Решение № 150 от 13.3.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 749/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 81037 от 17.07.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ЧЕВЕРМЕТО“ ЕООД, ЕИК 202246209, чрез адвокат Д. К. - ПАК, срещу решение № 822 от 10.06.2024г., постановено по търговско дело № 20221100902225 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, с което е отхвърлен предявения от „ЧЕВЕРМЕТО“ ЕООД, ЕИК 202246209, против „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 201570119, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на вземане в размер общо на 65 002, 48 лв., представляващо парични задължения за периодите от м. март 2020г. - до м.05.2020г. вкл.; м.12.2020г.; от м. 01.2021г. до м.09.2021г. вкл.; както и за м.01 и м.02.2022г. във връзка с Договор за наем № Н- 00381/01.08.2018г., като неоснователен, и „ЧЕВЕРМЕТО“ ЕООД, ЕИК 202246209, е осъдено да заплати на „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 201570119, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 7 920 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения. Иска да бъде отменено Решение № 822/10.06.2024 г., постановено по т.д.№20221100902225/2022г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-9, и да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения от ищеца иск, като основателен и доказан, и се присъдят на ищцовото дружество направените разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД /НДК/, ЕИК 201570119, е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх. № 82770 от 02.12.2022г. по описа на СГС „ЧЕВЕРМЕТО“ ЕООД, ЕИК 202246209, е предявило срещу „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 201570119, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване по отношение на „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 201570119, че „ЧЕВЕРМЕТО“ ЕООД, ЕИК 202246209, не дължи сумата 65 002, 48 лв. представляваща парични задължения за периодите от м. март 2020г. - до м.05.2020г. вкл.; м.12.2020г.; от м. 01.2021г. до м.09.2021г. вкл.; както и за м.01 и м.02.2022г. във връзка с Договор за наем № Н-00381/01.08.2018г.

Ищецът е основал иска си, на твърдения за сключен между страните договор за наем № Н-00381/01.08.2018г. - ищецът, като наемател, и ответникът, като наемодател, с който е отдаден под наем обект „Ресторант“ /сегашен ресторант „Чевермето“/, находящ се на етаж -1 в административната сграда на НДК с адрес гр. София, район Триадица, пл. България №1, с предназначение „ресторант“. Наемодателят е длъжен да осигури нормално и спокойно ползване на наетия обект от наемателя, съобразно с уговорените предназначение и срок, за периода на действие на договора; да осигури на гостите на заведението непрекъснат свободен достъп до имота през южния вход/изход; достъпът на клиенти през северния вход, който е към зали №№ 11, 12, 13 и 14, е свободен през периода от 09.00 до 24.00 часа. При провеждане на важни мероприятия от държавен и правителствен характер и важни международни прояви, дни на национален траур и други подобни, и ако това наложи промени по изпълнението на договора, страните са се съгласили, че няма да имат претенции една към друга докато траят тези събития и ще се съобразят с поведението си.

Със заповед № РД-01 -124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на РБ, включително бяха преустановени посещенията в ресторанти. Впоследствие през 2020г., 2021г. и 2022г. с нови заповеди на Министъра на здравеопазването, на Директора на СРЗИ и т.н. ограничителните мерки са удължавани и модифицирани.

В резултат на така въведените противоепидемични мерки наемателят на търговския обект бе ограничен в някои периоди напълно, а в други частично да ползва наетия имот по договореното предназначение - като ресторант, което през тези периоди означава неизпълнение от наемодателя на основните негови задължения по договора за наем. Като следствие през съответните периоди настъпила пълна или частична невъзможност за страните да изпълняват своите задължения по договора за наем. За всичко това наемателят многократно е сигнализирал устно и писмено наемодателя, провеждани са срещи с ръководството и принципала на НДК, на които наемателят е поставял въпроса за недължимостта (пълна и частична) на наема без да търси отговорност за вреди.

В нарушение на X ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ т. 10.3 от договора НДК продължава да изисква от „Чевермето" ЕООД да плати пълен наем и за периодите на пълно затваряне или ограничаване до 50% от капацитета. И това при положение, че наемателят е платил пълен наем за останалите периоди, въпреки, че за ресторантите и през тях има различни съществени ограничения: намалено работното време; дистанция между съседни маси и максимален брой клиенти на маса, които фактически намаляват капацитета с 50% и повече; въвеждане на т. нар. „зелен сертификат“ за персонала и клиентите, за да могат ресторантите да работят.

През цялото време, включително при пълно затваряне, въпреки сериозните затруднения и възпрепятстване наемателят е плащал такса смет и всички начислявани му от наемодателя консумативни разходи, в т.ч и за парно отопление, което наемодателят определя на база, а не въз основа на реалното потребление. Предвид посоченото, наемателят претендира, че на основание чл.306, ал.4 ТЗ и чл. 90 ЗЗД изцяло и/или частично не дължи наем за посочени периоди, общо за сумата от 65 002, 48 лв.

С отговора на исковата молба ответникът „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД оспорва предявеният иск, като недопустим – поради липса на правен интерес за ищеца. Ищецът не отрича, дължимостта на посочените в справката от 16.06.2022г. суми, и твърди, че е платил наемна цена за периодите, посочени в таблицата на стр. 3 от исковата молба на обща стойност 65 002, 48 лв. Липсва какъвто и да е правен спор между ищеца и ответника по неплатените фактури - тези наемни вноски са платени от ищеца и задължението е погасено чрез плащане.

Искът е недопустим. Ищецът цели по същество връщане на вече платени от него суми за периодите, посочени в исковата молба, и евентуалната промяна в счетоводното записване при ответника, което му отнема правния интерес от предявяване на установителен иск, тъй като има други предвидени средства за защита на нарушение права, ако изобщо са налице такива. За да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му - да не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със сила на присъдено нещо гражданският спор. Отделно от горното, няма никакви основания, които да подкрепят становището, че счетоводството на НДК е водено „неправилно“. Счетоводството е уведомило с имейли Дружеството че ще бъдат закривани най-старите неплатени задължения, позовавайки се на чл.5.6 от Договора за наем, съответно всички плащания на ищеца са осчетоводени в съответствие със записаното в Договора за наем.

Оспорва иска, като недоказан и неоснователен, по подробно изложени съображения.

След анализ на представените от ищеца заповеди на министъра на здравеопазването /M3/ и на Директора на СРЗИ, поддържа становището, че - забраната за посещения на ресторанти не е основание за неизпълнение на договорното задължение за плащане на наем. Дейността на ресторантите не се преустановява изцяло, тъй като през целия период на действие на противоепидемичните мерки се разрешават доставки на адрес при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

• видно и от съдържанието на Договора за наем уговарянето на наемната цена в него не е свързано с капацитета и/или заетите места в ресторанта/търговската площ/. Договорът определя поотделно цена за а./ наем на складова площ, б/ наем на търговска площ, в/ наем на рекламни фасадни площи, г/ наем на открит паркинг, и д/ наем на тераса и подход. Сборът от цените на тези отделни площи образува общата наемна цена, платима от наемателя. С изключение на стойността на наема за съвместно ползване на тераса, всички останали стойности на наемните помещения са непроменливи. Нито преди пандемията, нито по време, нито след нея за наемателя е съществувала възможност да променя наемната цена по Договора за наем в зависимост от броя на посетителите в ресторанта.

• поради изложеното в т. 3.1, и т.3.2. е неоснователна претенцията на ищеца за недължимост на наемната цена/ съответно намаляване на същата, поради ограничения във възможността за посещение. Дори и да се намери аргумент за съществуване на основание в тази посока, то това би следвало да се отрази евентуално само на наемната цена за търговската площ. Цената на наема на складовата площ, на открития паркинга и на рекламната фасадна площ не са повлияни от цитираните заповеди, както разбира и се наемната цена на търговската площ.

• задължението за заплащане на наемната цена е парично задължение, а парите не погиват.

• не отговаря на действителното правно положение и твърдението, че поради преустановяване на дейността на ресторанта, следва че наемателят не е могъл да ползва имота по уговореното предназначение. Могъл е и НДК не му пречило. В нито един момент по време на въведените противоепидемичните мерки не е забранявано да се извършват доставки на храни по домовете и офисите, като в определени периоди се допускаше и възможност посетителите да си получават храната на място от ресторанта.

През нито един период от действието на Договора за наем, не е ограничаван достъпа до наетите помещения. От Заповедите на M3 и на Директора на СРЗИ се установява, че липсва забрана за посещение на административна/и сграда/и, каквато по своя характер е административната сграда, в която е разположен ресторанта, предмет на Договора за наем.

Неоснователно е и позоваването на т.10.3 от Договора за наем.

От сочените от ищеца Заповеди на M3 и Директора на СРЗИ липсва каквото и да е предписание, ограничение, мероприятие или проява, които да налагат промяна в изпълнението на Договора за наем.

Обявената световна COVID-19 пандемия принципно представлява непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ - форсмажорно обстоятелство, което е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на Договора за наем - 01.08.2018г. С решение на Народното събрание, поради пандемията, в България е обявено извънредно положение за периода от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. За да може това форсмажорно обстоятелство да породи право за спиране изпълнението на Договора за наем, следва не само то да е възникнало, след сключване на Договора за наем, но да е довело реално до обективна, а не субективна невъзможност за някоя от страните да изпълни задълженията си по него.

Действително от анализа на Заповедите на M3 и Директорана СРЗИ е налице забрана за посещения на ресторанти за определен период от време, но не се ограничава приготвянето на храна и нейната доставка за домовете и офиса. В този смисъл за Наемателя е съществувала възможност да продължи да осъществява дейността си, дори и при наложените ограничения. Невъзможността на Дружеството да се справи с препятствията, възникнали вследствие на пандемията е субективна невъзможност за изпълнение. Т.е. освен някаква обективна причина е налице и субективна причина, поради която наемателят търпи ограничения и препятствия.

Твърденията, че е налице преустановяването на дейността на Дружеството по приготвяне и съответно доставка на храна е станало доброволно, доколкото нормативната забрана се отнася само до посещенията в ресторанта. В случая с оглед естеството на упражняваната от наемателя дейност и предмета на сключения с Договора за наем, същият няма право да се позовава на непреодолима сила, а дори и да можеше, той не е изпълнил задълженията си по чл.306, ал.3 ТЗ, а и е бил в забава и съгласно чл.306, ал.1 ТЗ лишен от възможност да се ползва от непреодолимата сила дори и да е била налице такава за него. Сам по себе си фактът, че наемателят не е ползвал в пълния капацитет предадената му по договора вещ /Помещение/, не обуславя извод за промяна на наемното правоотношение, поради което наемателят дължи заплащането на наемна цена за наетия недвижим имот дори и ако фактически не го е ползвал, след като наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в него.

За наемодателят не съществува задължение, нито на основание ЗЗД, нито на основание Договора за наем да осигурява посещаемост на ресторанта.

През цялото време на извънредното положение наемодателят НДК е изпълнявал точно и в срок задължението си да предостави на наемателя помещения и да осигури необезпокоявано ползването им.

Твърдението на Дружеството, че е спряло изпълнението на договора, е искане за „опрощаване“ от страна на НДК на наема, но не това е смисъла на чл.306, ал.4 ТЗ.

Съществуващата възможност съгласно чл.6в ЗМДВИП търговските дружества със 100 на сто държавно участие в капитала, предоставили под наем техни имоти да приемат решения, за намаляване размера на вноските за наем или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от юридически лица - наематели, които са ограничили или преустановили дейността си е изрично установена във времето - текстът на закона казва „по време на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна“, не е задължителна и ответникът НДК не е приемал такова решение по отношение на Дружеството.

Възникналата епидемия, бидейки непреодолимата сила, по принцип не предоставяна възможност нито според закона, нито според Договора за наем, на която и да е от страните да изменя едностранно договора - в този смисъл е и клаузата на т. 16.1 от Договора за наем. НДК никога не се е съгласявал да променя Договора за наем, в цитирания смисъл.

Видно от Счетоводните баланси на Дружеството към 31.12.2020г. и 31.12.2021г. то е разполагало със средства, за покриване на задълженията си, не е преустановявало дейността си свързана с предоставяне на услуги като ресторант и е реализирало приходи от дейността.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и правилно установена фактическа обстановка, е приел предявеният иск за допустим – в този смисъл са изложени мотиви в определение №1429 от 01.05.2023г., постановено по делото, но разгледан по същество за неоснователен, по следните съображения:

Между страните съществува облигационна връзка, обективирана в сключен помежду им Договор за наем № Н-00381/01.08.2018г., съгласно който „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА-КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД - наемодател, се е задължил да отдаде на „ЧЕВЕРМЕТО” ЕООД - наемател, за временно и възмездно ползване Помещение, подробно описано в договора находящо се на етаж -I в административната сграда на НДК, на адрес: гр. София, район „Триадица”, пл. „България” №1.

Съгласно т.1.2.2 от Договора Наемодателят се е задължил спрямо Наемателя да осигури нормално и спокойно ползване на Помещението от Наемателя съобразно с уговорените предназначение и срок, за периода на действие на този договор, както и да осигури на служителите на наемателя непрекъснат свободен достъп до имота през всички съществуващи негови входове/изходи; да осигури на доставчиците на наемателя достъп до имота през северния вход за снабдяване, а при необходимост и през южния вход/изход; да осигури на гостите на заведението непрекъснат свободен достъп до имота през южния вход/изход; достъпът на клиенти през северния вход, който е към зали №№ 11, 12, 13 и 14, е свободен през периода от 9, 00 ч. до 24, 00 ч. /т. 1.2.3 от Договора/. Наемателят се е задължил спрямо Наемодателя да използва Помещението като ресторант с обслужващи помещения, да заплаща Наемната цена и всички други суми, дължими на Наемодателя съгласно този Договор пълно, точно и в срок, както и да изпълнява всички свои задължения в съответствие с разпоредбите и условията на Договора /т. 1.3.2 и т. 1.3.3 от Договора/. Договорът е влязъл в сила, считано от 01.08.2018г. и е сключен за срок от 01.08.2018г. до 31.07.2028г. - за 10 години /т. 4.1 и т. 4.2 от Договора/. В т.5.1 от Договора е посочено, че общата месечна наемна цена е 5 783, 55 лв. без включен ДДС, в т.ч. 3 250 лв. за търговска площ, 1 380 лв. за складова площ, 445, 55 лв. за тераса и подход, 103 лв. за паркоместа и 605 лв. за рекламна площ, като през периодите 15 октомври - 15 април Наемателят не дължи частта от наемната цена за терасата и външния подход, т.е. през тези периоди общата месечна наемна цена е в размер на 5 338 лв. без ДДС /т.5.2 от Договора/. Наемната цена не включва ДДС, който страните са уговорили, че ще бъде начисляван от Наемодателя върху Наемната цена и заплащан от Наемателя /т. 5.3 от Договора/. Наемната цена се заплаща от Наемателя авансово от 1-во до 15-то число на всеки календарен месец за месеца, за който се дължи, по банков път /т. 5.4 от Договора/. Двете страни са се споразумели, че всяко едно извършено плащане от страна на Наемателя, възникнало по силата договора, се отнася за погасяване на най-старото изискуемо и ликвидно задължение на Наемателя, независимо от посоченото основание в документа за плащане /т.5.6 от Договора/. Наемната цена не включва консумативните разходи за електричество, топла и студена вода, както и всички други консумативи, свързани с оперирането на Помещението, които са за сметка на Наемателя /т. 5.7 от Договора/. Считано от датата на предаване на държането до обратното предаване, Наемателят неотменимо се е задължил да плаща 4.52 % /приспадащата му се част съгласно наетата площ/ от дължимата такса „смет“, която се начислява за Сградата, в която се намира Помещението. Плащането се извършва в 10-дневен срок след получаване на фактура от Наемодателя към Наемателя /т. 5.9 от Договора/. Наемателят се е задължил да заплаща консумативните разходи в срок от 5 дни, считано от уведомлението от страна на Наемодателя, включително и за периода между Датата на предаване и Датата на откриване /т. 5.10 от Договора/. Съгласно т. 10.3 от Договора при провеждане на важни мероприятия от държавен и правителствен характер и важни международни прояви, дни на национален траур и други подобни и ако това наложи промени в изпълнението на настоящия договор, страните са се съгласили, че няма да имат претенции една към друга докато траят тези събития и ще се съобразят с поведението си.

В процеса не се твърди облигационната връзка между страните да е прекъсната. Не се ангажират и доказателства за изменения в уговорките им за процесния период.

Спорни са въпросите, касаещи възникването /пълно или частично/ на задълженията по наемното правоотношение за периодите м. март 2020г.-м.05.2020г.; м.12.2020г.; от м.01.2021г. до м.09.2021г., както и за м. 01 и м.02.2022г., като недължимостта на наемната цена ищеца извежда от чл.306, ал.4 ТЗ. Основните твърдения са обосновани с тезата, че в резултат на въведените в държавата противоепидемични мерки наемателят на търговския обект е бил ограничен в някои периоди напълно, а в други частично, да ползва наетия имот по договореното предназначение /като ресторант/, което през тези периоди означава неизпълнение от наемодателя на основни негови задължения по договора за наем/т. 1.2.2 и т. 1.2.3/; през съответните периоди е настъпила пълна или частична невъзможност за страните да изпълняват своите задължения по договора за наем.

С договора за наем на вещ наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена /чл.228 ЗЗД/. Договорът е двустранен, консенсуален, неформален, комутативен, възмезден, повечето задължения на страните по договора за наем са с продължително изпълнение. Договорът за наем е уреден в закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и намира приложение в отношенията между физическите лица и юридическите лица - търговци. Търговският закон не съдържа специални норми, като препраща към общата разпоредба на ЗЗД. Между страните е налице възможност да бъде уговорена форсмажорна клауза, която да урежда при какви точно извънредни обстоятелства страните може да не изпълняват - пълно или частично задълженията си по договора. В случай, че такава клауза не е налице, страните могат да се ползват на наличието на форсмажор /непреодолима сила/, като се позоват на правния ред.

На 13.03.2020г. в България е обявено извънредно положение на основание чл.84, т.12 от Конституцията. Разпространението на вируса COVID - 19 и мерките, предприемани в световен и български мащаб за ограничение на последствията от коронавирус, в това число наложените ограничения и забрани, част от които рефлектират върху изпълнението на частно-правни задължения.

В извънреден брой от 24.03.2020г. в „Държавен вестник“ е обнародван Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. Повечето от неговите норми влизат с обратна сила още от 13.03.2020г, а всички останали от 24.03.2020г. Законът се прилага до отмяна на извънредното положение.

При съобразяване на чл.6 на Закона и изменението му със ЗИД от 9.04.2020г.;

Заповед на МЗ РД 01-124/13.03.2020г.; Заповед на МЗ РД 01-131/17.03.2020г.; Заповед на МЗ РД 01-139/19.03.2020г., Заповед на МЗ РД 01-154/26.03.2020г., Заповед на МЗ РД 01-168/30.03.2020г.; Заповед МЗ РД 01-169/31.03.2020г.; Заповед на МЗ РД 01-195/10.04.2020г.; Заповед МЗ РД 01-197/11.04.2020г.; Заповед МЗ РД - 01-225/20.04.2020г.; Заповед МЗ РД-01-228/21.04.2020г.; Заповед на МЗ РД 01- 243/29.04.2020г.; Заповед МЗРД 01-247/01.05.2020г.; Заповед МЗ РД 01-249/03.05.2020г.; Заповед МЗ РД 01-250/05.05.2020г.; Заповеди на МЗ РД 01-256/11.05.2020г. и РД 01- 259/11.05.2020г.; Заповед на МЗ РД 01-263/14.05.2020г., Заповед на МЗ РД 01- 268/15.05.2020 г., Заповед на МЗ РД 01-270/19.05.2020г. и Заповед на МЗ РД 01- 272/20.05.2020г.; Заповед на МЗ РД 01-277/26.05.2020г. и Заповед на МЗ РД 01- 287/30.05.2020г.; Заповед на МЗ РД 01-289/02.06.2020г.; Заповед на МЗ РД 01- 677/25.11.2020г.; Заповед на МЗ РД 01-718/18.12.2020г.; Заповед на МЗ РД 01- 52/26.01.2021г.; Заповед на М3 РД 01-132/26.02.2021г.; Заповед на М3РД 01- 173/18.03.2021г.; Заповед на М3 РД 01-194/30.03.2021г., и Заповед на М3 РД 01- 197/30.03.2021г.; Заповед на МЗ РД 01-220/08.04.2021г.; Заповед на МЗ РД 01- 274/29.04.2021г.; Заповед на МЗ РД 01-375/27.05.2021г.; Заповед на МЗ РД 01- 647/29.07.2021г.; Заповед на МЗ РД 01- 712/19.08.2021г.; Заповед на МЗ РД 01- 745/31.08.2021г.; Заповед на МЗ РД 01- 748/02.09.2021г.; Заповед на МЗ РД 01- 856/19.10.2021г.; Заповед на МЗ РД 01- 973/26.11.2021г.; Заповед РД-01-21/21.01.2022г. на Директора на СРЗИ от 27.01.2022г.; Заповед РД-01-32/27.01.2022г. на Директора на СРЗИ; Заповед РД-01-44/09.02.2022г. на Директора на СРЗИ, съдържанието и срока на действие на на които е посочено в решението, съдът е приел, че във връзка с епидемията от COVID-19 е настъпил форсмажор - както във връзка с разпространението на вируса, така и поради наложените забрани и ограничения от страна на компетентните държавни органи. Т.е. налице е през посочените по-горе периоди, на непреодолима сила като това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. В този смисъл са и държавните актове, които също представляват непреодолима сила по смисъла на чл.306 от ТЗ.

Длъжникът винаги отговаря за това, че не е изпълнил задължението си по сключен договор, освен ако докаже, че това се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Една от тези освобождаващи длъжника от отговорност причини е непреодолимата сила /т.нар. форсмажор/. При доказана обективната невъзможност по една търговска сделка, изпълнението на непарични задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира до отминаване на непреодолимата сила.

Не така стоят нещата, ако в една сделка непаричното задължение е възможно, но този който трябва да плати съответната цена е в невъзможност или е затруднен да го направи. Т.е. обявеното извънредно положение не се отразява еднакво на съществуващите наемни правоотношения и всеки договор за наем подлежи на индивидуално изследване, доколкото съдържанието им зависи от това, което страните са договорили.

Основните престации по Договор за наем касаят задължението на наемодателя да предостави на другата страна - наемател, за временно и възмездно ползване една движима вещ или недвижим имот срещу задължението на наемателя да заплати възнаграждение на наемодателя, което обичайно се уговаря като ежемесечно парично плащане.

Непреодолимата сила не е основание за неизпълнение на задължението по договора за наем, но може да доведе до временно спиране на изпълнението за периода на непреодолимата сила/извънредното положение/ - задължението за плащане на цената не е прекратено, а би могло само временно да бъде отложено. Т.е. то продължава да бъде дължимо и не освобождава наемателя от него.

Настъпването на непреодолима сила зависи от конкретните обстоятелства за всеки един отделен договор. Ноторен факт е, че в ситуацията на извънредно положение в резултат на Ковид, са засегнати различни групи търговци и физически лица, но не всички търговски дейности са затворени - основно засегнати са работещите в туристическия и ресторантьорския бизнес и някои от наемателите на обекти в търговски центрове.

Законът изисква, за да е налице непреодолима сила изпълнението на договора за наем да е станало невъзможно. Безспорно, задължението за плащане на наемната цена е винаги възможно, като по отношение отдаването под наем следва да се посочи, че независимо от епидемията, в резултат на посочените заповеди, развиващи стопанска дейност са банкови и застрахователни офиси, магазини за хранителни стоки и аптеки, търговски обекти разположени извън търговски центрове, затворени търговските сгради, в които се отдават под наем офис помещения, наемите за жилищни нужди.

Невъзможността на търговци да изпълняват дейността си, поради забраните за работа на търговските обекти, безспорно води до намаляване или преустановяване приходите им за периода на извънредното положение. Практически се забранява пълноценното използване на помещенията, за които се дължи наем. Доколкото задължението на наемателите за плащане на наем е парично, те не могат да се позоват на форсмажор, но нормативно установено с изрична разпоредба в ТЗ е, че докато има форсмажор се спира изпълнението на страните по договора.

Когато обаче за наемодателят няма пречка да предостави съответните помещения, но на наемателя е забранено да ги ползва, нещата са по - различни. Това е така, тъй като не са налице предпоставките за спиране по смисъла на чл.306 ТЗ, т.е. липсва обективна невъзможност пред изпълнението на непаричното задължение. В действителност, в тази хипотеза съществуването на договора за наем може да постави търговеца в изключително тежко състояние, макар и изпълнението да е все още възможно. В тези случаи, защита на наемателя е друга. Той може да се позове на стопанската непоносимост, уредена в чл.307 от ТЗ, която е възможно средство за защита от твърде обременителния, разорителен договор за наем. Друг способ за решаване на възникнал правен спор, по отношение на заплащане на наемната цена при действие на извънредно положение, е постигане на споразумение между наемателя и наемодателя като са възможни различни решения - намаляване на наемната цена за определен период, разсрочване на задължението или опрощаване на задължението за периода на извънредно положение и т.н.

В случая по делото липсват данни, както за прекъсване на облигационната връзка между страните, така и за нейното изменение в частта, касаеща формиране размера и заплащане на наемната цена. Няма спор също така, че ответното дружество в качеството си на наемодател е представил за временно и възмездно ползване обекта, предмет на процесния договор. Според характеристиките му обектът не е част от площ, находяща се в Търговски център (тип МОЛ), а е част от административна сграда, чието предназначение е конферентен център. Анализът на ограничителните мерки въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съответно - заповедите на МЗ и СРЗИ, сочи, че достъпът до сградата на наемателя не е бил ограничен /в този смисъл са и свидетелските показания/. Противоепидемичните мерките обаче пряко касаят вида дейност, осъществявана от ищеца. От събраните по делото гласни доказателства безпротиворечиво се установява, че ответникът не е ограничавал достъпа на наемателя си до обекта на наемното правоотношение за процесния период. Поведението на последния е съобразено със собственото му възприятие и изпълнение на наложените мерки. Отказът от преструктуриране на дейността - под формата на разрешените с актовете на властта доставки за дома, също е въпрос на личната преценка на ищцовото дружеството.

Според съда обективна невъзможност за изпълнение задълженията на наемодателя не може да бъде изведена, а това води до липсва основание за спиране на насрещните задължения по процесния договор в условията на форсмажор - задълженията на наемателя по заплащане на наемната цена и разходи във връзка с ползването на обекта освен, че се явяват възникнали, са съществуващи и дължими за процесния период, като за ищеца липсва причина да не изпълнява ангажиментите си в срок, въпреки, че не е имал дейност. В обобщение, обосновава извод за неоснователност на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, и прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че са сключили Договор за наем № Н-00381/01.08.2018г., съгласно който „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА-КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД - наемодател, се задължил да отдаде на „ЧЕВЕРМЕТО” ЕООД - наемател, за временно и възмездно ползване Помещение, подробно описано в договора находящо се на етаж -I в административната сграда на НДК, на адрес: гр. София, район „Триадица”, пл. „България” №1, съобразно уговорените съществени условия, съответно правата и задълженията на страните по договора, подробно описани в обжалваното решение. Не се твърди облигационната връзка между страните да е прекъсната или изменяна в процесния период от време.

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че в процесния период от м.март 2020г. до м.февруари 2022г. във връзка с разпространението на COVID-19 на територията на страната със заповед № РД - 01 - 124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България от 29.03.2020г., а през 2020, 2021 и 2022г. с нови заповеди на Министъра на здравеопазването, на Директора на СРЗИ и т.н. ограничителните мерки са удължавани и модифицирани, съобразно съдържанието на заповедите, посочено в обжалваното решение.

Страните спорят, настъпил ли е форсмажор, като последица от епидемията от COVID - 19, съответно дължи ли ищецът на ответника сума в общ размер на 65 002, 48лв. - парични задължения за периодите от м.март 2020г. - до м.05.2020г. вкл.; м.12.2020г.; от м. 01.2021г. до м.09.2021г. вкл.; както и за м.01 и м.02.2022г. във връзка с Договор за наем № Н-00381/01.08.2018г.

Ищецът не е обосновал правният си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо, а производството по делото прекратено.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителни искове, за която съдът следи служебно. Тя трябва да е налице до приключване на устните състезания /в този смисъл Решение № 1410 от 18.12.2008г. по гр.д.6191/2007г., Г.К., V г.о. на ВКС; Решение № 387 от 17.05.2010г. на ВКС по гр.д. №3956/2008г., III г. о., ГК и др./.

Правният интерес от предявяване на установителен иск произтича и се обуславя от естеството и съдържанието на съществуващ между страните извънсъдебен правен спор, като предмет на правния спор винаги е конкретно посочено накърнено материално право на страната, по което се цели да се внесе яснота, определеност и безспорност, и което не може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск /в този смисъл Решение № 207 от 24.07.2012г. на ВКС по гр.д.№914/2011г., IV г. о., ГК; Решение № 60 от 20.02.2012г. на ВКС по гр.д.№1213/2010г., I г. о., ГК; Решение № 163 от 13.01.2011г. на ВКС по т.д.№12/2010 г., I т. о., ТК/.

В случая не е налице спор между страните, дължат ли се или не наемни вноски за месеците, описани от ищеца в таблицата на стр.3 от исковата молба, тъй като тези наемни вноски са платени от ищеца и задължението е погасено чрез плащане. В този смисъл са твърденията на ищеца в исковата молба, след петитума, и на ответника в отговора на исковата молба, които се подкрепят от представените по делото доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза. В уточнителните молби от 19.12.2022г. и 22.12.2022г., които са с едно и също съдържание, във връзка с указания на съда от 05.12.2022г. за уточняване на правния интерес от предявяването на иска, ищецът се позовава на справка на ответника от 16.06.2022г., като сочи, че: със заплащаните от него суми към ответника, въпреки изричното посочено в тях основание кои наемни вноски се погасяват, ответното дружество е погасявало суми, които ищецът е дължал за процесните периоди, описани в исковата молба; в случай, че съдът установи недължимост на процесните суми, то това ще рефлектира в имуществената сфера на ищцовото дружество, тъй като ответното дружество следва да осчетоводи правилно плащанията на ищеца и няма да има претенции към ищеца по отношение на договора за наем.

Предвид изложеното, и при съобразяване на съдържанието на исковата молба следва извод, че ищецът твърди недължимо платени суми по процесното наемно правоотношение, поради наличие на непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, като последица от въведени противоепидемични мерки на територията на Република България от 29.03.2020г. във връзка с разпространението на COVID - 19 на територията на страната. Във връзка с обосноваването наличието на непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ са твърденията на ищеца в исковата молба, съответно възраженията във въззивната жалба.

Обоснован по този начин правният интерес на ищеца сочи, че правата му могат да бъдат защитени чрез предявяването на осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД - за връщане на вече платени от него суми за периодите, посочени в исковата молба. В случая, неправилното осчетоводяване на плащанията на ищеца по процесния договор от ответника не може да обоснове на самостоятелно основание правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, тъй като не засяга правната сфера на ищеца.

При съобразяване горното, включително и цитираната съдебна практика на ВКС относно предпоставките за предявяване на установителен иск и правният интерес, следва извод, че след като твърдяното накърнено материално право на ищеца, може да бъде защитено чрез осъдителен иск, не е налице правен интерес от предявяването на установителен иск срещу ответника, за внасяне на безспорност в отношенията между страните по съществуващия извънсъдебен спор относно извършени недължими плащания по договора и осчетоводяване им в счетоводството на ответника.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по производството на основание чл.78, ал.4 ГПК, в общ размер на сумата от 13 800лв., както следва: 7 920 лв. за първоинстанционното производство; 5 880 лв. за въззивното производство.

По тези съображения, Софийският апелативен съд