Решение № 261847 от 3.6.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 5665/2021 г.

производство срещу ищеца за престъпление по чл.201 от НК. С разпореждане от 27.12.2012 г. на окръжния прокурор гр. Монтана, досъдебното производство било възложено като сл. дело № 23/2013 г. на следовател в следствения отдел при ОП Монтана. С постановление от 22.04.2013 г. на следовател в СО при ОП Монтана, ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че за периода от 03.02.2010 г. до 05.11.2012 г. в гр. Лом при условията на продължавано престъпление в качеството му на длъжностно лице – управител на „Тих труд“ ЕООД присвоил пари в размер на 17 708, 37 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл.201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК (сл.дело № 23/2013 г. том II л. 104-105). На ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“ Обвинението било предявено на ищеца на 22.04.2013 г. и на същата дата ищецът бил разпитан като обвиняем. На 29.11.2013 г. разследването било предявено на ищеца по реда на чл. 227 от НПК (сл.дело том II л. 112-113), като ищецът се е запознал с материалите по делото и е направил искания, бележки и възражения. Досъдебното производство е приключено с мнение за съд на 29.01.2014 г. и изпратено на РП Лом. Прокурор в Районна прокуратура Лом е внесъл на 11.03.2014 г. в Районния съд гр. Лом обвинителен акт срещу Г.К. за престъпление по чл.201 във вр. с чл. 26 от НК. В РС Лом било образувано НОХД № 155/2014 г. С разпореждане от 02.04.2014 г. съдията докладчик след преценката на основанията по чл. 248 ал. 2 (стара редакция) от НПК, постановил да се връчи препис от обвинителния акт на подсъдимия, запознал го е с правото му на искания и възражения и е насрочил делото в открито заседание (НОХД № 155/2014 г. том I л. 7). Делото е разгледано в съдебни заседания на 07.06.2014 г. (НОХД № 155/2014 г. том I л. 59-65), 24.06.2014 г. (л.72-83), 10.09.2014 г. (л. 94-99), 21.10.2014 г. (л. 125-126), 26.11.2014 г. (л. 181-185), 15.01.2015 г. (л. 236-242), 25.03.2015 г. (л. 283) – отложено по искане на подсъдимия, 26.05.2015 г. (том II л. 367-372), 30.06.2015 г. (л. 493-513), 24.09.2015 г. (л. 548-554), 27.10.2015 г. (л. 589-593), 17.12.2015 г. (л. 649-657), 28.01.2016 г. (л. 720-730) и на 07.04.2016 г. (том III л. 807-840), когато съдът е приключил съдебното следствие и е изслушал съдебните прения. С присъда № 20 от 11.04.2016 г. съдът е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 201 от НК и го осъдил на две години лишаване от свобода с приложението на чл. 66 от НК, като го оправдал по обвинението за извършване на деянието при продължавано престъпление. Присъдата е била обжалвана от защитата на подсъдимия и потвърдена с решение от 01.08.2017 г. по ВНОХД № 55/2016 г. на Окръжния съд Монтана. Влязата в сила присъда е била отменена по реда на възобновяването с решение № 52 от 19.02.2018 г. по Наказателно дело № 1461/2017 г. на Софийския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане на Окръжен съд Монтана. При новото разглеждане на делото Окръжният съд Монтана с присъда от 26.03.2018 г. по ВНОХД № 13/2018 г. е отменил първоинстанционната присъда на Районния съд Лом и вместо това е признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда е била потвърдена с решение № 150 от 09.10.2018 г. по касационно дело № 657/2018 г. на ВКС. Общата продължителност на наказателното производство е била 5 години 5 месеца и 17 дни, от 22.04.2013 г. (датата на привличане на ищеца като обвиняем) до 09.10.2018 г. Към този срок не следва да се прибавя времето от датата на образуване на досъдебното производство – 31.05.2012 г. до 22.04.2013 г., защото през този период ищецът не е имал качеството на обвиняем. По настоящото гражданско дело е разпитана като свидетел М.Й.М.. Според показанията на свидетелката, воденото наказателно производство и обвинението срещу ищеца са се отразили отрицателно на неговото емоционално-психическо състояние – станал затворен, потиснат, изолирал се. Стресът, на който бил подложен, се отразил отрицателно и на здравословното му състояние – страдал от безсъние, получавал главоболие и тежки здравословни проблеми. Влошаването на здравословното състояние на ищеца по време на наказателното производство се установява и от приложената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Според заключението на вещото лице, въпреки че не се установява пряка причинна връзка между заболяванията и наказателното производство, част от заболяванията – възпалителните прояви в белите дробове, гърлото и синусите, артериалната хипертония и захарният диабет могат да се обострят от стрес и изживени негативни емоции. Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи на съда: Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. За възникване на отговорността на държавата, следва привличането на лицето като обвиняем да е било последвано от прекратяването на наказателното производство или (както в конкретния случай) оправдаването на лицето с влязла в сила присъда. С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия е обстоятелство, което се отразява на неговата личност, на емоционално-психическото му състояние и неговото поведение. Следва да се има предвид и тежестта на престъплението, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем: длъжностно присвояване – престъпление по чл. 201 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до осем години. В случая, от съществено значение е и обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността управител на предприятие, в което са работели лица с физически недостатъци и според показанията на свидетелката Матеева и материалите по наказателното дело е положил усилия за неговата финансова стабилизация и подобряване положението на работниците и служителите. Започването на наказателно преследване срещу ищеца точно във връзка с неговото длъжностно качество и работата му безспорно е засилило негативните емоционални преживявания. От съществено значение за влиянието на наказателното преследване върху състоянието на ищеца е и приключването на наказателното производство с осъдителна присъда на Районния съд Лом, която е била потвърдена от Окръжния съд Монтана влязла е в сила и е била отменена едва при разглеждане на делото от Софийския апелативен съд по реда на глава XXXIII от НПК. Това обстоятелство, освен че е удължило срока на наказателното производство, несъмнено е създало у ищеца допълнителни негативни усещания поради положението му на осъден с влязла в сила присъда. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10 000 лева. Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е основателен до този размер. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен в частта му над 10 000 лева до предявения размер от 70 000 лева. С оглед предмета на наказателното производство, обема на събраните доказателства и необходимите за това процесуални действия, съдът не приема оплакването на ищеца за нарушаване на правото му да се разгледа неговото дело в разумен срок. Досъдебното производство е продължило общо 1 година и 8 месеца, от които ищецът 9 месеца е бил в качеството си на обвиняем. Съдебното производство в първата инстанция е продължило 2 години, което е в рамките на разумния срок за разглеждане на делото. Делото е разгледано първоначално от въззивния съд за периода от 18.07.2016 г. до 17.10.2016 г., а постановяването на решението е било забавено, поради заболяване на член на състава. Производството по възобновяване е продължило 1 месец; и 19 дни, а повторното въззивно производство – 20 дни. Касационното производство пред ВКС е продължило 3 месеца и 14 дни. Нито една от съдебните инстанции не е допуснала нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок. Неотносими, а и по същество изцяло неоснователни са оплакванията на ищеца за проявена пристрастност от страна на разглеждания делото съдия в първата инстанция. Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е частично основателен. От представения по наказателното дело договор за правна защита (НОХД № 155/2014 г. том I л. 56) се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева по наказателното дело, в който размер искът следва да се уважи. Въпреки указанията на съда (л. 135), ищецът не е представил доказателства за извършени разходи за пътуване, или марката на автомобила, с който е пътувал, което би направило определянето на тези разходи възможно. От представени с исковата молба фактури (л. 39-41) се установяват направени от ищеца разходи за лечение, но по делото не е установена причинна връзка между конкретното заболяване, за лечението на което са били разходите, и наказателното производство. Поради това, искът следва да се отхвърли в частта му над 1000 лева до предявения размер от 10 858, 20 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 586, 16 лева, според уважената част от иска, а по сметка на СГС разноски в размер на 54, 40 лева. Мотивиран от горното, съдът