Решение № 79 от 20.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 37/2024 г.

Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по жалби на частното обвинение и защитата срещу присъда по н.о.х.д №2688/2023г.на СГС НО – 6 с-в., с която съдът:

ПРИЗНАЛ ПОДСЪДИМИЯ Т. А. Б., ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г. в гр.София, българин, български гражданин, основно образование, осъждан, неженен, безработен, с постоянен адрес в •••, ул."•••" № •, настоящ адрес гр.•••, бул."•••" №•••, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

1. На 22.09.2022 г. около 11: 20 часа в гр. София, ж.к. "Люлин", на ул. "109-та", зад сградата на търговски обект „Мото Пфое", до 137 СУ „Ангел Кънчев" и на около 50 метра от метростанция „Сливница", отнел чужди движими вещи - мъжка черна чанта за носене през рамо, на стойност 10.00 лв. /десет лева/, ведно с намиращите се в нея 1 бр. кафяв на цвят кожен портфейл на стойност 6.00 лв. /шест лева/, парична сума в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, 1 чифт диоптрични очила на стойност 45.00 лв. /четиридесет и пет лева/, 1 бр. мобилен телефон марка ХIАОМI /Ксиоми/, модел REDMI NOTE 11 /Редми Ноут 11/, на стойност 360.05 лв. /триста и шестдесет лева и пет стотинки/, всички вещи на обща стойност - 771.05 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и пет стотинки/, от владението на Т. Ц. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - ударил с ръка В. в задната част на главата, с което го повалил на земята, след което му нанесъл удари с крака и ръце по тялото и по главата, като му причинил счупване на шийката на бедрената кост вдясно, довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по- голям от 30 дни, като грабежът е придружен със средна телесна повреда и представлява опасен рецидив, тъй като е извършен от Б. след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода" не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно:

• с определение по ЧНД №2256/2018 год. по описа на СГС, НО, 33-ти състав, в сила от 22.06.2018 г., с което му е било определено едно общо най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от 7/седем/ години, измежду наказанията, наложени по НОХД № 3045/2016 г. по описа на СРС, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" от НК и НОХД № 2490/2016 год. по описа на СГС, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б."а", вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.З, пр.2 и т.4, вр.чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б."А", вр. чл.54 ал.1, вр. чл.58а от НК, ГО ОСЪДИЛ на 8 /осем/ години лишаване от свобода.

ПРИЗНАЛ подсъдимия Т. А. Б. /със снета по делото самоличност/ ЗА ВИНОВЕН в това, че:

На 22.09.2022 год., за времето от 11: 35: 20 часа до 11: 43: 10 часа, в гр.София, ж.к "Люлин", на АТМ устройства /банкомати/ съответно с № А0909148, собственост на „Кей Би Си Банк България" ЕАД, находящо се в гр.София, бул."Царица Йоанна" №72, при магазин „Билла Люлин", и с № АР1В0309, собственост на "Първа Инвестиционна Банка" АД, находящо се в гр.София, бул."Царица Йоанна" №70, на входа на офис на "Първа Инвестиционна Банка" АД, в условията на продължавано престъпление с три деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните, направил опит да използва платежен инструмент - дебитна карта MASTERCARD STANDART DEBIT № 516861••••••••••, с титуляр Т. Ц. В., без съгласието на титуляра, като деянията останали недовършени по независещи от извършителя Б. причини /тъй като същият не знаел ПИН кода на дебитната карта/ и извършеното не съставлява по - тежко престъпление, както следва:

• на 22.09.2022 год., в 11: 35: 20 часа, в гр.София, ж.к "Люлин", на АТМ устройство /банкомат/ с № А0909148, собственост на „Кей Би Си Банк България" ЕАД, находящо се в гр.София, бул."Царица Йоанна" №72, при магазин „Билла Люлин", направил опит да използва платежен инструмент - дебитна карта MASTERCARD STANDART DEBIT № 516861••••••••••, с титуляр Т. Ц. В., без съгласието на титуляра, като деянието останало недовършено по независещи от извършителя Б. причини /тъй като същият не знаел ПИН кода на дебитната карта/ и извършеното не съставлява по - тежко престъпление;

• на 22.09.2022 год., в 11: 42: 58 часа, в гр.София, ж.к "Люлин", на АТМ устройство /банкомат/ с № АР1В0309, собственост на "Първа Инвестиционна Банка" АД, находящо се в гр.София, бул."Царица Йоанна" №70, на входа на офис на "Първа Инвестиционна Банка" АД, направил опит да използва платежен инструмент - дебитна карта MASTERCARD STANDART DEBIT № 516861••••••••••, с титуляр Т. Ц. В., без съгласието на титуляра, като деянието останало недовършено по независещи от извършителя Б. причини /тъй като същият не знаел ПИН кода на дебитната карта/ и извършеното не съставлява по - тежко престъпление, и - на 22.09.2022 год., в 11: 43: 10 часа, в гр.София, ж.к."Люлин", на АТМ устройство /банкомат/ с № АР1В0309, собственост на "Първа Инвестиционна Банка" АД, находящо се в гр.София, бул."Царица Йоанна" №70, на входа на офис на "Първа Инвестиционна Банка" АД, направил опит да използва платежен инструмент - дебитна карта MASTERCARD STANDART DEBIT 516861••••••••••, с титуляр Т. Ц. В., без съгласието на титуляра, като деянието останало недовършено по независещи от извършителя Б. причини /тъй като същият не знаел ПИН кода на дебитната карта/ и извършеното не съставлява по - тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 ал.1, вр. чл.58а от НК ГО ОСЪДИЛ на 4 /четири/ години лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.1 от НК НАЛОЖИЛ на подсъдимия Т. А. Б. едно общо наказание по-тежкото измежду така определените му, а именно 8 /осем/ години лишаване от свобода.

На основание чл.61 т.2, вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС определил първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг“.

На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимия Т. А. Б. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и задържан, считано от 23.09.2022 г. ОСЪДИЛ подсъдимия Т. А. Б. да заплати на Т. Ц. В. причинените в резултат на престъплението имуществени вреди в размер на 771, 05 лв. /седемстотин седемдесет и един лв. и пет ст./, в едно със законната лихва от датата на деянието - 22.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал.З от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия Т. А. Б. /със снета по делото самоличност/ да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство в размер 1327, 76 лв. /хиляда триста двадесет и седем лв. и седемдесет и шест ст./ в полза на СДВР.

Представителят на държавното обвинение пред въззивния съд пледира и двете жалби да бъдат отхвърлени, а атакуваната присъда потвърдена.

Повереникът на конституирания в качеството на частен обвинител и граждански ищец Т. В. - адв.С. моли присъдата да бъде изменена като се увеличи наказанието.

Частният обвинител и граждански ищец Т. В. редовно уведомен не се явява и не взема становище пред въззивния съд.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия Б. - адв.М. пледира наказанието да бъде намалено.

Подсъдимият Т. Б. се присъединява към искането на своя защитник.

САС въз основа на събраните по делото доказателства и като прецени доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, доколкото е направено искане от защитата на подсъдимия и подсъдимият Т. Б. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на самопризнанието на подсъдимия депозирано по посочения процесуален ред и подкрепящите го доказателства първият съд правилно установил фактическата обстановка по делото:

Подсъдимият Т. А. Б., с ЕГН ••••••••••, е роден на ••••••••г. в гр.София, българин, с българско гражданство, със средно образование, осъждан, неженен, с постоянен адрес в гр.•••, ул.••• №• и настоящ адрес: гр.•••, ж.к. •••, №•••.

Подсъдимият Т. Б. е осъждан многократно, включително за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“, не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК, а именно: по НОХД №3045/2016г. по описа на СРС, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и по НОХД № 2490/2016г. по описа на СГС, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, като с определение по НЧД №2256/2018г. по описа на СГС, НО, 33-ти състав, в сила от 22.06.2018г., му е било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години, което на основание чл.24 от НК е увеличено с една година, като общото най-тежко наказание е 7 /седем/ години.

На 22.09.2022г. малко след 11 часа свидетелят Т. В. излязъл от жилището си, намиращо се в гр.•••, ж.к.•••, бл.•••, вх.• и тръгнал към метростанция „Сливница“, находяща се в същия квартал. Около 11: 20 часа той се намирал на ул. 109-та, зад сградата на „Мото Пфое“ и на около 50 метра от метростанция „Сливница“, като вървял по улицата в посока към метростанцията. Със себе си носел преметната през дясното му рамо своята мъжка черна чанта, в която се намирали 1 бр. кафяв на цвят кожен портфейл, съдържащ парична сума в размер на 350.00 лв., 1 чифт диоптрични очила, 1 бр. мобилен телефон Марка ХIАОМI /Ксиоми/, модел Редми Ноут 11, всички вещи на обща стойност - 771.05 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и пет стотинки/, както и други вещи без пазарна стойност, а именно лична карта на Т. Ц. В. и дебитна карта MASTERCARD STANDART DEBIT N 516861••••••••••, с титуляр Т. Ц. В., обслужваща банковата му сметка в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /„Райфайзенбанк България“ ЕАД/.

Докато вървял по улицата, свидетелят В. говорел по телефона.

По същото време на няколко метра зад свидетеля В. вървял подсъдимият Т. Б., който решил да отнеме чантата заедно с намиращите се в нея вещи от владението на В., като употреби сила и впоследствие да ги присвои. За да изпълни своето решение, подсъдимият Б. настигнал пострадалия В. от задната му страна и го ударил с ръка в задната част на главата, като вследствие на удара свидетелят В. бил повален на земята. След това подсъдимият Б. нанесъл удари с ръце и крака по тялото и по главата на падналия на земята пострадал, взел от него чантата му заедно с намиращите се в същата вещи и избягал.

След бягството подсъдимият Б. решил да използва отнетата дебитна карта MASTERCARD STANDART DEBIT №516861••••••••••, без съгласието на титуляра Т. Ц. В., използвайки намиращи се в района АТМ устройства /банкомати/, за да изтегли парични средства от банковата сметка на В., за която била издадена дебитната карта. За да изпълни това си намерение, на 22.09.2022г. в 11: 35: 20 часа подсъдимият Б. направил опит да използва посочената по-горе дебитна карта, без съгласието на титуляра, поставяйки картата в АТМ устройство /банкомат/ с № А0909148, собственост на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, находящо се в гр.София, бул.Царица Иоанна №72, при магазин „Билла Люлин“, но не успял да осъществи трансакция, тъй като не знаел ПИН-кода на картата.

Няколко минути по-късно, в 11: 42: 58 часа, на същата дата и на същото АТМ устройство, подсъдимият Б. по аналогичен начин направил още един опит да използва отнетата дебитна карта, без съгласието на титуляра Т. Ц. В., но отново не успял да извърши трансакция поради факта, че не знаел ПИН кода на картата.

След това, в 11: 43: 10 часа, на 22.09.2022г., в гр.София, ж.к.Люлин, подсъдимият Б. направил и трети опит да използва дебитната карта, отнета от пострадалия Т. В., за да изтегли парична сума от банковата сметка на последния, като това се случило на АТМ устройство /банкомат/ с №АР1В0309, собственост на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, находящо се в гр.София, бул.“Царица Йоанна“ №70, на входа на офис на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като за целта поставил дебитната карта в АТМ устройството, но пак не успял да осъществи трансакция, тъй като не знаел ПИН кода на картата.

С отнетите от владението на пострадалия Т. В. по време на грабежа вещи подсъдимият Т. Б. се разпоредил по неустановен начин.

Свидетелят М. И. бил съсед на пострадалия Т. В. и живеел също в бл.••• в ж.к. •••, гр.•••. На 22.09.2022г., след инцидента, свидетелят И. минал по улицата, която е зад сградата на „Мото Пфое“ и където бил извършен грабежът. Вървейки, видял съседа си Т. В. да лежи на земята и да стене от болка. Пострадалият В. успял да разкаже на съседа си какво се случило, включително и да даде описание на извършителя, след което свидетелят И. позвънил на тел. 112 и съобщил за инцидента, а след това услужил с телефона си на пострадалия В., който се обадил в „Райфайзенбанк“, за да блокират отнетата му дебитна карта, като от разговора разбрал, че вече е направен неуспешен опит за теглене на парични средства от сметката на Т. В.. В резултат на обаждането на тел. 112 на мястото на произшествието пристигнали екипи на 09 РУ-СДВР и ЦСМП, като пострадалият В. отново разказал какво се е случило и описал извършителя. След това бил откаран във Военно-медицинска академия, където го приели за лечение.

На 23.09.2022г. с протоколи за доброволно предаване Н. Б. А. и Р. С. Ц. предали за нуждите на разследването по 1 бр. диск, съдържащи записи от видеокамери, обхващащи част от периметъра на местопроизшествието /монтирани съответно на магазин „ Технополис“ - бул. „Царица Йоанна“ №70Д и на шоурум „Мото Пфое‘7. При изследването им се оказало, че има наличие на годни видеозаписи.

Използвайки описанието на извършителя на грабежа, дадено от пострадалия В. и установявайки записите от охранителните камери, намиращи се в района на произшествието, на 23.09.2022г. около 5: 00 часа служители на 09 РУ-СДВР успели да установят и задържат подсъдимия Т. Б.. С декларация от 23.09.2022г. подсъдимият Т. Б. отказал да участва в процесуално- следствено действие - разпознаване на живо, поради което впоследствие, с участието на свидетеля-пострадал Т. В. и поемни лица е извършено разпознаване на лице от мъжки пол по фотоалбум, като пострадалият без колебание посочил Т. Б. като извършител на грабежа.

От извършените медицински прегледи непосредствено след инцидента и от заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи се установява, че с нападението си подсъдимият Б. е причинил счупване на шийката на бедрената кост вдясно на пострадалия В., което от своя страна е довело до трайно затруднение в движението на долния десен крайник на В. за срок, по-голям от 30 дни и това нараняване по своя медико-биологичен характер представлява средна телесна повреда.

От заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетите от пострадалия В. вещи е 771, 05 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и пет стотинки/.

Изложената фактическа обстановка съдът от първа инстанция приел за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: самопризнанията на подсъдимия Т. Б. относно фактите, посочени в обвинителния акт, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Т. В., М. И., В. М., Ю. А., Т. П., обективирани в протоколи за разпит на свидетел на досъдебното производство, писмените доказателства, в т.ч. справка за съдимост на подсъдимия Т. Б., съдебно- медицинска експертиза и предварителна съдебно-медицинска експертиза, комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, съдебно- оценителна експертиза, видеотехнически експертизи, протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно със съответния фотоалбум (л.61 и следв. от ДП), както и протоколите за останалите извършени процесуално-следствени действия, приобщени на основание чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 и чл.283 от НПК и обсъдени по реда на чл. 107, ал.5 от НПК.

Правилно СГС приел, че посочените доказателства са приобщени към доказателствения материал по съответния, предвиден в НПК ред, а обсъдени по същество същите са обективни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се като сочат на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.

По нататък в мотивите си първият съд подробно е посочил от кои доказателства какви факти се установяват. Изложението в тази част на проверявания съдебен акт е изчерпателно, а по същество правилно, споделя се изцяло от въззивния съд и е безпредметно да бъде преповтаряно.

При така установената фактическа обстановка следва да бъдат споделени и правните изводи на съда от първа инстанция, а именно:

Подсъдимият Т. А. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.З, пр.2 и т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. От обективна страна - на 22.09.2022 г. около 11: 20 часа в гр. София, ж.к. “Люлин“, на ул. “109- та“, зад сградата на търговски обект „Мото Пфое“, до 137 СУ „Ангел Кънчев“ и на около 50 метра от метростанция „Сливница“, отнел чужди движими вещи - мъжка черна чанта за носене през рамо, на стойност 10.00 лв. /десет лева/, ведно с намиращите се в нея 1 бр. кафяв на цвят кожен портфейл на стойност 6.00 лв. /шест лева/, парична сума в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, 1 чифт диоптрични очила на стойност 45.00 лв. /четиридесет и пет лева/, 1 бр. мобилен телефон марка Х1АОМ1 /Ксиоми/, модел Кесюн 1чю1е 11 /Редми Ноут 11/, на стойност 360.05 лв. /триста и шестдесет лева и пет стотинки/, всички вещи на обща стойност - 771.05 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и пет стотинки/, от владението на Т. Ц. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила — ударил с ръка В. в задната част на главата, е което го повалил на земята, след което му нанесъл удари е крака и ръце по тялото и по главата, като му причинил счупване на шийката на бедрената кост вдясно, довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни, като грабежът е придружен със средна телесна повреда и представлява опасен рецидив, тъй като е извършен от Б. след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно: е определение по ЧНД 2256/2018 г. по описа на СГС, НО, 33-ти състав, в сила от 22.06.2018 г., с което му е било определено едно общо най-тежко наказание “лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години, измежду наказанията, наложени по НОХД № 3045/2016 г. по описа на СРС, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.З вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и НОХД № 2490/2016 г. по описа на СГС, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние на грабежа го характеризира като типично съставно престъпление, включващо в себе си два разнородни, функционално свързани акта, които поотделно са също престъпни - принуда, която улеснява другия акт, а именно кражбата. Те са взаимосвързани и грабежът представлява престъпление, което се характеризира с усложнения в изпълнителната дейност. Като съставна дейност той включва в себе си две прояви, които в своята взаимовръзка и зависимост се явяват едно сложно престъпление.

Подсъдимият Б. е осъществил изпълнителното деяние на това престъпление, като е упражнил принудата с цел отнемане вещи от пострадалия, изразяваща се в използване на физическо въздействие спрямо него - ударил с ръка В. в задната част на главата, с което го повалил на земята, след което му нанесъл удари с крака и ръце по тялото и по главата, с цел преодоляване на неговата съпротива, за да постигне целта си — подсъдимият отнел мъжката му чанта за носене през рамо с намиращите се в нея вещи на обща стойност 771, 05 лева.

Извършеният от подсъдимия Б. грабеж е придружен със средна телесна повреда, което го квалифицира по т.З, ал.1 на чл.199 от НК, тъй като е причинил на пострадалия счупване на шийката на бедрената кост вдясно, довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок, по-голям от 30 дни. Деянието представлява и опасен рецидив, определящо квалификацията по т.4, ал.1 на чл. 199 от НК, а именно подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е било налице специфичното намерение у подсъдимия за противозаконното набавяне на имотна облага. Подсъдимият е съзнавал противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, целял е настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението му - отнемане на движими вещи от пострадалото лице посредством прилагане на принуда спрямо него, като по този начин е реализирал намерението си за противозаконно присвояване на тези вещи. В допълнение следва да се отбележи, що се касае до авторството на деянието, че нито една от страните по делото в съдебно заседание не оспори становището, че именно подсъдимият е лицето, осъществило инкриминираното престъпно посегателство.

Подсъдимият Т. А. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно от обективна страна, че на 22.09.2022 год., за времето от 11: 35: 20 часа до 11: 43: 10 часа, в гр.София, ж.к.“Люлин“, на АТМ устройства /банкомати/ съответно с № А0909148, собственост на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, находящо се в гр.София, бул.“Царица Йоанна“ №72, при магазин „Билла Люлин“ и е № АР1В0309, собственост на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, находящо се в гр.София, бул.“Царица Йоанна“ №70, на входа на офис на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, в условията на продължавано престъпление е три деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните, направил опит да използва платежен инструмент - дебитна карта с титуляр Т. Ц. В., без съгласието на титуляра, като деянията останали недовършени по независещи от извършителя Б. причини /тъй като същият не знаел пин кода на дебитната карта/ и извършеното не съставлява по-тежко престъпление, както следва: на 22.09.2022 год., в 11: 35: 20 часа, в гр.София, ж.к.“Люлин“, на АТМ устройство /банкомат/ с № А0909148, собственост на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, находящо се в гр.София, бул.“Царица Йоанна“ №72, при магазин „Билла Люлин“, направил опит да използва платежен инструмент - дебитна карта, с титуляр Т. Ц. В., без съгласието на титуляра, като деянието останало недовършено по независещи от извършителя Б. причини / тъй като същият не знаел ПИН кода на дебитната карта/ и извършеното не съставлява по- тежко престъпление; на 22.09.2022 год., в 11: 42: 58 часа, в гр.София, ж.к.“Люлин“, на АТМ устройство /банкомат/ с № АР1В0309, собственост на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, находящо се в гр.София, бул.“Царица Йоанна“ №70, на входа на офис на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, направил опит да използва платежен инструмент - дебитна карта, с титуляр Т. Ц. В., без съгласието на титуляра, като деянието останало недовършено по независещи от извършителя Б. причини /тъй като същият не знаел ПИН кода на дебитната карта/ и извършеното не съставлява по- тежко престъпление и на 22.09.2022 год., в 11: 43: 10 часа, в гр.София, ж.к.“Люлин“, на АТМ устройство /банкомат/ с №АР1В0309, собственост на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, находящо се в гр.София, бул.“Царица Йоанна“ №70, на входа на офис на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, направил опит да използва платежен инструмент - дебитна карта, с титуляр Т. Ц. В., без съгласието на титуляра, като деянието останало недовършено по независещи от извършителя Б. причини /тъй като същият не знаел ПИН кода на дебитната карта/ и извършеното не съставлява по- тежко престъпление.

Ползването на платежния документ, издаден на свидетеля В., е приключило с неуспешни трансакции по независещи от дееца причини - същият не е знаел ПИН кода на дебитната карта, поради което два от опитите за ползването й са неуспешни поради грешен ПИН, а при третия е бил налице „надвишен брой опити ПИН“.

Несъвършената редакция на теста на чл. 249 ал.1 от НК, която въвежда евентуален престъпен резултат само като критерий за определяне на максимума на предвиденото комулативно наказание глоба, оставя възможност да се разсъждава дали престъплението всъщност не е формално и оттам довършено със самото въвеждане на чуждата дебитна карта в АТМ устройство /банкомат/. В конкретния случай обаче обвинението е било за опит, а не за довършено деяние. Няма и съответна жалба на частното обвинение или протест с искане за въззивна присъда за довършено деяние. При тези обстоятелства единственото, което може и следва да направи въззивния съд е да потвърди осъждането за опит.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Правилно и справедливо е осъществена от СГС и индивидуализацията на наказанието, респективно неоснователни се явяват исканията и в двете въззивни жалби, както искането на защитата за намаляване на наказанието, така и това на частното обвинение за увеличаването му.

И според САС и двете престъпления са извършени при изключителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, които са: механизма на извършване на деянията/проявената прекомерна агресия в повече от нужното за преодоляване на евентуална съпротива на пострадалия срещу отнемането на инкриминираните вещи, извършените три последователни опита за ползване на чуждата дебитна карта/ и многократните осъждания на подсъдимия, извън тези обуславящи квалификацията като „опасен рецидив“, Верен е и извода на СГС, че смекчаващо отговорността обстоятелство липсва. Такова не може да бъде направеното самопризнание от подсъдимия, което е довело до провеждане на привилегировано съдебно производство по т.2 на чл.371 НПК.

Направените от него самопризнания са отчетени за приложението на процедурата по глава 27 - чл.371 т.2 от НПК. Същите не могат да се ползват повторно и да се отчитат и като отделно смекчаващо отговорността обстоятелство. Ето защо правилно за изходна точка за определяне наказанието на подсъдимия, преди редукцията му с 1/3, е отмерено наказание над средния размер в закона за това престъпление.

Уместно СГС е уточнил, че в конкретния случай не може да намери приложение ТР №1/2009г. на ВКС - ОСНК. Според него, ако самопризнанието на подсъдимия е „спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, още в хода на досъдебното производство, а не е в следствие на ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство. В процесния случай самопризнанието на подсъдимия няма такива характеристики.

Правилно изрично е отбелязан фактът, че Т. Б. е осъждан общо дванадесет пъти, въпреки сравнително младата си възраст /30 годишен/. Това несъмнено доказва трайно изградени престъпни навици и оттам висока обществена опасност на дееца.

Правилно е приложена и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.199, ал.1, т.З, пр.2 и т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, предвиденото в закона наказание е „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години, като съдът може да се постанови и конфискация до една втора от имуществото. Справедливо първият съд приел, че по правилата на чл.54 от НК за престъплението по чл.199, ал.1, т.З, пр.2 и т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК на Т. Б. следва да се определи „лишаване от свобода“ в размер на 12 години, като на основание чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58а НК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета от този срок, поради което и подсъдимият да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години. Правилна е и преценката за неналагане на факултативно предвиденото кумулативно наказание „Конфискация до една втора от имуществото на виновния“, доколкото то няма да окаже допълнително поправящо и възпиращо въздействие, без което да не могат да се постигнат целите на наказанието..

Отново съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и предвид характера на производството пред първата инстанция - по реда на чл.371, т.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, наказанието на подсъдимия за престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК законосъобразно е определено при условията на чл.58а от НК. За престъплението по чл.249, ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. Справедливо СГС отмерил наказание шест години „лишаване от свобода“, което следва да се намали с 1/3 и на подсъдимия се наложи наказание от четири години „лишаване от свобода“ Кумулативно предвиденото наказание „глоба“ не е било наложено от СГС, тъй като деецът обективно не е получил никаква сума от осъщественото престъпление, тоест липсва обективна възможност да се определи максимума на наказанието глоба, така както е формулиран в чл.249 ал.1 от НК. Би могло да се разсъждава дали в този случай не е редно да се наложи глоба в размер на предвидения общ минимум от 100лв./ чл.47 ал.1 от НК/. Отново като единствен разумен изход от несъвършената редакция на чл. 249 ал.1 от НК, която предвижда задължително кумулативно налагане на глоба, но не сочи максимума при липса на получена сума.

Но в конкретния случай при липса на съответен протест или жалба на частното обвинение САС не може за пръв път да наложи неналоженото от СГС кумулативно наказание глоба/аргумент за противното от чл. 337 ал.1 т.1 от НПК/.

Правилно е приложен и чл.23 ал.1 от НК, като е наложено на подсъдимия Т. А. Б. едно общо най-тежко наказание измежду така определените му, а именно 8 /осем/ години „лишаване от свобода“.

СГС законосъобразно определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“, въпреки че поради явна техническа грешка вместо чл.57 ЗИНЗС е посочена друга цифра.

На основание чл.59 ал.1 от НК законосъобразно е приспаднато времето през което подсъдимия Б. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Предмет на въззивните жалби е единствено наказанието, поради което САС дължи отговор на конкретните възражения на жалбоподателите, доколкото има такива и доколкото те са нови или не са получили убедителен отговор в мотивите на първата инстанция, с които както вече бе посочено САС се солидаризира изцяло.

Жалбата на частното обвинение акцентира върху факти, които според въззивния съд са били отчетени при индивидуализацията на наказанието, макар да не са така подробно изложени в мотивите към първоинстанционния съдебен акт. На първо място като отегчаващо вината обстоятелства е отчетен конкретния механизъм на осъществяване на престъпленията. Това несъмнено включва всичко, което е изложила защитата. Действително употребена е прекомерна и ненужна сила при грабежа, която е довела да тежко телесно увреждане. Деянието е осъществено на публично място, което сочи на престъпна арогантност. Отнемането на платежния инструмент, като елемент от второто престъпление, това по чл. 249 от НК, паралелно с отнемане на цялата налична сума в брой също е причинило извънредни неудобства на пострадалия при лечението му, необходимостта от което пък е в причинна връзка с употребената прекомерна сила. Съдебното минало на дееца от друга страна също е отчетено и анализирано дори по подробно от СГС в сравнение с анализа, който прави частното обвинение в жалбата си.

Така или иначе съществено за преценката за неоснователност на тази жалба е, че няма неотчетени отегчаващи вината обстоятелства, а от друга страна, както отделните наказания така и наложеното общо най – тежко са отмерени справедливо и според САС са достатъчни за ефективно постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК. В тази връзка следва да се има в предвид че индивидуализацията на наказанието не се извършва по аритметична формула и отсъствието на смекчаващо вината обстоятелство не води автоматично до максимално наказание. Напротив винаги е законосъобразно и справедливо и в тези случаи да се наложи наказание под максимума, щом то се явява достатъчно за постигане на целите, както на специалната, така и на генералната превенция по чл. 36 от НК.

Що се отнася до конкретните доводите на защитата, така както и доколкото са формулирани в жалбата и съдебните прения пред двете инстанции, то те са или декларативни или изцяло неоснователни. Поначало липсата на легални доходи и наркотичната зависимост, биха могли да бъдат смекчаващи вината ако се касаеше за инцидентна проява мотивирана от тях. Но когато са част от престъпен начин на живот, при който доходите за съществуване и посрещане на нуждите, породени от наркотичната зависимост се реализират чрез поредица от престъпления, те несъмнено нямат правното значение на смекчаващи вината. От друга страна субективната увереност на защитата, че целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати в конкретния случай и с по – леко наказание, не се споделят от САС. Напротив наказанието определено от първата инстанция според настоящия въззивен състав е справедливо и по вид и размер е адекватно с оглед на признатите от закон цели на налагането и изтърпяването му.

Правилно и законосъобразно е и произнасянето по гражданския иск:

Налице са предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия Т. А. Б., доколкото всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е налице противоправно деяние, извършено от него виновно, настъпили са вредоносни последици, като последните се намират в пряка причинна връзка с деянието, извършено от подсъдимия, поради които съображения правилно е осъден Б. да заплати на Т. Ц. В. сумата от 771, 05 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 22.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.З от НПК законосъобразно е осъден подсъдимия Т. А. Б. да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство в размер 1327, 76 лв. в полза на СДВР.

При извършената цялостна служебна проверка, независимо от доводите в жалбите САС не констатира основания за отмяна на първоинстанционната присъда.

С оглед гореизложеното съдът прие, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.