Решение № 23833 от 18.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8882/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от № 4982/02.11.2023 г. по анд. № 8330/2023 г. на СРС, НО, 131-ви състав. ОСЪЖДА Е. Е. П. да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на Е. Е. П., чрез адвокат Я. П. срещу Решение № 4982/02.11.2023 г. по анд № 8330/2023 г на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение (НО), 131 състав. С решението съдът е потвърдил Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба № 5962972/02.06.2022 г., издаден от СДВР - МВР, с който на касатора, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4, във вр ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 във от ЗДвП. В жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Касаторът твърди, че СРС неправилно е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в следствие на което е достигнал до неправилни правни изводи за осъществен състав на административното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Визира, че процесното нарушение не е извършено в условията на повторност. Конкретно сочи, че наказващият орган не е посочил, кога е влязъл в сила този акт, което от своя страна представлява липса на съставомерни обстоятелства от състава на нарушението и лишава наказаното лице да разбере твърдението за повторност на деянието. Искането до съдът е да постанови решение, с което да отмени решението на СРС. В съдебното заседание касаторът, не се представлява и не се явява. Депозирана е молба по електронна поща, в което е изразил становище за неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, поради което иска от съда неговата отмяна. Ответникът, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт М., която оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-град, XXV касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е депозирана в Софийски районен съд от надлежна страна в законоустановения срок в изпълнение на разпоредбата на чл. 211, ал.1 от АПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните писмени доказателства /изпратени от Българския Институт по Метрология, доказващи техническата годност на техническото средство, с което е установено нарушението/ е установил фактическата страна на спора, като е приел, че оспорения фиш е бил издаден въз основа на данните от ATTC CORDON MD, 2 броя справки с издадени ЕФ, справка от СО – Дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул. „Д- р П. Д.“, с приложена схема и др. С помощта на данните от ATTC CORDON MD е било установено, че на 02.06.2022 г., в 19: 26 часа, в [населено място], по бул. „Д- р П. Д.“ до блок 141, с посока на движение от бул. С. към [улица]при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, касаторът е управлявал лек автомобил „Ш. С.“ с ДК [рег.номер на МПС] със скорост на движение 66 км/ч., като по този начин е превишил разрешената скорост с 16 км/ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В процесният ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5536875. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Правилно е определено лицето, което е сочено за нарушител, а именно собственика, на когото е регистрирано МПС ползвател на автомобила. Съгласно чл. 187а, ал. 4, че вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят цели да санкционира нарушителите на правилата за движение по пътищата, като в отсъствие на контролен орган се ползва установеното и заснетото с техническо средство, което е стационарно в разглеждания случай. В тази посока са и мотивите на Тълкувателно решение на ВАС № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г., съгласно което електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл не се споделя твърдението в касационната жалба, че ЕФ е издаден в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити, поради което в ЕФ не се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. Въпреки че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали същият може да се обжалва, пред кой орган и в какъв срок, на основание чл.59, ал.2 ЗАНН във вр.с чл.189, ал.8 ЗДвП съдебното производство пред СРС е образувано законосъобразно, а правото на защита на административнонаказаното лице не е ограничено. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения поради неспазване на изискуемата от законодателя форма – разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП е специална и дерогира приложението на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което издаването на ЕФ въз основа на приложения по преписката снимков и писмен материал (чл.189, ал.15 ЗДвП) е законосъобразно и съответстващо на действително осъществилата се фактическа обстановка. Приложени са и доказателства относно, годността на техническото средство на ATCC (Протокол № 08-СГ-ИСИ/15.03.2022 г.) от последваща метрологична проверка Българския институт по метрология, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа уред за измерване. Безспорно от приложените по делото доказателства се установява, че въведеното в рамките на населеното място ограничение на скоростта е 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП. В оспорения ЕФ е посочена посочената разрешена скорост, а превишаването на скоростта е безспорно доказано, съответно – и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес - чл. 189, ал. 15 ЗДвП. От приложената справка за регистрация, е възможно да се установят данните за собственика на управляваното МПС. Обратно на твърденията на касатора е видно от електронния фиш е, че в посоченото време и място в същия, със скорост 66 км/ч., касаторът е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, като е превишил допустимата скорост с 16 км/ч. Техническото средство е преминало ежегодния периодичен технически преглед. Същото е преминало през изискуемата законова проверка за техническа годност, а касаторът не е посочил, че автомобилът е бил управляван от друго лице. Касаторът не е ангажирал никакви други доказателства, които да обосноват извода, че отразената в ЕФ фактическа обстановка не отговаря на действителната. В касационната жалба са наведени оплаквания, които не могат да доведат до промяна нито на установените факти, нито в направените правни изводи. Посочено е, че извършеното нарушение е системно. Съгласно §6, т.33 от ЗДвП, „повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За да се обоснове „повторност“, доколкото на нарушителя с ЕФ К-5536875 от 13.01.2022 г. е наложено наказание за идентично нарушение, а именно такова на правилата, определящи максимално допустимата скорост за движение на МПС, съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП. Видно от отбелязването в информационната система АИС – АНД, посоченият ЕФ не е обжалван и е влязъл в сила на 31.05.2022 г. Във връзка с установеното настоящият състав на АССГ споделя извода на СРС, че осъщественото нарушение на 02.06.2022 г., съгласно ЕФ серия К № 5962972 безспорно е извършено в едногодишния срок, поради което е и повторно. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд и относно размера на наказанието, като е взел в предвид, че е налице повторност, тъй като е налице влязло в сила ЕФ за извършено нарушение в рамките на една година. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП при превишаване на максимално разрешената скорост извън населено място от 50 км/ч., с 16 км/ч се налага наказание глоба в размер на 50 лв.; респективно двойният размер на същата се равнява на 100 лв. Така наложената глоба в размер на 100 лв. е правилно определена, тъй като автомобилът се е движил със скорост от 66 км/ч., т.е. с 16 км/ч. над допустимата скорост. С оглед изхода на спора Е. Е. П. следва да заплати на ответника, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с чл. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. На основание на изложеното съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно и законосъобразно постановено, и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София – град, XXV-ти касационен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от № 4982/02.11.2023 г. по анд. № 8330/2023 г. на СРС, НО, 131-ви състав. ОСЪЖДА Е. Е. П. да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: