Решение № 224 от 15.5.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 255/2024 г.

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е въз основа на жалба, подадена от С. П. П., чрез адв. А. Д. Г. и от А. Д. Г., в качеството им на председатели на новоучредяваща се фондация „Силата на природата срещу рака“, срещу отказ № 20240417171710-2/19.04.2024г. на длъжностно лице към Агенция по вписвания, Търговски регистър. Изложени са съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да бъде отменен и се задължи Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване на новоучредената фондация „Силата на природата срещу рака“. Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ. Жалбоподателят твърди, че са спазени изискванията на закона за минимално съдържание на учредителния акт, дадени в чл. 34, ал. 2 от ЗТРРЮЛНСЦ, посочени са целите и е описано предоставеното имущество, но длъжностното лице е подложило на недопустимо тълкуване разпоредбите на представения Устав свръх изискванията на чл. 21 от ЗТРРЮЛНСЦ, който ограничава проверката на представените със заявлението документи, сочещи заявените обстоятелства, до редовността им от външна страна, ограничавайки правата на заявителя, който не може да участва пълноценно в производството. Въпреки това се сочи, че са изпълнени дадените указания от длъжностното лице, като са представени исканите документи в преработен вид, като в учредителния протокол по-ясно са посочени състава на органите на фондацията - Съвет на учредителите и двама представляващи изпълнителни членове (председатели на фондацията) от същия Съвет на учредителите. Изразява несъгласие с извода на длъжностното лице, че остава неясно какъв е състава на управителния орган и дали е избран такъв, както и за недопустимост на трансформирането му в друг орган, в случай, че се приемат нови членове. Счита, че правилото на т. XI В от учредителния акт предвижда във фондацията да се приемат нови членове, които ще станат членове на върховния орган, поради което логично същият следва да промени името си от Съвет на учредителите на Управителен съвет, за което не намира никаква законова пречка, а твърди, че е гаранция фондацията да не бъде опразнена от членствен състав, за да може да продължи да съществува, чрез своите членове. Излага и съображения, че заявлението А16 е попълнено с оглед обстоятелствата, които се заявяват към момента на учредяване на ЮЛ, а относно бъдещите обстоятелства, с оглед евентуално последващи промени в състава, е предвиден законов механизъм за това в чл. 34, ал. 4 и чл. 35 ал. 3 от ЗТРРЮЛНСЦ, който е гаранция за последващи промени в членовете, с което длъжностното лице по регистрацията не се е съобразило. Съдът, след като прецени приложените доказателства и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното: Жалбата е подадена от С. П. и А. Г., който е лицето, подало заявление образец А16 за вписване на обстоятелства относно фондация и заявило, че желае да бъде вписан като представляващ новосъздаващото се юридическо лице, заедно със С. П.. Налице е правен интерес от обжалване на негативния за заявителя охранителен акт. Жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок. Представени са доказателства за внасянето по сметка на ОС на дължимата държавна такса за обжалването на отказа. ОС – Пловдив е местно компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като той е съдът по седалището на фондацията в процес на учредяване – гр. Пловдив. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Със Заявление обр. А16 с вх. № 20240417171710 е заявено вписване на новоучредяваща се фондация с наименование „Силата на природата срещу рака“. На 19.04.2024 г. е постановен оспорвания отказ, поради мотив, че заявените за вписване обстоятелства не се установяват от представените документи. Сочи се, че съгласно чл. 18 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел на вписване в регистъра на ЮЛНЦ подлежат органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи юридическото лице с нестопанска цел, а съгласно чл. ЗЗс, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 към заявлението следва да се представи решението за определяне състава на управителния орган на фондацията. Направен е извод, че от представените документи не се установява какъв е съставът на управителния орган и дали такъв е избран, тъй като е заявен за вписване Съвет на учредителите, който след приемане на нови членове, съгласно записаното в т. XI, буква Б от учредителния акт, се трансформира в Управителен съвет, като не става ясно при трансформирането му ще има ли фондацията върховен орган, който освен това не подлежи на вписване в регистъра на ЮЛНЦ, на което основание е постановен и отказ по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Съображенията, развити в отказа, се преповтарят и в подаденото от АВ становище по жалбата. Съдът, като разгледа постъпилата жалба, ведно с приложената преписка, съобразно становищата на страните, взе предвид следното: Съгласно нормата на чл. 18, т.3 ЗЮЛНЦ, на вписване в регистъра подлежат органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи юридическото лице с нестопанска цел. В случая е подадено заявление образец А16, с което е поискано да се впише фондацията, с посочен орган на управление Съвет на учредителите и имената на лицата от състава на органа на управление. По това заявление е образувано регистърно производство, по което длъжностното лице по регистрация в изпълнение на задълженията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е констатирало наличие на нередовности в направеното искане и е дало указания и срок на заявителя за тяхното отстраняване с представяне на документи, които е счело необходимо за удостоверяване на посочените обстоятелства. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че заявените за вписване обстоятелства не се установяват от представените документи, съгласно чл. 33с, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на ЮЛНЦ (НВСДТРРЮЛНЦ), според който към заявлението следва да се приложи решението за определяне състава на управителния орган на фондацията. Съгласно цитираните текстове на закона, за да бъде извършено вписване на юридическото лице с нестопанска цел, освен надлежно посочване на подлежащите на вписване обстоятелства относно фондацията, посочени в заявление по образец съгласно приложение № А16, следва да се приложат и посочените в чл. чл. 33с, ал. 2, т. 5 НВСДТРРЮЛНЦ документи, като част от тях е и представяне на решението за определяне на състава на управителния орган. В представения учредителен акт се сочи, че Съветът на учредителите, посочен като колективен орган на управление в подаденото заявление, може да приема нови членове, при което се трансформира в Управителен съвет, който ще взима решения с мнозинство повече от 2/3. Така посоченото в заявлението не се установява от представените към същото доказателства, като в учредителния акт не е ясно определен органа на управление на новоучредената фондация, колко ще бъдат членовете на този колективен орган, решение, с което те се избират, както и с какво мнозинство ще взема решения. Ако по отношение на част от тези въпроси могат да се приложат съответно правилата за общото събрание и управителния съвет на сдружение, на осн. чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ, то броя на членовете на този колективен орган няма как да бъдат определени със съответно приложение на посочените диспозитивни правила. Жалбоподателят сочи, че правилото в т. XI В от учредителния акт е гаранция фондацията да не бъде опразнена от членски състав и да продължи да съществува, чрез своите членове. Следва да се има предвид, че за разлика от сдруженията, при фондациите липсва членска маса, поради което тези възражения в жалбата се явяват напълно неоснователни. Жалбоподателят обосновава неправилността на отказа с позоваване на чл. 34, ал. 4 и чл. 35 ал. 3 ЗТРРЮЛНСЦ. Текстът на чл. 34 ЗТРРЮЛНСЦ няма ал. 4, а чл. 35 ал. 3 от ЗТРРЮЛНСЦ е неотносим. Ако се имат предвид от жалбоподателя разпоредбите на чл. 34, ал. 4 и чл. 35 ал. 3 ЗЮЛНЦ, то те също са неотносими към преценка на правилността на постановения отказ, доколкото касаят различно, съдебно, производство, и то при необходими действия за изменение или допълнение на учредителния акт, или определяне на органите на фондацията, при условие, че не е възможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред, какъвто не е настоящия случай. Поради това съдът намира извода на длъжностното лице, че заявените за вписване обстоятелства, относно наименованието и състава на органите на управление, не се установят от представените документи, което е основание за отказ съгласно чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. Поради изложеното съдът счита, че постановеният отказ е законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден, а жалбата против отказа, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. От страна на Агенция по вписванията е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящото производство не е спорно, в него Агенция по вписванията не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ, поради което тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Производството има едностранен характер и поради това разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл. 541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д. № 2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Поради това искането за присъждане на разноски на Агенция по вписванията за юрисконсулско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Мотивиран от изложеното, съдът