Решение № 350 от 28.3.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3035/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Въззивното производство е образувано по жалба на Т. Н. М. с ЕГН: •••••••••• чрез адв. С. Х. против решение №279/28.07.2024 г., постановено по гр.д.№435/2023 г. на районен съд-гр.•••••, 2 граждански състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове по чл. 45 ЗЗД за осъждането на О. Х. Х. и Р. Е. Л. да й заплатят в условията на солидарна отговорност обезщетение от общо 5000 лв. за причинени неимуществени вреди – стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерното поведение от страна на ответниците, изразяващо се в неправомерно сдобИ.е и разгласяване на нейни лични данни от полицейска преписка. Във въззивната жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Конкретно са изложени следните оплаквания: Неправилно съдът е приел, че ищцата не е доказала конкретната публикация, с която се твърди за разпространение на нейни лични данни. Това не съответства на доказателствения материал - л. 82 от делото на РС. Решението на РС - ••••• е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита се, че от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че въззиваемите са нарушили чл. 25 от Закона за защита на личните данни, тъй като са се сдобили неправомерно с обяснение на доверителката по полицейска преписка, което им е връчено без нейно съгласие и знание. Че органът, водил разследването не е имал право да им го връчва, след което те са разпространили данните, връчвайки ги на процесуалния си представител, който ги е приложил към исковата молба по делото. Вследствие на неправомерните действия на ответниците Т. М. е станала сприхава и нервна, започнала да се кара с близките си, да ходи изморена и разсеяна на работа, отразило й се негативно на здравословното и емоционалното й състояние. От разпространените й данни в Интернет сънувала кошмари и търпяла подигравки. Всичко това предизвикало у нея чувство за страх, несигурност и гняв. Иска се да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи предявения иск. Претендира разноски. Постъпила е и въззивна жалба от П. М. Н. с ЕГН: •••••••••• срещу решение № 279/28.7.2024 г. на КрлРС по гр.д. № 435/2023 г., в частта, с която е отхвърлена претенцията му по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на О. Х. Х. и Р. Е. Л., двамата от с. ••••• да му заплатят в условията на солидарна отговорност обезщетение от общо 2000 лева за причинени неимуществени вреди – стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерното поведение от страна на ответниците, изразяващо се в разкопаване на уличната и тротоарна мрежа на село ••••• пред гаража на ищеца, неполагане на тръбите на необходимата дълбочина, както и в неоснователна жалба до прокуратурата, в която е обвинен в престъпление. Счита се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените претенции. Конкретно са изложени следните оплаквания: Съдът не е обърнал внимание, че е налице нарушение на чл. 72, ал. 1 ЗУТ и не се е произнесъл по всички доказателствени искания и доводи, с което е постановил решение, противоречащо на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По делото са изпратени писма, че ответниците са извършили разкопаване без да спазват цитирания по- горе член на ЗУТ, които са извършени без Разрешение за строеж и без да уведомят съответната Общинска администрация и без съгласуване с органите по безопасността на движението. Неправилно съдът е кредитирал показанията на бившата кметица на с. •••••, че преписката е започната и качена в системата на общината, което се опровергава от писмените доказателства по делото – писма от Община ••••• и •••••, от които е видно, че няма разрешение за прокопаване. Счита се, че не е вярно твърдението в решението, че не е разкопано пред гаража на ищеца, налице е снимков материал, свидетелски показания, от които се установява, че когато е дошъл багер да разкопава пред гаража е възникнал сериозен скандал между страните. Счита се, че е налице фактическия състав на деликтната отговорност - неправомерност, противоправност, вреди и причинно-следствена връзка между тях. П. Н. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които следва да бъдат репарирани по реда на чл. 52 ЗЗД. Претендират за разноски. Постъпил е писмен отговор от въззиваемите О. Х. Х. с ЕГН: •••••••••• и Р. Е. Л. с ЕГН: ••••••••••, двамата от с. ••••• чрез адв.С. П.-К., с който се оспорват жалбите и се счита решението на РС за правилно и законосъобразно, иска се неговото потвърждаване. Изложени са следните доводи: Неоснователно се твърди в жалбата, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните. Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 25 ЗЗЛД. Недоказан е фактът на качване на лични данни на жалбоподателката във Фейсбук. Снимковият материал не представлява доказателство в гражданския процес. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 172 ГПК при обсъждане показанията на свидетелите. Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че по делото е доказано със свидетелски показания, че ищцата е станала сприхава, нервна и започнала да се кара с близките си, което се отразило негативно на здравословното и емоционално състояние. Неоснователно в жалбата на Н. се твърди, че съдът не обсъдил всички доводи на страните и събрани доказателства по делото. Правилно съдът е приел, че твърденията на Н., че не можел да ползва гаража вследствие на разкопаването на тротоара е недоказано. Неоснователно е твърдението, че по делото са доказани претърпените от него вреди. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото.. След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното: Субективно съединени искове с пр.осн. чл.45 ЗЗД. По делото са разпитани свидетелите Б. И. К., И. И. К.-Г., М. И. А. и С. М. Ч.. По претенцията на ищцата Т. М.: Ищцата е предявила иск за осъждане на ответниците да й заплатят сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди претърпени от нея вследствие причинените й от него на 2.11.2021 г. –психически и морални болки и страдания – стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерното поведение от страна на ответниците, изразяващо се в неправомерно сдобИ.е и разгласяване на нейни лични данни от полицейска преписка. Ответниците са депозирали отговор с срока по чл.131 ГПК, с който оспорват претенцията по основание и размер. От доказателствата по делото пред РС се установява следното: За да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се докаже определено поведение на дееца – действие или бездействие, което да е противоправно, претърпени вреди, техния вид и характер и наличие на причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди, вината се предполага. За доказване на твърденията по делото са разпитани свидетели, а на л.82 д.РС е приета извадка от документ, изхождащ от Община ••••• до ответника Р. Л. и с „копие до Т. Н. М., ул.•••••“, която е постната от профила на ответника до ••••• група, с което ищцата счита, че този пост съдържа нейни лични данни -трите й имена и адресът й, които съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, във връзка с чл.4, т.1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 представляват лични данни, след което започнали неприятни коментари по нейния адрес. Св. Б. И. К.- съседка, установи, че е в добри отношения с ищците и в лоши отношения с ответниците, тъй като те паркирали колите си пред нейния имот; на телефона видяла личните данин на Т. М. и коментари от хора с глупости против нея на телефоните в социална мрежа – тя нямала социална мрежа, от други хора го видяла; трети лица пишели заплахи към нея, канели се някакви боклуци да й нахвърлят; започнали изказвания от селото, присмивали се, обиждали я и тя се тормозила, пиела лекарства, ходила по доктори и вдигнала кръвно заради фейсбука; имало много коментари, от 10 нагоре, един писал, че ще я убие. Св. И. И. К.-Г. – дъщеря на първата свидетелка установи, че Р. качил във Фейсбук – ••••• група част от жалбата на Т., от която се виждали трите й имена и адреса й, при което коментарите от хора от селото били страшни: заплашвали Т. с бой с думите „да вземат кърпели, лопати“, „давайте, ще отидем там и ще разнищим тези хора“, имало обиди, но много набързо била изтрита тази публикация. Т. плачела по телефона и се страхувала, че някой от тези хора може да й дойде в къщи, а свидетелката я успокоявала. Св.М. И.А. –съседка –установи, че членува в ••••• група, не не е попадава на публикация от Р., не е виждала Р. да е качвал документ, в който фигурират имената на Т. и не е чувала такова нещо; нейната дъщеря също не е споделяла, такава информация. Св. С. М.а Ч. – кмет на селото от 2015 до 2023 г. установи, че не й е известно да е публикуван във фейсбук пост от семейството на Р. и О., който да е станал причина Т. М. да получава заплахи и обиди – сега от съда чува за такова нещо. Съдът не кредитира показанията на ищцовите свидетели като необективни и недостоверни, тъй като счита, че тези свидетели са пристрастни с оглед че са в лоши отношеиия с ответниците и поради това, че техните показиня не се подкрепят от другите свидетели, които са непредубедени. При така установеното от фактическа страна ПОС намира, че оплакванията във ВЖ на ищцата са неоснователни и поради следното: оплакването, че въззиваемите са нарушили чл.25 от ЗЗЛД във вр. с §1, т.1 от ЗЗЛД с поста във Фейсбук на документа от Община ••••• е неоснователно, тъй като чл.25 от ЗЗЛД във вр. с §1, т.1 от ЗЗЛД е отменен с ДВ, бр.17/2019 г., както и цялата глава 4 от ЗЗЛД“Защита на личните данни“ и Глава 5 от ЗЗЛД“Права на физическите лица“ и Глава 6 от ЗЗЛД „Предоставяне на лични данни на трети лица“; не е налице и третият елемент от ФС на непозволеното увреждане – да е налице причинна връзка между деянието и вредата, доколкото вредите, които твърди да е претърпяла ищцата /стрес, тревоги и душевен дискомфорт/ не са пряка и непосредствената последица от неправомерните действия на ответниците, а от неприятните коментари на трети лица, както тя твърди. По делото не са ангажирани никави доказателства във връзка с твърдението на ищцата, че ответниците неправомерно са се сдобили и разгласили личните й данни от полицейска преписка – не е посочена дата, адресат, предмет, № на полицейската преписка, по кое дело са приложени обясненията й, по какъв начин са разпространили личните й данни. Не се оспорва, че ответниците са били страна по процесната полицейска преписка, от което следва, че не е неправомерно връчването им на материалите по полицейската преписка, за което не е ноебходимо съгласието и знанието на ищцата. По изложените съображения претенцията на въззивницата е неоснователна и следва да се отхвърли. По отношение на претенцията на ищецът П. Н.: П. Н. претендира за обезщетение за причинени неимуществени вреди – стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерно поведение на ответниците, изразяващо се в разкопаване на уличната и тротоарната мрежа на с.••••• пред неговия гараж, неполагане на тръбите на необходимата дълбочина, от подаване на неоснователан жалба срещу него в прокуратурата. По отношение на противоправността – сочи, че с действията си ответниците нарушили чл.72, ал.1 от ЗУТ; от приложението по делото писма от общината се установявало, че ответиците са разкопали без разрешение за строеж и без да уведомят общината, оспорва че не е разкопано пред неговия гараж. От събраните доказателсва се утановява следното: от приложената преписка на Община ••••• е видно, че с жалба вх.№94-00-2866/03.06.2021 г. на П. Н. твърди, че Р. Л. е изкопал канал на тротоара, с което препятства ползването на двора и гаража му; От писмо №10-12-173/04.06.2021 г. от кмета на с.••••• се казва, че Н. е дал предварително разрешение на Л. да прокара канализация, която да преминава по тротоара пред имота му; след като Л. прокопал канала и положил тръбите, Н. ги махнал, защото не били на нужната дълбочина и забранил да се копае пред дома му; от Констативен протокол от 14.6.2021 г. на Инспекторат към Общината е даден срок на Л. до 29.6.2021 г. да положи тръбите на поне 60 см. дълбочина, а Констативен протокол от 29.6.2021 г. е даден срок до 6.7.2021 г. на Л. да възстанови тротоарната част, което той изпълнил, видно от констативен протокол от 8.7.2021 г.; не се оспорва от въвззиваемите, че не са извършили ремонтните дейности без съответното разрешение. От показанията на свидетелката Б. К. се установява, че ответниците започнали да копаят и наколко месеца стояло разкопано; преди да започнат, Р. и О. поискали разрешение и П. се съгласил като им казал да копаят близо до бордюра, а те копали посредата. От показанията на свидетелката И. К.-Г. се установява, че дълго време П. и Т. не могли да си влизат нормално в имота, нито да си вкарват автомобила в гаража – П. й споделил, че това му причинява голямо неудобство. От показанията на свидетелката М. А. се установява, че за отводнителна инсталация Р. получил предварително разрешение от всички съседи, в т.ч. и от П., но като започнали изпопните работи, той изведнъж заявил, че не е съгласен и работата спряла; не било копано пред гаража на ищеца; Т. застанала пред багера и заявила, че копането няма да продължи и багеристът спрял; каналът по никакъв начин не пречел на гаража на ищците и те спокойно можели да си вкарват колата, която обикновено стояла паркирана пред къщата им; не е чувала П. да се оплаква по този повод. От показанията на свидетелката С. Ч.- кмет на селото в процесния период, се установява, че първоначално ответниците имали съгласието на ищците да направят канализация и се разбрали откъде ще минава канализационната тръба; след започнане на изкопните работи, ищците й казали, че искат работата да спре, защото каналът бил много плитък; ответникът се опитал да направи по-дълбок изкоп, но ответниците пречили на копането и работата спирала. Ч. не е виждала ищците да вкарват колата си в гаража, изкопа не пречил и да влизат в имота, освен това те идвали в селото само в събота и неделя и през ваканциите на децата. В тази фактическа обстановка могат да се направят следните изводи: От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че ищецът е дал предваритено съгласие на ответниците да копят пред имота му за полагане на канализационни тръби; от показанията на разпитаните свидетели не се доказа твърдените от ищеца вреди – да е изживял стрес и неудобство, както и че не е могъл да вкарва колата си в гаража – от показанията на св. М. А. се установи, че пред гаража на ищеца не било разкопано, а от показанията на св.Ч. - че не е виждала ищците да вкарват колата си в гаража, изкопа не пречил и да влизат в имота. От показанията на св.Б. К. и св. И. К.-Г. не се установи П.Н. да е изживял стрес и неудобства и притеснения и как точно са се проявили те. Съдът не кредитира като пристрастни и неубедителни като противоречащи на останалите доказателства твърдението на Б. К., че от канала пред входната врата на П. не можело да се минава, както и на св.И. К., че П. й споделял, че чувства голямо неудобство от това, че не можел да си ползва имота, тъй като той предварително е дал съгласието си за прокарването на канализацията. От събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установи по делото извършеното деяние от ответниците О.Х. и Р.Л. спрямо Т.М. и П.Н., неговата противоправност и виновност, както и ищците да са претърпели вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на извършителите и претърпените от ищците вреди- искът е недоказан по основание и размер. По изложените съображения ПОС намира, че предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания за причинените на ищците вреди са неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят. До същите изводи е достигнал районния съд, поради което и неговото решение следва да се потвърди. С оглед изхода от спора следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемите в размер на 600лв. - платен адв.хонорар пред ПОС. С оглед цената на исковете – настоящето решение не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът