Решение № 769 от 31.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 7056/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е след като с Решение № 2295 от 14.12.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по к.а.н.д. № 2492 по описа на съда за 2023 г. е отменено Решение № 1411/14.08.2023 г., постановено по а.н.д. № 1180 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Обжалвано е Наказателно постановление № 45-07-1/ 04.01.2023г. издадено от Х.Д.Щ. - главен директор на Главна Дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с което на „Летище Пловдив“ ЕАД, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 3, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 16л, ал.1 от Закона за гражданското въздухоплаване, във връзка с чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 300/2008. С жалбата и в съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. Ч. поддържа конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, като иска неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, действаща чрез юр. М. се противопоставя на възраженията на жалбоподателя и ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба поради което моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните: В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение: „Летище Пловдив“ ЕАД, в качеството си на летищен оператор, с функции на летищна администрация, е извършил на 28.09.2022 г., в 14: 21 ч. обслужване на два търговски полета, на които в един и същ момент се качват и слизат пътници, а именно полети с № Н6303 на авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ и полет с № W64443 на авиокомпания „Уиз Еър“, с което не са изпълнени мерките в Летищната програма за сигурност - ЛПС на „Летище Пловдив” ЕАД, въведени съобразно изискванията на Регламент (ЕО) № 300/ 2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година, относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 /Регламент (ЕО) № 300/2008/, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването / Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998/ и Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване /НПСГВ/, а именно - мерките заложени в т.1.0.3, Глава 1 от ЛПС на Летище Пловдив, съобразно изискванията на т.1.0.3, от Приложение към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията и т.1.0.3, Глава 1 от НПСГВ. Така администрацията приела, че „Летище Пловдив” ЕАД, в качеството си на летищен оператор с функции на летищна администрация, не прилага ЛПС, като не изпълнява мерките, предвидени в ЛПС на „Летище Пловдив“ ЕАД, въведени съобразно посочените регламенти и НПСГВ, с което е нарушил чл. 16л., ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, във връзка с чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – актосъставителя М., К.Г. и Н.Х.. Показанията на свидетелите са еднопосочни, последователни, логични и съответни на останалите кредитирани от съда писмени и веществени доказателствени източници поради което съдът базира фактическите си изводи въз основа на заявеното от тримата свидетели. Що се отнася до веществено доказателство – компакт диск с надпис с черен фулмастер – Пловдив 28.09.2022 г., съдържащ изготвения от свид. Г. в хода на проверката запис по обслужване на двата процесни полета съдът намира, че същото е надлежно приобщено като веществено доказателство. В хода на извършения в съдебно следствие оглед не постъпиха каквито и да било възражения от страна на жалбоподателя във връзка с годността на коментирания доказателствен източник. Не подлежи на съмнение, че данните, почерпени от огледа на ВД, представляват доказателство, че на въпросната дата действително е била извършена проверка на „Летище Пловдив“ в хода на която е установено едновременното обслужване на два търговски полета. В съдържателен план е налице пълно препокриване на заявеното от свидетелите очевидци – извършили инспекция на авиационната сигурност на Летище Пловдив. Ето защо съдът третира посочения доказателствен източник като годен такъв и базира фактическите си изводи и въз основа на него. Все в тази връзка следва да се има предвид, че по делото не възниква съмнение относно автентичността и авторството на въпросния видеозапис, доколкото от показанията на свид. М. и свид. Г. с категоричност се установява, че свид. Г. е записал със служебния си телефон едновременното обслужване на двата търговски полета. Относно годността на коментираното веществено доказателство допълнително следва да се има предвид следното: Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 НПК), а изготвените записи на интересуващите делото събития (чрез мобилен телефон, видеокамера, микрофон или друго устройство) не съставляват доказателствени средства, така че за тях да важи забраната по чл. 105, ал. 2 НПК. Касае се за материали, които на общо основание могат да бъдат третирани като веществени доказателства по чл. 109 НПК (т. е. като „... предмети, ..... върху които има следи от престъплението“), но във връзка с които следва да бъдат преценени стандартите за допустимост, относимост и достоверност. Именно тези стандарти съдът съобрази при цененето на приобщеното веществено доказателство, като намери, че същото е допустимо, достоверно и относимо към предмета на доказване в настоящото производство. Когато достоверността на съдържанието на записа е била потвърдена, като на страните е била осигурена възможност да я оспорят пред съда (т. е. да се конфронтират с нея); когато възпроизведената (записаната) информация съвпада с останалите доказателства (с казаното от свидетелите и писмените доказателства) и не е била единствената улика, тогава следва да се приеме, че гаранциите за справедливост на процеса са спазени. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че посоченото веществено доказателство няма пречка да бъде използвано, като в случая не може да бъде уважено искането на жалбоподатиеля за изключването му от доказателствената съвкупност, поради което съдът го кредитира и формира изводите си от фактическа страна и въз основа на него. Съдът изцяло дава вяра и на приобщените по надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства, сред които: Протокол от връчване на АУАН във връзка с покана № 40 – 02 – 373/30.11.2022 г. по описа на ГД ГВА; Покана № 40 – 02 - 373/30.11.2022 г. по описа на ГД ГВА; Пълномощно рег. № 7512/ 2022 г. по описа на Нотариус с рег. № 644 на НК; Писмо № 40 – 02 – 52/ 27.01.2023 г.; Заповед № 45- 01 – 664/ 01.12. 2022 г. на Главен Директор на ГД ГВА; Заповед № 45 – 01- 549/ 27.09.2022 г. на Главен Директор на ГВА; Заповед № 45 – 03- 286/ 27.09.2022 г.; Заповед № 45 – 03- 287/ 27.09.2022 г.; Писмен доклад за резултати от мониторинг – Инспекция във връзка със Заповед № 45 – 01 – 549/ 27.09.2022 г. и проверка на изпълнение на предприети коригиращи действия, посочени в писма вх. № № от 28.09.2022 г.; Стандартизиран формат за докладване/ инспекция вх. № 177/ 18.03.2022 г.; Стандартизиран формат за докладване за докладване/ инспекция вх. № 683/ 29.08.2022 г.; План за коригиращи действия към инспекция 212 вх. № 277/ 20.04.2022 г.; Справка за планувани полети на 28.09.2022 г. подписана от актосъставителя М. и свид. Г. като част от представените от Летище Пловдив материали; Летищна програма за сигурност в гражданското въздухоплаване на летищен оператор – „Летище Пловдив“ ЕАД; Приложение 01 – А – списък на гражданските летища за обществено ползване; Справка от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ с отбелязване на времето на излитане и кацане на процесните полети с универсално кодирано време; Писмо вх. № 514/ 27.10.2021 г. ведно с техническа обосновка; писмо изх. № 516/ 27.10.2021 г. Посочените писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от това същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящото дело. Съдът не кредитира, намирайки ги за неотносими, писма с № 310/ 09.06.2021 г.; № 359/ 06.07.2021 г.; № 538/11.11.2021 г.; № 71/03.02.2022 г.; № 379/ 27.09.2022 г. Същите касаят искания свързани с предоставянето на финансиране с оглед техническото оборудване на летището и увеличаване на щатната численост. Очевидно е, че същите потвърждават множеството проблеми касаещи сигурността на Летище Пловдив, но същевременно са неотносими към обстоятелствата включени в предмета на доказване в настоящото производство, поради което и съдът не базира фактическите си изводи въз основа на тях. Съдът не кредитира и представената с въззивната жалба извадка от полетно разписание, както и писмо вх. № 20158/ 21.02.2024 г. по описа на РС – Пловдив, доколкото намира, че същите съдържат недостоверна информация за номерата и времето на процесните полети, противоречаща на първоначално предоставената от администрацията справка за планирани полети и на Справка от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ с отбелязване на времето на излитане и кацане на процесните полети с универсално кодирано време. За този си извод по – подробни съображения съдът ще изложи по – нататък в мотивите си. Противно на възраженията на жалбоподателя, п ри съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правилва правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят да разбере за какво поведение е санкциониран. Спазени са сроковете на чл. 34 ЗАНН. В тази връзка и предвид изричните възражения на жалбоподателя е необходимо да се отбележи, че в АУАН се съдържа пълно и ясно изложение на всички относими към съставомерността на административното нарушение факти, надлежно е посочено качеството на санкционираното лице /не само неговите индивидуализиращи белези/, а именно летищен оператор. Така надлежно са описани времето и мястото на извършване на вмененото административно нарушение - 28.09.2022 г. в 14: 21 ч. във временните критични части, в зоната с ограничен достъп на летище Пловдив, като ясно е изложено, че в периода 27-28.09.2022 г. на летище Пловдив е извършена инспекция по авиационна сигурност, като от извършените наблюдения на място на 28.09.2022 г.. в 14: 21 ч., инспектиращият екип от отдел АС при ГД ГВА установява, че във временните критични части, в зоната с ограничен достъп на летище Пловдив, „Летище Пловдив “ ЕАД извършва обслужване на два търговски полета, на които в един и същ момент се качват и слизат пътници от полет № Н6303 на авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ и от полет № W64443 на авиокомпания „ Уиз Еър “, което е в нарушение на условията за прилагането на специални процедури за сигурност, във връзка със защитата и сигурността на зоните на съоръженията за излитане и кацане. В аспект на горното изцяло несподелими са възраженията на жалбоподателя за неясна фактическа обстановка включително поради неясно посочване на полетите, съответно времето на пристигане и кацане на същите. В тази връзка жалбоподателят се позовава на представени по делото справки, съдържащи данни за това полетът на „Юръпиън Еър Чартър“ да е с номер Н6304 вместо Н6303 като бил пристигнал на летището в 13, 12 ч., а полетът на „Уиз Еър“ да е с номер W64444, а не W64443 и с час на кацане 14, 14 мин. Както вече беше отбелязано съдът не кредитира представената с въззивната жалба извадка от полетно разписание, както и писмо вх. № 20158/ 21.02.2024 г. по описа на РС – Пловдив, доколкото намира, че същите съдържат недостоверна информация за номерата и времето на процесните полети, противоречаща на първоначално предоставената от летищната администрация справка за планирани полети, както и на Справка от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“. Съдът не цени коментираните писма и предвид това, че същите се намират в противоречие с установеното от приобщения по делото видеозапис, както и с показанията на свидетелите – особено с тези на свид. М. и Г., които с категоричност потвърдиха, че номерата на полетите и часовете на кацане и излитане са били потвърдени от летищната администрация към момента на проверката, като за тази цел на проверяващите е представена справка, изготвена от самата летищна администрация за планирани полети с отбелязване номерата на двата полета и съответните часове на кацане/ излитане. Нито към момента на проверката, нито към момента на изготвяне и изпращане на стандартизиран формат от същата и видеофайла, нито към момента на съставяне и предявяване на АУАН, въззивника е релевирал възражение за това да са некоректно посочени номерата на процесните полети. Възражения в тази връзка не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В потвърждение на изложеното е и представената разпечатка от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“. Координираното универсално време е часовото време, спрямо което се изчислява времето в различните часови зони. Официалното часово време в България е източноевропейското време, което се равнява на UTC+2 часа, а лятното часово време в България се равнява на UTC+3 часа. От изготвения в хода на проверката видеофайл на 28.09.2022 г., когато е лятното часово време се установява, че полетът на „Юръпиън Еър Чартър“ излита от летище Пловдив в 11, 44, т. е в 14, 44 / UTC+3 часа /, като половин час преди излитането му е започнало извеждането на пътниците към самолета, т.е. в 14, 14 мин в процесния случай. Полетът на авиокомпания „Уиз Еър“ пристига в 11, 14 ч., т.е. в 14, 14 ч. / UTC+3 часа /, като пътниците излизат от самолета след поставяне на съоръженията на слизане. Горното води до единствено възможния извод, че на посочените в АУАН и НП ден и час, действително са били едновременно обслужени пътниците на посочените два полета, поради което и с категоричност се установява извършеното нарушение – описано пълно и коректно в актовете на администрацията. Ето защо няма как да се споделят доводите на въззивника за нарушено право на защита да разбере фактическите параметри на вмененото административно нарушение, доколкото данните за номерата на процесните полети и времената им на пристигане и кацане са били посочени от самата администрация на летището в предоставената на инспекторите справка за планувани полети, поради което и дори да се приеме, че впоследствие е променила номерата на полетите, то санкционираното лице още от момента на проверката е било наясно с това какви полети се обслужват едновременно на 28.09.2022г. в 14, 21 ч. на кои компании и в коя зона на летището, а именно във временните критични части, в зоната с ограничен достъп на летище Пловдив. Несподелимо е и твърдението, че непосочването в АУАН в нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН на рождена дата на свид. Х., представлява процесуално нарушение от категорията на съществените в конкретния случай. Действително разпоредбата на чл. 42, т. 7 ЗАНН към датата на съставяне на АУАН регламентира посочване на имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите по АУАН и липсата на тези реквизити съставлява нарушение на посочената правна норма. В случая, свидетелят по акта Х., както и другия свидетел – Г. са индивидуализирани чрез посочване на трите им имена, длъжностно качество и адрес за призоваване. Следователно имената и адресът на свидетел ите са вписани, а единствено липсва отбелязване на датите им на раждане. Съдът приема, че само по себе си това обстоятелство не се приравнява автоматично на съществено процесуално нарушение. При тази преценка трябва да се съобрази дали нередовността на АУАН е препятствала разкриването на обективната истина. Преследваната от законодателя цел с правилото за поведение по чл. 42, т. 7 ЗАНН е да бъдат ясно и недвусмислено индивидуализирани свидетелите по акта в случай на необходимост от тяхното по-нататъшно участие в производството. В настоящия случай свидетелите Г. и Х. бяха призовани и разпитани, именно въз основа на вписаните в АУАН данни за тях. Следователно целта на закона е изпълнена, поради което съществено процесуално нарушение не е допуснато, а разгледаната нередовност в акта не е основание за отмяна на наказателното постановление - така Решение № 2501 от 03.12.2019 г. по к. а. н. д. № 3245/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2104 от 19.10.2018 г. по к. а. н. д. № 1957/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2152 от 25.10.2018 г. по к. а. н. д. № 2203/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение от 10.12.2010 г. по к. а. н. д. № 2305/2010 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2637 от 25.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2714/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 605 от 23.03.2015 г. по к. а. н. д. № 358/2015 г. на Административен съд – Пловдив. На следващо място, съдът не споделя и доводите на въззивника за това, процесното административно нарушение да е следствие на неоказаното съдействие от страна на ГД ГВА за финансиране с оглед решаване на множеството проблеми със сигурността на летището, поради което и същото е в дерогация. Действително съгласно чл. 122в, ал. 1 ЗГВ финансирането на дейностите по осигуряване безопасността и сигурността на полетите и поддържане и развитие на гражданските летища за обществено ползване - публична държавна собственост се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с изключение на случаите, когато в международен договор е предвидено друго или за гражданското летище за обществено ползване – държавна собственост, е възложена концесия и в концесионния договор е предвидено друго. Тези дейности, съобразно ал. 2 на чл. 122 в, се осигуряват финансово, чрез събиране на такси, визирани в чл. 120, ал. 1 ЗГВ, които се събират от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ - пряко, или чрез летищните оператори, които впоследствие отчитат сумите на дирекцията. С тези средства, съобразно ал. 3, се осигуряват разходи за издръжката на самата Главна дирекция „ГВА“, и на летищата, на които е възложено изпълнението на държавни функции, съобразно чл. 48а, ал. 3, т. 1 ЗГВ, т.е. тези, които са и летищна администрация, по силата на възлагане от Министъра /чл. 48, ал. 4 ЗГВ/. Всичко гореизложено обаче не може да доведе до извод, че санкционираното лице е освободено от задължението му да изпълнява вменените му по закон задължения по осигуряване сигурността на летището, още повече, че видно от писмо № 372/ 23.09.2022 г. директора на ГД „ГВА“ е бил информиран от Летище Пловдив за предприетите коригиращи действия с цел отстраняване на несъответствия, констатирани след инспекция на отдел АС при ГД „ГВА“, а именно, че до покриване на всички изисквания, заложени в Глава 1 „Сигурност на летищата“ от НПСГВ, летище Пловдив няма да обслужва два или повече търговски полета по едно и също време. На следващо място, доколкото летището е в дерогация, то съгласно т.1.0.3, Глава 1 от ЛПС на „Летище Пловдив“ ЕАД, респ. т. 1.0.3. от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване /НПСГВ/, респ. т. 1.0.3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998), то, компетентният орган (ГД ГВА) може да позволи специални процедури за сигурност или освобождаване във връзка със защитата и сигурността на зоните на съоръженията за излитане и кацане на летищата в дните, когато в нито един момент няма повече от едно въздухоплавателно средство, на което да се товарят или разтоварват товари или да се качват или слизат пътници в рамките на критичните части в зоните с ограничен достъп на летищата или на летище. Или иначе казано – дори да се приеме, че има множество дефицити във финансирането на летището от страна на Държавата, липсата на ограда на летището не изключва задължението на въззивника да не извършва обслужване на два търговски полета, на които в един и същ момент се качват и слизат пътници. Житейски и правно нелогично е да се приеме, че изцяло от ГД ГВА зависи отстраняването и недопускането на посоченото нарушение от „Летище Пловдив“ ЕАД в НП и АУАН. Изцяло несподелими са и възраженията на въззивника за некоректна правна квалификация и липса на конкретизация за това кое предложение в случая на чл. 143, ал. 3, т. 3 ЗГВ се има предвид. На първо място, съдът намира, че съвсем правилно и коректно е посочена квалификацията на вмененото административно нарушение, като ясно е посочено, че въззивника е нарушил чл.16л., ал.1 от Закона за гражданското въздухоплаване, във връзка с чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 300/2008, тъй като не е изпълнил мерките заложени в т.1.0.3, Глава 1 от ЛПС на Летище Пловдив, съобразно изискванията на т.1.0.3, от Приложение към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията и т.1.0.3, Глава 1 от НПСГВ. На следващо място, правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.143, ал.3, т.3 от ЗГВ, която гласи че се налага Имуществена санкция от 2000 до 10 000 лева на летищен оператор, оператор по наземно обслужване, пълноправен контрольор (регулиран агент), познат изпращач, доставчик на аеронавигационно обслужване и авиационен оператор, който не изпълни предвидените в програмата си за сигурност мерки. Наложената спрямо въззивника имуществена санкция е в минимален размер от 2000 лева, поради което за съда не съществува възможност да измени същия. Противно на възраженията на въззивника, вакар и това да не е задължително изискване, съвсем коректно е посочено предложение първо на чл. чл. 143, ал. 3, т. 3 от З Г В, предложение първо, доколкото „Летище Пловдив” ЕАД е санкционирано в качеството му на летищен оператор. Ето защо съдът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна, поради което НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно постановено. По разноските: С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 150 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност. Мотивиран от гореизложеното, съдът