Решение № 1097 от 24.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12043/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Б. А. М. срещу решение №20053728/18.08.2022г. постановено по гр.д. № 36713/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав, с което са отхвърлени предявените то него срещу Д. Л. Б. искове с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег. № 1091, дело №42/2019г. от 18.11.2019г. на нотариус Е.Л.Х., с район на действие СРС, поради измама, както и евентуалния иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег. № 1091, дело №42/2019г. от 18.11.2019г. на нотариус Е.Л.Х., с район на действие СРС, поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена на имота. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил всички наведени обстоятелства от ищеца, не е анА.зирал доказателствата в тяхната съвкупност, поради което е стигнал и до погрешни фактически изводи. Счита, че направените от първоинстанционният съд правни изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че поради горните нарушения, решението се явява и необосновано. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявения главен иск се уважи, а ако същия не бъде уважен - да се уважи евентуалния такъв. Претендира разноски. Въззиваемата страна Д. Л. Б. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е правилон, законосъобразно и обосновано. Счита, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото и приложил материалния закон. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при нА.чие на правен интерес и е допустима. С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за вА.дността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за вА.дно. Относно допустимостта на обжалваното решение: Недопустимо е решението, постановено при липса на някоя от изрично и изчерпателно предвидените в закона процесуални предпоставки или нА.чие на процесуална пречка за възникване или надлежно упражняване правото на иск. В настоящият случай районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег. № 1091, дело №42/2019г. от 18.11.2019г. на нотариус Е.Л.Х., с район на действие СРС, поради измама и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба обективиран в цитирания нотариален акт. При служебно извършената проверка за допустимост на решението, настоящият съдебен състав констатира, че същото е постановено в нарушение на правилата на родовата подсъдност, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно и без възражение на страна по делото. Въпросът за родовата подсъдност може да се повдига във всяко положение на делото, вкл. и пред касационната инстанция /така решение № 26 от 24.03.2021 г. по т. д. № 524/2020 г. на ВКС, Второ търговско отделение/. Съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция - делата посочени в чл. 104 ГПК. Съгласно чл. 104 т. 4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв, с изключение на делата по искове за издръжка, за трудови спорове и по актове за начет, са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото - чл. 68 ГПК, и тя се определя съобразно правилата на чл. 69 и чл. 70 ГПК. Родовата подсъдност на спора по предявени оценяеми искове се определя от цената на иска, а правилата за определяне размера на цената на иска са регламентирани в нормата на чл. 69 от ГПК. Предявеният главен иск е с правна квА.фикация чл.27 вр. чл.29 ал.1 от ЗЗД- конститутивен иск за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, а евентуалния такъв – също конститутивен за разваляне на договора за продажба на недвижим имот. Цената на иска по чл.27 вр. чл.29 ал.1 от ЗЗД и по чл.87 ал.3 от ЗЗд следва да се определи съобразно правилото на чл. 69 ал.1 т.4 вр. т.2 от ГПК, тъй като и двата иска – главен и евентуален са облигационни и предмет на исковете не е вещно право върху имот, а вА.дността на договора за продажба, респективно – разваляне на договора, поради което исковете попадат в категорията "искове по граждански и търговски дела" по чл. 104 т.4 от ГПК, а не в категорията "искове за собственост и други вещни права" по чл. 104 т.3 от ГПК т.е. цената на всеки един от исковете е данъчната оценка на описания в исковата молба имот, предмет на договора за продажба от 18.11.2019г. която в случая възлиза на 41 841, 40 лв. /л.23 от делото на СРС – удостоверение за данъчна оценка/. Следователно спорът е подсъден като първа инстанция на съответния окръжен съд - в случая на СГС с оглед местонахождението на недвижимия имот. С произнасянето по исковете първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, които въззивната инстанция в приложение на разпоредбите на чл. 269 вр. чл. 270 ал. 3 изр. 2-ро от ГПК следва да обезсили, като изпрати делото на компетентния да се произнесе по иска съд. Обжалваното решение, като процесуално недопустимо следва да се обезсили и в частта за разноските на основание чл. 270 ал. 3 изр. 3-то от ГПК, като отговорността за сторените разноски в първоинстанционното производство следва да се определи при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора. По отговорността за сторените в настоящото производство съдебни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд – СГС, при новото разглеждане на делото по същество. Така мотивиран, Софийският градски съд