Решение № 122 от 12.2.2024 г. на Административен съд - Разград по дело № 209/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.74м, ал. 1, т. 3 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Образувано е по жалба „МУСОН ГРУП” ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление в с. Богомилци, общ. Самуил, обл. Разград, против Заповед № 165/ 14.11.2023 г. на заместник- министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията му за извършване на дейност като предприятие, което осигурява на временна работа. В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди се, че разпоредените с нея неблагоприятни последици се явяват несъразмерни и по същество второ наказание за извършено от него административно нарушение. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения: Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с Удостоверение № 372/ 14.07.2021 г. (л. 31) на основание чл. 74е, ал. 1 във вр. чл. 74к, ал. 1 ЗНЗ жалбоподателят е регистриран за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна заетост. На 10.10.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“- Разград са извършили проверка, при която е установено, че дружеството не е имало сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. за периода от 22.05.2022 г. до 04.10.2022 г. При тези факти е прието, че с противоправното си бездействие е извършило нарушение по чл. 74е, ал. 3 във вр. с чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ и срещу него е съставен АУАН №17-2200068/ 10.10.2022 г. (л.22- л.24). Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с Наказателно постановление (НП) № 17-2200068/ 03.11.2022 г. (л.19- л.21) за описаното административно нарушение на основание чл. 81а, ал. 2 ЗНЗ на „МУСОН ГРУП“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 14.11.2022 г. По делото няма данни кога и по какъв начин НП е съобщено на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Въз основа на така установените факти и обстоятелства е издадена Заповед № 165/ 14.11.2023 г. на заместник- министъра на труда и социалната политика Г. М. -С., с която на основание чл. 74м, ал. 1, т. 3 ЗНЗ е прекратена регистрацията на предприятието. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 74м, ал. 1 ЗНЗ и приложената Заповед №РД-03-13/11.07.2023 г. на министъра на труда и социалната политика (л.33). Според цитираната разпоредба, в относимата редакция (преди измененията с ДВ бр. 82/ 2023г.), регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице. С т. 6 от цитираната заповед на МТСП изрично е възложено на Г. М. - С. да издава актове, с които се прекратява регистрацията на предприятията, които осигуряват временна заетост. Заповедта е издадена в писмена форма и е надлежно мотивирана. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Правилно е приложен и материалният закон. С ъгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед на това, в случая са приложими разпоредбите на ЗНЗ, действали към 14.11.2023 г. и преди неговото изменение с ДВ бр. 82/2023 г.. Според чл.74м, ал.1 т. 3 ЗНЗ (в действащата тогава редакция) регистрацията се прекратява при нарушение на изискванията на чл. 74е, ал. 3 ЗНЗ, установено с влязло в сила НП. Това основание е предвидено и в сегашната редакция на нормата. Едно от кумулативно посочените условия, на които трябва да отговарят лицата, които осъществяват дейност като предприятия, осигуряващи временна заетост, е изискването да имат сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова гаранция в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа (чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ). На това условие те следва да отговарят през целия период на регистрация (чл. 74е, ал.3). Неизпълнението му съставлява административно нарушение и обуславя административнонаказателната отговорност на предприятието на основание чл. 81а, ал. 2 ЗНЗ. Установяването на нарушението и неговото санкциониране се развива в самостоятелно производство, което протича по реда и при условията на ЗАНН. В казуса е безспорно, че с влязло в сила НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за извършено от него нарушение на чл. 74е, ал. 3 във вр. чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ. Влязлото в сила НП е основание да се издаде заповед за прекратяване на регистрацията на предприятието. В тези случаи административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което той е длъжен да издаде заповед, с която да прекрати регистрацията за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна заетост. По своя характер тя е индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който се издава в отделно административно производство по реда на АПК при наличието на посочените в ЗНЗ предпоставки. Процесната заповед е изрично волеизявление на овластен от закона орган, с което пряко се засягат субективни права на адресата. С нея се погасява неговото право, което е възникнало въз основа на друг ИАА, да упражнява контролирана от държавата дейност като предприятие, което осигурява временна заетост. Прекратяването на регистрацията не съставлява административно наказание по смисъла на ЗАНН, макар и да поражда неблагоприятни последици за жалбоподателя. С оглед на това съдът намира за неоснователни оплакванията, че в случая за едно и също противоправно поведение фактически са наложени две наказания на дружеството, без да се отчитат характера и тежестта на нарушението. Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че предявената жалба е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. Мотивиран така Разградският административен съд