РЕШЕНИЕ

№ 1163

гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20221100902256 по описа за 2022 година Ищецът твърди, че в периода 2002 г. - 2004 г. по негово възлагане е създаден от К.В.А. по предварително зададен нотен текст аранжимент на мелодия за паневметрични упражнения и техники на духа, като на ищеца било отстъпено с договор от 24.01.2005 г. изключително право за използване на създадения четиригласен аранжимент на „Паневритмия“ за класически квартет като щимове на първа цигулка, втора цигулка, виола и виолончело. За изпълнението на аранжимента ищцовото дружество, в качеството му на продуцент, сключило договори от 18.03.2005г. с четирима изпълнители - М.И.В., М.В.В., К.И.В. и П.Т.Г.-Т., с изпълнението на които реализирало студиен запис на аранжимента, създаден от К.А.. Твърди, че без съгласието на продуцента на звукозаписа, ответникът е използвал части от звукозаписа, а именно първите две минути и една секунда от същия звукозапис в рекламен клип на културното събитие „Слънчева спирала на Паневритмия - село Ярлово“, което било организирано на 14.06.2021 г., като рекламният клип бил качен в интернет платформата Ютуб на адрес http: //www.youtube.com/watch? =zlgOhH42Q18, който клип е с наименование „ Слънчева спирала на Паневритмията 14-ти юни Ярлово“ и е бил добавен на 03.06.2021 година от потребител с име „ Творецът В мен“, който ищецът твърди да се администрира от ответника И. А.. След покана до ответника за извънсъдебно уреждане на спора клипът бил премахнат през месец юни 2022 г. Твърди, че ответникът е използвал записа и за озвучаване на рекламата за културно събитие „Слънчева спирала на Паневритмия - село Ярлово“, организирано и промотирано в интернет и социалните мрежи отново от ответника. При тези твърдения предявява искове по чл.95а, ал. 1 и чл. 95б, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗАПСП, като търси защита на правата си в качеството му на продуцент на звукозапис и претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от нарушения на правото му върху звукозаписа, използван от ответника без разрешение, както и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение.

Ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че събитието „Слънчева спирала на Паневритмия - село Ярлово е организирано и провеждано на 14.06.2021 г., както и на 14.06.2022 г., като твърди да е част от програмата на 4 общество „Бяло Братство“, съвместно със Сдружение с обществена полза „Благодаря“ и да представлява „зелено училище“, чиято цел е да запознае и разпространи полезни практики от философското учение на П.Д., обучение в Паневритмия чрез изпълнение на специфичните упражнения, съпровождани от музикалните произведения, създадени от учителя Дънов. Не оспорва, че е използвал части от звукозаписа, продуциран от ищеца при създаването на видеоклип, който е бил качен в Ютуб, но твърди да е извършил това действие в качеството си на член на управителния орган на Сдружение „Благодаря“, респективно да не носи отговорност в качеството си на физическо лице.

Оспорва извършването на нарушение, като се позовава на хипотези на свободно използване по чл. 24, ал.1, т.1 и т.8, тъй като произведението е използвано двукратно за озвучаване на събитието „Слънчева спирала на Паневритмия - село Ярлово“, което събитие няма търговски характер, а обучителен, като е използвано само за фон за целите на предаване в мрежата. Оспорва се настъпването на каквито и да било имуществени вреди за ищеца, който твърди произведението да е създадено именно за постигане на целите, за които е използвано, а именно разпространение на учението и ползата от Паневритмичните упражнения. Оспорва също допустимостта на иск за неимуществени вреди, като сочи, че начинът, по който е използвана музиката, а именно като тих фон и чрез клип не позволява обозначаването на авторски и/или сродни права.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже правата си, чиято защита търси, твърденията си относно използването, което е извършено от ответника, както и настъпването на вредите, техния характер и размер.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава правоизключващите си възражения, а именно относно характера и целите на мероприятието, за чиято реклама е използвано.

Ищецът е представил доказателства за това, че е продуцирал създаването на звукозапис на създадения от К.А. четиригласен аранжимент на „Паневритмия“ за класически квартет като щимове на първа цигулка, втора цигулка, виола и виолончело в изпълнение М.И.В., М.В.В., К.И.В. и ПТ.Г.-Т., като е представил писмени доказателства относно възлагане създаването на аранжимента, договорите с изпълнителите, както и компакт диск, съдържащ създадения звукозапис, на чиято обложка ищецът е посочен като продуцент, съответно са налице предпоставките за приложение на законовата презумпция по чл.72б ЗАПСП, че именно ищецът притежава сродното на авторското право на продуцент върху този звукозапис.

В качеството му на продуцент ищецът има изключително право да разрешава възпроизвеждането и разпространението на звукозаписа, включително по безжичен път / чл.86, ал.1ЗАПСП/, както и право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии. / чл.87 ЗАПСП/.

Ответникът И. А. не оспорва твърденията да е създал видеоклип, в който за целите на популяризирането на проява, част от цикъла „Слънчева спирала на Паневритмия“, каквато е проведена в с. Ярлово през юни 2021 и юни 2022 г. е използвал за фон част от звукозаписа, продуциран от ищеца, както и твърденията, че същият видеоклип е качен в интернет платформата Ютуб, където бил достъпен до неустановена дата през месец юни 2022 г., последваща получаването на покана от ищеца, като ответникът признава в съдебно заседание сам да е свалил видеоклипа след получаване на поканата, което съдът приема и за признание да е администрирал профила, чрез който е бил качен.

Не се твърди, нито установява ответникът да е имал разрешението на ищеца за използване на части от продуцирания звукозапис, нито при използването му да са били обявени продуцентските права на ищеца, което, независимо от обстоятелството, че не са използвани звуконосители, е било възможно чрез отразяването на правата му като част от съдържанието на видеоклипа, било чрез надпис, било чрез устното му обявяване.

Ответникът се позовава на право на свободно използване, които доводи се явяват неоснователни.

На първо място, хипотезите на чл.24 ЗАПСП дерогират необходимостта от разрешение за използване на звукозаписа, но не и неимущественото право на ищеца за посочване на продуценските му права, което право е неотменимо и непрехвърлимо и при всички случаи е нарушено.

На следващо място, установените по делото факти не попадат в хипотезата на свободно използване, на които се позовава ответникът.За да е налице първата хипотеза на свободно използване, която се твърди, е необходимо да са налице кумулативно всички посочени в чл.24, ал.1, т.1 ЗАПСП предпоставки, една от които е преследваната цел, а именно излъчване в мрежа чрез посредник или друго разрешено ползване, като само тогава необходимите за тази цел междинни действия, които са неизменна част от технически процес могат да включват временно възпроизвеждане на защитени произведения, какъвто е примерът посочен от ответника в му писмената защита относно съдържание, достъпно за „браузване“ и „кеширане“. В случая инкорпорирането на част от звукозаписа в създадения от ответника видеоклип нито представлява необходима част от технически процес, нито е насочен към разрешено използване, а още по-малко има преходен характер.

Не е налице и хипотезата на чл.24, ал.1, т.8 ЗАПСП, на която се позовава ответникът, и която има предвид случаи на „публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението“. Части от звукозаписа са използвани във видеоклип, който е разпространен чрез платформата Ютуб, като целта на клипа е популяризиране на събитие, а не образователна, а глобалната мрежа и съответната платформа по никакъв начин не могат да се квалифицират като учебно или образователно заведение.

Следователно, доколкото не се установява и хипотеза на свободно използване, ответникът е нарушил защитени права на ищеца и следователно отговаря за причинените му вреди.

При съобразяване на размера на дължимото обезщетение следва да се съобразят обстоятелствата, че ищецът по собствените му твърдения е издал звукозаписа в ограничен тираж от 500 бр. дискове без намерение да извлича печалба, а с цел разпространението му измежду избрана публика и за популяризиране на духовното учение на П.Д., част от което е и музиката на Паневритмия, като ищецът не представя каквито и да било доказателства за конкретно настъпили имуществени и неимуществени вреди.

От своя страна ответникът, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, се установява да е убеден последовател на същото учение, системен участник в организирани събития за неговото споделяне и популяризиране, като създаденият от него видеоклип е отново с цел популяризиране на събитие, чиято цел не е била комерсиална, не реализира приходи, а преследва духовни цели – разпространение, обучение, споделяне на тезите на П.Д., музиката и танците на Паневритмия. Ответникът е свалил видеоклипа от интернет платформата след покана от ищеца, като в процеса добросъвестно признава включително неизгодните за него факти.

При съобразяване на тези факти относно липсата на доказателства за конкретно настъпили вреди, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на ответника, съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи от съда на основание чл.95а ЗАПСП при съобразяване на преследваните от закона цели за възпиращо и предупредително въздействие не само върху нарушителя, но и върху останалите членове на обществото, поради което и съдът приема, че справедлив е минималният размер от 500 лв., който обезщетява както предполагаемите имуществени, така и неимуществените вреди на ищеца, като за разликата до пълния размер от 10000 лв. исковете следва да се отхвърлят.

Ответникът следва да бъде осъден да преустанови нарушението, както и да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два всекидневника, както и в телевизионна медия с национално покритие, каквито последици предвижда закона при извършено нарушение. Искането за осъждане за публикуване на решението на електронен сайт е неоснователно, тъй като не е предвиден от закона способ за разгласяване.

Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги претендирали. На ищеца, съобразно уважената част от исковете, се дължат разноски за държавна такса в размер на 180 лв., както и за адвокатско възнаграждение от 1025 лв., а на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, разноски в размер на 316, 67 лв. за адвокатско възнаграждение. Възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение са неоснователни, предвид установените от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение размери за оценяеми и неоценяеми искове, каквито са съединени в настоящото производство, като доколкото страните не са уговаряли отделно възнаграждение иск Така мотивиран, съдът