Решение № 218 от 16.12.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 183/2019 г.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Депозирана е касационна жалба от адв.С.М., действащ в качеството си на пълномощник на Г.М.И.Х. от •••, против Решение № 236/24.06.2019 г., постановено по АНД № 1 349/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 1339/01.11.2018 г., издадено от заместник началник на Митница Пловдив, с което на Г.М.И.Х. от •••, на основание чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 30 кутии цигари, общо 600 къса цигари марка „••“ с надпис „ duty free “. Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 14 от ЗАДС, предвиждаща освобождаване от плащане на акциз за акцизни стоки, внасяни с личния багаж на пътници, при условие, че този внос е освободен от данък върху добавената стойност. В тази връзка сочи чл. 58, ал. 7 от ЗДДС, съгласно който бил освободен от ДДС вносът на тютюневи изделия, които нямат търговски характер, в количествените прагове, които за цигарите били определени в чл. 51ь, ал. 4, т. 1 от ППЗДДС, а именно 40 къса цигари или 2 кутии за всеки пътник. Счита, че районният съд неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. Р., Е. Х. и Ф. Х., които били обективни и непротиворечиви. Предвид горното и тъй като не бил обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът бил формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК, респ. бил допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се основани за отмяна на постановения акт. Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 236/24.06.2019 г., постановено по АНД № 1 349/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови акт по същество, с който отмени Наказателно постановление № 1339/01.11.2018 г., издадено от заместник началник на Митница Пловдив. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. От адв.С.М. е постъпила писмена молба, в която поддържа жалбата. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Ответникът по касация – директор на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“ - Пловдив, редовно призован не се явява и не се представлява. От юрисконсулт Н. К. е постъпило писмено становище, в което са изложени доводи за необоснованост на депозираната жалба. Счита решението на районния съд за законосъобразно и съответстващо на събраните доказателства, поради което моли касационния съд да го остави в сила. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита касационн ата жалб а е неоснователн а и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице. А дминистративен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационн а т а жалб а, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационн а т а жалб а е подаден а в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от стран а по делото, за ко я то то е неблагоприятно и като так а ва е процесуално допустим а. Релевиран и т е от касатор а основани я за нарушение на материалния закон и съдпроизводствените правила, както и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационн и основани я по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Н ПК. Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 1339/01.11.2018 г., издадено от заместник началник на Митница Пловдив, с което на Г.М.И.Х. от •••, на основание чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 30 кутии цигари, общо 600 къса цигари марка „••“ с надпис „ duty free “. Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО държане от страна на Г.М.И.Х. на акцизни стоки – тютюневи изделия без бандерол с надпис duty free “, а именно на 25.07.2018 г. в •••, в лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № •••, държала 30 кутии цигари, общо 600 къса цигари марка „••“ с надпис „ duty free “. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателката е установила фактическа власт върху посочените акцизни стоки, за които признала, че държи за лична употреба. Посочил е, че предмет на нарушението са тютюневи изделия, които подлежат на облагане с акциз, а доказателство за плащането му е поставянето на бандерол, какъвто намерените цигари не са имали. Счел е, че наложеното наказание е в минималния предвиден от закона размер, както и че правилно и законосъобразно са отнети акцизните стоки, в съответствие с нормата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. В оспореното решение са изложени обстойни мотиви, защо не се кредитират показанията на свидетелите Ю. Р., Е. Х. и Ф. Х., обосновани с констатирани вътрешни противоречия, липса на безпристрастност и противоречие с останалите доказателства по делото. Съдът е посочил, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 126б от ЗАДС и липсата на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Г.М.И.Х. са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е потвърдил НП, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение. Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 25.07.2018 г. в •••, в лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № •••, жалбоподателката е държала 30 кутии цигари, общо 600 къса цигари марка „••“ с надпис „ duty free “, с което деяние е осъществена хипотезата на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно не са кредитирани показанията на свидетелите Ю. Р., Е. Х. и Ф. Х., като нелогични, противоречиви и некореспондиращи със съдържанието на приетите по делото писмени доказателства. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Отделно от горното и по отношение на доводите, въведени в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи: Действието „държане” по смисъла на действащото законодателство в РБългария, в това число и съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, предполага осъществяването на фактическа власт върху определена вещ/и/, като за целите на административно наказателния процес е без значение, дали съответното лице „свои” държаната вещ. В конкретния случай, видно от протокол за доброволно предаване, носещ дата 25.07.2018 г., неоспорен от жалбоподателката и процесуалния й представител в производството пред районния съд, на посочената дата Г.М. е предала доброволно на служител на РУ – Кърджали 30 кутии цигари, общо 600 къса цигари марка „••“, съдържащи надпис „ duty free “. За предадените вещи е отразила собственоръчно, както следва: „цигарите са мои и са купени от ••• от магазин ••• “. Така съставеният протокол е частен документ и съдържа извън съдебно признание от жалбоподателката относно вида на предадените вещи, източника им и обстоятелството, че тя осъществява фактическа власт върху вещите. Във връзка с горното е и съдържанието на процесния АУАН и отразените в него възражения от Г., поради което и с оглед показанията на св.В. Д. и св.П. Т., настоящият състав намира, че Г.И. се явява субект на нарушението по смисъла на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, който гласи: „Лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв. - за физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.“. В процесния случай не са налице основанията за приложението на чл. 126б от ЗАДС, предвид размера на акциза на иззетите тютюневи изделия, който видно от приетото без възражения в производството пред районния съд заключение на вещото лице е в размер на 101.40 лв. В тази връзка настоящият състав приема за недоказано, че по отношение на жалбоподателката е приложима нормата на чл. 21, ал. 1, т. 14 от ЗАДС, във вр. с чл. 58, ал. 7 от ЗДДС и чл. 51а, ал. 4, г. 1 от ППЗДДС, респ. намира, че в производството пред районния съд не е установено по безспорен и категоричен начин, че акцизните стоки са внесени от Г.М. през сухопътната граница, с цел лично ползване. Тези твърдения на защитата не се подкрепени с конкретни писмени доказателства, напр. копие от задграничния паспорт на лицето, удостоверяващо пътуване в •••, фискален бон или друго относимо доказателство. Единствените данни за това се съдържат в показанията на свидетелите ангажирани от касатора, които правилно не са кредитирани от съда. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, обратното, т.е., че Г. е имала правото да закупи, внесе и държи 40 къса цигари или 2 кутии, то това е ирелевантно за ангажиране на административнонаказателната отговорност, предвид количеството на държаните тютюневи изделия. В този случай акцизът следва да бъде определен за 28 кутии цигари марка „••“, съдържащи надпис „ duty free “, който размер е 95.64 лв., което означава, че двойният акциз е значително над прага, посочен в чл. 126б от ЗАДС. АУАН и НП са издадени от компетентни по материя и степен органи, съобразно чл. 128, ал. 2 и ал. 3 от ЗАДС, при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка лицето издало процесното постановление е надлежно упълномощено със Заповед № ЗАМ-552/32.127888 от 11.05.2017 г. на директора на Агенция „Митници, като в НП ясно и недвусмислено са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото след ва да бъде оставено в сила. В одим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд