Решение № 198 от 12.12.2011 г. на Районен съд - Павликени по дело № 375/2011 г.

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК. И нтересът на ищ цата произтича от качеството й на потребител и от обвързаността й с Общите условия на ответника По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора. По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради неизправност на средството за търговско измерване, че е извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия. В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищ цата се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума като корекция. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период. Ищ цата е страна по валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия при Общи условия - Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ЕОН България продажби АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи. Спрямо не я общите условия са произвели обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕОН България Продажби АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР, действащи към датата на извършване на проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ. О тветникът по делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези действия на ответника се извършват въз основа на представени от ЕО Н България Мрежи АД констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно единственото основание за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява цитираният протокол от проведената проверка. В Наредба 6/09.05.2004г., за разлика от НППРЕМПП от 2000г.(отм.), не се съдържат разпоредби, даващи възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период и методика за това, поради което не би могло да се приеме, че клаузата на чл.37 и сл. от ОУ представлява годно основание за коригиране на сметките. Отсъствието на изрично предвидена от законодателя правна възможност за една от страните по договора за доставка на електроенергия да извършва корекция в сметките за използвания за отминал период продукт, обуславя извод за неправомерност на предприетата от доставчика промяна. По този въпрос състав на ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 от ГПК с Решение 165/19.11.2009г. по т.д.103/2009г., Решение №104/05.07.2010гг. по т.д. №885/2009г., Решение 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г, Решение 189/11.04.2011г. по т.д. 36/2010г. и Решение 79/11.05.2011г. по т.д.582/2010г., ко итоса постановен и по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на чл.2 от ТР 1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС попада т в обхвата на задължителната съдебна практика. Дори и по делото да се доказа, че средството за техническо измерване е било манипулирано от неизвестно лице, чрез поставяне на шунтове и по този начин е било отклонено и неотчетено количество енергия, от ответна та страна не се доказа, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено от ищ цата, поради което последният да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг. дело №658/2009г., Определение 782/23.12.2009г по т.д.792/2009г. на ВКС, 1 т.о.. Поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество, доколкото се явява техен собственик съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, като в негов риск остава евентуалната загуба на неотчетена електроенергия. Доколкото процесният измервателен уред е поставен на общодостъпно място, с реална възможност за външна намеса от всяко трето лице, то отсъства основание в тежест на потребителя да се възложат правните последици от точното изпълнение на задълженията на доставчика. Посочените методики допускат възможността сметката на абоната да бъде коригирана едностранно от ответника въз основа на количество електроенергия, което реално не е доставеното и потребено. Подобна практика от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на чл.38, ал.3 от Общите условия на ЕОН България Продажби АД съществено би противоречала на основни принципи на правото, както и на добрите нрави. Доколкото преизчисляването не е съобразено с действителната консумация, клаузата се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т.14 Закона за защита на потребителите /ЗПП/ и на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, вр чл. 26, ал.4 ЗЗД следва да се счита неписана. Посоченият порок влече нищожност на клаузата поради противоречие със закона. По горните съображения предявеният иск за недължимост на вземането следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски. Ответникът е направил искане за намаляване на адвокатското възнагаждение. Ищецът е представил опис за разноски в размер на 900лв. адвокатско възнаграждение. Същият не претендира за направени разноски за платена ДТ.На основание параграф 2 в. чл.78 ал.5 от ГПК от наредба №1 за миничалните адвокатски възнаграждения намира, че присъденото възнагаждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнаграждението по тази наредба, в случая по наредбата минимално определеното адвокатско възнаграждение предвид цената на иска е 315.83лв.. Претендираните разноски са по-маълки от трикратния размер на определеното по наредбата.Претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена и в частта за направени разноски. Водим от горното съдът