Решение № 1983 от 18.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5563/2024 г.

Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК. Делото е образувано след препращане по компетентност на адм.дело № 497/2024 г. по описа на Административен съд – [област] и разделяне на жалбата по адм. Д. № 4870/24 г. по описа на АССГ. В настоящото производство се разглежда жалба от „Мегаинвест – Холд“ ЕООД, ЕИК, [населено място], срещу предписание по т. 6, дадено с Протокол от извършена проверка № ПР2408212/21.03.2024 г., дадено от служители на Дирекция „Инспекция по труда – [област]“. С Определение № 6569 от 28.05.2024 г. делото е разделено, като настоящото е по оспорване на дадено предписание по т. 6 от Протокол от извършена проверка № ПР2408212/21.03.2024 г, с което е предписано на жалбоподателя в качеството му на работодател да изпълни задължението си да определи началото и края на работния ден, реда за редуване на смените, почивките по време на работа и реда за отчитане на работното време за работниците в обекта на контрол – площадки за почивка на АМ „С.“ – Дамяница 1 и 2, [община] 1 и 2, съгласно разпоредбата на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Жалбоподателят оспорва акта, като твърди, че са нарушени административнопроцесуалните правила и материалният закон. Сочи се, че в конкретния случай неправилно се твърди нарушение, понеже е издадена заповед за сумирано изчисляване на работно време. Иска се отмяна на задължителното предписание. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя адв. С. излага аргументи за отмяна на даденото предписание и претендира разноски по делото. Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда – [област]“, се представлява от юрисконсулт П., която в съдебно заседание излага аргументи за потвърждаване на оспореното предписание, претендира разноски по делото, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: При издаване на оспорения индивидуален административен акт, административният орган е приел за установени следните факти: На 23.02.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ [област] извършват проверка по спазването на трудовото законодателство на „Мегаинвест –Холд“ ЕООД, като обектите на контрол са площадки за почивка на АМ „С.“ – Д. 1 и 2, [община] 1 и 2. На същата дата на работник на дружеството е връчена призовка, с която дружеството се кани на 28.02.2024 г. да представи в ДИТ [област] документи, включително платежна ведомост за периода от месец март 2023 г. до момента или други платежни документи удостоверяващи изплащане на трудово възнаграждение. На 05.03.2024 г. дружеството представя идентификационна карта, подписана от управителя Цв. Ц.. В същата се сочи, че „Мегаинвест-Холд“ ЕООД има нает персонал 96 бр. работници. На 21.03.2024 г. е издаден Протокол за извършена проверка № ПР2408212, с което е предписано на жалбоподателят в качеството му на работодател да изпълни задължението си да определи началото и края на работния ден, реда за редуване на смените, почивките по време на работа и реда за отчитане на работното време за работниците в обекта на контрол – площадки за почивка на АМ „С.“ – Дамяница 1 и 2, [община] 1 и 2, съгласно разпоредбата на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Видно от обратна разписка на Български пощи ЕАД, копие от този констативен протокол е връчен на представител на дружеството на 29.03.2024 г., а жалба срещу него – включително и по отношение на даденото в т. 6 предписание е подадена на 12.04.2024 г. При така установеното, настоящият състав на Административен съд – [област] – град прави следните правни изводи: Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 404, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда, доколкото осъществилите проверката лица са служители на ДИТ – [област] и като такива се явяват оправомощени по закон да издават задължителни предписания. Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, а жалбата е основателна. Спор по фактите не е налице. Както се сочи в предписанията по т. 7, дружеството – работодател е съставило и утвърдило поименни графици за работа на работниците като е приложено сумирано изчисляване на работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските: „В Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.“ Съгласно тази на чл. 9а., ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г., нов - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.): „Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.“ При извършеното сравнителното правно тълкуване на посочените разпоредби следва безспорния правен извод, че се касае за наличие на две различни по своето съдържание задължения за полагане на труд, което е уредено по различен начин в горепосочените две разпоредби. В случая, не се спори, че дружеството – работодател е възприело подход за определяне на сумирано работно време при престиране на труд от страна на работниците, с оглед характера на извършваната дейност като не се полага труд при редовно или променливо работно време. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 4а, ал. 1 от НРВПО, а тази на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО, която се явява специална по отношение на първата. В случая е налице задължение за предоставяне на работниците на сумирани графици, в които се определят съответните параметри на часовете работа, респ. на времето за почивка и начало и край на работното време. В случая незаконосъобразно е дадено предписание по чл. 4а, ал. 1 от НРВПО, понеже не се полага труд при условията на тази разпоредба. Изложеното налага отмяна на процесните предписания като издадени в противоречие на материалния закон. Предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адв хонорар в размер на 1000 лева, съгласно договора за правна помощ и списъка. Възражението за прекомерност е неоснователно, понже хонорарът съответства изцяло на обема на извършената работа, сложността на спора и е към минималния законов размер. На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд [област] - град