Решение № 125 от 30.10.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 325/2024 г.

Производството в първата инстанция е образувано по молба на Д. И. Д. с искане да бъде реабилитиран на основание чл.87 от НК.

В мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд е изложил доводи, че не са налице кумулативните предпоставки за допускане на съдебна реабилитация по чл.87, ал.1 от НК по отношение на осъжданията на лицето. Като аргумент за това решение е цитирано Решение на ВКС, с което по реда на възобновяването е отменена реабилитация на жалбоподателя през 2013г., липсват доказателства за наличие на „добро поведение“ и данни за платена „глоба“, наложена по НОХД№19/2007г. на РС Г.Тошево.

От доказателствата по делото се установява следната картина на съдимост на Д. И. Д.:

1. С Присъда от 20.12.1999г. на Районен съд Девня по НОХД №146/1999г., за престъпления по чл.197, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и 2 и т.5 от НК извършено на 17-18.04.1999г. и по чл.339, ал.1 от НК, за които е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, при „общ“ режим.

Присъдата е вляза в законна сила на 19.01.2000г.

2.С Присъда от 26.03.2001г. по НОХД №318/2001г. на Окръжен съд гр.Варна, за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“, в размер на пет години при „строг“ режим.

Присъдата е вляза в законна сила на 15.02.2002г.

3.С Присъда от 20.02.2007г. по НОХД №19/2007г. на Районен съд гр.Генерал Тошево е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, при „общ“ режим и „глоба“, в размер на 100лв. за извършено деяние по чл.279, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Присъдата е влязла в сила на 01.06.2007г., а наказанието е изтърпяно на 28.10.2008г.

По делото няма събрани доказателства, от които да се установява, че наложената глоба от 100лв. е платена, както и да са предприемани действия за събирането й, включително и да е било образувано изпълнително производство за принудителното й събиране.

От приложената справка от НАП е видно, че към 19.09.2024г. лицето няма публични задължения.

4.Със споразумение от 11.12.2013г. по НОХД №1527/2013г. на Районен съд гр.Добрич за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е наложено наказание „пробация“.

1. С Присъда от 30.10.2017г. по НОХД№4701/2016г. на Районен съд варна за извършено престъпление по чл.346, ал.3 вр. ал.2 от НК е наложено наказание три години „лишаване от свобода“ при „общ“ режим.

Присъдата е влязла в сила на 28.03.2018г., а наказанието е изтърпяно на 16.09.2020г.

Съобразно нормата на чл.87, ал.1 от НК, осъденият може да бъде реабилитиран от съда, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата, или намалено с работа или помилване наказание и до постановяване на реабилитацията не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание и е имал добро поведение. Съобразно тълкуването на закона, дадено в ТР № 20/17.05.1983 г. по н.д. 21/83г. на ВС, тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК е минималният срок, който трябва да изтече и през който осъденият не трябва да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, или с друго по-тежко наказание и през който да е имал добро поведение. Осъдения дължи добро поведение до момента на постановяване на съдебна реабилитация- Решение № 404 /29.09.1988 г. по н.д. № 442/ 1988 г. на ВС.

Нормата на чл.87 от НК не съдържа предписание как следва да се преценят основанията за съдебна реабилитация в случаите на повече от едно осъждания. Тази празнина е запълнена от съдебната практика- единна и непротиворечива във виждането си, че тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК при множество осъждания започва да тече от изтичане на срока на наложеното с последната присъда наказание- Решение № 44 от 28.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 505/2009 г., II н. о., НК; Решение № 447 от 18.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1429/2014 г., III н. о., и др. Видно от данните за съдимост, тригодишния срок по последното осъждане на молителя е изтекъл на 16.09.2023г. От този момент до сега, няма данни за приключени наказателни производства с влязла в сила присъда.

Проверяваният съд е обсъдил и наличието на следващата предпоставка по чл.87 от НК, а именно наличието на „добро поведение“.

Критериите за „добро поведение“ не са формулирани нито в доктрината, нито в съдебната практика. Доброто поведение по смисъла на наказателния закон следва да се възприема като обективно съответствие на поведението на осъдения с установения правов ред и добрите нрави. Като критерии за доброто поведение могат да се имат предвид данните за взаимоотношенията му с членовете на семейството и другите граждани – съседи, социална среда и приятелски кръг, трудовата му заетост, неизвършване на административни нарушения или дисциплинарни простъпки и други. Нито един от тези критерии не е абсолютен. Оценката за изпълнението на това изискване следва да е комплексна и съобразена с личността на осъдения /И., Р, Реабилитацията по българското наказателно право, С, 2015, с. 239-241/.

Следва да се отговори и на въпроса за това какво е значението на тригодишния срок по чл.87, ал.1 от НК. Изискването на закона е в тригодишния срок от изтърпяване на наказанието осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, както и да е показал добро поведение. Този срок е въведен независимо от вида на престъплението, за което лицето е осъдено, както и независимо от размера на изтърпяното наказание и другите особености на случая – квалифицирани състави, опасен рецидив и др. Макар и да е критикуван в доктрината този унифициран подход на законодателя не подлежи на корективно тълкуване. Пак там, с. 227-229 Несъмнено липсата на осъждания след последното установено по делото и на неприключили наказателни производства спрямо същото лице установяват обстоятелства относно "добро поведение", изразяващо се в липса на наказателнопротивоправни прояви. Същото облаче не покрива изцяло изискването на закона, тъй като въздържането от извършване на престъпление е задължение за всеки член на обществото. Липсата им законодателно- за първото и съобразно утвърдената съдебна практика- за второто обстоятелство, са възведени в абсолютни отрицателни предпоставки за допускане на съдебна реабилитация. Дължимото добро поведение следва да бъде установено с доказателства относно поведение на осъденото лице в обществото, което да отговаря на посочения критерии. По делото е приложен трудов договор и характеристика от работодателя, от които е видно, че молителя е назначен с трудов договор от 06.10.2023г. във Фирма „Асенов2023“ЕООД като търговски посредник и при изпълнение на служебните си задължения се справя точно и коректно, като спазва вътрешните правила за работа.

Визираните доказателства според настоящия състав установяват в достатъчна степен положителното поведение на осъдения след изтърпяване на последното наказание, с оглед неговата трудова ангажираност. Известно е, че най-добрия фактор за превъзпитание и постигане на трайно добро поведение на индивида е полагането на общественополезен труд.

Липсват данни за отрицателни прояви на осъдения– за наложени административни или дисциплинарни наказания, или за други нарушения на правния и обществен ред; липсват данни за негово поведение, което да накърнява добрите нрави и общоприетите правила за поведение в обществото. В този смисъл настоящия състав приема изводите за липса на добро поведение на осъдения И., направени от проверявания съд за необосновани и неоснователни, поради което счита за изпълнено изискването на чл.87, ал.1, т.1 от НК.

Изложеният аргумент на проверявания съд за липсата на „добро поведение“ е и Решение №149 от 10.04.2024г. по н.д.№309/2014г. на ВКС, с което по реда на възобновяването е отменено Определение №439 от 23.07.2013г. по ЧНД№760/2013г. на Окръжен съд-Варна. Видно от съдебния акт на касационната инстанция, възприетата липса на „добро поведение“ се дължи на обстоятелството, че към момента на постановяване на определението на първата инстанция не е било известно обстоятелството, че по силата на споразумение от 11.12.2013г. Д. е признат за виновен за извършено на 15.02.2013г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, което обективно изключва наличието на кумулативното изискване за „добро поведение“. Именно по тази причина допусната реабилитация е била отменена. Това обстоятелство в настоящата процедура не води до аналогични изводи, доколкото се търси реабилитация на всички осъждания, вкл. на тези по НОХД№1527/2013г. и НОХД№4701/2016г. В този смисъл изложения от проверявания съд аргумент е без основание.

По отношение на неплатената глоба по НОХД №19/2007г. на Районен съд Генерал Тошево, послужила като допълнителен аргумент на съда да откаже съдебна реабилитация следва да се отбележи следното.

В производството по чл.431 и сл. от НПК, съдът е обвързан в произнасянето си от конкретното искане в молбата на осъдения, а съгласно чл.434, т.2 от НПК изцяло в тежест на молителя е ангажирането на доказателства, подкрепящи заявеното искане и твърдяната му основателност. Вярно е от друга страна, че съгласно ТР №2 от 28.02.2018г. на ОСНК "Като типично съдебно производство /по чл.435 от НПК/, за него са приложими всички процесуални техники за пълно и всеобхватно изясняване на посочените предпоставки, което не изключва възможността съдът служебно да събира доказателства в съгласие с принципните положения по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК". В същото време, очертания в раздел II, глава 34 от НПК предметен обхват на производството е свързан с установяване материално правните предпоставки по чл.87 от НК само по отношение заявеното в молбата искане /за конкретното /конкретните осъждания/ и съобразно представените към молбата доказателства. Характерът на самото производството по допускане на съдебна реабилитация, редът за неговото иницииране и преследваната с него цел обуславят и различието в пределите на служебното начало, относими към другите производства по НПК. Подкрепящи аргументи се извличат и от установените в чл.436, ал.4 от НПК и нормите в глава 33 от НПК, правни механизми за гарантиране правата на страните в производството по реабилитация– молителят има възможност да подаде нова молба в едногодишен срок от постановяване на определението на съда, с което е отказана поисканата реабилитация, а прокурорът има възможност по реда и условията на глава 33 от НПК да поиска възобновяване на производството. И докато изискванията за осъжданията на лицето, респ. доказателствата за тях могат служебно да бъдат попълнени от съда, по отношение на останалите предпоставки това правило не важи.

В този смисъл първоинстанционния съд е бил длъжен да прояви процесуална инициатива и събере доказателства дали е образувано изпълнително производство, респ. дали е платено посоченото задължение. Няма пречка това да бъде извършено и от въззивната инстанция. Видно от изисканото и прието като доказателство по делото удостоверение от СИС при Районен съд гр.Варна, по отношение на наложено наказание „глоба“ по НОХД№19/2997г. на РС Г.Тошево няма образувано изпълнително дело.

Разрешение на въпроса за изпълнителската давност е даден в Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018г. на ВКС по т.д. №2/2017 г., ОСНК. „Когато е наложено наказание глоба, което не е изпълнено, ако за събирането й не е образувано изпълнително производство, реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по чл.82, ал.1, т.5 или по чл.82, ал.4 вр.ал.1, т.5 от НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл.86, чл.87 или чл.88а от НК“, т.е. след пет години.

Съобразявайки тези постановки, настоящия състав намира, че по отношение на наложеното наказание „глоба“ е изтекла изпълнителската давност. Ето защо, липсата на доказателства за нейното плащането не съставлява пречка за реабилитация.

По изложените съображения въззивният съд намира, че с оглед данните за липса на водени срещу осъдения наказателни производства и наличието на доказателства, които установяват положителни обстоятелства за неговото поведение може да се направи извод, че всички предпоставки на чл.87 от НК са изпълнени, което предполага и допускане на съдебна реабилитация.

Предвид изложените аргументи, ВАпС счита определението на ВОС за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови съдебна реабилитация за осъжданията на осъдения Д. Д.. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.436, ал.3 от НПК, ВАпС