Решение № 274 от 6.10.2025 г. на Районен съд - Враца по дело № 326/2025 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на П. С. И. от гр.Монтана против НП № 9086/29.01.25 г., издадено от и.д. Началник отдел „ОККРПМ“ към Дирекция „АРОК“ при А“ПИ, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.3, б.”б”, вр.чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, и на основание чл.53, ал. 2 ЗП е наложено административно наказание –глоба в размер на 3000.00 лв. В жалбата, поддържана и в с.з., се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание. Алтернативно се отправя искане за изменение на обжалваното НП с намаляване на наказанието до предвидения в закона минимален размер. Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на процесното НП, с молба за потвърждаването му. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 ЗАНН. Разгледана по същество е и основателна, при следните съображения: На 17.12.24 г. в 10.22 ч., на път I-1, км.140 на отбивна площавка в посока гр.Монтана-гр.Враца, контролни органи –служители към Д“АРОК“ при А“ПИ“-свидетелите Н.А. и Е.Г. спрели за проверка съчленено ППС с 5 оси, включващо МПС“Ман“ с рег.№М3444ВМ с 2 оси и поруремарке с 3 оси с рег. №М2161ЕЕ, превозващ „камък“ и управляван от настоящия жалбоподател. При проверката на горепосочените ППС и водач, е извършено измерване с електронна везна и рулетка. При самото измерване е констатирано, че при измерено разстояние между осите от 1.32 м., сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 32.485 т., при максимално допустимо натоварване на същата от 24 т., т.е. превишение от 8.485 т., което е в нарушение на чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.01 г. на МРРБ. За въпросното нарушение е съставен АУАН №10490/17.12.24 г. срещу водача- настоящ жалбоподател, което е квалифицирано като такова по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, вр.чл.7, ал.1, т.3, б.”б”, вр.чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 ЗП. АУАН е подписан без възражения. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000.00 лв. на основание чл.53, ал.2 ЗП. Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно- свидетелските показания на Н.А. /актосъставител/ и свидетеля очевидец при проверката и съставяне на АУАН-св.Е.Г., кантарна бележка, товарителница и останалите материали по преписката. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и подлежи на цялостна отмяна при следните съображения: Понастоящем в релевантната за конкретния казус нормативна уредба е налице съществено законодателно изменение, а именно – в чл.189е ЗДвП /доп. и изм. с ДВ бр.64/25 г., в сила от 07.09.25 г./. С това законодателно изменение /чл.189е, ал.2, вр.ал.5 и ал.6 ЗДвП/, изрично е предвидено, че при констатиране на съответно посочени административни нарушения по ЗДвП, както и „по чл.53, ал.1, т.2 ЗП“, на съответния субект на нарушението първо следва да се даде възможност да заплати дължимата такса по начин и в срокове, дефинирани в закона. В случай, че дължимата такса бъде заплатена при тези условия, ред и срокове, то и нарушителя се освобождава от административно- наказателна отговорност /чл.189е, ал.5 ЗДвП/, като съответно АУАН не се съставя, ако е съставен-не се издава НП и производството се прекратява /чл.189е, ал.6 ЗДвП/. Очевидно е, че въпросното законодателно изменение в случая се явява по-благоприятно за „нарушителя“, поради което и съобразно чл.3, ал.2 ЗАНН, обжалваното НП подлежи на отмяна, поради неосигурена възможност за жалбоподателя да се освободи от отговорност чрез заплащане на дължимата такса по чл.28 ЗП. На следващо място, по делото от страна на АНО не бяха ангажирани никакви доказателства за това, че процесната ел.везна, с която е извършено измерването на претендираното претоварване на оси, представлява годно и техническо изправно средство за измерване, съобразно изискването на чл.35, ал.3 от Наредба №11/01 г., вр.чл.30, ал.1 ЗИзм., т.е. че въпросната везна има изначално издадено удостоверение от БИМ за годност като техническо средство, съответно, че е преминало първоначална и последваща проверка за изправност след одобряването. По делото единствено е представено заявление до БИМ от 25.04.24 г. за проверка на процесната ел.везна. Видно от съдържанието на това заявление в т.ч. и в частта „приложение 1 към заявлението за проверка“ е вписано само - дословен цитат- „изпълнена: дата 25.04.24 Е.П.“. От това вписване, по никакъв начин не може да се изведе обоснован правно извод, че процесната ел. везна изобщо е преминала някаква проверка, още по-малко извършена ли е от компетентно длъжностно лице от структурата на БИМ, какви са конкретните резултати от проверката откъм тествани технически параметри, удостоверени в надлежен протокол и крайния, евентуално положителен резултат от проверката за техническа годност и изправност на техническото средство. На последно място: Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №11/03.07.01 г., движението на извъгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищатата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.В тази връзка в чл.8, ал.2 от горепосочената наредба е регламентирано как се осъществява движението на извънгабаритни/тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата, в случаите, в които са налице пречките по ал.1 за осъществяване на превоза по посочените причини- с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от собственика или администрацията, управляваща пътя. Според пар.1, т.14 от ДР на Наредба №11/03.07.01 г., „неделим товар“ е товар, който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. В случая по делото безспорно се установи единствено, че с процесното ППС е превозвало товар – „камък“, с който именно същото е било претоварено, т.е. „тежко“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.01 г., вр.чл.3, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от същата. Дали обаче този вид товар-„камък“ е бил „делим“ или „неделим“ по смисъла на горецитираната дефиниция, остава изцяло недоказано. От страна на АНО /в чиято тежест е това/ по делото е представена на първо място товарителница, в който видът на товара е описан само общо като „камък“. На следващо място, ангажирани са свидетелските показания на двамата служители-Н.А.-актосъставител и на Е.Г.-свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, които показания обаче са абсолютно противоположни и взаимно изключващи се като съдържание. Първият свидетел е категоричен, че се касае до товар-„камъни, натрошен камък, ломен камък“, а вторият свидетел твърди, че се касае до „камък, цял блок, ненатрошен“. Други доказателства, позволяващи преодоляване на така възникналите противоречия не са налице. При това положение остават изцяло недоказани съставомерните за вмененото нарушение факти, свързани с вида на превозвания товар като делим/неделим, съответно, че е било необходимо и издаване на разрешение за движение на извъгабаритно/тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата. При така изложените съображения обжалваното НП подлежи на цялостна отмяна и не се налага последващо обсъждане и на останалите изложени доводи от жалбоподателя относно незаконосъобразността му. С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и доказани, съгласно представения договор за правна помощ, разноски за адвокатска защита в размер на 600.00 лв., което е в минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.2, вр.чл.18, ал.2 НВАР и при липса на противопоставено от ответната страна каквото и да е възражение за прекомерност. Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът