Решение № 115 от 24.11.2023 г. на Районен съд - Кула по дело № 135/2022 г.

Производството по делото е за делба и е във втора фаза – по извършването ù. С Решение № 6 от 01.03.2023г. е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: нива, трета категория, находящ се в землището на гр. Кула, местност „ТЪРКОЛОВОТО“ с идентификатор.... с площ 19, 006 дка. между Р. Л. Д. с ЕГН•••••••••• от гр.В., ул.“..., Ж. Л. Т. с ЕГН•••••••••• от гр.В., ж.к.“..... Г. Н. Ж. с ЕГН•••••••••• с адрес: гр.В., ж.к.“.... и Ц. Н. Ж. с ЕГН•••••••••• с адрес: гр.В., ж.к.“... с равни дялове по 1/4 ид.ч. за всяка, като определя общ дял от ½ ид.ч за съделителките Р. Л. Д. и Ж. Л. Т. и общ дял от ½ ид.ч за съделителките Г. Н. Ж. и Ц. Н. Ж., които са заявили такова желание пред съда.Решението не е обжалвано от страните и същото е влязло в сила. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното: За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по делото е извършена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Съгласно експертното заключение, процесният недвижим имот е поделяем. Предложен е от вещото лице вариант за разделяне на имота, който е съгласуван с Общинската служба по земеделие- гр. Кула. Въз основа на това, вещото лице е предложило обособяване на три дялове, както следва – I дял с площ 9.503 дка на стойност 28509 лв., II и III дял с площ по 4.751дка, всеки на стойност 14254, 5 лв., така че всеки съделител да получи в свой дял част от процесния имот. Целта при извършване на делба, съобразно чл. 69, ал. 2 ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характера, вида и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти. В случая е допуснат до делба поземлен имот – нива. Безспорно се установи по делото възможността да се обособят отделни дялове за имота така, че всеки от съделителите да получи дял от него, съобразно своята квота. Поради това, съдът намира, че делбата на тези имоти следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК, като на съделителите Г. Н. Ж. и Ц. Н. Ж. се постави в общ дял – I дял с площ 9.503 дка на стойност 28509 лв., а на съделителите Р. Л. Д. и Ж. Л. Т. съответно II и III дял с площ по 4.751дка, всеки на стойност 14254, 50 лв. Съгласно чл.355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. В тази връзка, всяка от страните следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4% върху стойността на своя дял в делбената маса, като съделителите Г. Н. Ж. и Ц. Н. Ж. следва да заплатят сумата 1140, 36 лв., а Р. Л. Д. и Ж. Л. Т. по 570, 18 лв. всяка. Ищците Г. Н. Ж. и Ц. Н. Ж. с исковата молба са направили искане за пресъждане на разноски. В хода на производството същите са ангажирали доказателства за сторени разноски, както следва – договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че е заплатена от ищците сума в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение, разписка за заплащане на сумата 379, 35 лв. – разноски за особен представител, разписки за заплатени суми за депозит за вещо лице, съответно в размер на 202.97 лв. и 102, 05 лв. Относно претенцията на ищците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се вземе предвид принципът, че при липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им, както и наличието на постигнато съгласие относно способа на делбата, всеки съделител следва да понесе сам направените разноски - в случая за ангажирането на адвокатско съдействие. В определение № 152/08.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г.о., определение № 47/29.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6919/2014 г., I г. о., определение № 177/12.03.2015 г. по ч.гр.д. № 657/2015 г., ІV г.о., определение № 252/11.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2024/2014 г., І г.о., се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК. По делото не е имало спор нито за правата на съделителите в съсобствеността, нито за способа за извършване на делбата. С оглед на посоченото, направените от ищците разноски за адвокатско възнаграждение остават за тяхна сметка. По отношение разноските, направени от ищците за особен представител на ответниците, съдът намира, че и за тези разходи е неприложима разпоредбата на чл. 355 от ГПК, тъй като същите не са сторени с оглед установяване правата на страните и квотите им в съсобствеността, а са имали своето в основание в обезпечаване участието на ответниците в производството. Ето защо ответниците Р. Л. Д. и Ж. Л. Т. следва да се осъдят да заплатят на ищците по 189, 67 лв. всяка за възнаграждение за особен представител по аргумент от чл. 78, ал.6 от ГПК. По отношение разноските за депозит за вещо лице, съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 355 ГПК и разноските в общ размер на 305, 02 лв., които са заплатени от ищците, да бъдат поделени между съделителите, съобразно техния дял, поради което съделителите Р. Л. Д. и Ж. Л. Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците по 76, 25 лв. всяка, а разликата си остава за сметка на ищците. Така мотивиран и на основание чл.353 ГПК, съдът