Решение № 391 от 20.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1319/2025 г.

производство по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е налице само когато в обвинителния акт са изложени такива фактически положения, които сочат на изначално несъставомерно деяние, при това без да бъде обсъждана доказателствената съвкупност и свързаната с нея обоснованост на обвинителния акт. Смисълът на това правомощие е да не се провежда съдебно следствие, да не се извършва доказателствена дейност, да не се правят деловодни разноски, след като, дори и да бъдат доказани, изложените от обвинението факти дефинитивно не сочат на състав на извършено престъпление – нито по възведената в обвинителния акт правна квалификация, нито на каквото и да е друго престъпление /в този смисъл Решение № 281 т 28.11.2011 г. на НКС по н. д. № 1519/2011 г. на II н.о. и Решение № 396 от 27.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1237/2014 г. на III н.о./ При преценката си съдията-докладчик /по чл. 247б, ал. 1 от НПК/, съответно съдът /по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК/ е ограничен в рамките на описаните в обвинителния акт фактически положения, които не трябва да могат да бъдат субсумирани не само под престъпния състав с посочената в обвинителния документ правна квалификация, но и под друг такъв, предвиден в специалната част на НК. За да се приложи посочената процедура, изводът за несъставомерност на деянието следва да бъде направен единствено на базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е. дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може да се произнесе само с окончателния съдебен акт. /в този смисъл Решение № 10 от 14.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 804/2024 г., I н. о., НК и др./. В настоящия случай, доколкото съдът е възприел въз основа на изложените от прокурора фактически твърдения не липсата на престъпление изобщо, а наличие на такова от частен характер, прекратяването на наказателното производство в разпоредителното заседание не съответства на предвиденото в разпоредбата на чл. 289, ал. 1 от НПК по законодателен път разрешение за подобна хипотеза, относимо към съдебната фаза на процеса – т. е. то е преждевременно. В разпоредителното заседание по делото възможност за прекратяване на наказателното производство като възприетата в контролираното определение не е законодателно регулирана, а разумът на закона не допуска прекратяване на наказателното производство на основания, които не са посочени в закона. С тези съображения, определението на Софийски градски съд следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Наведените от подсъдимия И. и защитника му доводи във връзка с правната природа на двете посочени по-горе престъпления са такива по съществото на делото и следва да получат своя отговор в по-късен етап от производството, след събиране на доказателствата във връзка с повдигнатото обвинение. Доколкото съставът на СГС при вземане на решението си за прекратяване на наказателното производство ги е обсъдил и е изразил становището си по тях, приемайки, че се касае за престъпление по чл. 173, ал. 1 от НК, делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав на СГС, от стадия на разпоредителното заседание по делото. Воден от тези съображения, Софийски апелативен съд