отношение и на двамата е извършено уведомяване по реда на чл. 47 от ГПК, като липсват данни относно настоящите им адреси, като същите не са поели управлението на наследственото имущество. С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и да се постанови акт, с който се уважава молбата за назначаване на управител на наследство по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗН на починалия В.К.Х., ЕГН ••••••••••. Така мотивиран, Софийски градски съд: