Решение № 969 от 13.6.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 110/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по жалба на Кметство [населено място], с код по Булстат 00029158440031, адрес: [населено място], общ. Летница, обл. Ловеч, ул. „Проф. д-р Михаил Бар Зоар“ №13, представлявано от К. М. Ю. М. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №12257/29.01.2025 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – „пенсионерски клуб“, находящ се в [населено място], общ. Летница, обл. Ловеч, стопанисван и експлоатиран от Кметство [населено място], и забрана за достъп до него за срок до 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1, т. 1, б. „б“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. С доводи в жалбата, че оспорената заповед е издадена с порок във формата, т.к. няма конкретни мотиви, нарушен е принципа на съразмерност и е в противоречие с целта на закона, и като се позовава на Решение по Дело С-97/21 на Съда на ЕС, иска отмяната й като незаконосъобразна. В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. По същество на спора навежда като довод за отмяна на оспорената заповед, че в настоящият случай не става въпрос за „търговски обект“, който да е данъчно задължен да монтира и използва фискално устройство, а за установена практика - от членки внос да се събират пари, за да могат пенсионерите да получават кафе на по-ниски цени. Ответникът по делото - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативен контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски в размер на 150лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки по делото излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Счита за безспорно установено с приложените към преписката доказателства, че е извършено административно нарушение по смисъла на чл.75, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като е приело плащане в размер на 2.70лева във връзка с покупко-продажба, без да е регистрирал в НАП и да използва фискално устройство, чрез което да отчита продажбата в обекта във връзка. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 05.11.2024 г. на търговски обект - пенсионерски клуб, находящ се в [населено място], общ. Летница, обл. Ловеч, [улица], стопанисван и експлоатиран от Кметство [населено място], органите по приходите са установили, че Кметството е нарушило разпоредбата на чл. 7, aл. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, а именно, в качеството си на задължено лице по чл. 3 е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В пенсионерският клуб се извършват продажби на топли напитки, безалкохолни напитки, бира, десерти, захарни изделия, солети, ядки, чипс с обявени цени, както е описано в ПИП. При проверката на 05.11.2024 г. в 13: 20 часа е извършена контролна покупка на 2 броя кафе по 0.50 лв., 1 брой минерална вода - 0.500 л. на стойност 0.60 лв. и 1 бр. кока кола кен – 0.330 л. на стойност 1.10 лв., заплатени в брой от старши инспектор по приходите С. Б. С., преди легитимацията на проверяващия, без да е издаден фискален бон, поради липса на инсталирано и регистрирано в обекта фискално устройство /ФУ/. Сумата е заплатена в брой с две монети по един лев, една монета от 0.50лв. и една монета от 0.20лв., а плащането е прието от Ш. М. А., в качеството и на отговорник пенсионерски клуб, която извършила продажбата, но не е издала фискална касова бележка, нито друг документ, удостоверяващ приемане на плащането, като за паричните средства е изготвен опис. Съгласно данните от ПП ФУДВ, кметството не стопанисва търговски обект с инсталирано фискално устройство тип Електронна система с фискална памет (ЕСФП). Проверката е документирана с протокол за извършена проверка /ПИП/ в обект, серия АА № 0017547/05.11.2024 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в които подробно са отразени установените факти и обстоятелства. Протокола за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0017547/05.11.2024 г., е изготвен от старши инспектор по приходите С. Б. С. от ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в присъствие на старши инспектор по приходите Д. С. М. и на Ш. М. А., в качеството и на отговорник пенсионерски клуб, която извършила продажбата /лист 25-27/. В съдържанието на протокола е описана извършената от С. контролна покупка, цената и липсата на издадена фискална касова бележка за осъщественото и прието от Ш. М. А. плащане в брой, за което не е издадена фискална касова бележка, нито друг документ, удостоверяващ приемане на плащането. В протокола е отразено, и че в момента на проверката в обекта работи едно лице на трудово правоотношение, според вписаното на страница втора на протокола за извършена проверка и приложената към него 1 брой декларация, с дата 05.11.2024г. /лист 34/. Към ПИП е приложено обяснение от председателя на пенсионерския клуб [населено място] /клуб „Втора младост/ за дейността му. За констатираното нарушение органите по приходите са съставили Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия AN № [рег. номер] от 25.11.2024г., с който кметството е привлечено към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ / л.23-24/. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 810849-[рег. номер]/29.01.2025 г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което, за установеното с АУАН нарушение, на Кметството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС / на л.20-22/. Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 12257 от 29.01.2025 година на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка: „запечатване на търговски обект“ – пенсионерски клуб, находящ се в [населено място], общ. Летница, обл. Ловеч, и забрана достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни от влизане в сила на заповедта, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС. В Заповедта е направена констатация, че задълженото лице Кметство [населено място] не е спазило реда и начина за въвеждане в експлоатация на фискалните устройства, с което изпълнява състава на чл.186, ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДДС и се явява основание за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС. Мотивите на органа относно определяне продължителността на запечатване на обекта са свързани: с вида и обема на упражняваната в съответния търговски обект дейност, постоянното му работно време, тежестта на нарушението и последиците от него, както и щетата, нанесена на държавния бюджет; че стопанисваният от задълженото лице обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - липса на фискално устройство, свързано с НАП, накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби, а като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи на стопанисващото го лице; препятства се присъщата контролна дейност на приходната администрация; създадената организация в обекта няма за цел да и не води до изпълнение на установените правни регламенти; целта на мярката е промяна в организацията на дейността на проверявания обект и се цели, от една страна да се предотврати възможността да се осъществи отново административно нарушение от същия вид в същия търговски обект от същото лице, при това такова, което води до задълбочаване нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга - препятства опасността от превръщане на незаконосъобразното поведение в практика, като представлява и превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди. Заповедта е връчена на законния представител на адресата на 10.02.2025 г., а жалбата по делото е подадена на 21.02.2025 г. в администрацията на органа. С административната преписка ответника е представил Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, чл.28 от ЗАРИДСНПНП и чл.81, ал.1 от АПК органът е определил директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ и ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд. Подадена е от активно легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва обект, стопанисван от жалбоподателя, в законоустановения срок по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, при условията на чл.168 и чл.169 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения: Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 12257 от 29.01.2025 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.7, ал.1, т.3 от Закона за Национална агенция по приходите и т.1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС възлага компетентността на орган по приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл.7, ал.1 от ЗНАП дава легална дефиниция на понятието „органи по приходите“, като в т. 1 от същото се включва изпълнителният директор на НАП. По силата на Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. този орган е осъществил делегацията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, определяйки началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като органи по издаване на заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната. При това издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл.12 ал.6 от ДОПК. Следователно, оспорваната ЗНПАМ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства средства. С изготвяне на Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0017547/ 05.11.2024 г., е започнало административното производство по издаване на заповедта. ПИП е подписан без възражения от лицето работещо в проверяваният обект-пенсионерски клуб. Оспореният административен акт е издаден в установената писмена форма по чл.186, ал.3 от ЗДДС и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в съответствие с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. В заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение, което е мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ. В конкретния случай съдът приема, че жалбоподателят е извършил продажба на 05.11.2024 г. в 13: 20 часа в обекта “пенсионерски клуб“ при контролна покупка, за която не е издаден фискален бон. Този факт се установява от събраните писмени доказателства по делото. Същото е отразено и в протокола за извършена проверка от същата дата. Проверката на място е констатирала, че касов бон не е издаден за заплатената услуга, тъй като в обекта липсва регистриран касов апарат. За налагането на ПАМ ответникът се е позовал на чл. 186, ал. 1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС, че „запечатване на обект“ се извършва за срок до 30 дни с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Видно от чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в НАП фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. От друга страна, разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин предвижда, задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. С оглед на изложеното съдът приема, че има нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. /Наредбата/, която вменява задължението на лицата да регистрират и отчитат извършените продажба на стоки чрез издаване на касова бележка, както и че лицето е било длъжно да въведе в експлоатация и да регистрира в НАП ФУ, съгласно законовите изисквания, но не е сторило това. Обосновано с доказателствата безспорно е установено нарушение на чл. 3 и чл. 7 от Наредбата, както и на чл. 186, ал. 1, б. „б“ от ЗДДС, за което се следва ПАМ, регламентирана в чл. 186, ал. 1, б. „б“ от ЗДДС Следователно Заповедта е издадена при наличие на материално правната предпоставка, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС. В тази връзка е неоснователно твърдението на процесуалният представител на оспорващият, в проведеното открито съдебно заседание от 15.05.2025г., че провереният обект, спрямо който е приложена принудителната административна мярка, не е „търговски обект“ и в него не се развива „търговска дейност“, което се оборва от представените и приети доказателства по делото - стокови наличности, установени с ПИП, представени от оспорващия стокови разписки /лист 76-87/. Следва да се посочи, че според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби“, какъвто безспорно е настоящия случай. Въпреки изложеното – заповедта е незаконосъобразна. На първо място в заповедта липсват конкретни мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка. Според преценката на настоящия състав решението на административния орган за предприемането на ПАМ за срок от 14 дни не е мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ касаят най-общо: вида и обема на упражняваната в съответния търговски обект дейност, постоянното му работно време, тежестта на нарушението и последиците от него, както и щетата, нанесена на държавния бюджет, липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство и, че стопанисваният от задълженото лице обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, което не е конкретизирано. Така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. Следва да бъде посочено, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение, цялостното поведение на търговеца, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер. При това изложените в заповедта мотиви не изпълняват едно от изискванията за законосъобразност на административния акт. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не изпълняват едно от изискванията за законосъобразност на административния акт. Ето защо липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. Наред с това, в случая прилагането на конкретната ПАМ не е съобразена с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл.6, ал.2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения размер на срока от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. В този смисъл е и практиката на ВАС / Решение № 12252/13.11.2024г. по адм. дело № 4387/2024 г., I о./ Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и др.). В конкретния случай не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че с представеното Наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на Кметство [населено място] като му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева за същото нарушение. Спрямо кметството е приложена и ПАМ – „запечатване на търговски обект“ и „забрана на достъп до него“ за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС. Същевременно, както административното наказание, така и ПАМ се отнасят за едно и също деяние (бездействие), а именно – не регистриране и не отчитане на всяка извършена продажба на услуги от търговеца. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. Кумулирането на две санкции с наказателно-правен характер /в този смисъл решения на СЕС-С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/ не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, непропорционално е, като не се установява да е необходимо за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/. Наред с това, в Решение по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Както се посочи, ограничението на администрацията за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора й да кумулира два вида административна принуда – налагане на ПАМ с оспорената заповед и издаденото НП. Приложеното наказателно постановление е доказателство за наличие на паралелното административно-наказателно производство против дружеството за ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право с Решението на СЕС по дело С-97/21. Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. Съдът на ЕС в т. 56 от Решение по дело С-97/21 посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В т.49 от горецитираното решение е посочено, че санкционирането за нарушения по ЗДДС и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, респ. тяхното кумулиране има за последица ограничаване на основното право, гарантирано в чл.50 от Хартата. В настоящия случай с оглед данните по делото, се налага извода за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност съгласно приетото с решение на Съда на ЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Несъобразяването на принципа на съразмерност е основание за отмяна на акта в какъвто смисъл е и утвърдената практика на ВАС, застъпена в Решение № 1252 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7897/2023 г., I о. Решение № 1253 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. № 7116/2023 г., VIII о., Решение № 1277 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2023 г., VIII о.). В този смисъл са и: Р ешение № 8855 от 16.07.2024 г. по адм. дело № 3069/2024 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 5542 от 08.05.2024 г. по адм. дело № 11372/2023 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 5453 от 07.05.2024 г. по адм. дело № 157/2024 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 4290 от 09.04.2024 г. по адм. дело № 12095/2023 г., VІІІ отд. на ВАС и др. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспорването е основателно и следва да бъде уважено, а оспорената Заповед е незаконосъобразна, и следва да бъде отменена. Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху ответника. На основание чл.143, ал.1 във вр. с § 1, т.6 от ДР на АПК НАП дължи заплащане на жалбоподателя на сторените деловодни разноски в размер на 50 лв. за ДТ, съгласно представеното платежно нареждане /лист 94 от делото/. Съдът присъжда направените по делото разноски, само когато същите са поискани, доказани са с надлежен документ, че са направени и това е станало до приключване на устните състезания. В случая оспорващият е поискал присъждане на направените от него разноски по делото и това е станало до приключване на устните състезания. Доказани са разноските от 50.00 лева, представляващи внесена държавна такса, като разноски за адвокат не се дължат, тъй като видно от представеният по делото договор за правна защита и съдействие, такива не са платени. Мотивиран така и на основание чл.186 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл.172 ал.2 предложение второ от Административно-процесуалният кодекс, Административен съд – Ловеч, първи състав