Решение № 83 от 4.7.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 95/2022 г.

Производството по делото е въз основа на искова молба от Б. К. М., ЕГН ••••••••••, от гр. Б., ж.к.“Е.“, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •, чрез пълномощника му адв. Г. В., срещу „Е. М.“ Е., ЕИК •, със седалище и адрес на регистрация: град С., п.к. •, р-н „В.“, ж.к. „М. Д.“, бул. Р. П.- К., № •-•, представлявано от Р. М.-Т. и Т. В.. С исковата молба по делото са наведени твърдения, че на 22.10.2012г. е издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград.

Сочи се че на 22.10.2012г. е издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС- Благоевград.

Твърди се с ИМ, че по силата на издадените изпълнителни листове като изпълнителни основания, ищецът Б. К. М., ЕГН ••••••••••, е осъден да заплати на М... “Ю.” Е., ЕИК • (закупена изцяло от “П...” А., ЕИК • на 10.10.2013г.), следните суми:

I.Изпълнителен лист по ч.гр.д.2221/2012г. на РС- Благоевград, сума в общ размер на 75 725.61лв., от които:

1. 35 824.76 евро- главница по договор за банков кредит, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от 24.08.2012г. до окончателното изплащане на сумите;

1. 1 411.14 евро- наказателна лихва за периода от 06.06.2012г. до 23.08.2012г.;

1. 85.42 евро - такса управление;

1. 1521.45 лева - държавна такса и 5. 1 210 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се с ИМ, че на гърба на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, е отбелязано че сумата от 30 080лв. е изплатена.

II. Изпълнителен лист по ч.гр.д.2218/2012г. на РС Благоевград, за сума с общ размер 5360.94лв. от които:

1. 2390.90 евро – главница, ведно с дължимата законна лихва от 24.08.2012г. до окончателното изплащане на сумите;

1. 48.95 евро - лихва за просрочие, считано от 15.03.2012г. до 06.05.2012г.;

1. 102.54 евро - наказателна лихва, считано от 15.03.2012г. до 23.08.2012г.;

1. 99.45 лева - държавна такса и 5. 289 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се от ищеца с исковата молба, че на 05.12.2012г., по молба на взискателя е образувано ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., като делото е образувано въз основа на издадените изпълнителни листа по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград и по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград.

На 11.02.2013г. са изпратени от ЧСИ, покани за доброволно изпълнение до длъжниците Б. М. и Д. К., като същите са връчени на 15.01.2013г.

Твърди се от ищцовата страна, че по образуваното ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. е извършена публична продан на недвижим имот, който е бил ипотекиран в полза на “П...” А.. С протокол от 09.10.2014г. имотът е възложен на купувача, за сумата от 30 080 лева.

На 15.08.2016г. “П...” А. е подала молба до ЧСИ, с искане да се извършат справки за имущественото положение на длъжниците и при откриване на имущество, да се насочи принудително изпълнение срещу него. По молбата не са предприети изпълнителни действия.

Сочи се с ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че на 14.11.2016г. между “П...” А. и “Е. М.” Е. е сключен договор за цесия, по силата на който “Е. М.” Е. е придобило вземането по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС Благоевград.

На 08.12.2016г., депозирана е молба от “Е. М.” Е. по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., въз основа на която дружеството ответник е конституирано като взискател. С молбата не са поискани изпълнителни действия. С разпореждане на ЧСИ А. Ц. от 02.03.2017г., цесионерът “Е. М.” Е. е конституиран като взискател по изпълнителното дело.

Сочи се с ИМ, че на 16.09.2021г. ЧСИ А. Ц. с постановление за прекратяване № 2680 от 16.09.2021г., на осн. чл. 433, ал 1, т. 8 ТПК е прекратил изпълнителното дело поради перемпция. В постановлението е отбелязано, че последно действие по изпълнителното дело е било поискано от взискателя на 15.08.2016г.

Навадени са от ищеца по делото фактически твърдения, че на 11.10.2021г. въз основа на молба за образуване на изпълнително дело от “Е. М.” Е., след представяне на издадените изпълнителни листове по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, е образувано ново ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц.. В молбата за образуване на ново изпълнително дело, взискателят- „Е. М.“ Е. изрично е посочил, че иска образуване на изпълнителното дело, по отношение на претенцията му само за лихви, въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.2221/2012г. на РС Благоевград. Ето защо по новото изпълнително дело се претендират всички суми по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2218/2012г., по описа на РС Благоевград, но само за лихвите върху вземанията по ч.гр.д. № 2221/2012г. на РС Благоевград.

Поддържа се от ищеца, че това се потвърждава и от Удостоверение за размера на дълга с изх. № 2175/22.02.2022г., издадено по ИД 1028/2021 г. по описа на ЧСИ А. Ц., в което е посочено че по делото се претендират.

• главница в размер на 4676.19лв. (2390.90 евро х 1.95583 = 4676.19лева- главницата по ч.гр.д.2218/2012г. на РС-Благоевград);

• законна лихва в размер на 4512.03лв., начислена върху главницата от 4 676.19лв., за периода от 24.08.2012г. до 22.02.2022г.;

• неолихвяеми вземания, в размер на 34 369.81лв. и - разноски по гражданското дело- 488.45лева.

Видно е от Удостоверението за размера на дълга, че ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц. е образувано въз основа и на двата посочени по-горе изпълнителни листа.

Ищецът твърди в ИМ, че на 05.04.2022г. е получили отговор от “Е. М.” Е. с изх. № 000668/05.04.2022г., в който се сочи, че Б. М. има две задължения към дружеството, а именно:

I. Задължение по договор за потребителски кредит, възлизащо на стойност 7325.80Лв., от които:

1. 4676.21 лева - главница и 2. 2649.59 лева лихви.

II. Задължение по договор за ипотечен кредит, възлизащо на 114 053.28лв., от които:

1. 70 067.16 лева главница;

1. 43 152.56 лева лихва;

1. 728.96 лева разноски и 4. 104.60 лева такси.

При така изложените фактически твърдения с ИМ, излагат се от ищеца следните правни доводи:

Поддържа се че по изпълнителното дело липсва протокол за разпределение на сумите, но същите са били в размер по-малък от сбора на дължимата законна лихва и разноски към момента на проданта. Ето защо на основание чл. 76 от ЗЗД са изцяло погасени всички разноски, установени с изпълнителен лист по ч.гр.д. 2221/2012г. на РС-Благоевград и част от лихвите върху главницата, но главницата по кредита не е погасена дори частично. Въпреки това обаче “Е. М. Е. продължава да претендира вземане за сумата 728.96лв. разноски и сумата 104.60лв. такси, поради което включваме и същите в петитума на исковата молба.

Изказва се становище от ищцовата страна, че от гореизложеното е видно, че по ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., след 09.10.2014г., когато имотът е закупен за сумата от 30 080лв. от “П...” А., не са предприемани последващи валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Поддържа се от ищеца, че след 09.10.2014г. взискателят е искал извършване на изпълнителни действия от ЧСИ, но същите не са предприемани от съдебния изпълнител, поради което същите са годни да прекъснат само перемпцията по изпълнителното дело, но не и давността, тъй като реално никога не са извършени.

Поддържа се още с ИМ по делото, че след 15.08.2016г. по ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., взискателят не е поискал каквото и да е действия повече от 2 години, поради което изпълнителното дело се е прекратило по силата на закон на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК две години по-късно, а именно на 15.08.2018г. Съгласно Постановление за прекратяване № 2680 от 16.09.2021г. съдебният изпълнител е констатирал настъпилата перемпция по изпълнителното дело и е прекратил същото на основание чл. 433 ал 1 т. 8 ГПК, като в постановлението е отбелязано, че последно действие по изпълнителното дело е било поискано на 15.08.2016г.

Развити са от ищцовата страна правни съображения, че съгласно приетото с ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новата погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителното производство, започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие- в настоящия случай това от 09.10.2014г. Поддържа се от ищеца, че след тази дата няма предприети изпълнителни действия или такива, които да са поискани в по-ранен момент, но съдебният изпълнител да е извършил по-късно и съответно да се считат, че са извършени от момента на поискването.

Основнието на предявения от Б. К. М. иск е, че вземането на „Е. М.“ Е. е погасено по давност, като се поддържа че давността за вземанията и по двата изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, е изтекла на 26.08.2020г. или 5 години след последното валидно изпълнително действия- в случая обявяването на “П...” А. за купувач на имота. С обявяването е завършил изпълнителния способ на публичната продан, тъй като в случая “П...” А. е ипотекарен кредитор и съответно не дължи плащане на цената на имота по публичната продан.

С исковата молба се поддържа правното становище, че в случай че съдът приеме, че ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС влиза в сила от момента на постановяването му/макар ищецът да намира че подобно тълкуване е неправилно/, то тогава давността за вземанията на „Е. М.“ Е. по издадените изпълнителни листа по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, е изтекла на 26.08.2020г. (5 години и 2 месеца, след като се съобрази и спирането на давностния срок по време на извънредното положение). Поддържа се, че и в този случай давностният срок е изтекъл преди образуване на новото изпълнително дело, което е повече от 1 година преди образуване на последващо изпълнително дело / ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц. е бразувано на 11.10.2021г./ Поддържа се с ИМ от ищеца, чрез неговия пълномощник, че дори съдът да приеме, че давността може да бъде прекъсната само с поискването на изпълнително действие, без същото да е извършено, то по отношение на вземанията, предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, давностният срок отново е изтекъл.

Това е така, тъй като видно от Удостоверение за размера на дълга с изх. № 2175/22.02.2022г. по ИД 1028/2021 г. по описа на ЧСИ А. Ц. и от отговора от “Е. М.” Е. с изх. № 000668/05.04.2022г., ИД 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц. е образувано само за лихвите по вземането по ч.гр.д. № 2221/2012г., по описа на PC-Благоевград, като единственото вземане за главницата, което се претендира по изпълнителното дело е това по другото заповедно производство- това по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград.

Предвид на изложеното в периода от 15.08.2016г. до настоящия момент е изтекла погасителната давност за вземаният, установени с Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2221/2012г., по описа на РС- Благоевград. Това е така, тъй като след 15.08.2016г. давността по отношение на главницата не е прекъсвана, а лихвата е погасена като акцесорно вземане, което се счита за погасено, след като вземането за главницата е погасена по давност.

Поддържа се с ИМ, че поради погасяване по давност на вземанията на „Е. М.“ Е., на основание чл. 10 от Наредба № 22 за ЦКР, “Е. М.” Е. следва да преустанови подаването на информация към ЦКР към БНБ. Това задължение се извежда по тълкувателен път от отмяната на чл. 24, ал. 4 от НАРЕДБА № 22 ОТ 16 ЮЛИ 2009г. ЗА ЦЕНТРАЛНИЯ КРЕДИТЕН РЕГИСТЪР, където преди е било уредено, че следва де се посочат по партидата на лицето и влезлите в законна сила съдебни решения, които касаят вземането. Промяната е наложителна и основана на логиката, че в ЦКР на БНБ се подава информация за задлъжнялост на лицето и ако вземането за задължението бъде погасено по давност и това е установено със съдебно решение, то безпредметно е това да се отразява, а следва да се заличи изцяло получаването на информация. Същевременно сочи се, че множество фирми, включително и ответника „Е. М.“ Е., отказват да преустановят подаването на инхормация за длъжника пред ЦКР на БНБ, тъй като този въпрос е извън предмета на постановеното съдебно решение.

Предявеният иск е основан на доводи за погасяване на претендираното вземане по давност на осн. чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, съгласно приетото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, който е с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което съдът:

ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. К. М., ЕГН ••••••••••, от гр. Б., не дължи на „Е. М.“ Е., ЕИК •, със седалище и адрес на регистрация: град С., представлявано от Р. М.-Т. и Т. В., сумите по изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС Благоевград, поради погасяването им по давност, а именно:

1. 35 824.76евро- главница по договор за банков кредит, ведно с дължимата законова лихва от 24.08.2012г., до окончателното изплащане на сумите;

1. 1 411.14евро- наказателна лихва от 06.06.2012г. до 23.08.2012г.;

1. 54.42евро- такса управление;

1. 728.96лева- разноски;

1. 104.60лв.- такси.

ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. К. М., ЕГН ••••••••••, от гр. Б., не дължи на „Е. М.“ Е., ЕИК •, със седалище и адрес на регистрация: град С., представлявано от Р. М.-Т. и Т. В., сумите по изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 2218/2012г. по описа на РС Благоевград, поради погасяването им по давност, а именно:

1. 2 390.90евро- главница, ведно с дължимата законова лихва от 24.08.2012г., до окончателното изплащане на сумите;

1. 48.95евро- лихва за просрочване от 15.03.2012г. до 06.05.2012г.;

1. 102.54евро- наказателна лихва от 15.03.2012г. до 23.08.2012г.;

1. 99.54лева- държавна такса;

1. 289.00лв.- юрисконсулстко възнаграждение.

ДА ОСЪДИ „Е. М.“ Е., ЕИК •, със седалище и адрес на регистрация: град С., да преустанови предаването на информация за Б. К. М., ЕГН ••••••••••, от гр. Б., към Централен кредитен регистър към БНБ, по отношение на вземанията по т. 1 и т. 2 от петитума на исковата молба.

ДА ОСЪДИ „Е. М.“ Е., ЕИК •, със седалище и адрес на регистрация: град С., да заплати на Б. К. М., ЕГН ••••••••••, сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

С Определение № 212 от 05.05.2022г. от закрито съдебно заседание по настоящото дело, съдът на основание чл. 129 ал.2 от ГПК, е оставил без движение исковата молба за отстрА.ване на нередовности- невнесяне по сметката на ОС Благоевград, сумата от 3 167.55лв. за дължимата държавна такса във връзка с предявения по делото иск, както и не представяне по делото на платежен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса по настоящото дело и по сметката на ОС Благоевград.

Съдът е дал едноседмичен срок на страната за отстрА.ване на нередовностите на ИМ, като и е указал неблагоприятните последици от неотстрА.ване на нередовностите на исковата молба, в указания от съда срок.

В срока по чл. 129 ал.2 от ГПК, постъпила е по делото молба от 10.05.2022г., с която е представено платежно нареждане, удостоверяващо внасянето на сумата от 3 167.55лв. по сметката на ОС Благоевград, по т.д. № 95/2022г. Нередовностите на ИМ са отстранени, поради което налице са основания за възобновяване на производството по делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Иска се от съда да задължи ЧСИ А. Ц., да представи по делото заверени преписи от ИД № 1028/2021г. по неговия опис.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор от ответната страна, като ответникът „Е. М." Е., чрез адв. П. В. В., изказва становище с което признава частично предявения иск и оспорва същият като неоснователен в останалата му част.

С писмения отговор на ИМ, признава се изцяло исковата претенция на Б. К. М., като не се възразява съдът да приеме за установено че ищецът не дължи на дружество „Е. М.” Е., сумата по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2218/2012г. по описа на PC Благоевград, издаден в полза на М. „Ю.“ Е., което задължение в последствие е цедирано на дружество „Е.М.“Е.. Ответникът моли, във връзка с направеното частично признание на предявения иск, да не бъдат присъждани разноски в тежест на дружество Е. М. Е., поради обстоятелството, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото дело. Към момента на образуване на настоящото производство, и.д. № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. е прекратено. От изложеното следва че дружество „Е. М.“ Е. не е дало повод за завеждане на исковата претенция съгласно чл. 78 ал. 2 ГПК. В тази връзка цитира се задължителната практика на ВКС, според която: „...ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски."1 /Определение № 95 от 22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018г. на ВКС, IV г.о. и Определение № 318 от 25.07.2018г. по ч.гр.д. № 2828/2018г. на ВКС, III г.о./.

С писмения отговор на исковата молба, оспорва се изцяло от ответната страна исковата претенция по отношение на задължението произтичащо от издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на PC Благоевград, издаден в полза на М. „Ю.“ Е., което задължение в последствие е цедирано на дружество „Е.М.“Е.. Поддържа се с отговора от „Е. М.“ Е., чрез процесуалния му пълномощник по делото, че в случая вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение /приравнена по своя ефект на съдебно решение/, поради което според чл. 117 ал. 2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. След като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува. Няма данни ищецът да е упражнил правото си на възражение по чл. 414 от ГПК срещу изискуемостта и ликвидността на вземането в заповедното производство.

Възразява се с отговора на ИМ, че задължение по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, не е погасено по давност, поради което предявения иск по чл. 439 от ГПК в тази му част е неоснователен.

Поддържа се от ответната страна, че давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и е извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017г. по гр. д. № 24/2017г. на VI състав на ОС Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018г. по в.гр.д. № 647/2018г. на IX състав на ОС Пловдив/.

От ответната страна се поддържа становището, че в настоящия казус е налице процесуална активност на кредитора взискател, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, поради което същия не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

Изложени са правни доводи от ответната страна по делото, че към момента на образуване на ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му. ТР 2/2015г. дава нов отговор на правния въпрос, относно давността по ЗЗД, като Решението е обявено на 26.06.2015г. Следователно, новите постановки, обективирани в т. 10 от ТР 2/2015г. на ОСГТК на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред. В тази връзка е и задължителната съдебна практика на ВКС - Решение №170/17.09.2018г. по дело № 2382/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Не се оспорват от ответната страна изложените в исковата молба фактически твърдения във връзка с ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., като се поддържа че по същото са извършени валидни изпълнителни действия прекъсващи давностните срокове.

Изказва се становище с писмения отговор на ИМ, че твърденията за настъпила перемция и прекратяване на изпълнителното дело на правно основание чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК са неоснователни. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020, IV г.о. на ГК на ВКС, перемцията по изпълнителното дело е без правно значение за прекъсването на давността.

Поддържа се становище от ответната страна, че по образуваното ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., многократно са прекъсвани давностните срокове. Изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са погасени. От момента на образуване на изпълнителното дело до сега, са извършвани периодично изпълнителни действия прекъсващи давността, от което следва, че исковата претенция е неоснователна.

При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави се с писмения отговор на ИМ възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С отговора на ИМ, иска се от съда на основание разпоредбата на чл.78 ал. 5 ГПК, съдът да присъди минимален размер на разноските на ищеца, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че бъде доказано реалното им заплащането /в това отношение т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Иска се от съда, на основание чл. 236 ал. 1 т. 7 ГПК/разпоредба с императивен характер/ съдът да задължи ищеца и в съдебното решение да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.

От ответника също са направени искания да бъдат изискани и приложени по делото заверени копия от изпълнително дело № 782/2012г. и ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц.. При устните състезания по делото и с писмена защита, пълномощниците на ищеца-адв. А. и адв. В., молят съда да уважи предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК като доказан и основателен, като признае за установено по отношение на ответника „Е. М.“ Е., че Б. К. М. не дължи сумите по изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС- Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, въз основа на издадени Заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй като вземането е погасено по давност. Поддържа се, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, предприето от взискателят по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., е от 15.08.2016г., а към датата на подаване на молба за образуването на новото изпълнително дело- ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., е бил изтекъл предвидения в закона 5 годишен давностен срок, като са погасени по давност вземанията на „Е. М.“ Е. и по двете дела- ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС- Благоевград. Излагат се доводи, че въпроса дали ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК има обратно действие е без правно значение за изхода на спора по настоящото дело, като поддържа се че ирелевантно за изхода на делото и прекратяването на ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. от съдебния изпълнител поради перемция и на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Алтернативно и в случай че съдът приеме че давността не е изтекла към датата на образуването на новото изпълнително дело- ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., поддържа се от ищцавата страна, че съгласно уточняваща молба от 28.10.2021г., подадена от взискателя „Е. М.“ Е. по изпълнителното дело, претендира се вземане само за лихвите върху вземанията по ч.гр.д. № 2221/2012г. на РС Благоевград, като това вземане макар и самостоятелно е акцесорно и следва да се счита за погасено, след като е погасено вземането за основното задължение- за главницата по вземането. Излагат се доводи, че ответника не следва да бъде освобождаван от заплащането на дължимите разноски по делото съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК, поради това че не е дал повод за образуването на исковата претенция, а е признал отчасти исковата претенция. Поддържа се от ищцовата страна, че ответника не следва да бъде освобождаван от задължението да заплаща такси и разноски по настоящото дело, тъй като по молба на взискателя „Е. М.“ Е. е образувано ново изпълнително дело- ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., срещу длъжника Б. К. М., при това с искане за насочване на принудително изпълнение във връзка с вземането на цесионера и по двете дела- ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград.

Пълномощникът на ответника „Е. М.“ Е., признава частично предявения иск, като излага доводи че следва да се приеме за погасено по давност, вземането на цесионера кредитор по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 2218/2012г. по описа на РС-Благоевград, но оспорва предявения иск в частта му за дължимостта на вземането на дружеството ответник, за сумите предмет на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС- Благоевград, като поддържа че именно за тези суми е образувано и новото ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Възразява се, че по новообразуваното изпълнително дело, взискателят е бил активен и с действията си е депозирал искания, които са са били удовлетворявани от ЧСИ А. Ц., като давността е прекъсвана многократно и не е изтекъл предвидения в чл. 117 ал. 2 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което претендираното вземане в тази му част не е погасено по давност. Изложени са доводи, че следва съдът да приеме че ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК и приетите в него постановки за прилагане на давността в изпълнителния процес, следва да бъдат прилагани занапред, т.е. след 26.06.2015г. Поддържа се още, че прекратяването на ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. поради паремпция и на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, е без правно значение за изхода на спора по настоящото дело. Иска се от съда да отхвърли предявения иск по чл. 439 от ГПК, в частта на исковата претенция относно вземането на „Е. М.“ Е. за сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС- Благоевград. С писмения отговор на ИМ, наведено е от ответната страна и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК, като се иска от съда да намали същото до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г., тъй като делото не е с висока фактическа и правна сложност.

За да се произнесе с решенето си по делото, съдът въз основа на събраните по делото писмени доказателства и въз основа на неоспорените от страните правнорелевантни факти, счита за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщените материали по делото, въз основа на молба от взискателят М... “Ю.” Е., ЕИК • /закупена по-късно изцяло от “П...” А., ЕИК •/, подадена на 05.12.2012г., образувано е ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., въз основа на изпълнителни листове от 22.10.2012г. по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и по ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, за вземане срещу длъжника Б. К. М., ЕГН ••••••••••, от гр. Б.. Изпълнителното производство е образувано по заявление от М... “Ю.” Е., ЕИК •, въз основа на издадени в полза на банката Заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу длъжника- Б. К. М., като има за предмет вземане съставляващо неизпълнение на задължението за погасяване на задълженията по сключени договори за банкови кредити, основани на доводи за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като се иска издаването на изпълнителен лист за сумите:

I.Изпълнителен лист по ч.гр.д.2221/2012г. на РС- Благоевград, сума в общ размер на 75 725.61лв., от които:

1. 35 824.76 евро- главница по договор за банков кредит, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от 24.08.2012г. до окончателното изплащане на сумите;

1. 1 411.14 евро- наказателна лихва за периода от 06.06.2012г. до 23.08.2012г.;

1. 85.42 евро - такса управление;

1. 1521.45 лева - държавна такса и 5. 1 210 лева - юрисконсултско възнаграждение.

II. Изпълнителен лист по ч.гр.д.2218/2012г. на РС Благоевград, за сума с общ размер 5360.94лв. от които:

1. 2390.90 евро – главница, ведно с дължимата законна лихва от 24.08.2012г. до окончателното изплащане на сумите;

1. 48.95 евро - лихва за просрочие, считано от 15.03.2012г. до 06.05.2012г.;

1. 102.54 евро - наказателна лихва, считано от 15.03.2012г. до 23.08.2012г.;

1. 99.45 лева - държавна такса и 5. 289 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят- М... “Ю.” Е., ЕИК •, чрез свой пълномощник, е подал молба по чл. 426 от ГПК с вх. № 11099 от 05.12.2012г., като на съдебния изпълнител са възложени действията по чл. 18 от ЗЧСИ.

С молбата по чл. 426 от ГПК, представени са пред ЧСИ А. Ц., нотариални актове за учредени в полза на банката договорни ипотеки, като взискателят е поискал от ЧСИ да насочи принудтелно изпълнение срещу ипотекараните имоти, собственост на длъжника, като е поискано да се насрочи опис, да се изготви оценка и да се насрочи публична продан на имотите описани в представените пред съдебния изпълнител нотариални актове.

По образуваното ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., са извършени следните изпълнителни действия:

С Постановление от 20.12.2012г. ЧСИ е наложен ВЪЗБРАНА върху ипотекираните недвижими имоти, собственост на длъжника Б. К. М.. На 11.01.2013г. на длъжника по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на Б. К. М. и на съпругата му Д. О. М., на 15.01.2013г.

Въз основа на запорно съобщение от 11.01.2013г., наложен е запор върху МПС, собственост на длъжника.

Видно от протокол за опис на недвижим имот от 19.02.2013г., по искане на взискателя М... “Ю.” Е., ЕИК •, извършен е опис на ипотекиран в полза на банката недвижим имот, собственост на длъжника- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.616.95.1.19, който след извършена оценка е обявен за продажба на публична продан. С Постановление на ЧСИ А. Ц., публичната продан е обявена за нестанала.

С молба от взискателят М... “Ю.” Е., ЕИК • с вх. № 05630/28.05.2013г., по искано е от ЧСИ А. Ц., насрочването на нова публична продан на описания недвижим имот по ИД № 782/2012г. по неговия опис. И втората публична продан е била проведена и обявена за нестанала.

Въз основа на молба от взискателя от 29.08.2013г., на осн. чл. 494 ал. 2 от ГПК, поискано е определяне на нова цена и насрочване на нова публична продан, като такава е била обявена от ЧСИ на 09.09.2013г.

Въз основа на няколко молби от взискателят М... “Ю.” Е., ЕИК •, депозирани в офиса на ЧСИ А. Ц., насрочени са няколко последодателни публични продани на ипотекирания недвижим имот, като последната от тях е завършила успешно и с Протокол за обяваване на купувач на недвижим имот от 09.10.2014г., за купувач на недвижимия имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.616.95.1.19, е била обявена “П...” А., която е закупила имота за сумата от 30 080лв. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.11.2014г., недвижимия имот е бил възлажен на “П...” А.. Установява се и от писмените доказателства по настоящото дело, че на 14.11.2016г. между “П...” А. и „Е. М.“ Е., е сключен Договор за цесия, по силата на който цесионера „Е. М.“ Е. е придобил от цедента “П...” А., вземането срещу длъжника Б. К. М., за сумите по издадените изпълнителни листове по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград.

С молба с вх. № 13558/08.12.2016г. от „Е. М.“ Е. до ЧСИ А. Ц., по образуваното изпълнително дело № 782/2012г. по неговия опис, представен е по изпълнителното дело Договор за цесия от 14.11.2016г. и е поискано от съдебния изпълнител на осн. чл. 429 от ГПК да конституира „Е. М.“ Е. като взискател по изпълнителното дело, за вземанията срещу длъжника Б. К. М., на мястото на досегашния взискател- “П...” А.. С молбата се сочи, че актуалния размер на задължението към 01.12.2016г. е 80 196.98лв., съставляващо главница- 70 067.16лв.; разноски- 628.96лв. и лихви- 9 500.86лв. С молбата за конституиране на цесионера взискател не са поискани от ЧСИ А. Ц. извършването на изпълнителни действия, включително не е поискано да бъде уведомен длъжника Б. К. М. за извършената цесия.

С Постановление от 02.03.2017г. на ЧСИ А. Ц., „Е. М.“ Е. като цесионер по Договор за цесия от 14.11.2016г., е конституиран като взискател по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., на мястото на цедента “П...” А.. В материалите по ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., представено като писмено доказателство по настоящото дело, не се съдържат данни на длъжника Б. К. М. да е съобщено както за сключения Договор за цесия от 14.11.2016г., така и за постановлението, с което ЧСИ А. Ц. е конституирал цесионера „Е. М.“ Е., като взискател по ИД № 782/2012г.

С молба от 30.05.2019г., депозирана от взискателят „Е. М.“ Е. по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., поискано е от цесионера по Договор за цесия от 14.11.2016г.- „Е. М.“ Е., да бъде върнат оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. и производството по изпълнителното дело да бъде прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т. 2 от ГПК.

С Постановление от 16.09.2021г., ЧСИ А. Ц. е прекратил ИД № 782/2012г. по неговия опис, поради перемпция и на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, като постановлението му е влязло в законна сила на 08.10.2021г. В постановлението си ЧСИ е приел че последното изпълнително действие по ИД № 782/2012г. по неговия опис е поискано на 15.08.2016г.

С молба с вх. № 14 440/11.10.2021г. от „Е. М.“ Е., в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 14.11.2016г., на осн. чл. 426 ал.1 от ГПК, поискано е от ЧСИ А. Ц., образуването на ново изпълнително дело срещу длъжника Б. К. М., ЕГН •••••••••• и срещу неговата съпруга- Д. О. М., ЕГН ••••••••••, двамата от гр. Б., за сумите предмет на издадените изпълнителни листове по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, за което пред съдебния изпълнител са представени оригиналите на издадените изпълнителни листове. Взискателят е поискал извършване на конктретен изпълнителен способ- на основание чл. 428 ал.1 от ГПК, след справка от НОИ и наличието на банкови сметки и сейфове на името на длъжниците, да бъдат наложени запори върху същите, за което взискателят да бъде уведомен от ЧСИ.

Въз основа на постъпилата молба с Разпореждане от 25.10.2021г. на ЧСИ А. Ц., е образувано ново ИД № 1028/2021г. по неговия опис, с взискател „Е. М.“ Е. и длъжници Б. К. М., ЕГН •••••••••• и Д. О. М., ЕГН ••••••••••, двамата от гр. Б., за вземане за което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград. С писменото разпореждане е изпретено съобщение на длъжниците за извършената цесия и е наложен запор върху банковите им сметки.

С уточняваща молба по образуваното ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., взискателят „Е. М.“ Е., чрез своя представител е извършил уточнение за актуалния размер на претендираното вземане срещу длъжниците Б. К. М., ЕГН •••••••••• и Д. О. М., ЕГН ••••••••••, двамата от гр. Б., като е посочено че актуалния размер на задължението към 22.10.2021г. е 34 171.57лв., от които главница- 0 и лихви в размер на 33 982.57лв., разноски в размер на 100лв. и такси в размер на 89.00лв.

Съобщенията за прехвърляне на вземането с договор за цесия и за конституиране на нови взискател, както и за образуваното на ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., са изпратени и връчени на длъжниците Б. К. М., ЕГН •••••••••• и Д. О. М., ЕГН ••••••••••, двамата от гр. Б., при условията на чл. 47 от ГПК на 17.12.2021г.

Със Запорно съобщение с изх. № 14 077/23.11.2021г. на ЧСИ А. Ц., по ИД № 1028/2021г. по неговия опис, е наложен запор на банковите сметки на третото задължено лице- Д. О. М., ЕГН ••••••••••, от гр. Б., до размера на дължимата сума по изпълнителното дело.

Със Запорно съобщение от 23.11.2021г., наложен е запор и върху МПС, собственост на длъжника Б. К. М.. Разпореждането за запора на ЧСИ А. Ц. е изпълнено на 30.11.2021г., видно от писмо от ОДМВР Благоевград до ЧСИ А. Ц.. Със Запорно съобщение от същата дата/23.11.2021г./, наложен е запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. К. М., което е връчено на работодателя „М. Г.“ Е. на 09.01.2022г.

По молба на длъжника Б. К. М., чрез неговия пълномощник адв. В. от САК, издадено е било Удостоверение за размера на дълга с изх. № 2175/22.02.2022г. от ЧСИ А. Ц., като в същото е посочено, че изпълнителното дело е образувано по искане на взискателят „Е. М.“ Е., срещу длъжниците Б. К. М., ЕГН •••••••••• и Д. О. М., ЕГН ••••••••••, двамата от гр. Б., за вземане по изпълнителни листове, издадени на 22.10.2012г. по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС- Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, като се удостоверява че към датата на издаване на удостоверението, задължението е за- главница в размер на 4676.19лв. (2390.90 евро х 1.95583 = 4676.19лева- главницата по ч.гр.д.2218/2012г. на РС- Благоевград); - законна лихва в размер на 4512.03лв., начислена върху главницата от 4 676.19лв., за периода от 24.08.2012г. до 22.02.2022г.; неолихвяеми вземания, в размер на 34 369.81лв. и разноски по гражданското дело- 488.45лева.

Видно е от Удостоверението за размера на дълга, че ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц. е образувано въз основа и на двата посочени по-горе изпълнителни листа.

С молба от 29.04.2022г., депозирана от взискателят „Е. М.“ Е., по ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., поискано е от съдебния изпълнител извършването на нови изпълнителни действия- да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника Б. К. М., в посочените в молбата банки на територията на Р България; да се наложи запор върху актива/имуществото на длъжника в „М. Г.“ Е., а по отношение на длъжника- Д. О. М., да бъде наложен запор върху банковите и сметки, в банките посочени в молбата. Пискано е също така от ЧСИ да извърши повторно справки от ТД на НАП за регистрирани трудови договори, както и за наличието на декларирано имущество- движими или недвижимо, собственост на длъжниците.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът след обстоен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на вътрешното си убеждение, съобразно чл. 12 от ГПК, излага следните правни доводи:

Правното основание на исковата претенция се определя от наведените от ищеца с исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и въз основа на посочените правнорелевантни факти. Предявен е за разглеждане пред съда отрицатален установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК, предоставен от закона на длъжника за да оспори вземането на кредитора чрез иск, който съобразно чл. 439 ал.2 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът по делото Б. К. М., длъжник по ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., както и по новообразуваното по искане на взискателя- ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., оспорват вземането на дружеството ответник- „Е. М.“ Е., основано на издадени срещу него заповеди за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 от ГПК, въз основа на извлечение от сметките на длъжника в М... “Ю.” Е., ЕИК •. Исковата претенция е основана на наведено с исковата молба твърдения за погасяване на вземането по давност, на осн. чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.

По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК:

Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения иск счита, че иска с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предмет на отрицателнимя установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основан на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, в което е постановено изпълняемото решение. /чл. 439 ал. 2 от ГПК/. Защитата по исков ред чрез оспорването на вземането на кредитора по реда на чл. 439 от ГПК е предоставена на длъжника чрез правната възможност да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, чрез навеждане пред гражданския съд на правопогасителни, правоотлагащи и правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Несъмнено е от закона и от установената съдебна практика, че иска по чл. 439 от ГПК е процесуално допустим, когато е основан на доводи за изтекла погасителна давност, като логично следствие от липсата на процесуална възможност на съдебния изпълнител за преценка на това обстоятелство в рамките на провежданото изпълнително производство.

Съответно на предявения отрицателен установителен иск, надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство по предявен иск по чл. 439 от ГПК, са носителят на оспореното материално право- длъжникът като ищец и взискателят по изпълнителното дело, по което се провеждат действия по удовлетворяване на признатото му материално право въз основа на издаденото изпълнително основание. Не е налице и нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по настоящото дело, доколкото надлежно легитимираната страна по оспорването на вземането на кредитора по реда на чл. 439 от ГПК е длъжника Б. К. М., а взискателят по изпълнителното дело- „Е. М.“ Е.. По основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите на които основава доводите си, като следва да докаже относимите правнорелевнатни факти с помощта на допустимите в ГПК доказателствени средства. За да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи в настоящия процес, кумулативното наличие на следните предпоставки от обективна страна: 1. че е налице валидно изпълнително основание- заповед за незабавно изпълнение, съставляваща несъдебно изпълнително основание за заплащане на сумите посочени в нея- предмет на издадените изпълнителни листове по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград; 2. че вземанията на кредитора „Е. М.“ Е., съставляващи сумите посочени в Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, са погасени по давност, т.е. че след стабилизирането на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 419 от ГПК, в изпълнитленото производство са настъпили факти/с оглед на въведеното с исковата молба основание- изтекла придобивна давност/, които водят до погасяване на установяемото изпълнително основание на кредитора „Е. М.“ Е.. Ответникът „Е. М.“ Е. се легитимира като кредитор на длъжника ищец като цесионер и въз основа на придобити права по сключен Договор за цесия от 14.11.2016г., въз основа на вземане, основано на твърдение за обявена предсрочна изискуемост, по отношение на неизпълнените на падежа задължения за погасяване на кредита от Б. К. М., по сключения между М... “Ю.” Е., ЕИК •/в последствие преименувана на “П...” А., ЕИК •/ и ищеца по делото договор за кредит. Изпълнителното основание въз основа на което срещу ищеца са издадени изпълнителни листове от 22.10.2012г., са постановените заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград. Въз основа на издадените изпълнителни листове срещу длъжниците Б. К. М. и Д. О. М., е образувано ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., и е започнало принудително изпълнение за удовлетворяване на притезанието на кредитора/ “П...” А., ЕИК •, а след цедирането на вземането- ответника „Е. М.“ Е./.

Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414 ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл налице и съдебна практика /Определение № 480 от 19.07.2013г. по ч.гр.д. № 2566/2013г. на ІV г.о. на ВКС/.

С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение срещу заповедта се получава крайният ефект, а именно- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Основанието за издаване на изпълнителен лист в хода на заповедното производство, по смисъла на чл. 404 т. 1 ГПК представлява т. нар. заповед за изпълнение, която именно представлява онзи съдебен акт, чрез който се установява дали вземането е спорно. По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК.

Срещу издадените заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по двете дела- ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС- Благоевград, няма данни да е било подадено възражение от длъжниците Б. К. М., ЕГН •••••••••• и Д. О. М., ЕГН ••••••••••, в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК и същите на осн. чл. 416 от ГПК са стабилизирани, като служат за изпълнително основание за вземането на кредитора за сумите посочени в тях, т.е. след тяхното стабилизиране, вземането на М... “Ю.” Е., ЕИК •/ “П...” А., ЕИК •/ е станало изискуемо и дължимо. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Така за ищеца по настоящото дело, след стабилизирането на заповедите за изпълнение, за оспорване на вземането срещу него претендирано от “П...” А., ЕИК •/след договора за цесия на цесионера „Е. М.“ Е./, е останала единствено правната възможност да предяви иск по чл. 439 от ГПК, като наведе възраженията си само на основания, настъпили след стабилизирането на заповедта за изпълнение, за факти за които е процесуално недопустимо да бъдат разглеждани в рамките на изпълнителното производство, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на кредитора. Така по настоящото дело с исковата молба е наведено като основание- погасяване на вземането по давност на осн. чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.

Институтът на погасителната давност е част от материалното гражданско право. Той е уреден в чл. 110- чл. 120 от ЗЗД и може да се разглежда като юридически факт и субективно право. Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото бездейства и това поражда субективно право в полза на длъжника чрез волеизявление да погаси правото на ищеца на принудително изпълнение. Погасителната давност е преобразуващо право, което кореспондира със задължението на носителя на правото да търпи погасяване на правото му на иск. Затова погасителната давност може да се дефинира като право на длъжника да погаси с волеизявление правото на иск или правото на принудително изпълнение. Погасителната давност не погасява материалното субективно право. В гражданския процес погасителната давност може да бъде въведена като основание на предявения иск, както и чрез правопогасяващо възражение, наведено своевременно, най- късно с отговора на исковата молба. По настоящото дело ищецът е заявил същата като основание на предявения иск по чл. 439 от ГПК, като в негова процесуална тежест е доказването, че давностния срок не е прекъснат и е изтекъл в рамките на провеждането изпълнително производство.

С Определение № 214/15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г., IV г.о. на ГК, изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение, формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117 ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС /определение № 480/27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, определение № 576/16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480/19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО/. Настоящият състав на съда споделя така установената съдебна практика, поради което счита, че в настоящия казус е приложима нормата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД- ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога да е пет години.

Съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност в изпълнителния процес не спира. Давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ); насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността- образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В цитираното ТР № 2/2015г. на ОСГТК, на правено е разграничение между същинските изпълнителни действия и подготвителните действия на съдебния изпълнител.

Поради изложените съображения погасителната давност за вземането на кредитора М... “Ю.” Е., ЕИК •/ “П...” А., ЕИК •/ в хода на образуваното срещу ищеца длъжник- ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., е била прекъсната за пръв път след изтичане на срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, за подаване на възражение от страна на длъжниците Б. К. М., ЕГН •••••••••• и Д. О. М., ЕГН ••••••••••, който е изтекъл в 14 дневен срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение, ведно със препис от заповедите за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград. След изтичането на срока за възражение по чл. 414 ал. 2 от ГПК, издадените заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК, са влезли в законна сила, като е започнала да тече нова 5 годишна давност за вземанията, предмет на издадените заповеди по чл. 419 от ГПК.

Следва да бъдат изложени правни аргументи, че в хода на настоящото дело, издадено е ТР № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК, с кето е прието че докато е траел изпълнителният процес, относно вземанията по образувани изпълнителни дела, преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече след 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, от когато изрично е обявено за загубило сила действащото преди това ППВС № 3/1980г. Поради изложеното настоящият състав на ОС Благоевград, няма да разисква исканията на взискателя и същинските действия по изпълнението от ЧСИ А. Ц., които са могли да прекъснат давността преди датата 26.06.2015г., тъй като преди тази дата давността не е текла и следователно не е могла да бъде прекъсвана на осн. чл. 116 б. „в“ от ЗЗД.

Съставът на ОС Благоевград разглеждащ настоящото дело приема, че последното същинско изпълнително действие от съдебния изпълнител по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, е Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.11.2014г., с което продадения на публична продан недвижим имот, собственост на длъжниците, е бил възлажен на “П...” А.. С това същинско изпълнително действие на ЧСИ А. Ц. е бил изграден и довършен поискания изпълнителен способ- продажбата на ипотекирания недвижим имот на публична продан от ЧСИ.

С молба на взискателят “П...” А., ЕИК •, с вх. № 092798 депозирана по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. на 15.08.2016г., поискани са изпълнителни действия по нов изпълнителен способ- поискано е извършването на справки в НБДН и в Имотния регистър за откриване на недвижими имоти, собственост на длъжниците и в случай на откриване на имущество- направено е искане за налагане на запор върху движимите вещи и на възбрана върху недвижимите имоти. Със същата молба поискано е от взискателят “П...” А., ЕИК •, съдебният изпълнител да извърши справка и в О. Б./ по настоящия адрес на длъжниците/ за декларирано от тях имущество и в случай че бъде открито такова- да бъде налаложен запор върху движимите вещи и на възбрана върху недвижимите имоти.

Според настоящия състав на съда, извършените последващи изпълнителни действия на взискателят “П...” А., ЕИК • /цедент/ и „Е. М.“ Е./цесионер/ и на ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело № 782/2012г., не са били същински изпълнителни действия, които по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, да са прекъсвали давността по отношение на вземането предмет на изпълнителното дело.

Не съставлява основание да се приеме че е налице прекъсване на давността, подадената молба от цесионера „Е. М.“ Е., с вх. № 13558/08.12.2016г., отправена до ЧСИ А. Ц., по образуваното изпълнително дело № 782/2012г. по неговия опис, с която се съобщава на съдебния изпълнител за сключен Договор за цесия от 14.11.2016г., между “П...” А., ЕИК • и „Е. М.“ Е., с която се иска също така от ЧСИ А. Ц., на осн. чл. 429 от ГПК, да конституира „Е. М.“ Е., като взискател по ИД № 782/2012г. по неговия опис, на мястото на предишния взискател- “П...” А.. При конституирането на нов взискател на мястото на стария, /както в процесния случай/ поради наличие на частно правоприемство, въз основа на сключен договор за цесия, се извършва само замяната на една страна с друга, без да се променя по никакъв начин основанието или размера на задължението. Изпълнителното дело е висящо между конкретни страни, а като правна последица от уважаване на иска по чл. 439 от ГПК е отричане на самото изпълняемо право и съответно прекратяване на изпълнението, в това число и прекратяване на изпълнението и срещу цедента, който е заместил първоначалния взискател в изпълнителното производство. Във връзка с искането си по настоящото дело, ищецът не твърди погасяване на самото право, не оспорва, че то е дължимо- такива твърдения са наведени само и единствено във връзка със становището за настъпила погасителна давност.

Отделно следва да бъдат изложени съображения, че с молбата на „Е. М.“ Е. до ЧСИ А. Ц. по ИД № 782/2012г. по неговия опис, молителят е депозирал само искане по чл. 429 от ГПК за конституирането му като взискател по делото, поради придобиване на правата на кредитора, след сключен договор за цесия. С молбата представителят на „Е. М.“ Е. е уточнил актуалния размер на остатъка от задължението на длъжника, но не са поискани да бъдат извършени нови изпълнителни действия, нито е поискано изграждането на нов изпълнителен способ в рамките на висящото изпълнително производство.

Прието е в съдебната практика /Решение № 209/28.11.2018г. по т.д. № 2530/2017г., I т.о. на ТК на ВКС; Определение № 435/31.05.2022г. по гр.д. № 3579/2021г. на IV г.о. на ГК на ВКС/, че без значение за основателността на иска по чл. 439 от ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/, е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- доколкото то съществува, следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител и това не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.

При така изложените съображения, настящият състав на ОС Благоевград намира, че нито молбата на „Е. М.“ Е. от 08.12.2016г. с искане за конституиране на нов взискател по чл. 429 от ГПК, нито Постановлението от 02.03.2017г. на ЧСИ А. Ц. по ИД № 782/2012г., с което същият е конституирал новия взискател- „Е. М.“ Е., съставляват изпълнителни действия които да са годни да прекъснат давността, доколкото се касае за действия по заместване на един взискател с друг въз основа на договор за цесия, без да се променя по никакъв начин структурата или размера на дълга и без да е налице искане от страна на стария или новия взискател за предприемане на нови изпълнителни действия в рамките на поискан нов изпълнителен способ./ Решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020, IV г.о. на ГК на ВКС/. Тези изпълнителни действия съобразно приетото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, не могат да бъдат определени като „същински изпълнителни действия“, които да са годни да доведат до прекъсване на давностния срок.

С ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, са приети разрешения със задължителна сила за съдилищата в страната и по въпроса за перемпцията по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, както и за нейното отношение към теченето на придобивната давност в хода на изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, поради т. нар. "перемпция", която настъпва по силата на закона/ex lege/, поради което съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи настъпилите правни последици. Без правно значение за настъплането на перемпцията е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнитленото производство и кога ще направи това, тъй като този акт има само констативно действие и само обявява настъпилата по право перемпция, при наличието на основанията предвидени в закона за това.

Въз всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на тези, от които трети лица са придобили права или като задължени трети лица са извършили плащания). Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като правна последица е прекратеното процесуално правоотношение. Ето защо, всички извършени изпълнителни действия след като е перемирано изпълнителното производство, не са валидни. Тълкуване на смисъла на термина валидност на изпълнителните действия следва смислово с правните последици от обезсилването по право на тези действия при прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция. Това обуславя извод, че ако е прекратено изпълнителното дело поради перемция, всички предприети последващи изпълнителни действия са обезсилени по право и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. Не може да има допустими и валидни изпълнителни действия при липса на процесуално правоотношение между взискателя и органа по принудително изпълнение.

Изложеното, съотнесено към настоящия казус, обуславя извода за съда, че давността е прекъсната валидно за последен път с депозирането на молбата от взискателя “П...” А., ЕИК •, от 15.08.2016г., което действие на взискателя е било основание да започне теченето на нова погасителна давност- за срок от 5 години съгласно чл. 110 от ЗЗД. Същото изпълнително действие е било последното същинско действие на взискателя или съдебния изпълнител, поради което следва да се приеме за установено че ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., е било прекратено по право на 15.08.2018г., в каквато насока е и изричния акт на съдебния изпълнител- Постановление от 16.09.2021г. за прекратяване на изпълнителното производство по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., поради настъпила перемпция и на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. След този акт на ЧСИ всички действия на взискателят и на съдебният изпълнител по изпълнителното дело са били невалидни, тъй като същото е било вече „де леге“ прекратено.

Перемтирането на изпълнителното производство по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., е без правно значение за настоящия казус, тъй като перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя би имала значение при действието на Постановление на Пленума на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980г., тъй като до обявяването му за изгубило сила, давностния срок е започвал да тече от прекратяването на изпълнителното производство и всички са били длъжни да се съобразяват с настъпването на този юридически факт. Към момента на настъпването на перемпцията по прекратеното ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц./15.08.2018г./, вече е било прието ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, с което изрично ППВС № 3/1980г. е било обявено за загубило сила, поради което след прекратяването на изпълнителното дело, давността е продължила да тече, без да бъде засягана от перемпцията, в каквато насока са приетите с новото ТР разрешения на правните проблеми. Перемпцията, независимо кога е настъпила, е без правно значение за започването, спирането, прекъсването или изтичането на погасителната давност.

Правните институти на погасителната давност и на перемпцията са различни по своята правна природа, като общото между тях е че едни и същи факти, могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Касае се обаче за различни правни институти, с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение/но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва- обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете./Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС, по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК/ Двугодишния срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение/включително доброволно, напр. при постигане на споразумение между страните/т. е. осъществяването на всички поискани от взискателя способи за изпълнение е приключило/успешно или безуспешно/ или поисканите такива не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря- след направеното искане, молбата му е оставена без движение от ЧСИ и той не е изпълнил указанията- не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие на съдебния изпълнител и така е осуетил прилагането на поискания способ са изпълнение.

Тъй като настъпилата перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, в рамките на изпълнителното производство по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. е без правно значение за давността, то с нейното настъпване, не е настъпило прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, като прекъсването на давността следва да се обуславя от последното годно за нейното прекъсване изпълнително действие по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, а новата погасителна давност започва да тече от датата, от която е поискано или предприето последното по време изпълнително действие. В настоящия казус погасителната давност ще се счита за прекъсната считано от 15.08.2016г./последната молба от взискателя с която е предприемане на изпълнение въз основа на нови изпълнителни способи/, но няма да се счита за прекъсната с изтичането на 2 годишния срок на перемпцията на 15.08.2018г., тъй като перемпцията е без правно значение за започването, спирането, прекъсването или изтичането на погастилената давност.

Последващото прекратяване на изпълнителното дело поради перемция, също е без правно значение за прекъсването на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие на принудително изпълнение. Следователно прекъсването на давността в рамките на изпълнителния процес може да настъпи многократно- от една страна с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ по искане на взискателя и от друга страна- с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ за изпълнение, поискан от взискателя./Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК/.

Поради изложените съображеня от правна страна, съставът на съда разглеждащ настоящото дело напълно споделя възприетото становище, прието с Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, че когато по изпълнителното дело е направено ново искане за нов способ, дори след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той дължи подчинение на представения инамиращ се все още у взискателя изпълнителен лист. Единствената правна последица е, че в този случай поради прекратяването на изпълнителното производство по право/настъпила перемпция/, съдебният изпълнител следва да образува новото искане- в ново изпълнитлено дело, тъй като старото е прекратено по право. В цитираното решение на ВКС на РБ, изразено е становище, че в този случай искането на взискателя за прилагането на нов изпълнителен способ- прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново изпълнително дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ, след като взискателят се позовава на намиращ се в него оригинал на изпълнителен лист. Образуването на ново изпълнително дело преди изтичане на давностния срок не прекъсва давността, тъй като е канцеларска дейност и не съставлява същинско действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД, според даденото тълкуване на материалния закон с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК.

Така по настоящото дело кредиторът цесионер „Е. М.“ Е., е депозирал молба с вх. № 14440/11.10.2021г., в офиса на ЧСИ А. Ц., като е представил оригиналите на Изпълнителни листове от 22.10.2012г., издадена въз основа на заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 2218/2012г. на РС-Благоевград и ч.гр.д. № 2221/2012г. по описа на РС-Благоевград, като е поискал на осн. чл. 426 ал.1 от ГПК- образуването на ново изпълнително дело, тъй като е прието че ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. е прекратено по право. С молбата за образуване на ново изпълнително дело, поискан е от кредитора нов изпълнителене способ за принудително изпълнение- запор върху банковите сметки на длъжниците. Искането е било уважено като с Разпореждане от 25.10.2021г. на ЧСИ А. Ц. е било образувано ново изпълнително дело срещу длъжниците Б. К. М., ЕГН •••••••••• и Д. О. М., ЕГН ••••••••••- ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Тъй като с молбата за образуване на ново изпълнитлено дело, взискателят „Е. М.“ Е. е посочил нов способ за изпълнение- насочване на принудително изпълнение срещу банковите сметки на длъжниците, то подаването на молбата до ЧСИ А. Ц. е действие на взискателя кредитор, с което може да бъде прекъснат срока на давността, независимо че към този момент ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., е било прекратено по право и поради перемция на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

Съществен за изхода по настоящото дело е въпроса към подаването на молбата за образуване на ново изпълнитлено дело от взискателят цесионер- „Е. М.“ Е., бил ли е изтекъл срока на погасителната давност. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа- да иска нови изпълнителни способи, или да не действа- да не иска нови изпълнителни способи.

Становището на състава на съда разглеждащ настоящото дело е че след последното прекъсване на давността през време нависящността на ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц.- с подаването на молба от взискателят “П...” А., ЕИК •, за извършване на ноди изпълнителни действия и в рамките на поискан нов изпълнителен способ, извършено на 15.08.2016г., започнала е да тече нова 5 годишна погасителна давност за вземането, която е текла до 15.08.2021г., както е прието с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК.

Макар новата погасителна давност да е текла по ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., след нейното прекъсване на 15.08.2016г., не са били предприети нито от взискателя по изпълнителното дело, нито от съдебния изпълнител други последващи действия, които да са съставлявали „същински принудителни действия“, годни да прекъснат давността. Както вече бяха изложени съображения по- горе в мотивите към настоящия съдебен акт, първото действие на кредитора, което е могло да прекъсне давността, е молбата за образуване на ново изпълнитлено дело, с която взискателят „Е. М.“ Е. е посочил нов способ за изпълнение- насочване на принудително изпълнение срещу банковите сметки на длъжниците и е поискал от ЧСИ налагането на запор върху тях.

Подаването на молбата до ЧСИ А. Ц. е действие на взискателя кредитор- „Е. М.“ Е., с което е могло да се прекъсне срока на давността, независимо че към този момент ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. е било прекратено по право и поради перемция на осн. чл. 438 ал.1 т. 3 от ГПК. Съдът обаче счита, че доколкото перемпцията е без правно значение за давността, то към момента на подаването на молбата за образуване на ново изпълнитлено дело- 11.10.2021г., 5 годишният давностен срок съгласно чл. 117 ал.2 от ЗЗД, вече е бил изтекъл. Последното прекъсване на давността е на 15.08.2016г., поради което 5 годишния давностен срок е изтекъл на 15.08.2021г., а молбата на взискателят кредитор „Е. М.“ Е.- за образувана на ново изпълнително дело за същото вземане, е подадена пред ЧСИ А. Ц. приблизотелно два месеца по- късно. Вземането на кредитора „Е. М.“ Е. от длъжника Б. К. М. е погасено по давност, поради което предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Следва с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, да бъде осъдено дружеството ответник, да заплати на ищеца по делото разноските пред настоящата съдебна инстанция.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника че не дължи разноски в настоящото производство, по аргумент от разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК, доколкото е признал частично предявения иск, а освен това не е дал повод на ищеца за завеждането на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК. Съдът намира че действително длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), като може да поиска от съда постановяване на решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска./Определение № 95 от 22.02.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. № 510/2018г. на IV г.о. на ГК и Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК/ Настящият казус е различен от този при който са постановени цитираните решение на ВКС. При тях ответникът е поканил ищеца да заплати дължимото, с предупреждение, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране. В настоящия случай обаче не се касае за покана за изпълнение, а ответникът „Е. М.“ Е. е насочил срещу ищеца Б. К. М. принудително изпълнение, като след прекратяване на ИД № 782/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. поради перемпция, депозирана е молба за образуване на ново изпълнително дело, с която е поискано изпълнителното производство да се образува за цялото вземане срещу длъжника. С Определение № 744 от 18.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1170/2023 г., III г. о., ГК, развити са съображения, че както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане. В този смисъл е цитирана практика на ВКС в определения по чл. 288 ГПК, с които актове не е допуснато касационно обжалване при възложени в тежест на ответника разноски, но поради изтъкнати и взети предвид негови активни действия, осигуряващи му надлежно възможности за принудително изпълнение, или манифестирали незачитане на давността, вече настъпила и обявена му от длъжника /опр № 320/2022г по ч. т. д. № 1122 за 2022г. на II т. о; опр. № 50413 по ч. т. д. № 2100 по описа за 2022г. на I т. о на ВКС и цитираната в тях съдебна практика/. Ето защо настоящият състав на съда не може да приеме, че с поведението си ответника „Е. М.“ Е., не е дал повод за предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, като не би могъл да възрази срещу правния интерес на ищеца от воденето на такъв иск пред съда. Отделно налице е признание на предявения иск от ответника само за част от вземането, но не и за цялото вземане. Ето защо съдът намира че не са налице основанията на чл. 78 ал.2 от ГПК за да бъде освободен ответника от заплащането на разноски по делото в полза на ищеца.

С писмения отговор на ИМ, наведено е от ответната страна и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК, като се иска от съда да намали същото до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г., тъй като делото не е с висока фактическа и правна сложност. Така направеното възражение съдът намира за своевременно депозорино и за процесуално допустимо.

По делото не е било поискана от ищцовата страна съдебно икономическа експертиза за установяване на размера на дълга на ищеца към дружеството ответник, поради което съдът ще приеме че размера на задължението е този, посочен в Удостоверението за размера на дълга с изх. № 2175/22.02.2022г. по ИД № 1028/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Съдът счита че минималния размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело, съобразно материалния интерес по предявения отрицателен установителен иск, определен съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, е в размер на 4 173.72лв., като след начислен ДДС, същото възлиза на 5 008.46лв. Поисканото адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв. с начислен ДДС е под минималния размер, определен с наредбата, поради което следва да бъде присъден без да бъде на намаляван от съда.

Водим от горното, съдът