Решение № 2639 от 27.6.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 35/2024 г.

Производството по верифициране на разходи е уредено в Глава Пета, раздел втори от ЗУСЕФСУ, като целта му е да потвърди допустимостта на извършените разходи. Допустимостта на разходите за изпълнението на проекта се преценява съобразно правилата, установени в правото на ЕС - чл. 65 и сл. от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество", Делегиран Регламент (ЕС) № 481/2014 на Комисията от 4 март 2014 годиназа допълнение на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специалните разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничествои националните правила, предвидени в раздел I на Глава пета от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Чл. 65, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 гласи, че допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен в случаите, в които са определени специални правила във или въз основа на настоящия регламент или в правилата за отделните фондове. Едновременно с това разпоредбите на чл. 18, параграф 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1299/ 2013 налагат извод, че всички национални правила за допустимост на разходите се определят така, че да не засягат вече определените такива в нормативните актове на ЕС и се прилагат в неуредените случаи, т. е. извън тези, обхванат от приложимите регламенти за съответната програма. Специалните правила по отношение на Програмата са регламентирани в Делегиран Регламент (ЕС) № 481/2014 на Комисията от 4 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвет по отношение на специалните разпоредби за допустимостта на разходите пo програмите за сътрудничество. Делегиран Регламент (ЕС) № 481/2014 в пар. 2 на чл.3 допуска възлагането на задължения на екипа да се извършва с договор, различен от трудов. В този смисъл, разпоредбата указва, че "плащанията се приравняват като трудови възнаграждения" и следователно не предпоставя "приравняване на граждански договор към трудов" по смисъла на националното законодателство. Наред с това чл.6 от същия делегиран регламент приема за допустими и разходи за външни експертни оценки и услуги, измежду посочените в б.“а“-„о“ от същата разпоредба, сред които попадат и услугите предмет на процесните два броя граждански договора, сключени между сдружението и посочените две лица. Както е посочено и в оспореното решение, в помощ на българските бенефициери в сайта на Министерство на регионално развитие и благоустройството са публикувани и насоки - Ред и начин на възлагане на задължения на членовете на екипите на българските бенефициери при изпълнение на проекти по трансграничните, транснационалните и междурегионалните програми за териториално сътрудничество.(В решението неправилно е посочено по програми Интеррег ИПП), които са публично достъпни на следния електронен адрес: https: //www.mrrb.bg/bg/red-i-nachin-na-vuzlagane-na-zaduljeniya-na-chlenovete-na-ekipite-na-bulgarskite-beneficieri-pri-izpulnenie-na-proekti-po-transgranichnite-transnacionalnite-i-mejduregionalnite-programi-za-teritorialno-sutrudnichestvo/ и съответно общоизвестни. Принципно тук следва да се отбележи, че при прилагането на посочените насоки следва да се отчита обстоятелството, че същите нямат статут на подзаконов нормативен акт, а имат за задача да улеснят бенефициерите, изпълняващи договори по програмата, чрез предоставяне на синтезирана и систематизирана информация относно техните права и задължения. Независимо от това следва да се отрази, че посочените насоки отново допускат със служители на организацията, назначени по служебно или трудово правоотношение, да може бъде сключен договор по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за дейности, предвидени в бюджета на бюджетна категория „Външна експертиза и услуги“, но при съблюдаване на правилото, че възложените дейности по договора по ЗЗД не трябва да се припокриват с тези по основното правоотношение на служителя и че експерт, получаващ и отчитащ възнаграждението си по бюджетна категория „Разходи за персонал“, не може да бъде наеман за работа по проекта в качеството си на външен експерт. Видно е от представените и и приети по делото заповеди за прекратяване на трудови договори, че А.Ц.Н. - П. и И.Л.Д. действително са били в трудово правоотношение с жалбоподателя, но трудовите им договори са били прекратени считано от 01.04.2023г. Гражданските договори между тях и сдружението са сключени на 03.04.2024г. Следователно не се доказват твърденията на органа, че сдружението жалбоподател е възложило осъществяване услуги по граждански договор на експерти, които са част от екипа по изпълнение на проекта – по трудово правоотношение. Действително, видно е от извършената служебна справка за актуално състояние на сдружението, че А.С.Н.-П. е член на управителния съвет и едно от лицата представляващи сдружението, но това са правоотношения различни от трудовите такива. Същевременно органът нито твърди в решението си, нито представя доказателства, че посоченото лице, в качеството си на представляващ и част от управителния съвет на сдружението получава и отчита възнаграждение по бюджетна категория „Разходи за персонал“. Напротив от таблицата на проверените разходи (л.164-л.171) представена от ответната страна по делото е видно, че в бюджетна линия разходи за персонал са отчетени само разходи за един от тримата представляващи и част от управителното тяло на сдружението – Р.Й., не и за А.С.Н.-П., а разходите по гражданските договори сключени с последната иИ Д. са отчетени само по бюджетна линия за външна експертиза и разходи за услуги. Дали е следвало сдружението да сключва граждански договор за изпълнение на услуги по проекта с лице, което управлява и представлява сдружението е неотносимо обстоятелство в настоящото производство. Това е така, тъй като в оспореното писмо не са излагани доводи, че разходите са недопустими на това основание. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно нормата на чл. 64, ал.1 от ЗУСЕФСУ, стартирането на процедура по администриране на сигнал за нередност е основание за отказ от верификация, като при тази хипотеза административният орган не дължи произнасяне по допустимостта на разходите по критериите заложени в чл.5, ал.1 от ЗУСЕФСУ. В случая обаче оспореното писмо не е издадено и отказът от верифициране не е обоснован с посочената разпоредба - същата не е цитирана в административният акт като правно основание за издаването му и нещо повече - в последния не са излагани никакви фактически съображения за наличието на процесната хипотеза. Такива доказателства не са представени от органа и като част от административната преписка постъпила в съда с писмо вх.№ 350/15.01.2024г. т.е. не може да се приеме че това обстоятелство е мотив за издаване на акта, който макар и не посочен в писмото е виден от подготвителните документи по издаването му. На практика за започналата процедура по администриране сигнал за нередност доказателства е представил жалбоподателя с жалбата си до съда, а административният орган е уведомил по делото с писмо вх.№ 804/30.01.2024г. и впоследствие представил такива с вх.№ 3617/22.05.2024г., едва след като са му били дадени указания от съда в тази насока. Предвид това ако и по отношение разходите по гражданския договор с А.С.Н. - П. да са били налице основания по чл. 64, ал.1 от ЗУСЕФСУ, то в настоящото производство съдът не дължи произнасяне за недопустимост на същите на това основание, и цитираната хипотеза не следва да се обсъжда, доколкото както вече се посочи законосъобразността на акта се преценява само и единствено на база изложените в последния фактически съображения, а в случая такива касаещи необходимостта от прилагане чл. 64, ал.1 от ЗУСЕФСУ органът не е изложил в обжалваното писмо и в подготвителните документи по издаването му. На практика основния заявен пред ответника спорен въпрос е бил правилно ли са били отчетени от сдружението процесните разходи в бюджетна линия „Външна експертиза и разходи за услуги“, респ. дали разходите са били отразени от сдружението в бюджетен ред различен от този в одобрения бюджет. На този спорен въпрос ответникът не е дал отговор в писмото си. При условие, че това е било съображението на сертифициращия контрольор осъществил проверката от първо ниво на контрол да предложи отказ от верифициране на разходите като недопустими и е било налице изрично заявено възражение на сдружението, че след модификация на проекта разходите са били одобрени именно в декларираната бюджетна линия, то ответникът в изпълнение на задълженията си по чл. 35 от АПК е следвало да събере относимите писмени доказателства, от които да установи одобрени ли са били разходи от подобен тип, и размер в първоначално сключения по програмата договор за субсидия и в кой бюджетен ред, налице ли е надлежно изменение на този договор, при което процесните разходи да са били одобрени именно в бюджетна линия „Външна експертиза и разходи за услуги“, съответно в контекста на конкретния случай да извърши необходимата проверка при която да установи разходите по посочените граждански договори с членове на екипа по проекта ли са били сключени и ако да - припокриват ли се дейностите за услуги с дейността по трудово правоотношение на съответния служител, което налага и приобщаване най-малко към административната преписка на длъжностна характеристика и трудов договор на съответното лице, ако се установи че то е член на екипа, както и извършване на преценка и събиране на доказателства дали получаваното от същия възнаграждение е по БЛ Разходи за персонал. Едва след събиране на относимите доказателства установяващи горните обстоятелства е следвало да бъде извършена надлежна преценка дали така декларираните разходи са допустими или следва да бъда отказано верифицирането им. В случая органът не е събрал всички необходими за правилното изясняване на въпроса доказателства, вкл. такива за модификация на отпуснатия на сдружението бюджет и по кои категории/пера е допуснато изменение на одобрения бюджет и макар да е цитирал в писмото си възраженията на бенефициера, то не е обсъдил последните в частта им касаеща довода че посочените разходи след изменение на договора за субсидия са одобрени именно в БЛ Външна експертиза и разходи за услуги. Горното обаче е било необходимо освен гореизложеното, но и предвид представените доказателства, че лицата, с които са сключени двата граждански договора, към датата на подписването им не са били в трудово правоотношение със сдружението и че действително е било осъществено изменение на договора за субсидия касателно одобрения бюджет за изпълнение на проекта(л.87-л.100). Това е така, тъй като ако действително бъде установено, че договорът за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по програмата е бил изменен в насока включване на цитираните разходи за граждански договори именно в декларираната от жалбоподателя линия, т.е. че твърденията на оспорващия че средствата предложени за отказ от верификация от страна на ПНК в действителност са били одобрени в бюджета на сдружение“Бизнес Център – М. с 65 –та процедура на Мониторингов комитет на програмата, именно в Бюджетна линия“Външна експертиза и разходи за услуги“, която промяна е била и отразена в обосновка на бюджета приложена към АФ версия 3.0 в MIS, съответстват на обективната действителност, то това би довело до друг правен извод на въпроса допустими ли са посочените разходи конкретно по смисъла на чл.57, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ, предвид че предложението за отказ от верификация на процесните разходи е сторено от проверката първо ниво на контрол само по съображение, че разходите са отразени в бюджетен ред различен от одобрения. Като не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая и не е обсъдил възраженията на жалбоподателя органът е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 35 от АПК и на чл. 73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, което като последица е довело до издаване на немотивиран административен акт, постановен и в нарушение на материалния закон. Ето защо поради наличието на основанията посочени в чл.146, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от АПК обжалвания отказ обективиран в писмо рег.№ 99-00-2-167 от 15.12.2023г. на Ръководителя на националния орган по програмата ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България 2014-2020г. и Директор на Дирекция “Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде отменен, а преписката върната за ново разглеждане и преценка допустимостта на отчетените от сдружението разходи в общ размер на 7 439.42 евро произтичащи от граждански договори, при съобразяване с мотивите дадени в настоящото решение. При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за разноски по делото и такива следва да му се присъдят в установения по делото размер от 266.40 лева, от които 116.40 лева внесена ДТ за производство пред първа инстанция(л.133) и 150 лева внесена ДТ за частна жалба пред касационната инстанция(л.10 от а.д. № 1816/2024г. на ВАС).В допълнение следва единствено да се посочи, че в производството пред настоящата инстанция оспорващият е бил представляван от адвокат, но по делото не са представени договор за правна защита и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът не дължи произнасяне по присъждане адвокатски хонорар на оспорващата страна. Водим от което