Решение № 260253 от 24.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 81/2021 г.

Производството е по реда на чл. 119 сл. от Кодекса на международното частно право (КМЧП). Образувано е по предявен от Д. М. Ю. срещу Х.П.Х.Л.- ВИРДЖИНСКИ О-ВИ БР., H. P. H. LTD, държава: БЪЛГАРИЯ, правна форма: Чуждестранно нефизическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ: ••••••••. Ищцата твърди, че с решение на Головинския районен съд на гр. Москва по гр. дело № 2-3387/2014 г. ответникът е осъден да й заплати сума в размер на 465539, 90 – неоснователно обогатяване. Решението е влязло в сила. Двете страни са били редовно призовани, като ответникът не се е явил и не е заявил становище по спора. Между същите страни няма друг висящ процес, съвпадащ с предмета на влязлото в сила решение. Изпълнението на решението не противоречи на българския правов ред. Ответникът, призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. В съдебно заседание ищецът, чрез адв. А.поддържа предявения иск. Представя писмена защита. При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Относно процедурата по признаване на решението е приложима нормативната уредба на чл.119 от КМЧП и Договор между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. - ДВ, бр. 33 от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г. - попр., бр. 17 от 28.02.2014 г. Редът за признаване, допускане и изпълнение, както и изпълнението на решенията се определя в съответствие с разпоредбите на договора и законодателството на замолената договаряща страна-чл. 47 сл. от договора. Софийски градски съд е международно и същевременно местно компетентен да разгледа молбата за екзекватура на съдебното решение. Представено е решение от 07.06.2016 г. на Головинский районен съд гр. Москва по гражданско дело № 2-3387/2014 г. с което Х.П.Х.е осъдено да заплати на Д. М. Ю. сумата от 465 539, 90 рубли – неоснователно обогатяване. Отбелязано е, че решението е влязло в законна сила на 14.07.2016 г., връчено е на ответната страна с уведомление с обратна разписка на 21.06.2016 г. Към молбата е пирложена и справка от 22.09.2020 г. на съдебен изпълнител към служба в Санкт Петербург в която е отразено, че въз основа на решението е образувано изпълнително производство № 280015/19/78002-ИП и по делото не са постъпвали суми от длъжника. По отношение на предпоставките по чл. 117 КМЧП съдът намира следното: Решението е постановено от компетентен съд, като в същото е отразено, че на ответника е бил връчен препис от исковата молба, бил е редовно призован, не е заявил становище по спора и не се е явил за участие в откритото съдебно заседание. Съдът намира, че надлежното отразяване води до извод, че не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани със защитата му. Съдът намира, че представеното в заверен препис с отбелязване за влизане на решението в сила писмено доказателство е съответно на разпоредбата на чл. 49 от Договор между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, изключващ приложимостта на чл. 119 ал. 2 КМЧП. Не се установи между същите страни, на същото основание и за същото искане да има влязло в сила решение на български съд или да има висящ процес, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска. Признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред. С оглед на обхвата на проверката на съда ненавлизащ в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд и доколкото са налице горните процесуални предпоставки предвидени в Договор между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела и КМЧП исковата претенция съдът намира за основателна. По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените по делото разноски в размер на 50 лв. – държавна такса. Воден от горните мотиви Софийски градски съд