Решение № 3294 от 30.6.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 16521/2023 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, против С. М. С., ЕГН: ••••••••••, установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 109, ал. 1, изречение последно от ЗЗО и чл. 52 от ЗЗО, както и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1059 лева, представляваща стойността на предоставената медицинска помощ по време на болничен престой в периода •••••• г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9458/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр. с. Ищецът твърди, че на •••••• г. ответникът постъпил по спешност в лечебното заведение, като състоянието му не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет и бил насочен в Първа клиника по хирургия. Същият бил хоспитализиран за периода •••••• г. от •••••• часа вечерта с диагноза „Субилиус“ и бил изписан на •••••• г. Ищецът твърди, че на ответника било указана медицинска помощ по клинични пътека /КП/ № ••••, с което била съставена история на заболяване и епикриза с описание на медицинските дейности по КП. Твърди се, че по време на престоя си ответникът е бил здравнонеосигурен по смисъла на ЗЗО, поради което дължи заплащане на предоставените му медицински услуги, определени по ценоразпис на лечебното заведение в размер на 1059 лева, върху същата сума дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.06.2023 г. до окончателното изплащане. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат И., с който се поддържа становище за неоснователност на исковата молба. Оспорват се представените документи, в това число лист за преглед на пациент, направление и история на заболяването. Оспорва се положения подпис върху декларацията за информирано съгласие, като се твърди, че същият не е положен от ответника. Моли се за откриване на производство по чл. 193 от ГПК с оглед на обстоятелството, че се оспорва подписът, за който се твърди да е положен от ответника в декларацията за информирано съгласие. Моли за отхвърляне на предявените искове. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д. № 9458/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр. с., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на основание чл. 47, ал.5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество. От представената медицинска документация относно двата престоя – история на заболяването, листи за преглед на пациент, декларации за информирано съгласие и епикризи се установява по безспорен начин, че ответникът е хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за периода от ••••••г. до ••••••г. в Първа клиника по хирургия. От материалите по делото се изяснява също, че състоянието на ответника и двата пъти не е могло да бъде преодоляно в спешния кабинет към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, от където е транспортиран. Този извод се налага и от приетия по делото Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО № от •••••• год., в графа „Насочен към“ от листа за преглед на пациент се установява, че ответникът е насочен към „лечебно заведение за болнична помощ“, ( обстоятелство, което е записано и в графа „Терапия“ от листа за преглед ). Безспорно се установява от приетата по делото справка от НАП, че за двата периода на хоспитализация ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права. От приетото по делото заключение на ВЛ С. по допуснатата от съда съдебно – почеркова експертиза, което се кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно, се установява, че подписите, положени в декларациите за информирано съгласие в раздел „Подпис на пациента“ са изпълнени от ответника С. М. С.. От заключението на ВЛ д-р П. по СМЕ се установява, че алгоритъмът на Клинична пътека № ••••, по която е бил лекуван ответникътът, е бил изпълнен в пълен обем. Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че всички сочени от ищеца и необходими за възстановяване здравето на ответника медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на двата му престоя. При това положение и доколкото ответника не доказа заплащане на оказаната му медицинска помощ, а е бил здравно неосигурен, той следва да плати стойността на престоя и лечение на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- Пловдив. Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети множество медицински документи. Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, са свидетелстващи документи, които макар и да нямат обвързваща съда доказателствена сила, преценени съвкупно налагат единствения възможен извод, че ответникът е бил хоспитализиран и му е оказаната необходимата медицинска помощ ( досежно правния характер на издадената медицинска документация- Определение №2/06.01.2020 по дело № 2059/2019 на ВКС, ГК, III- то г.о. ) С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Размерът на иска се установява по категоричен начин и от действащия към момента на хоспитализацията на ответника Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив. Предвид изложеното, предявеният иск се явява доказан по основание и размер. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство, 400 лева – депозит за особен представител на ответника, 25 лева – разноски за заплатена държавна такса и 5 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение и 150 лева – депозит за вещо лице. В заповедното производство ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева. Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 905, лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото и заповедното производство ( съобразно разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС). Ще следва да се осъди ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Пловдив, сумата от 200 лева, представляваща депозит за вещо лице по съдебно – почерковата експертиза. Така мотивиран, съдът