РЕШЕНИЕ

№ 69

гр. Костинброд, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20211850200298 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Б. Г. Б., ЕГН ••••••••••, против Наказателно постановление № 16-18/25.08.2021 г, , издадено от В. В. - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, с което на основание чл. 119 и чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за железопътния транспорт му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение на чл. 358, ал. 3 от „Правила за движението на влаковете и маневрената работа в Железопътния транспорт“ на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, издадени на основание чл. 7 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт и чл. 291, т. 2 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт С жалбата се изразява становище, че обжалваното НП е издадено при несъответствие във фактическата обстановка, необоснованост. Оспорва и фактите по НП.

Твърди се недоказване по безспорен начин вина на жалбоподателя, изразяваща се в бездействие или грешка при управление на влака. Твърди, че е имало подхлъзване при предприето намаляване на скоростта. Позовава се на констатация за наличие на прах и вода върху една от релсите.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява, като поддържа жалбата си иска отмяна на НПV Посочва, че е предприел увеличаване на скоростта в рамките на разрешеното, след подминаване на входния светофор за да избегне закъснение на влака от разписанието.

Въззиваемата страна – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, редовно уведомена се представлява от юрисконсулт П. К. в заседанията. Оспорва жалбата и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след в представената обратна разписка за пратка, получена от жалбоподателя на 02.09.2021 г., не е обозначено какво се изпраща. Може да се предполага, че това е обжалваното НП, след като жалбата е заведена в регистратура на въззиваемата страна на 09.09.2021 г., тоест в цитирания срок.

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН № 16-18, съставен на 10.08.2021 г. срещу жалбоподателя, за това, че на 28.05, 2021 г. в 06: 04, в качеството му на „машинист локомотивен'“ в локомотивно депо София към ППП София на „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД, при управлението на ЕМВ № 30-015 обслужващ влак № 10201. Подминава затворен изходен светофор на гара Костинброд.

Извършеното е квалифицирано в АУАН като нарушение на чл. 291, т. 2 от Наредба № 58, чл. 358 (2) от ПДВ МР в ЖП, чл. 121 (1), т. 1 от ЗЖТ, Посочено е в АУАН, че неразделна част от него е Окончателен доклад № 70 от заседание на РРК(и)-София проведено на 14.06.2021 г. В обжалваното НП нарушението е описано по идентичен с АУАН начин и обстоятелства, като на основание чл. 119 и чл. 121, ал. I, т. 1 от Закона за железопътния транспорт на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, както е извършена и съдебно- техническа експертиза, на основание на които с минимални противоречия се установи, че на 28.05.2021 г. жалбоподателя е управлявал ЕМВ № 30-015 – локомотив, обслужващ пътнически влак № 10201 по маршрут Драгоман София, като около 05.56 часа е потеглил от гара П.ч към гара Костинброд. При приближаване на гара Костинброд и предупредителен светофор на входа на гарата, светещ с жълт цвят Б. е намалил скоростта на влака до малко над 30 км.ч. с намерение да спре заради забранителния сигнал от светофора. Без да се е наложило спиране, след светване на разрешителен за преминаване сигнал влакът е ускорил до 79 км..ч., с каквато скорост е навлязъл в района на гарата. Разрешената скорост за движение на конкретния влак в междугарието П.ч-Костинброд е 80 км.ч. Железопътната линия в посока П.ч-Костинброд, в района на гара Костинброд се характеризира с наклон при спускане и в края на гарата преминава в лек при изкачване.

При опит да спре в района на мястото за това на втори коловоз /първоначално е следвало да спре на 4-ти, но поради закъснение на друг влак, който е бил позициониран там, влакът, управляван от Б. е насочен към втори, който се явява и като продължение на железопътната линия между населените места.

След навлизане ва влака в гара Костинброд, на около 100 метра след входните стрелки, жалбоподателят е опитал намаляване на скоростта, но неуспешно, след което неколкократно е опитвал екстремни задържания, но без успех, при което влакът е подминал мястото за спиране и е преминал през светофор със забранителен сигнал, без да поврежда железопътната линия /срязване на стрелки, които са били отворени в неговата посока/. Практически цялата част от влака се е намирала след изходния светофор, който е бил със забранителен сигнал за преминаване.

Влакът е преустановил движение в 06.07 часа, като е бил върнат на перона в 06.20 часа, след което дежурния ръководител на движението – св. Л. К. Г., машиниста – жалбоподателя, и началник влака – св. В. П. А. са извършили проверка на топлината на колелата – т.нар. „топла проба“, при което е съставен протокол за това. В протокола е отразено топли, а в с.з. св. А. посочва, че са били между студени и топли, като степените са студени, топли и горещи /при която не може да се пипнат/. Протокола е със сгрешена дата, но това е без значение, като и е следвало пробата да бъде извършена на мястото на спиране, а не след връщане на влака на мястото, на което трябвало да спре. На практика пробата е била извършена вместо от св. Г. от началник на гара – лицето В. Гочев, който се намирал в района, макар и преди начало на работното му време.

След спиране на влака и връщането му на мястото в гарата, с посочен час - 06.07 часа, е съставен акт за събитие по безопасността на превозите, като този протокол, съставян съобразно вътрешните правила в БДЖ, е подписан от жалбоподателя, началник влак и ръководител движение. В този акт е отразена констатация, че по дясна релса има тъмен филм от вода и прах.

Около 08 часа на 28.05.2021 г. е съставен констативен протокол за състоянието на осигурителната техника е устройствата, като протокола е съставен от началник гара, ръководител движение, стрелочник и началник участък, при което не са отразени повреди.

Около 06 часа на 28.05.2021 г. в района на гр. Костинброд /метеорологичната станция е в гр. Божурище/ температурата на въздуха е около 13 градуса по Целзий, влажност 99 % и слаб до умерен вятър от 0-5 м.с., като до 19.30 на предната дата – 27.05.2021 г. в района на Божурище е имало буря с дъжд.

През нощните часове на 27-28.05.2021 г. през гара Костинброд са преминали два товарни влака, съответно около 4 и 5 часа преди 06 часа на 28-ми, като и двата са били от мини Бобов дол.

Налице е предварителен доклад от 08.06.2021 г. на комисия, която е направила разшифровка на електронно записващо устройство КВР, като са отразени фактите по разшифровката, както и обстоятелствата от съставените до момента протоколи.

В съответствие с вътрешните правила в БДЖ е изготвен окончателен доклад № 70 от 14.06.2021 г. от Районна разследваща комисия, в която са отразени част от фактите, посочени по-горе, като е направен извод за причината на инцидента, а именно субективна грешка на жалбоподателя при управление на влака.

На основание окончателния доклад свидетеля Г. С. М. е съставил цитирания АУАН на 10.08.2021 г., като препис е връчен на жалбоподателя на същата дата и са отразени негови възражения, че не са взети предвид обясненията му.

При тези факти, установени по несъмнен начин от посочените свидетели, посочените писмени доказателства – протоколи и справки, както и от заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

От формална страна не са нарушение административно-процесуалните правила по ангажиране отговорността на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени в предвидената форма от компетентните за това лица, съгласно чл. 118-119 от Закона за железопътния транспорт и са връчени на жалбоподателя, което е удостоверено с негови подписи.

По същество съдът намира, че без съмнение е налице нарушение, след като е нарушена забраната по чл. 291, т. 2 от Наредба № 58, въвеждаща забрана за преминаване на затворен изходен светофор от влак.

Състава на нарушението е предвиден и в санкциониращата норма на чл. 121, ал. 1, т. 1 от ЗЖТ – „Наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание машинист, който допусне подминаване на затворен сигнал……..“.

Без съмнение е налице преминаване на влака покрай светофор, забраняващ със сигнал това, за което няма спор от формална страна.

Спорен по делото е въпроса за причините за това подминаване и неуспешния опит на жалбоподателя да спре влака на определеното за това място, без да нарушава посочените разпоредби, преминавайки покрай светофор със забранителен за това сигнал.

Според съда са правилни изводите в окончателния доклад, послужил като основание за образуване на административно-наказателното производство срещу жалбоподателя, че причините за инцидента са субективни действия на жалбоподателя като управляващ локомотива. Тези изводи се потвърждават и от заключението на вещото лице, което изрично посочва, че причините за инцидента са неправилно избраната скорост от жалбоподателя, както и неправилно боравене със системите за управление и спиране на пътническата композиция.

Няма спор, че влакът е навлязъл в гара Костинброд със скорост малко под 80 км.ч., явяваща се без съмнение разрешена, но също така и несъобразена с известните на жалбоподателя обстоятелства, отнасящи се до разстояние до гарата, наклон на линията, както и възможността за подхлъзване и неефективност на екстремното спиране. При входния светофор скоростта на влака е била намалена до 33 км.ч. и без необходимост е била повишена след светване на разрешителен сигнал на входа до 80 км.ч., при положение, че до мястото за спиране остават около 500 метра и увеличаването на скоростта е било излишно. Следвало е да отчете жалбоподателя и наличния наклон при спускане в този район, оказващ влияние върху възможностите за намаляване на скоростта при спиране, в това число и при използване на екстремно спиране. Разшифровката на записващото устройство показва и регулировъчно спиране на около 2 км. преди гара Костинброд, при което също има подхлъзване и това е било известно на жалбоподателя, съответно е следвало да бъде взето от него предвид като възможност и в района на гарата да се получи такова подхлъзване, характеризиращо се с блокиране на колоос и довеждащо до неефективно спиране при екстремно такова, кактовото е било предприето трикратно в района на гарата, но без ефект освен постепенно намаляване на скоростта и спиране, подпомогнато вероятно и от минималния наклон при изкачване от гарата към изхода.

Макар и неизказана е налице и друга причина за избиране на висока скорост, при навлизане в Гара Костинброд и това е регистрираното закъснение от 2 мин до този момент – влакът е следвало да пристигне по разписание в 06.02 часа, акто за това закъснение говори жалбоподателя в съдебно заседание в опит да обясни действията си, като изтъкната от него причини да избегне допълнително закъснение от още две минути е несъстоятелно предвид изявлението на ВЛ в тази насока, което макар и без конкретни изчисления посочва, че преминаването на оставащите около 500 метра до мястото за спиране от момента, м който влакът е преминал през входния светофор няма да доведе до такова закъснение, но наличието на такова до този момент е възможна причина за неправилния избор на жалбоподателя да увеличи скоростта до разрешената стойност, без обаче да съобрази посочените фактори, изброени по-горе, което без съмнение обосновават извода за несъобразяване на скоростта с допълнителните фактори, посочени от ВЛ при заключението си, съответно и нарушение на посочените от него законовите разпоредби, изискващи съобразяване на скоростта с факторите за това, позволяващи преди всичко безопасност при осъществяване на железопътния транспорт, което е било поставено под сериозно съмнение при инцидента, за който е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Неправилното боравене с системата за екстремно спиране е обяснена от ВЛ с посочване на възможностите за подпомагане на спирането при хлъзгави повърхности, чрез предварително подаване на пясък за по-добро сцепление, което обаче не е сторено от жалбоподателя, а както посочва ВЛ е налице хаотично предприемане на екстремно спиране без да се съобрази, че това довежда до блокиране на колоос и подхлъзване, което има за резултат неефективно спиране.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да потвърди обжалваното НП, като налагането на наказанието в минималния размер прави безпредметно обсъждането за съответствие на наказанието и обществената опасност.

На възваемата страна следва да бъде присъдено минималното възнаграждение за адвокатски разходи в размер на 80 лева – страната е представлявана от юрисконсулт.

В полза на съда следва да бъдат присъдени разноски за заплатеното възнаграждение на ВЛ, а именно сумата от 982, 80 лева.

На основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ