Решение № 4605 от 14.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 15156/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР за установяване на осигурителен стаж като съобразно разпределената доказателствена тежест, ищеца следва да установи, съгласно чл.7 от ЗУТОССР, че е от кръга на лицата по чл.2 от същия закон, а именно по чл.4, ал.1 от КСО, както и че са били дължими или внесени осигурителните вноски за претендирания период, съгласно чл.10 от КСО. Видно от Удостоверение, изх.№5506-09-2065/02.06.2022год., издадено от ТП на Н. – Кюстендил, К. Н. Д. е работил в „чзиб „АД, гр.София в периода м.10.1991год. – м.10.1992год., като е посочена длъжността „Д.“ и съответно положен осигурителен стаж.Посочено е че за периода от м.01.1991год. до м.09.1991год. и за периода м.11.1992год. – м.12.1996год. липсват данни за лицето. Видно от Удостоверение от 30.06.2022год., издадено от ТП на Н.- София град, липсват писмени данни за положен от ищеца осигурителен стаж за периода от 01.01.1991год. до 30.09.1991год. и от 01.11.1992год. до 40.04.1997год. Съдът счита, че представените удостоверения удовлетворяват изискването за допустимост на пр.зводството, съгласно чл.5 от ЗУТОССР. Съгласно писмо от „бнб“ от 14.09.2023год., „Частна земеделска банка“АД, гр.София е обявена в несъстоятелност с Решение на Софийски градски съд, обн.ДВ, бр.31/15.04.1997год.Видно от Решение на Софийски градски съд, обн.ДВ, бр.77/22.09.1992год. и ДВ, бр.33/19.04.1994год. К. Н. Д. е заемал длъжността п. на Управителния съвет на „чзиб“АД. Видно от Договор за възлагане на управлението на акционерно дружество от 01.11.1992год., Частна земеделска и инвестиционна банка АД, представлявана от п. на Надзорния съвет е възложила на К. Н. Д. да изпълнява мандатна длъжност управител за срок от 5 години. Съгласно публикация в неофициален раздел, ДВ, бр.77/22.09.1992год. е обнародвано на Решение на Софийски градски съд, с което е регистрирана промяна по ф.д. № 5899А/91 на 3 състав за акционерно дружество "чзиб" - АД (обявление № 3359, ДВ, бр. 30/91): седалище и адрес на управление София, община "Средец", ул. Цар Шишман 31, като е посочено, че системата на управление е двустепенна, с надзорен съвет и с управителен съвет, с п. К. Н. Д.. С Договор за управление на акционерно дружество от 30.09.1994год. от Надзорния съвет на ЧЗИБ АД е възложено на ищеца, като п. на управителния съвет да извършва всички необходими действия по управлението на дружеството.Срокът на договора е от 01.04.1994год. до 01.04.1999год. Представена са и Служебни бележки, издадени от ЧЗИБ АД, изх. №92/14.04.1997год., подписана от ликвидатор, в уверение, че на ищеца е заплатено възнаграждение по мениджърски договор за периода 01.01.1996год. – 27.06.1996год., а съгласно СБ, изх.№ 205/08.04.1996год., на същия е заплатено възнаграждение за периода от 01.01.1995год. до 31.12.1995год., за длъжността п. на Управителния съвет на ЧЗИБ АД. Съгласно обнародване в неофициалния раздел на ДВ, бр.31/15.04.1997год. , Софийският градски съд, на основание чл. 74, ал. 1 и чл. 75 ЗБКД е обявил по т.д. № 84/96 в неплатежоспособност “чзиб” - АД, София, ул. Шишман 31, вписана в р. 2, т. 3, стр. 196, парт. 310, по ф.д. № 5899А/91, с начална дата 17.V.1996 г.; открито е пр.зводство по несъстоятелност на “чзиб” – София, като същата е обявена в несъстоятелност.Посочено е и че се прекратяват правомощията на органите на “чзиб” - АД; постановява обща възбрана и запор; лишава “чзиб” - АД, София, от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество; назначава се синдик. При така установените по делото факти, въз основа на съвкупния анализ на така събраните по делото писмени доказателства, обосновано се налага извод за частична основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 7 от ЗУТОССР осигурителен стаж може да се установи само ако в хода на съдебното пр.зводство се докаже, че ищецът е бил в кръга на лицата по чл. 2, а именно по чл.4, ал.1 от КСО и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби или е бил в законоустановен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, съгласно чл.10 от КСО. Съдът счита, че за периода 01.01.1991год. до 30.09.1991год. не се установява ищеца да е бил лице по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, тъй като не са представени надлежни доказателства в този период същия да е бил Съгласно разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО кръгът на осигурените лица включва управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на Д.ите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества. За управители на търговско дружество, съответно за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, се считат лицата, к.то упражняват трудовата дейност въз основа на избор и вписване в търговския регистър по реда на Търговския закон (ТЗ). За периода 01.01.1991год. – 30.09.1991год. не е представен сключен договор за управление между ЧЗИБ, АД, гр.София и ищеца. За да е налице приравнено трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, е необходимо, освен избора му за управител на дружеството, вписан в търговския регистър, да са налице и доказателства, че е упражнявал тази дейност, каквито в случая за този период не са представени. Ето защо за този период претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна. За периода от 01.11.1992год. до 15.04.1997год. са налице предпоставките за уважение на претенцията на ищеца, тъй като безспорно се установи, че освен, че същия е заемал длъжност, за която е предвидено, че е задължително осигурен за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, предвид, че са налице сключени договори за управление, като са налице и съответните обнародвания, но и е извършвал трудова дейност. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от КСО/ осигурителният стаж е обвързан не само със заемането на длъжността, но и с внасянето или дължимостта на осигурителните вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването, съответно дължимостта на осигурителните вноски, възниква от деня, в който лицето е започнало да упражнява трудова дейност по чл.4 от КСО. Предвид договорите за управление и представените служебни бележки, за заплатени възнаграждение по тях, к.то изхождат от работодателя, следва да се приеме, че ищеца за периода 01.11.1992год. до 15.04.1997год. е упражнявал трудовата дейност по чл.4 от КСО, поради което за този период са били дължими осигурителни вноски.Без значение е дали същите действително са били внесени. По отношение на периода 15.04.1997год. до 30.04.1997год. следва да се приеме, че ищеца не е полагал трудова дейност, предвид, че на 15.04.1997год. е обнародвано решението на Софийски градски съд, с което “чзиб” АД е обявена в несъстоятелност, като са прекратени правомощията на органите на банката и е назначен синдик. Следователно с преустановяване на трудовата дейност на ищеца е отпаднало задължението за неговото осигуряване, поради което не са налице предпоставките на чл. 7 от ЗУТОССР да му се признае осигурителен стаж за периода от 15.04.1997год. до 30.04.1997 год. Ищецът е направил искане за присъждане на деловодни разноски като претендира адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР, ищецът по делата за установяване на осигурителен стаж не е освободен от разноски в процеса /за свидетели и вещи лица/. Следователно заплатените от него такива, в това число и за адвокатско възнаграждение не се присъждат в тежест на ответната страна и при уважаване на иска, в отклонение от общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК./ ТР № 2/06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/15 г. на ОСГК на ВКС/. Предвид изложеното, съдът