Решение № 4245 от 6.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на Е. Н. Д. - В., с постоянен адрес: [населено място], [улица], против Решение №1040-01-124/10.05.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - [област], с което е потвърдено разпореждане № РО-5-01-01572971/01.04.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – [област], с което е разпоредено по отношение на жалбоподателката д-р Е. Н. Д. В., [ЕГН] и заинтересованите страни – д-р Т. С. Г., [ЕГН] и д-р Н. М. Н., [ЕГН] да внесат сума по ревизионен акт за начет № РМ-5-01-01553252/12.03.2023 г., в размер на 1756, 76 лева, от които главница в размер на 1300, 13 лв. и лихва начислена до 12.03.2024 г. – 456, 63 лева. В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и необосновани – постановени са в противоречие с процесуалните правила и материалния закон. Административният акт се оспорва с възражения за немотивираност на ревизионния акт за начет, съгласно изискванията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 120 от ДОПК. Оспорва се наличието на щета на ДОО с оглед основателността на извършените плащания на основание чл. 98, ал. 7 от КСО. Твърди се, че „експертното решение на НЕЛК“ не е влязло в сила по отношение на жалбоподателя като заинтересована страна по см. на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), тъй като не му е връчено. Твърди се, че оспореното решение на НЕЛК е нищожно, тъй като е издадено след изтичане на срока по чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза /ПУОРОМЕРКМЕ/. Възразява се против твърдението на ответника за допуснато от жалбоподателя нарушение на нормативните разпоредби при издаване на „експертното решение“. Иска се отмяна на акта като незаконосъобразен и присъждане на направените разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – [област], чрез юрк. М., оспорва подадената жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни Т. С. Г. и Н. М. Н., редовно призовани не се явяват в с.з. и не изразяват становище. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Няма спор между страните по делото, че оспорващата д-р Е. Н. Д. – В. е Председател на ТЕЛК – І състав, към "МБАЛ - [област]“ АД – [населено място]. С експертно решение № 1332 от 114/30.11.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ – [област], чийто председател е настоящият жалбоподател, е определена 60 % трайно намалена работоспособност (ТНР) и срок на инвалидността до 01.11.2021 г. по отношение на Й. С. П., поради трудова злополука. Посочени са като противопоказни условия на труд: ТФТ, дълго стоене прав и ходене, натоварване на ОДА /л. 29/. Експертното решение е обжалвано от лицето, видно от писмо изх. № 100/08.12.2020 г. на РКМЕ към РЗИ - [област]. /л. 30/. Поради тази причина, с разпореждане [номер]/прот. № Р01111 от 31.12.2020 г. е продължен срокът за изплащане на личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на основание чл. 98, ал. 7 КСО и чл. 30, ал. 3 НПОС /видно от описаното в разпореждане на л. 37/. С експертно решение № 0497 от 039/01.03.2021 г. Специализираният състав на НЕЛК по Хирургични, Ортопедични и ССЗ е отменил експертното решение на ТЕЛК и е върнал ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване, като е отбелязано, че дадената оценка в ЕР на ТЕЛК по ч. 1, р. 9, т. 31.2, е абсолютно необоснована /л. 31/. Специализираният състав на НЕЛК по Хирургични, Ортопедични и ССЗ със своето решение анализира медицинската документация, като отбелязва: 1. Псивдоартрозата за която е дадена оценка по чл. 1 не е халтава, а е стегната с метална остеосинтезна плака.; 2. На приложената рентгенография в МЕД от 20.11.2020 г. на проксимална трета на дясна подбедрица няма рентгенови данни за забавено калусообразуване.; 3. На ренгенографията фас на двете подбедрици от 20.11.2020 г. с рьо данни за дефект псевдоартроза на лява подбедрица с псевдоартроза стегната на лява тибия, оставени без коментар в ЕР на ТЕЛК от 30.11.2020 г. в мотивната страница. С експертно решение № 2834 от 187/02.11.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ – [област], е определил 40 % трайно намалена работоспособност (ТНР) и срок на инвалидността до 01.11.2024 г. по отношение на Й. С. П., поради трудова злополука. В мотивите е записано, че оценката е в съответствие с т. III от Методиката за оценка на ТНР, Приложение № 2, чл. 63, ал. 3 от НМЕ /л.32/. Същото е обжалвано от лицето видно от писмо с изх. № 117/05.11.2021 г. на РКМЕ към РЗИ - [област] /л. 33/. С експертно решение № 0217 от 028/14.02.2022 г. Специализираният състав на НЕЛК по Хир., Ортопедични и ССЗ е отменил експертното решение на ТЕЛК по отношение срока на инвалидността, като е определил нов срок до 01.11.2023 г., с оценка на работоспособността 40 % трайно намалена работоспособност /л. 34/. Същото е влязло в сила /л. 35/. С разпореждане [номер]/2146-01-2 от 05.01.2023 г. пенсията на Й. П. е прекратена, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, считано от 02.11.2020 г. /л.37/. На 24.02.2023 г. в ТП на НОИ - [област] е входиран сигнал, подаден от Началник отдел „Пенсии“, касаещ лицето Й. С. П., като е посочено, че за периода от 02.11.2020 г. до 01.07.2022 г. неправилно му е изплатена сумата от пенсия по реда на чл. 98, ал. 7 КСО в размер на 4 988, 99 лв. /л. 25/. Със заповед № 3Р-5-01-01416211/31.08.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ - [област] на основание чл. 107 от КСО и чл. 11, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (Инструкция) е възложено да се извърши частична ревизия по разходите на ДОО на членовете на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ – [област] за ревизионния период от 02.11.2020 г. до 01.07.2022 г., постановили отмененото експертно решение № 1332 от 114/30.11.2020 г. /л. 24/ Видно е от справка за неправомерно изплатени суми по разходване на ДОО /л. 21/ изплатените пенсионни плащания за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест към Й. П. са в общ размер 1756, 76 лв., от които главница 1300, 13 лв. и лихви 456, 63 лв. На 12.03.2024 г. е издаден ревизионен акт за начет № РМ-5-01-01553252/12.03.2024 г. от контролен орган при ТП на НОИ, с който са установени неправомерно изплатени пенсионни плащания към П. в общ размер 1756, 76 лв., от които главница 1300, 13 лв. и лихви 456, 63 лв., тъй като с влязло в сила Решение № 0217 от 028 от 14.02.2022 г. на 16.03.2022 г. е отменен ЕР на ТЕЛК № 1332 от зас № 114 от 30.11.2020 г. издаден от тримата посочени лекари, поради нарушение на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ, във вр. с чл. 38 и чл. 39 от ПУОРОМЕРКМ /л. 20-л. 21/. Видно от анализа към РАН /л. 22 - л.23/ е налице обвинение към ревизираните лица, че виновно са нарушили чл. 63, ал. 1 от НМЕ, тъй като при издаването на експертно решение № 1332 от зас. № 114/30.11.2020 г. неправилно са приложили отправна точка, тъй като съгласно приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1. РАН е връчен на жалбоподателя на 14.03.2024 г. /л. 20 гръб/, която с възражение от 19.03.2024 г. /л. 18-л. 19/ е оспорила обвинението като неясно, неизяснено и несвързано с конкретно нарушение на посочено нормативно задължение. Възражението е разгледано по реда на чл. 110, ал. 2 от КСО като е прието за неоснователно със заключение от 01.04.2024 г. /л. 17/. С разпореждане № РО-5-01-01572971/01.04.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – [област] е разпоредено по отношение на жалбоподателя и заинтересованите по делото лица внасянето на сума в общ размер 1756, 76 лв. по РАН № РМ-5-01-01553252/12.03.2024 г. /л. 16/. Решението е издадено от длъжностно лице, действащо като заместник на директора на ТП на НОИ – [област], съгласно т. II от негова заповед № 1015-01-64/11.05.2023 г. /л. 54/, чието отсъствие към 10.05.2024 г., поради отпуск, е доказано с представената по делото заповед № 11944/08.05.2024 г. на подуправителя на Националния осигурителен институт /л. 52/, както и отсъствието на първия заместник по т. I от заповед № 1015-01-64/11.05.2023 г., съгласно заповед № 9654/16.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – [област] /л. 53/. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд – [област], прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 03.04.2024 г. /л. 15/. В срока – на 10.04.2024 г. и по реда по чл. 117, ал. 1 и 2 от КСО разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – [област]. Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО по повод оспорване по административен ред на разпореждане, издадено от ръководителя на контрола по разходите ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет. Решението съдържа ясно изложение както на фактическите установявания, така и на правните норми, въз основа на които е упражнено властническото правомощие. Надлежно са обсъдени по същество възраженията, съгласно подадената жалба, които касаят оспорване на приложението на закона, а не на установените факти. Незачитането на доводите на жалбоподателя при извеждането на крайния извод на ответника за съставомерност на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е порок, засягащ мотивирането на акта. В хода на административното производство пред контролния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във вр. с извършване на ревизионното производство. Същото е надлежно образувано по реда на чл. 107, ал. 3, т. 3 от КСО във вр. с чл. 11, ал. 1 от Инструкцията, съгласно заповед № 3Р-5-01-01416211/31.08.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – [област] /л. 24/ и е проведено съобразно определения му предмет и срокове, при спазване правилата на чл. 12 и чл. 13 от Инструкцията. Ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 23 от Инструкцията и след издаването му е обезпечено правото на защита на проверяваното лице по реда на чл. 110, ал. 2 от КСО и чл. 24 от Инструкцията. При тези съображения съдът намира, че оспорваният акт не страда от пороците по чл. 146, т. 1-3 от АПК. По отношение спазването на материалния закон, съдът намира, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО регламентира, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая, видно от крайните изводи на ответника, съдържащи се в решение № 1040-01-124/10.05.2024 г., се поддържа, че за ДОО са настъпили щети по причина, че жалбоподателят като физическо лице е участвал при издаване на експертно решение № 1332 от 114/30.11.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ – [област], което е отменено, поради издаването му в нарушение на чл. 63 от НМЕ, тъй като съгласно приложение № 2 към чл. 63, ал. 3, констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната правна точка от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1. Като аргумент за нарушението се сочи, че при отмяната на ЕР № 1332 от зас. № 144 от 30.11.2020 г., с което е определена 60 % ТНР на Й. С. П., специализираният състав на НЕЛК по Хирургични, Ортопедични и ССЗ със свое ЕР № 0497 от заседание от 01.03.2021 г. г. подробно е анализирал приложената медицинска документация и е отменил експертното решение на ТЕЛК и е върнал случая за ново разглеждане като е отбелязъл, че дадената оценка ЕР на ТЕЛК по ч.1 р.9 т.31.2 – 60 % с дг. Слабо калусообразуване в поксималната част на дясна подбедрица е абсолютно необоснована. Безспорно е установено, че процесното решение на ТЕЛК е отменено с експертно решение № 0497 от 039/01.03.2021 г.на Специализиран състав на НЕЛК по Хирургични, Ортопедични и ССЗ. Видно от същото обаче с него не е споделена преценката на ТЕЛК за актуалност и убедителност на данните (документите), въз основа които са достигнати диагностичните изводи за установените заболявания и приложението на точка по част първа, раздел IX, т. 31.2 от Пр. 1 към НМЕ, спрямо тези изводи. Отново видно от решението на НЕЛК същото не съдържа позоваване на конкретно нарушено нормативно установено правило, което да е нарушено от ТЕЛК във вр. с констатираната неактуалност и неубедителност на данните. Доколкото в сега обжалваното решение № 1040-01-124/10.05.2024 г. нарушаването на нормативните разпоредби по см. на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е обосновано единствено с факта, че ТЕЛК е постановил своето решение само въз основа на това, че дадената оценка ЕР на ТЕЛК по ч.1 р. 9 т.31.2 – 60 % с дг. Слабо калусообразуване в поксималната част на дясна подбедрица е абсолютно необоснована, то следва да се отбележи, че нито в решението на НЕЛК, нито в обжалвания акт не се сочи отправна точка, различна от посочената в решението на ТЕЛК - по ч.1 р.9 т.31.2 НМА, съгласно която „псевдоартроза на фибията халтава“. В този смисъл, отмененото решение на ТЕЛК може да се разглежда като субективно неправилно от експертната, но също субективна преценка на медицинските специалисти, участващи в състава на НЕЛК, но не и като неправилно, поради нарушаване на нормативно правило, уреждащо количеството, вида, съдържанието и времето на издаване на медицинските документи, въз основа на които следва ТЕЛК да направи своите диагностични изводи. В решението на НЕЛК не се сочат относимите отправни точки за определяне на трайната нетрудоспособност на П., както и не се отрича възможността при новото разглеждане ТЕЛК да установи отправните точки, съгласно отмененото решение. Отговорността на членовете на ТЕЛК по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, макар и обективна, предполага не само отмяна на тяхното решение, което несъмнено в процесния случай е налице, но и тази отмяна да е поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването на решението. Щом законодателят е направил подобно уточнение, очевидно не всяко отменено решение на органите на медицинската експертиза е основание за ангажиране на отговорността на неговите издатели, а само това, което е постановено при нарушение на нормативните разпоредби. Отмяната на решението на ТЕЛК от НЕЛК не означава автоматично, че е налице основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за възстановяване на суми от членовете на ТЕЛК. Нормата изисква конкретно установяване на нормативна разпоредба, нарушаването на която е допуснато при постановяване на решение на НЕЛК. В процесния случая такова конкретно нарушение не е установено. Неоснователно е позоваването на общата норма на чл. 63 (ред, ДВ, бр. 64/2018 г.) от НМЕ. Съгласно чл. 63, ал. 1 НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. Съгласно ал. 2, когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка..." и се прави подробна обосновка. Ал. 3 продължава, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. А съгласно ал. 4 увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане). Тук е мястото да се посочи, че експертно решение № 2834 от 187/02.11.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ – [област], с което е определил 40 % трайно намалена работоспособност (ТНР) и срок на инвалидността до 01.11.2024 г. по отношение на Й. С. П., поради трудова злополука, не може да бъде аргумент за или против доказване на нарушение на чл. 63 НМЕ при издаване на експертно решение № 1332/30.11.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ – [област]. Това е така, тъй като жалбоподателят не е страна по последващото решение, не е обвързан от фактическите и правни установявания с него, респ. същият не може да осъществи каквато й да е ефективна защита против това решение, включително и върху последващото решение на НЕЛК. В този смисъл и като се отчете, че видно от повторното решение на ТЕЛК, то е издадено при еднаква диагноза на П. спрямо отмененото от НЕЛК – 31 НМЕ Псевдоартроза на тибията, но при различна [жк], раздел IX, т. 31 НМЕ, като при първото решение на ТЕЛК е приета 31.2 халтава: 50-60 %, а при второто решение на ТЕЛК е приета 31.1. стабилна (ригидна): 30 - 40 %, то очевидно се касае до различна професионална интерпретация спрямо едно и също здравословно състояние. Когато решение на ТЕЛК се отменя от НЕЛК, се изготвят мотиви, представляващи задължителна част от спазването на общите и специални правила при издаването му и отговарящи за редовната форма и съдържание. Констатациите с медицински характер относно обсъжданите здравословни факти, са израз на професионалната [жк], която не подлежи на обсъждане. Контролните решения на НЕЛК, когато същите отменят решение на ТЕЛК, следва да имат съдържание, съдържащо мотиви относно обстоятелството: какво не споделят от експертната част на решението на ТЕЛК или какви са пропуските в административната част по издаване на решението. Когато не се споделят мненията на лекарите от ТЕЛК, то следва да се посочи в какво се изразява несъгласието с това медицинско мнение и при какви правила то е взето или следва да се вземе, в случая такива правила не са посочени. След тези констатации следва да има изводи дали са налице нарушения на нормативните правила по издаване на решението на ТЕЛК като административен акт или като експертиза, с оглед правилата за извеждане на експертното мнение, каквито в ЕР на НЕЛК също не са посочени. При липса на такова съдържание в мотивите на решението на НЕЛК, няма основание други лица или органи, извън състава на ТЕЛК и НЕЛК, да преценяват отмяната на решението на ТЕЛК и по- точно при какви условия е отменено. За реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Конкретният случай обаче не е такъв, поради което отговорността на членовете на състава на ТЕЛК, издал отмененото ЕР, не е следвало да бъде ангажирана. Под „нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза“ следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Разликата в преценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице между лекарите от ТЕЛК и НЕЛК се дължи на различен подход и субективизъм при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация. Ако причината за отмяната е само дължаща се на горното разлика в поставянето на точната диагноза, без да са цитирани нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика, това не може да бъде квалифицирано като „нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза“, и съответно да обуслови ангажирането на отговорността на лекарите, постановили отмененото решение на ТЕЛК. В такъв случай ревизионният акт за начет не може да установи причинна връзка с поведението на лекарите от състав на ТЕЛК с вреди за ДОО, както и че е налице отговорност за тези вреди. При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК оспореното решение на директора на ТП на НОИ – [област] следва да бъде отменено. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебните разноски по делото в размер 510 лв., от които 10 лв. държавна такса и редуцирано на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК [рег. номер]. на 500 лв. адвокатско възнаграждение с оглед предмета на делото, ниския материален интерес и сключването на ДПЗС към 08.07.2024 г., респ. след подаване на жалбата и в хода на производството. Водим от горното, Административен съд – [област]