Решение № 3212 от 2.8.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 310/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. Е. К. срещу Решение № 1012-26-76-1/08.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Задължителни предписания № ЗД-1-26-01531573/29.01.2024 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково. Твърди се, че решението е издадено от административния орган при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Неправилен бил изводът на органа, че оспорените пред него задължителни предписания /ЗП/ са законосъобразни. Изразява се несъгласие с приетото в решението от страна на Директора на ТП на НОИ, че К. не произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба, и че към датата на подаването на заявление за парични обезщетения не упражнявала дейността, за която била регистрирана, поради което нито следвало да се заличат подадените по реда на чл. 5, ал, 4, т. 1 от КСО данни за периода от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г., нито да се подаде декларация образец № 1 в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, с коригираща информация за месец 09.2023 г. Отбелязано е, че лицето се е регистрирало като земеделски стопанин на 18.02.2019 г., а първата неработоспособност поради „общо заболяване“ е настъпила на 23.03.2019 г. Органът определил този период като няколко дни, но ставало въпрос за над 2 месеца, а и това било напълно ирелевантно, тъй като по никакъв начин времето на регистрацията не било и не бивало да бъде обвързвано с факта на получаване на каквото и да е обезщетение, още повече да носило негативни последици. Твърди се също, че в хода на административното производство жалбоподателят е представил всички необходими и относими към случая документи, които удостоверявали, че е земеделски стопанин и се осигурява в това си качество. Неправилно в решението била тълкувана разпоредбата на чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44/20.04.2006 г. Същата не следвало да се разбира в смисъл, че ако се отглеждат до петдесет възрастни птици, независимо от вида, това означавало, че същите се отглеждали за лични нужди, а че до посочения брой можело да се приеме, че птиците се отглеждат за лични нужди. Жалбоподателят бил регистриран като земеделски стопанин и това било направено с ясната цел за продажба на животинска продукция, като се оспорва твърдението на органа, че произведената животинска продукция е за лични нужди. При тълкуване на дефиницията по § 1, т. 5 от ДР на КСО следвало ясно да се разграничи изразът „предназначена за продажба“ от извършена продажба. Видно било от преписката, че здравословното състояние на К. се влошавало и същата не можела в процесните периоди да извършва продажба, но всички налични документи сочели, че тя отглеждала птици с цел продажба. Това се потвърждавало и от самия административен орган, който в оспореното решение посочвал, че в периода 2019 - 2023 г. продукцията била продавана от бащата на К., също регистриран като земеделски стопанин. Не било налице възприетото от административния орган обстоятелство, че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност и поради този факт не можел да има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Неправилен и необоснован бил изводът на Директора на ТП на НОИ – Хасково, че регистрацията била направена единствено с цел получаване на парични обезщетения. К. имала сключени договори за наеми на земеделска земя с Община Крумовград с ясната идея да произвежда и продава земеделска продукция. Не била съобразена действителната фактическа обстановка, а направените изводи не съответствали на действащото към момента законодателство. К. се е регистрирала като земеделски стопанин през февруари 2019 г., като през септември 2019 г. родила преждевременно първото си дете. Съобразявайки това и периода на научаване на бременността водило до извод, че нямало как К. да се е регистрирала като земеделски стопанин само за да получава обезщетения. Сочи се, че в процесния период оспорващата е отглеждала детето си, поради което баща й се грижел за цялата земеделска продукция. По тези съображения жалбоподателят не следвало да търпи негативни последици. Можело да се направи обоснован извод, че подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. не следвало да бъдат заличавани, а за месец 09.2023 – не трябвало да бъдат коригирани. Моли оспореното решение да бъде отменено, а въпросът – решен по същество, алтернативно – преписката да се върне на компетентния административен орган за произнасяне съгласно дадени от съда указания по прилагането на закона. Претендират се направените разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят А. Е. К., редовно уведомен, се явява лично и се представлява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Твърди се, че Директорът на ТП на НОИ се произнесъл по спор, разрешаването на който било в правомощията на Министерството на земеделието. Оспорващата отговаряла на изискванията за „земеделски производител“, същата била и добросъвестна, като правила вноски за държавното и здравното осигуряване. Не били накърнени интересите на държавата. Моли оспореното решение да бъде отменено. Представя списък на разноските ведно с платежно нареждане за адвокатски хонорара за две дела. Депозирана е писмена защита, в която се преповтаря изложеното в жалбата и се допълва, че К. е отглеждала продукцията си с дел продажба /в някакъв момент кокошките станали 30-40 според свидетелските показания/, както и, че същата участвала в земеделския сектор и с производството на сено, което също продавала. Ответникът Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът не следвало да кредитира свидетелските показания, тъй като не кореспондирали със събраните писмени такива, представени по административната преписка, с оглед на които било установено, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. жалбоподателят не е осъществявал дейност като земеделски производител. Нямало доказателства и да е произвеждал животинска или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попадал в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Твърди се, че жалбоподателят е започнал да упражнява дейност на 15.09.2023 г. – след приключването на паричното обезщетение за второ дете, поради което в т. 2 от ЗП било посочено, че следвало да се подаде декларация образец № 1 с коригиращи данни за месец 09.2023 г., като посочи първи ден за осигуряване 16.09.2023 г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: От представено извлечение от ИСЕОДД - Удостоверение /приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1/ вх. № Р14-26-000-00-0013256452/24.11.2023 г. за А. Е. К. до Директора на ТП на НОИ – Хасково относно правото за изплащане на парично обезщетение, се установява, че същата е ползвала по Болничен лист № Е20233022130 с дата на издаване 13.11.2023 г. отпуск от 10.11.2023 г. до 12.12.2023 г. поради временна неработоспособност, като е посочена регистрация - срочна до 09.06.2024 г./л. 82/. По повод данните от удостоверението Директорът на ТП на НОИ – Хасково изпратил писмо изх. № 1029-26-4666/28.11.2023 г. /л. 31/ до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали, с което поискал представяне на заверени копия на всички анкетни карти и формуляри, и информация за регистрацията на А. Е. К. като земеделски стопанин съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделските стопани. В писмото е посочено, че при преценка на правото на парично обезщетение било установено, че по данни от правно-информационната система „Апис“ лицето има регистрация като земеделски стопанин – с отглеждане на домашни птици. В отговор на писмото от 28.11.2023 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали е постъпила писмено информация /л. 16 гръб/, че А. Е. К. има регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. от 18.02.2019 г. и пререгистрации за периода 2020 - 2023 г. в Регистъра на земеделските стопани за област Кърджали, а от 06.11.2023 г. – за област Хасково /удостоверение от 25.03.2024 г. - л. 12/. Към писмото са приложени копия на Анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин за 2019 г., 2020 г., 2021 г. 2022 г. и 2023 г. /л. 17-30, от които и съдържащи се на л. 45-63 – четливи копия ведно Регистрационна карта на земеделски стопанин № 77195/. От същите е видно, че за 2019 г. К. е декларирала отглеждане на 10 бр. кокошки носачки, а за 2020 г., 2021 г. 2022 г. и 2023 г. е декларирала само естествени ливади. С писмо изх. № 1056-26-2445/30.11.2023 г. /в преписката е сочено като „сигнал“ - л. 16/ Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково е отправил молба до Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Хасково да бъде извършена проверка и уточнено дали лицето А. Е. К. действително е упражнявало трудова дейност в качеството си на земеделски стопанин или регистрацията му е била извършена единствено с цел получаване на обезщетение от фондовете на ДОО. Със Заповед № ЗР-5-26-01482894/11.12.2023 г. /л. 31-гръб/ на основание чл. 107 КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ Директорът на ТП на НОИ Хасково е възложил извършване на проверка по разходите на ДОО на А. Е. К., като са определени поименно контролният орган на ТП на НОИ – Хасково, на който е възложена проверката, и срокът за извършването й. Заповедта е връчена на К. на 12.01.2024 г. В хода на проверката по повод отправено запитване Директорът на ТД на НАП – Пловдив, на офис Кърджали, е изпратил писмо изх. № 33-00-12092-1/12.12.2023 г. /л. 32-гръб/, с което уведомява Директора на ТП на НОИ – Хасково, че за лицето А. Е. К. няма данни за подадени данъчни декларации за периода 2019 г. – 2022 г. С получено на 03.01.2024 г. писмо изх. № 1056-26-2445-3 от 19.12.2023 г. /л. 33- л. 34/ от К. е било изискано да се яви в сградата на ТП на НОИ в [населено място] или да посочи служебно помещение за извършване на проверка във връзка с упражняваната от нея дейност като земеделски стопанин. По обективни причини относно липсата на върнато известие за доставяне на горното писмо и неявяване на лицето в ТП на НОИ – Хасково е изготвен доклад от контролния орган до Директора на ТП на НОИ – Хасково, въз основа на който срокът за извършване на проверката е удължен до 29.01.2024 г. /л. 35/. На 12.01.2024 г. в ТП на НОИ – Хасково е подадена от А. Е. К. писмена декларация /л. 35-гръб – л. 36/, в която същата декларира, че през периода 2019-2023 г. била регистрирана като земеделски стопанин и в същия период се грижила за двете си деца, първото от което родила през септември 2019 г. /регистрацията като земеделски стопанин била направена през февруари 2019 г., а е узнала, че е бременна през месец март 2023 г., когато влязла в болница/. През този период 10-те броя кокошки били отглеждани от баща й в землището на [населено място], който помагал и за естествените ливади през 2020 г. – 2023 г., които била наела. Твърди се в декларацията, че продукцията била продавана от името на баща й като регистриран земеделски производител. Пререгистрацията й през 2023 г. била от 06.11.2023 г. с намерение да засади 0, 5 ха домати-градински, 0, 3 ха пипер-градински, 0, 2897 ха – други зеленчуци, като сочи наемането на земеделска земя в землището на [населено място] и прилага договори за наем от 19.09.2023 г. и 29.09.2023 г. Приложени са договори за наем на земеделски земи от Общинския поземлен фонд от 08.02.2023 г., 11.02.2022 г., 12.02.2020 г. Като част от административната преписка е представена разпечатка от система с база данни на НОИ и направени вноски за фонд ДОО, съдържаща информация за 2019 - 2023 г. за А. Е. К. /л. 63-гръб - л. 66/. Представени са извлечения от ИСЕОДД за А. Е. К. относно правото за изплащане на парично обезщетение, а именно: Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0006806611/24.03.2020 г. за Болничен лист № Е20196377135, издаден на 26.03.2019 г. за отпуск от 23.03.2019 г. до 25.04.2019 г. /л. 67-гръб/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0006806613/24.03.2020 г. за Болничен лист № Е20196994629, издаден на 17.05.2019 г. за отпуск от 15.05.2019 г. до 13.06.2019 г. /л. 68/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0006806614/24.03.2020 г. за Болничен лист № Е20196994889, издаден на 17.06.2019 г. за отпуск от 14.06.2019 г. до 13.07.2019 г. /л. 68-гръб/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0006806626/24.03.2020 г. за Болничен лист № Е20197938298, издаден на 19.07.2019 г. за отпуск от 14.07.2019 г. до 12.08.2019 г. /л. 69/, всички с посочена регистрация - срочна до 01.06.2020 г.; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0006806650/24.03.2020г. за Болничен лист № Е20180102300, издаден на 19.08.2019 г. за отпуск от 16.08.2019 г. до 29.09.2019 г. /л. 69-гръб/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0006806654/24.03.2020 г. за Болничен лист № Е20197925459, издаден на 10.09.2019 г. за отпуск от 05.09.2019 г. до 16.10.2019 г. /л. 70/, всички с посочена регистрация - срочна до 09.06.2020 г.; Удостоверение с вх. № Р14-08-000-00-0006855780/02.04.2020 г. за Болничен лист № Е20197909635, издаден на 25.03.2020 г. за отпуск от 17.10.2019 г. до 28.12.2019 г. /л. 70-гръб/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0006855781/02.04.2020 г. относно молба за изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал 1 и ал. 5 КСО, считано от 29.12.2019 г. за детето й, родено на 05.09.2019 г. /л. 71/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0007551014/07.10.2020 г. относно молба за изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, считано от 29.09.2020 г. за детето й, родено на 05.09.2019 г. /л. 72/, всички с посочена регистрация - срочна до 09.06.2021 г.; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0008590888/30.04.2021 г. относно молба за изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, считано от 29.09.2020 г. за детето й, родено на 05.09.2019 г. /л. 73/; Удостоверение с вх. № Р14-08-000-00-0008590896/30.04.2021 г. относно молба за изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 КСО, считано от 29.04.2021 г. за детето й, родено на 05.09.2019 г. /л. 74-гръб - л. 75/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0008590893/30.04.2021 г. за Болничен лист № Е20202678679, издаден на 29.04.2021 г. за отпуск от 29.04.2021 г. до 12.05.2021 г. /л. 75-гръб/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0008679522/20.05.2021 г. за Болничен лист № Е20211262540, издаден на 13.05.2021 г. за отпуск от 13.05.2021 г. до 11.06.2021 г. /л. 76/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0008822092/24.06.2021 г. за Болничен лист № Е20211262839, издаден на 14.06.2021 г. за отпуск от 12.06.2021 г. до 11.07.2021 г. /л. 76-гръб/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0008912448/12.07.2021 г. за Болничен лист № Е20211623972, издаден на 12.07.2021 г. за отпуск от 12.07.2021 г. до 10.08.2021 г. /л. 77/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0009055974/20.08.2021 г. за Болничен лист № Е20211624123, издаден на 11.08.2021 г. за отпуск от 11.08.2021 г. до 09.09.2021 г. /л. 77-гръб/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0009241009/01.10.2021 г. за Болничен лист № Е20211763608, издаден на 13.09.2021 г. за отпуск от 10.09.2021 г. до 24.10.2021 г. /л. 78/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0009241014/01.10.2021 г. за Болничен лист № Е20211915009, издаден на 16.09.2021 г. за отпуск от 15.09.2021 г. до 26.10.2021 г. /л. 78-гръб/; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0009555539/19.11.2021 г. за Болничен лист № Е20210721223, издаден на 16.11.2021 г. за отпуск от 27.10.2021 г. до 22.01.2022 г. /л. 79/, всички с посочена регистрация - срочна до 09.06.2022 г.; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0010790491/06.07.2022 г. относно молба за изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал 1 и ал. 5 КСО, считано от 23.01.2022 г. за детето й, родено на 15.09.2021 г. /л. 80/ с посочена регистрация - срочна до 09.06.2023 г.; Удостоверение вх. № Р14-08-000-00-0012523838/16.06.2023 г. относно молба за изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, считано от 25.10.2022 г. за детето й, родено на 15.09.2021 г. /л. 81/ с посочена регистрация - срочна до 09.06.2024 г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол /КП/ № КП-5-26-01531568/29.01.2024 г. /л. 82-гръб - л. 85/. Посочено е, че на 21.02.2019 г. А. Е. К. е подала декларация за регистрирането й като земеделски стопанин, с дата на започване на дейността 18.02.2019 г., като се заявява вид на осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. От направена справка Приходи по ЕГН се установило, че за лицето имало данни за внесени осигурителни вноски в бюджета на ДОО за периода от 18.02.2019 г. до 22.03.2019 г., от 26.04.2019 г. до 14.05.2019 г., от 13.08.2019 г. до 15.08.2019 г. и от 16.09.2023 г. до 31.10.2023 г. В КП са описани постъпилите в НОИ Приложения № 9 и Приложения № 11, описани подробно по-горе. Посочено е, че по болничните листове за периодите от 23.03.2019 г. до 25.04.2019 г., от 15.05.2019 г. до 12.08.2019 г., от 16.08.2019 г. до 28.12.2019 г., от 29.04.2021 г. до 22.01.2022 г. били изплатени парични обезщетения за общо заболяване и за бременност и раждане. За периодите от 29.12.2019 г. до 28.09.2020 г., от 23.01.2022 г. до 24.10.2022 г. по представените молби-декларации по чл. 50 от КСО, за периода от 29.09.2020 г. до 28.04.2021 г. и от 25.10.2022 г. до 15.09.2023 г. по представените молби-декларации по чл. 53 от КСО и за периода от 29.04.2021 г. до 05.09.2021 г. по представената молба-декларация по чл. 54 от КСО били изплатени съответните други парични обезщетения. Отбелязано е, че К. е направила регистрацията си като земеделски стопанин на 18.02.2019 г. – няколко дни преди настъпването на временната неработоспособност поради „общо заболяване“ от 23.03.2019 г. Описани са и дадените от лицето писмени обяснения и е отразено представянето от нейна страна на регистрационна карта на земеделски стопанин, както и записаното в анкетната карта от 18.02.2019 г., респ. декларираното отглеждане на 10 броя кокошки носачки, а така също обработването на земя за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Посочено е, че не са били представени фактури и други разходни и приходни документи, доказващи продажбата на селскостопанска продукция, както и че лицето нямало подадени годишни данъчни декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2019 г. до 2022 г., нито за същото имало данни за наети лица по трудови правоотношения. Изискана е информация от Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали. Съобразени са разпоредбите на чл. 4а, ал. 1 т. 6 от Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, чл. 13, ал. 4 и ал. 4 от Закона за животновъдството. Въз основа на изложеното е направен извод, че А. Е. К. не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, а такава за лични нужди, предвид което същата не отговаряла на визираната в § 1, т. 5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин. Не било доказано, че лицето извършвало трудова дейност, че произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, поради което не можело да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него били подавани данни в НОИ и внасяни осигурителни вноски. Законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“, предвиждала лицето реално да осъществявало дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба. Допълва се, че пререгистрацията, считано от 20.02.2020 г., била направена в период на ползване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, като е следвало да има данни за осигуряване за ДОО и съответно подадени ГДД за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Твърди се, че регистрацията като земеделски стопанин била направена само и единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО, като следвало да се има предвид, че стопанската година започвала на 1 октомври на текущата година и завършвала на 1 октомври на следващата година, при което било нормално един същински земеделски стопанин да бъде такъв целогодишно, а не само непосредствено преди или при настъпване на осигурителното събитие и получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО. Предвид това К. нямала основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, като направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и подадените по реда на чл. 5, ал. 4 КСО данни като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин /с код за вид осигурен – 13/, не пораждали права за лицето по КСО. В заключение е посочено, че периодът от 18.02.2019 г. до 15.09.2023 г. вкл. не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход, тъй като А. Е. К. няма качеството самоосигуряващо се лице, не отговаря на дефиницията по § 1, ал. 1, т. 5 ДР КСО за регистриран земеделски стопанин, поради което и данните за този период следвало да бъдат заличени. Посочено е също, че за А. Е. К. осигуряването възниква от 16.09.2023 г. – деня, в който лицето започва да упражнява трудовата си дейност, но към датата на съставяне на КП нямало данни за внесени осигурителни вноски за месец ноември 2023 г. КП е връчен на провереното лице. Въз основа на установената с КП фактическа обстановка са издадени ЗП № ЗД-1-26-01531573/29.01.2024 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково /л. 85-гръб-л.86/. Със същите е предписано на А. Е. К.: 1. да заличи данни по чл. 5, ал. 4, т.1 КСО за периода от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. вкл., а за м. 09.2023 г. – да бъдат коригирани; 2. Да подаде в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за лицето А. Е. К. с коригираща информация за м. 09.2023 г, като в Декларация обр. № 1 посочи вид осигурен 13, в т. 14 /ден, от който осигуряването е възникнало/ - 16-ти, в т. 16.1 /отработени дни/ - 9 р. д., осигурителен доход 369.47 лева и процент осигурителна вноска 18, 3 %. ЗП са връчени на адресата им на 29.01.2024 г. Задължителните предписания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, с жалба вх. № 1012-26-76/14.02.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково /л. 88 - л. 90/. С Решение № 1012-26-76-1/08.03.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на А. Е. К. срещу ЗП № ЗД-1-26-01531573/29.01.2024 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково, като е възприел изцяло установената в последните фактическа обстановка. За да бъдела осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“, освен регистрацията като земеделски стопанин било необходимо да е изпълнила кумулативно и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и да е регистрирана по установения ред; да е подала декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл. 4 КСО от датата, от която декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. В случая за периода от 18.02.2019 г. до 15.09.2023 г., вкл. А. Е. К. реално не осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като не произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попадала в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване, поради което неоснователно подадените данни по чл. 5 ал. 4 КСО следвало да бъдат заличени. За лицето, съобразно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниквало от 16.09.2023 г. – денят, в който започнала да упражнява трудова дейност по чл. 4 КСО, поради което правилно контролният орган посочил, че следвало да подаде в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, и декларация образец № 1 с коригираща информация за м. 09.2023 г, като посочи вид осигурен 13, в т. 14 /ден, от който осигуряването е възникнало/ - 16-ти, в т. 16.1 /отработени дни/ – 9 работни дни. Решението е връчено на адресата му, чрез пълномощник, на 12.03.2024 г., видно от отразяването в известието за доставяне /л. 14/, а жалбата против него е подадена на 26.03.2024 г., чрез административния орган /л. 13/. По делото са изслушани свидетелските показания на Ю. А. П., който познава жалбоподателя от дете, тъй като били от едно село. Заявява, че в последните години К. се занимавала с кокошки, първо били около 10 -15, след което броят име се увеличил до 40 - 50. Събирала между 10 и 20 яйца на ден и ги продавала на съседите. Имала и 1 - 2 дка ниви, взети под наем от Общината, като косили сено за себе си /баща й отглеждал животни/ или го продавали на желаещи. През периода на бременността с двете й деца /на 3 г. и на 5 г./, баща й помагал. По делото са изслушани свидетелските показания на Й. Б. К., съсед на жалбоподателя в [населено място]. Той сочи, че К. се е занимавала със земеделие – първо, кокошки, а после – ливади, ниви. Кокошките били около 10 -15, след което броят име се увеличил до 40 – 50, като е продавала яйцата – но не знаел колко точно, вероятно 10 на ден. Живеела с родителите си на село, в едно домакинство, като основно баща й помагал, вкл. и по време на бременностите й с двете деца /на 3 г. и на 5 г./ и след това. При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи: Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на ЗП по чл. 117, ал. 2 КСО. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ – Хасково, при спазване на установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяната му по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. На второ място, при издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи правото на защита на адресата му и представляващи основание за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. На основание чл. 108, ал. 1 КСО, чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 3 КСО във връзка с чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена на основание чл. 108, ал. 3 КСО, е извършена проверка по разходите на ДОО на А. Е. К., за която провереното лице е уведомено, представило е писмени обяснения и писмени доказателства, удостоверяващи обективираните в обясненията твърдения. В действителност за удължаване срока на проверката лицето не е уведомено, но то се следва именно от необходимостта да се гарантира неговото участие в административното производство, да не се възпрепятства същото да направи възражения и да посочи доказателства, съответно да направи доказателствени искания, в подкрепа на своята защитна теза. В този смисъл не е допуснато процесуално нарушение, от категорията на съществените. Резултатите от проверката са обективирани в КП, съставен на основание чл. 32 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. от определения инспектор по осигуряването, и връчен лично на проверяваното лице. Представените от последните обяснения и доказателства са обсъдени от контролния орган на ТП на НОИ – Хасково и от Директора на ТП на НОИ – Хасково, като от обстоятелството, че същите не се споделят, не се формира извод за допуснати съществени процесуални нарушения. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени ЗП, оспорени по административен ред съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО, но без данни, че е спазен срокът по чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО. Доколкото от това не се засяга негативно правната сфера на адресата им, жалбоподател в настоящото производство, като жалбата му е разгледана като допустима от Директора на ТП на НОИ – Хасково и са изложени съображения по съществото на спора, се формира извод за липсата на допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените. Директорът на ТП на НОИ – Хасково с решение в срок е отхвърлил жалбата срещу разпореждането /чл. 117, ал. 3 КСО/, като е възникнало и е упражнено правото на физическото лице да оспори по съдебен ред това решение. На трето място, на изследване подлежи издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалния закон съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК. Приложими норми: Съгласно чл. 5, ал. 2 КСО „самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка“. Съгласно чл. 5, ал. 3 КСО „регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО „осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване“. Съгласно чл. 10 КСО „осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.“. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО /в приложимите редакции/ „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8. Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 КСО „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред“, като тези лица се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и по свой избор - за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО „осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.“. Съгласно чл. 48а КСО „осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск“. Съгласно чл. 52а КСО „осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.“. Съгласно чл. 54, ал. 1 КСО „майката /осиновителката/, която отговаря на условията по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако: 1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване; 2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство“. От така цитираните разпоредби се обуславя извод, че осигурено лице е това, което реално извършва трудова дейност /непрекъсвана/, за което лице са внесени или дължими осигурителни вноски, а в конкретния случай, за да бъде земеделският стопанин осигурено лице, той следва да е регистриран, да произвежда растителна и/или животинска продукция и същата да е предназначена за продажба. Не е спорно, че А. Е. К. е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ и е регистриран земеделски стопанин. Спорно е дали произвежда продукция и дали тази продукция е реализирана на пазара. По отношение на твърденията, изложени от свидетелите, че жалбоподателят е отглеждал кокошки, съдът не кредитира същите, тъй като не съответстват на събрания по делото писмен доказателствен материал. Няма доказателства, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. вкл., за който следва да бъдат заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а за м. 09.2023 г., за който следва да бъде извършена корекция, К. е била регистрирана като земеделски стопанин, отглеждащ кокошки. Има данни по делото, че К. е регистрирана за отглеждане кокошки, но те са за предходен период, поради което съдът не дължи преценка извършвало ли е лицето дейност по отглеждане на животни и произвеждане на животинска продукция за период, различен от процесния, поради което и в тази част дадените свидетелски показания не следва да бъдат обсъждани. При това и съдът не дължи коментар по отношение възражението на жалбоподателя, че по никакъв начин времето на регистрацията на 18.02.2019 г. преди настъпване на временната неработоспособност, последващите болнични и отпуск не било и не бивало да бъде обвързвано с факта на получаване на каквото и да е обезщетение, още повече да носило за същия негативни последици. Отделно от това, следва да бъде уточнено също, че дори и жалбоподателят да е отглеждал кокошки, това се осъществява в лично стопанство по смисъла на § 1, т. 47 ДР на Закона за животновъдството, продукцията е предназначена за лична консумация /вж. чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти/, поради което и тази дейност не подлежи на задължително осигуряване /чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Закона за животновъдството/. Изложеното обосновава извод, че за коментираните по-горе периоди за жалбоподателя не е бил изпълнен целият състав на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно да е регистриран като земеделски стопанин по съответния ред, включващ освен регистрация като земеделски стопанин по Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и регистрация на обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара /„ферма“ по смисъла на § 1, т. 46 ДР на Закона за животновъдството/. За процесния период жалбоподателят не е представил доказателства за вписан животновъден обект за отглеждане на селскостопански животни - птици съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за животновъдството и чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Правно ирелевантни са твърдените от него факти за отглеждане на кокошки, за които той няма регистрация. В този смисъл вж. Решения на ВАС по адм. дело № 544/2024 г., по адм. дело № 8185/2021 г. и по адм. дело № 8608/2022 г. По отношение на твърденията, изложени от свидетелите, че жалбоподателят е обработвал земеделски земи /ливади, ниви/, съдът не кредитира същите, тъй като не съответстват на събрания по делото писмен доказателствен материал. В действителност по делото се съдържат писмени доказателства, че периода от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. вкл., за който следва да бъдат заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а за м. 09.2023 г., за който следва да бъде извършена корекция, К. е била регистрирана като земеделски стопанин, ползващ естествени ливади. По смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ ливадите за косене са постоянно затревени площи, с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено/сенаж чрез косене. В случая се касае за земна площ, покрита с многогодишна тревиста растителност, която не е създадена от човека, и която в селското стопанство е предназначена за добив на сено, за разлика от пасищата, които директно се ползват за паша от животните. При това на доказване подлежи обстоятелството дали продукцията, представляваща сено, добита от К., е била предназначена за продажба. Липсват по делото достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че К. е добивала достатъчно продукция, която да бъде основно предназначена за продажба, вкл. и не става ясно по какъв начин се коси и прибира сеното, ръчно, с машини, нито къде и по какъв начин се съхранява то. Единият от свидетелите по делото Пачеманов изрично заявява, че бащата на жалбоподателя отглеждал животни. Не се съдържат по делото обаче данни нито за обема на продукцията, нито колко от нея е била необходима за отглежданите от бащата на жалбоподателя животни, като видът и броят на тези животни също не е посочен, за да бъде извършена каквато и да е била преценка колко от реализираната продукция всъщност е била необходима за изхранването им или за други цели и колко от тази продукция като излишък е можело, съответно – е била продадена на трети лица и срещу каква цена. Вторият свидетел К. изрично заявява, че К. е била подпомагана от семейството си, предимно от баща си, тъй като били в едно домакинство, като прави впечатление, че в периодите, за които е следвало да бъдат заличени или коригирани данни, същата е заявила изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал 1 и ал. 5 КСО, считано от 23.01.2022 г., и за парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, считано от 25.10.2022 г., за детето й, родено на 15.09.2021 г., т.е. за съответните 2022 г. до септември 2023 г. вкл. детето все е още е твърде малко, за него следва да се полагат дължимите грижи – осигуряване на храна, вода, облекло, вкл. и тези, които касаят неговото физическо и емоционално развитие – прохождане, общуване, игри, както и тези, които са свързани с неговите живот и здраве, което изключва възможността неговата майка да полага тежък физически труд при косенето на ливадите и събирането на сеното самостоятелно, без да й се осигурява необходимата помощ. В случая не се установява по делото, че при полагането на съответния труд по произвеждане на земеделска продукция /добив на сено от естествени ливади/ К. е била възпрепятствана да се грижи както за по-малкото дете, така и за по-голямото, което е на 5 години, поради което в действителност за децата й да са се грижили други лица. Отделно от това, съдът е наясно, че добиването на земеделска продукция /сено/ има сезонен характер и зависи от местоположението на ливадите и особеностите на климата, поради което е невъзможно през целия процесен период, и най-вече през зимата на 2021 г. – 2022 г. и 2022 г. – 2023 г., жалбоподателят реално да е произвеждал земеделска продукция, при това достатъчна не само за изхранване на отглежданите от баща му животни, но и за продажба на трети лица, като тук е мястото да се посочи, че и съгласно представените договори от 08.02.2023 г. и от 11.02.2022 г. за наем на земеделски земи от Общинския поземлен фонд, същите са със срок до 30.09.2023 г., съответно – до 30.09.2022 г., което изключва за периода до датата на сключването им /дата на влизане в сила/ и след изтичането на срока им ползването под наем на заявените от жалбоподателя естествени ливади за ползване и добив на сено. Следователно, дори и да се приеме, че лицето действително е реализирало продукция в срока на действие на двата договора, то е следвало да докаже, че извън този срок е продало продукцията, произведена в срока на тяхното действие, т.е. дейностите са извършени по занятие. Доказателства в този смисъл не се сочат от жалбоподателя, нито се правят от него доказателствени искания за изясняване на спорните факти. С оглед разпределената доказателствена тежест по делото не са представени от страна на жалбоподателя доказателства, нито са направени доказателствени искания, въз основа на които да се установи, че в действителност А. Е. К. е реализирала от отглеждани от нея кокошки и обработвани ливади продукция, продавайки я на пазара, вкл. и от името на баща си, каквито твърдения е изложила в писмените обяснения, депозирани в хода на административното производство. Не са представени фактури или други разходни и приходни документи /така вж. Решение на ВАС по адм. дело № 10733/2022 г./, както и годишни данъчни декларации за съответните години, като тук следва да се отбележи, че регистрирането на К. за спорните 2022 г. до средата на септември 2023 г. е осъществено именно в периоди, в които тя е получавала обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Не се доказва, че от жалбоподателя са наети лица, които да полагат труд за негова сметка и в негова полза. Такъв не може да се приеме, че е нейният баща, тъй като за него тя сочи, че е регистриран земеделски производител, т.е. дори и да се приеме, че продукцията е реализирана от него, то трябва да се опровергае именно твърдението, че това не се е случило в личното му качество на регистриран земеделски производител. Изслушаните в хода на настоящото съдебно производство свидетелски показания не съдържат необходимата за изясняване на спора и установяване на правнорелевантните факти конкретика. В този смисъл правилно органът е обусловил извод, че лицето не отговаря на спецификата на земеделския стопанин, който произвежда земеделска продукция с цел продажба и реализиране на приходи. Без значение е при това фактът, че за лицето са подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО и дали за същото са внасяни осигурителни вноски, като видно от преписката за процесния период няма данни за внесени осигурителни вноски, нито от страна на жалбоподателя се сочи и доказва противното. „Сама по себе си регистрацията като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба /каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО/, не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава ІV, раздел ІІ от КСО“ /така вж. Решение на ВАС по адм. дело № 6092/2022 г./. А. Е. К. не е упражнявала реално трудова дейност, тъй като не е произвеждала растителна и/или животинска продукция, поради което единствено от регистрирането й като земеделски стопанин, доколкото според съда за периода от 15.08.2019 г. до 16.09.2023 г. всъщност липсват данни за внесени на осигурителни вноски, не се обуславя възникване на осигуряване и придобиването на качеството осигурено лице по § 1, ал. 1, т. 5 ДР КСО. Административният орган е достигнал до горните изводи, като е отхвърлил жалбата на А. Е. К. срещу ЗП за заличаване на данните, подадени некоректно по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Така вж. Решение по адм. дело № 11978/2021 г. на ВАС. По отношение на коригирането на данни за месец септември 2023 г. съдът намира, че е безспорно доказано осигуряването на лицето от дата 16.09.2023 г. и пререгистрирането му за съответната стопанска година като земеделски стопанин едва ноември 2023 г., но с приложени договори за наем на земеделска земя след 16.09.2023 г., т.е. К. е започнала да упражнява трудовата си дейност на 16.09.2023 г., без данни за прекъсването й, вкл. и доколкото регистрацията на К. като земеделски стопанин според данните не е прекъсвана. Поради това адресатът на дадените ЗП като самоосигуряващо се лице следва да ги изпълни, коригирайки данните и подавайки Декларация обр. № 1, посочвайки вид осигурен 13, в т. 14 /ден, от който осигуряването е възникнало/ - 16 ти, в т. 16.1 /отработени дни/ - 9 р. д., осигурителен доход 369.47 лева и процент осигурителна вноска 18, 3 %. В този смисъл вж. Решение по адм. дело № 344/2022 г. на ВАС. На четвърто място, оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност /чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК/. Извод: доколкото решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърдените с него ЗП са издадени законосъобразно, то и жалбата на А. Е. К. следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт - Национален осигурителен институт /чл. 33, ал. 2 КСО във връзка с § 1, т. 6 ДР КСО/, следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 24 НЗПП. На основание чл. 118, ал. 3 и чл. 119 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд - Хасково