Решение № 86 от 28.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3806/2022 г.

Производството е по реда на гл. XXI НПК. С присъда от 24.03.2022 г., постановена по НОХД № 19588/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 състав, подсъдимият В. Й. Е. с ЕГН: ••••••••••, е признат за виновен в това, че на 23.09.2017 г. около 19: 30 часа в гр. София, жк. „Надежда-4“, пред блок 457, предложил на Д.Х.Х. съдействие за връщане на противозаконно отнети в гр. София, за времето от 17: 00 часа на 21.09.2017 г. до 7: 50 часа на 22.09.2017 г. моторни превозни средства, собственост на „Булкон-Х“ ООД с ЕИК: 131080508 – колесен трактор марка “Case”, модел „580SR”, с рег. № C •••••••EP и миничелен товарач (бобкат) марка „Case“, модел „420“, без регистрационен номер, като деянието е извършено срещу получаване на имотна облага - сумата от 36 000 лева – престъпление по чл. 346, ал. 3 НК, поради което и на основание чл. 346, ал. 3 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Със същия съдебен акт на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години, както и на основание чл. 346, ал. 4 във вр. с чл. 346, ал. 3 от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година. Първоинстанционният съд на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е зачел и времето, през което по отношение на подсъдимия В. Й. Е. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 29.09.2017 г. до 08.03.2018 г., както и предварителното му задържане от 27.09.2017 г. Със същата присъда на основание чл. 111, ал. 1 НПК е постановено вещественото доказателство – сумата от 10 000 лева (192 купюри от по 50 лева и 4 купюри от по 100 лева, намиращи се на съхранение на СМЦ към СО-СГП), да бъде върната на Д.Х.Х.. На основание чл. 111, ал. 1 НПК е постановено приобщеното по делото веществено доказателство – мобилен телефонен апарат марка „Apple Iphone“, модел А 1778, с търговско наименование „Iphone 7“, с идентификационен IMEI номер 353841082746579, да бъде върнато на подсъдимия В. Й. Е.. Софийски районен съд е постановил веществените доказателства – три броя оптични носители - CD, запечатани в полиетиленов плик, да останат към материалите по делото до изтичане на сроковете за неговото съхранение. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 367, 66 лева, както и разноски в размер на 170, 00 лева по сметка на СРС. Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия В. Й. Е. – адвокат Л. Г. - САК, и допълнение към нея, в които се твърди, че присъдата на Софийски районен съд е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В допълнение към жалбата се излагат доводи, че първата инстанция е допуснала нарушения при анализа и оценка на събраните гласни доказателствени средства, като се поддържа, че показанията на свидетеля Х. не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Изтъква се, че свидетелката П. не е съпруга на подсъдимия, както неправилно е приел СРС, както и че нейните показания и тези на свидетеля Е. опровергават твърденията на първия свидетел. На следващо място, излагат се съображения, че не е верен извода на съда и относно снимката на багер, заснета от подсъдимия, като се твърди, че рег. номер на багера е различен от този на багера, собственост на пострадалия. С така подадената въззивна жалба и с допълнението към нея се отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимия В. Й. Е. да бъде напълно оправдан по повдигнатото обвинение. В открито съдебно заседание прокурорът при СГП предира, че постановената присъда е правилна и жалбата следва да се остави без уважение. Защитата поддържа, че присъдата следва да бъде отменена и да се постанови нова оправдателна такава по съображенията, изложените в допълнението към въззивната жалба. В своята лична защита подсъдимият Е. поддържа казаното от своя защитник. В предоставената му последна дума предаденото на съд лице моли за отмяна на осъдителната присъда. Съдът, след като прецени доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, след служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият В. Й. Е. е роден на ••••••• г. в гр. София, ЕГН: ••••••••••, българин, с българско гражданство, с висше образование, неосъждан, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „••••••• През 2017 г. подсъдимият В. Й. Е. работил в СДВР-ОПП като мл. автоконтрольор, а свидетелят Х. бил управител на „Булкон Х“ ООД, с ЕИК: 131080508. Двамата се познавали. Свидетелят знаел, че подсъдимият е полицай, разполагал с неговия телефонен номер и му се обаждал за съвет по повод съставени актове за нарушения на ЗДвП. В края на месец юли 2017 г. свидетелят Д. Х. започнал изпълнение по договор за строителство на обект – административна сграда и складове, с възложител фирма „Амиго“ ООД. Строителството се осъществявало в гр. София, бул. „Сливница“, до № 546, в съседство до работеща складова база на същото дружество. Складовата база разполагала със СОТ видеонаблюдение и физическа охрана, служители на „Асо защита“ ЕООД. В складовата база се съхранявала строителната техника на дружеството-изпълнител. На 21.09.2017 г. около 18: 00 часа в обекта на фирма „Амиго“ ООД била прибрана техника на фирма „Булкон Х“ ООД, а именно „Мерцедес Акрос“, валяк „Бомак“, валяк „Аман“, колесен трактор марка „Case“, модел „580SR“, с рег. № C •••••••EP и миничелен товарач (бобкат), марка „Case“, модел „420“, без регистрационен номер. На 22.09.2017 г. сутринта около 08: 00 часа свидетелят Д. Х. пристигнал на строителния обект. Той установил, че липсват две моторни превозни средства, а именно колесен трактор, марка „Case“, модел „580SR“, с рег. № ••••••• и миничелен товарач (бобкат), марка „Case“, модел „420“, без регистрационен номер. Свидетелят забелязал, че оградата на охраняваното дворно пространство на складовата база била отворена по посока ж.п. гара Волуяк, а вратата - била с премахнато заключване, след което видял, че има следи от гумите на строителната техника, които водели до ж.п. прелеза на Волуяк. Свидетелят подал сигнал на тел. 112 и на мястото е пристигнал екип от 09 РУ – СДВР. За случилото се било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. Свидетелят Д. Х. се обадил по телефона на подсъдимия Е. и му разказал за липсващата строителна техника. На следващия ден – 23.09.2017 г., около 19: 30 часа двамата са се срещнали на предварително уговорено място, а именно на паркинга предбл. 457, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-4“. На провелата се среща подсъдимият Е. съобщил на свидетеля Д. Х., че за сумата в размер на 36 000, 00 лева може да ми върне машините. Свидетелят му казал, че сумата е твърде голяма, че би платил 5 000, 00 лева – 15 000, 00 лева, при което подсъдимият му заявил, че това е информацията, която е достигнала до него, и сумата не може да бъде коригирана. Свидетелят казал на подсъдимия, че ще му се обади на следващия ден, с което разговорът им приключил. След известно време на размисъл свидетелят Х. решил да потърси съдействие от органите на полицията и на 25.09.2017 г. посетил сградата на СДВР. Служителите на реда му разяснили начина по предаване на парите. Същия ден – 26.09.2017 г., подсъдимият Е. се обадил на свидетелят Х. и му казал, че трябва да му даде „капаро“, при което Д.Х.Х. отново посетил сградата на СДВР и предал срещу разписка сумата от 10 000 (десет хиляди) лева в 192 купюри от по 50 лева и 4 купюри от по 100 лева. Съставен е бил протокол за доброволно предаване, в който били описани парите със серийни номера, както и албум с фотографии на предадените пари. След съставянето на протокола за доброволно предаване и албума с фотографии, парите били върнати на свидетеля Д.Х.Х. срещу разписка. Свидетелят Д.Х.Х. и подсъдимият В. Й. Е. се срещнали в гр. София, ж.к. ••••••• където свидетелят Д.Х.Х. предал сумата от 10 000 (десет хиляди) лева на подсъдимия В. Й. Е.. Парите били поставени в найлонов плик. След предаването на паричната сума подсъдимият В. Й. Е. бил задържан и му е бил извършен обиск, в резултат на което е бил съставен протокол за обиск. С протокола за обиск са били описани и иззети: найлонов плик с надпис „BEBETO FUN ISLAND“, съдържащ 192 купюри от по 50, 00 лева и 4 купюри от по 100, 00 лева, и мобилен телефонен апарат марка „Apple Iphone“. На 27.09.2017 г., свидетелят Д. Х., след като продължил с издирването на липсващите превозни средства, при обиколка в района на с. Волуяк, към бул. „Ломско шосе“, забелязал следи от багера и открил инкриминираните строителни машини в района на жп линия Волуяк-Сливница. Изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие за установена въз основа на следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.Х.Х., М.И.-П., А.Н., К.Н., В.П., В.А. и свидетеля С. Е.; писмени доказателства: протокол за доброволно предаване, ведно с албум с фотографии и разписка, договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил „АУДИ А4“ от 12.01.2015 г., сключен между „Булкон Риал Истейт“ ООД, с ЕИК ••••••• и „Ню енерджи – И.“ ЕООД, с ЕИК 202599846, договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил „АУДИ А“4 от 05.02.2018 г., сключен между „Ню енерджи – И.“ ЕООД, с ЕИК 202599846 и С. Й. Е., с ЕГН: ••••••••••, свидетелство за съдимост, разписка, справки от мобилни оператори и др.; писмени доказателствени средства: протокол за обиск и изземване в неотложни случаи от 26.09.2017 г. с последващо съдебно одобрение; протокол за оглед на веществени доказателства от 03.10.2017 г., веществени доказателства: мобилен телефонен апарат марка „Apple Iphone“, модел А 1778, с търговско наименование „Iphone 7“, с идентификационен IMEI номер 353841082746579 и три броя оптични носители CD, запечатани в полиетиленов плик; способи на доказване: заключение на вещо лице по назначена съдебно-техническа експертиза, очна ставка между свидетеля Д.Х.Х. и подсъдимия В. Й. Е.. Настоящият съдебен състав намира, че районният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал и след анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност при спазване на правилата на формалната и житейската логика. Самостоятелният анализ на доказателствената съвкупност не дава основание да се изведе извод за незаконосъобразна нейна интерпретация от страна на контролирания съд, която да е повлияла за неправилно формиране на съдийската воля. В дейността на първостепенния съд не се забелязват нарушения, които да обосноват становище за неправилно извършена оценка на доказателствения материал. При служебна проверка на всички събрани по делото приобщени доказателства, съдът не откри да са допуснати съществени нарушения при събирането им, които от своя страна да обосноват изключването им от доказателствения материал по делото. Въззивният съд няма основание да ревизира изводите на контролираната съдебна инстанция, че следва да се кредитират с доверие показанията на свидетеля Х.. Първоинстанционният съд обосновано е дал вяра на посоченото гласно доказателствено средство, доколкото показанията дават пълна, логична и последователна информация относно времето и мястото на инкриминираното деяние, както и досежно поведението на подсъдимия в различните етапи от развитието на престъпното събитие. В основата на своите изводи за правилно СРС поставя именно показанията на свидетеля Д. Х.. Настоящият съдебен състав споделя, че от това гласно доказателствено средство по безспорен начин се установяват обстоятелствата касателно изчезването на процесните МПС, провеждането на тел. разговори с ответника и предложението на подсъдимия за съдействие за връщане срещу предоставяне на определена сума пари. Добросъвестността на свидетеля при депозиране на показанията в частта относно липсващата строителна техника се извежда от обстоятелството, че същият е подал сигнал до компетентните органи за изчезналите МПС в момента на установяването на липсата. Показанията на свидетелят относно познанството му с подсъдимия се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства, включително обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М.И.-П. (леля на подсъдимия) и С. Й. Е. (брат на подсъдимия). В показанията си свидетелят Д. Х. пресъздава в пълнота и последователност хронологията на престъпното събитие. Съдът не счита, че в отделните си разпити свидетелят Х. дава противоречиви показания относно релевантните по делото обстоятелства, независимо от различната степен на подробност при описване на случилото се. Свидетелят е информирал разследващия орган за уговорката с подсъдимия да се чуят по телефона /протокол от разпит от 25.09.2017 г./, след което на следващия ден е споделил за срещата /протокол от разпит от 26.09.2017 г./. На тези показания въззивния съд се довери, тъй като те намират подкрепа от събраните в процеса писмени доказателства и доказателствени източници -протокол за доброволно предаване, ведно с албум с фотографии и Разписка от 26.09.2017 г., протокол за обиск и изземване в неотложни случаи от 26.09.2017 г. с последващо съдебно одобрение; протокол за оглед на веществени доказателства от 03.10.2017 г., от които става ясно, че иззетият плик при проведения спрямо подсъдимия В. Й. Е. обиск е съдържал банкноти на обща стойност от 10 000 (десет хиляди) лева, които по купюри и серийни номера напълно съответстват на купюрите, описани и фотографирани в оротокола за доброволно предаване и албума с фотографии, приложен към него. Съдът в този му състав, аналогично на предходния, не кредитира показанията на свидетеля Д.Х.Х. в частта, в която той твърди, че за предходен случай, при който подсъдимият В. Е. му е съдействал за връщане на друго моторно превозно средство срещу предадена от свидетеля парична сума. Това обстоятелство не се подкрепя от нито един друг доказателствен източник, поради което не може да се приеме за безспорен факт. По отношение на довода на защитата, че при проведен разпит в съдебната фаза на първа инстанция, свидетелят Д.Х.Х. е заявил, че не си спомня, поради което показанията му, дадени в досъдебната фаза, са били прочетени и по този начин приобщени по делото, настоящият съдебен състав счита, че това не е основание да се твърди, че показанията на свидетеля Д.Х.Х. не са логични, последователни и достоверни. В подкрепа на това становище е факта, че неговите показания се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и че приобщаването на тези показания е станало по предвидения в НПК ред. В допълнението към въззивната жалба защитата твърди, че съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия В. Й. Е., тъй като те намират опора само в показанията на свидетеля С. Й. Е., който е брат на подсъдимия, и в тези на М.И.-П., която не е съпруга на свидетеля С. Е., както твърди СРС, а и се намират в противоречие с показанията, дадени от пострадалия Д.Х.Х.. Въззивният състав приема, че е налице допусната техническа грешка при посочване от страна на първоинстанционния съд, че свидетелката М.И.-П. е съпруга на свидетеля С. Е., тъй като тя е леля на подсъдимия В. Й. Е. и на свидетеля С. Й. Е., които са братя. В други части от същия съдебния акт районния съд правилно посочва, че свидетелката М.И.-П. е леля на подсъдимия. От тук може да се направи извод, че тази техническа грешка не се явява порок и по никакъв начин не е довела до превратно или едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност, или игнориране на част от събраните доказателства. При така установените и от въззивна инстанция факти, правилен се явява и извода на районния съд да не кредитира в цялост показанията на свидетеля С. Й. Е. и на свидетелката М.И.-П., които са роднини на подсъдимия. Действително преценката относно доказателствената стойност на всяко гласно доказателствено средство е обусловена от анализа на неговото съдържание от гледна точка на пълнота, последователност и вътрешна логика, а също така дали то се подкрепя и кореспондира с данните за релевантните обстоятелства от другите материали по делото. Обстоятелството, че свидетел и страна по делото имат роднинска само по себе си не обосновава автоматичен, а още по-малко несъмнен извод, че депозираните показания са негодни за установяване на фактите по делото и на взаимовръзките между тях, но обуславя необходимост за съда да подходи със засилена критичност при оценката на достоверността на тези показания. В случая съдът приема, че показанията на свидетелите механично обслужват защитната теза на подсъдимия, че паричната сума, която е получил от свидетеля Д.Х.Х., е била обезщетение за неизправности по лек автомобил, продаден на свидетелката М.И.-П.. На първо място, в подкрепа на това твърдение не са представени никакви писмени документи, от които да е видно за такава уговорка между страните по договора за покупко-продажба на МПС от 05.01.2015 г. Отделно от това, самата свидетелка изрично заявява, че сумата, която й дължи свидетелят Х., е 8000, 00 лева, а при обиска на подсъдимият са намерени и иззети банкноти на обща стойност 10000, 00 лева. Предвид липсата на данни за наличие на спор относно изпълнението на договорните задължения на страните по договора за покупко-продажба, сключен 2 години по-рано от времето на извършване на деянието, разминаването в стойността на дължимата според показанията на роднините на подсъдимия парична сума, представляваща обезщетение, и откритата у него такава, съдът не приема за житейски логична и обоснована тезата на защитата относно причината, поради която свидетелят е предал инкриминираните вещи на извършителя. На следващо място, съдът не споделя доводите на защитата и относно снимката на багера. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че действително подсъдимият В. Й. Е. е направил снимка с личния си мобилен телефон на направена със служебния таблет снимка на МПС-багер. Вещото лице е констатирало, че на мобилното устройство е имало инсталирани приложения за комуникация, сред които „Viber“, „Facebook“, която предлага и услугата за обмяна на текстови съобщения и видео разговори „Messenger“, „Line“ и други, както и че лицето-притежател на устройството усърдно е заличавал, с голяма честота, история на обаждания, съобщение и др.“. По делото няма доказателство, което да сочи, че подсъдимият В. Й. Е. е изпратил въпросната снимка на свой колега или че не я е изпратил на свидетеля Д.Х.Х.. Правилно защитата е отбелязала, че първоинстанционният съд не е анализирал факта, че след задържането на подсъдимия Е. свидетелят Х. при обиколка на с. Волуяк забелязал следи от багера и е продължил издирването му, като впоследствие е намерил инкриминираните машини. Според настоящия въззивен състав правилно районния съд не е анализирал тези обстоятелства, тъй като те не попадат в обхвата на състава на престъплението по чл. 346, ал. 3 от НК. Според константата практика на ВКС престъплението е формално и е довършено с даването на обещание за съдействие, което е възмездно и срещу поискване на имотна облага от пострадалия. Независимо по какъв начин след това свидетелят Д.Х.Х. е открил процесните строителни машини, то съставът на престъплението по чл. 346, ал. 3 НК ще бъде налице, тъй като подсъдимият е предложил съдействие за връщането им срещу получаването на имотна облага, а именно парична сума. За съставомерността на деянието не е от значение дали това съдействие реално е осъществено, както и дали е получена имотна облага, тъй като фактическият резултат от съдействието е ирелевантен по отношение на отговорността. За да бъде налице съставът на престъпление по чл. 346, ал. 3 от НК, е достатъчно да се докаже наличието на корелативна връзка между предложеното съдействие за връщане на превозните средства срещу получаването на имотна облага. В случая първоинстанционният съд правилно е констатирал наличието на тази връзка на база на всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. При така установената фактическа страна, идентична на приетата от районния съд, Софийски градски съд достигна до същия като първата инстанция правен извод, че с действията си подсъдимият В. Й. Е. е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на престъплението с правна квалификация чл. 346, ал. 3 от НК, а именно, че на 23.09.2017 г., около 19: 30 часа, в гр. София, жк. „Надежда-4“, пред блок 457, предложил на свидетеля Д.Х.Х. съдействие за връщане на противозаконно отнети в гр. София за времето от 17: 00 часа на 21.09.2017 г. до 07: 50 часа на 22.09.2017 г. моторни превозни средства, собственост на „Булкон-Х“ ООД, ЕИК 131080508 – колесен трактор марка “Case”, модел „580SR”, с рег. № ••••••• и миничелен товарач (бобкат) марка „Case“, модел „420“, без регистрационен номер, като деянието е извършено срещу получаване на имотна облага - сумата от 36 000 лева – престъпление по чл. 346, ал. 3 от НК. Обект на посегателство са обществените отношения, които са свързани със собствеността върху моторни превозни средства. Особеност на престъпленията против транспорта и причината, поради която те са включени глава 11 от Особената част на НК е, това, че те са вид общоопасни престъпления, т.е. те имат общоопасен характер, който се свърза с начина или средствата за извършване на тези престъпления, предмета, върху който се въздейства или обстановката, в която те се осъществяват. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в съдействие за връщане на отнето моторно превозно средство срещу поискана имотна облага. Престъплението по чл. 346, ал. 3 от НК е формално престъпление. То е довършено с предлагане на съдействие за връщане на отнето моторно превозно средство срещу получаване на имотна облага, като е ирелевантно дали реално е осъществено това съдействие, както и дали е получена имотна облага. Подсъдимият В. Й. Е. е предложил съдействие за връщане на отнети моторни превозни средства, а именно колесен трактор марка “Case”, модел „580SR”, с рег. № ••••••• и миничелен товарач (бобкат) марка „Case“, модел „420“, без регистрационен номер срещу получаване на имотна облага, изразяваща се в парична сума в общ размер от 36 000 (тридесет и шест хиляди) лева. Престъплението, което е осъществил подсъдимият В. Й. Е., е довършено в момента, в който той е предложил съдействие на свидетеля Д.Х.Х. срещу получаване на имотна облага в размер на 36 000 (тридесет и шест хиляди) лева. Ирелевантни са фактите, че подсъдимият В. Й. Е. е получил като имотна облага не сума в размер на 36 000 (тридесет и шест хиляди) лева, а сума от 10 000 (десет хиляди) лева, както и обстоятелството, че ден след задържане на подсъдимия В. Й. Е., свидетелят Д.Х.Х. е открил процесните превозни средства. Предмет на престъплението по чл. 346, ал. 3 от НК са отнети моторни превозни средства. Съществува легална дефиниция за моторно превозно средство, която е уредена в т. 11 на ДР на ЗДВП, според която „моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Съгласно тази дефиниция и уредбата в ЗДВП сред моторните превозни средства спадат и колесен трактор и миничелен товарач (бобкат), които са предмет на престъплението по чл. 346, ал. 3 от НК в настоящото съдебно производство. От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл. Подсъдимият В. Й. Е. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно съзнавал е, че чрез своето поведение оказва съдействие за връщане на противозаконно отнетите моторни превозни средства срещу получаване на имотна облага. Предвиждал е последиците, които ще настъпят, в резултат на осъществяването на деянието и целял негативното изменение в обективната действителност. Престъплението по чл. 346, ал. 3 от НК се характеризира и с наличието на особено намерение – користна цел. Подсъдимият осъществява деянието, а именно съдействие за получаване на отнетите моторни превозни средства, за да получи имотна облага – съответната парична сума от 36 000 (тридесет и шест хиляди) лева. С оглед изложените правни съображения настоящият съдебен състав намира, че първата инстанция е изследвала и установила всички обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия В. Й. Е. в осъществяването му, поради което въззивната инстанция отхвърля като неоснователни и необосновани исканията на подсъдимия, застъпени във въззивната жалба, за признаването му за невиновен и оправдаването му. В санкционната част на разпоредбата на чл. 346, ал. 3 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ в размер от една до десет години. Относно индивидуализация на наказанието подобно на районния съд, въззивният съд намира за смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, изминалият немалък период от време от извършване на деянието до постановяване на първоинстанционната присъда (около четири години и шест месеца), а като отегчаващо обстоятелство - високия размер на имотна облага, срещу която е било предложено съдействие за връщане на отнетите моторни превозни средства. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наложеното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, се явява справедливо. Така определеното наказание според настоящия въззивен състав съответства на значимите обстоятелства за личността на дееца в контекста на целите на наказанието, дефинирани в чл. 36 от НК и в необходима степен гарантират постигането на индивидуална превенция чрез осигуряване на възпиращо и възпитателно въздействие върху подсъдимия. Правилно районния съд е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, тъй като са налице трите кумулативни предпоставки, а именно – подсъдимият В. Й. Е. не е осъждан за престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, наложеното наказание е „лишаване от свобода“ до три години, а именно една година и за поправянето на дееца не е необходимо изтърпяване на наказание. Съобразно разпоредбата на чл. 346, ал. 4 от НК правилно първоинстанционния съд е наложил наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ за срок от една година по отношение на подсъдимия В. Й. Е.. Въззивният съд намира за правилно и прилагането на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от страна на районния съд, въз основа на която е зачел времето, през което по отношение на подсъдимия В. Й. Е. са били взети мерки за неотклонение „задържане под стража“ в рамките на досъдебното производство (от 29.09.2017 г. до 08.03.2018 г.), както предварителното му задържане, считано от 27.09.2017 г. Настоящия съдебен състав споделя и изводите на първа инстанция по отношение на веществените доказателства, а именно: Сумата от 10 000 (десет хиляди) лева от 192 купюри от по 50 лева и 4 купюри от по 100 лева, намиращи се на съхранение на СМЦ към СО-СГП, които на основание чл. 111, ал. 1 от НПК следва да бъдат върнати на свидетелят Д.Х.Х.; Мобилен телефонен апарат марка „Apple Iphone“, модел А 1778, с търговско наименование „Iphone 7“, с идентификационен IMEI номер 353841082746579, който на основание чл. 111, ал. 1 от НПК да бъде върнат на своя притежател, а именно подсъдимия В. Й. Е.; Три броя оптични носители – CD, приложени в том 4 от досъдебното производство и запечатани в полиетиленов плик, да останат към материалите по делото до изтичане на срока за тяхното съхранение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд правилно е възложил сторените по делото разноски в тежест на подсъдимия – В. Й. Е. следва да заплати разноски в размер на 367, 64 лева по сметка на СДВР и направените в хода на съдебното производство разноски по сметка на СРС. При така изложените съображения и поради това, че фактическите констатации и правните изводи на двете инстанции изцяло съвпадат, настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба отхвърлена поради нейната неоснователност. Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, Софийски градски съд