Решение № 172 от 2.2.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 116/2023 г.

Касационното производство е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) във връзка с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Р. М., от [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. Н. М. от •, против Решение № 178/31.10.2023г. по АНД № 20232330200603/2023 г. на Районен съд – Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № ВG2023/1000-601/НП от 15.05.2023г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Бургас, с което, на основание чл. 126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове(ЗАДС) е наложена глоба в размер на 1000лв., на осн. чл. 124, ал.1 ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушението - 15.850 литра етилов алкохол с общ размер на дължимия акциз 59.01лв., за нарушение на чл. 126, ал.1 ЗАДС. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се, че районният съд не е събрал и обсъдил необходимите доказателства за правилното изясняване на делото относно релевантните факти. Жалбоподателят е наказан за това, че е държал 15.850 литра етилов алкохол, без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза - нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.За да е осъществен съставът на това нарушение от обективна страна, е необходимо за държаните акцизни стоки да се дължи акциз. Само в тази хипотеза е обективно възможно деецът да притежава документ, удостоверяващ плащането на дължим акциз. От приетите като писмени доказателства - заключения на физикохимическо изследване Експертна справка №365/2022г. се установява по несъмнен начин, че изследваната течност съдържа етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което отговаря на определението за акцизна стока по чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2, т. 1 от ЗДДС. Актосъставителят и наказващият орган са се ограничили с данните от митническите лабораторни експертизи, без да събират други данни за произхода на откритата в държане на жалбоподателя ракия.Също така в НП е описано, че жалбоподателят е държал акцизните стоки в самостоятелна сграда, представляваща специализиран малък обект за дестилация на алкохол. Ако ракията е изварена в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗДДС, размерът на акциза и на наложената глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл. 31, т. 6 от ЗДДС, т. е. за откритата в държане на жалбоподателя ракия не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ плащането на акциз за тази ракия. Счита се, че административнонаказателното обвинение против жалбоподателя за нарушение по чл. 126, предл. 2 от ЗДДС не е доказано, като от събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за откритата в държане на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради което тази ракия не може да бъде годен предмет на нарушение по чл. 126, предл. 1 от ЗДДС.Посочва се като безспорно, че жалбоподателят е държал етилов алкохол /ракия/, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗДДС. Поради това той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗДДС. Доколкото е държал акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира като производител или да се лицензира като складодържател, не го е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е съставено процесното наказателно постановление.Поради това, ангажирането на отговорността на жалбоподателя по чл. 126 от ЗАДС за това, че е държал акцизни стоки, без да има документи за плащането на акциза, след като същият не е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи на материалния закон. В този смисъл, НП № ВG2023/1000-601/НП /15.05.2023г., издадено от Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ ТД Митница Бургас е незаконосъобразно и необосновано.Иска се отмяна на решението на районния съд.С допълнително представено писмено становище от 24.01.2024г. се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер 400лв. за касационното производство. От административнонаказаващия орган чрез юрисконсулт е постъпил отговор по касационната жалба с искане да бъде оставена без уважение. Посочва се, че съдът е извършил цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление и не е открил допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, които биха могли да ограничат правото на защита на наказаното лице и които да бъдат основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът е приел, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуалните норми. Материалния закон е приложен правилно, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че дължимият акциз е следвало да бъде определен по реда на чл. 31, т. 6 от ЗАДС. Безспорно мястото, където е установено държането на процесния етилов алкохол е било оборудвано с необходимите съоръжения като специализиран малък обект за дестилация на алкохол, но видно от съдържащите се по преписката документи към датата на деянието същият е бил с прекратена регистрация, поради което и нормата на чл. 31, т.6 от ЗАДС се явява неприложима. В тази връзка неоснователно е и възражението за наличието на маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС. При правилно изчислен акциз по реда на чл. 31, т.5 от ЗАДС двойния размер на същия надхвърля сумата от 100 лв., поради което и извършеното не би могло да се квалифицира по чл. 126б, ал. 1 ЗАДС. АНО е възпроизвел по прецизен начин текстовото описание на извършеното деяние, съобразно обективните признаци на нарушената норма, като е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението. Съдът на база цялата административнонаказателна преписка правилно е приел, че на 12.11.2022г., П. Р. М., [ЕГН] е държал в самостоятелна сграда, представляваща специализиран малък обект за дестилация на алкохол, находящ се [населено място], обл. Ямбол, общ. Стралджа, [улица], акцизни стоки - общо 15, 850 литра етилов алкохол /9, 750 л. с алкохолно съдържание 35, 00 % vol. и 6, 100 л. с алкохолно съдържание 32, 00 % vol./, съдържащ се в 2 /две/ ПВЦ туби с различна вместимост, без да има данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което е осъществил състава на административно нарушение чл.126, ал. 1 от ЗДДС. Иска се да бъде оставено в сила Решение № 178 от 31.10.2023 г. по АНД № 603/2023 година по описа на Районен съд – Ямбол, да се присъди юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът и ответникът по касацията, редовно призовани, не изпращат представители. Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за изключително подробно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна и като правилно моли да бъде оставено в сила. Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение № 178/31.10.2023г. по АНД № 20232330200603/2023 г. на Районен съд – Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № ВG2023/1000-601/НП от 15.05.2023г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Бургас, с което на касатора, на основание чл. 126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове(ЗАДС) е наложена глоба в размер на 1000лв., на осн. чл. 124, ал.1 ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушението - 15.850 литра етилов алкохол с общ размер на дължимия акциз 59.01лв., за нарушение на чл. 126, ал.1 ЗАДС. Решението на Районен съд Ямбол е обосновано със събраните писмени и гласни доказателства, които сочат за доказано нарушение. От фактическа страна по делото е установено, че в изпълнение на план по специализирана полицейска операция, относно противодействие на държането на акцизни стоки без бандерол на 12.11.2022г. служители на ОД МВР Ямбол извършили проверка на адрес [населено място] •, [улица]. По време на проверката установили, че в имота се намира малък обект за дестилация на алкохол с монтирани две съоръжения за дестилация с вместимост около 250л. От всяко едно от тях е текла бяла прозрачна течност с мирис на ракия. В близост до едно от съоръженията били намерени две пластмасови бутилки с вместимост 10л. и 11л., пълни с бяла прозрачна течност с мирис на ракия. На място били установени лицата Г. Г.-стопанисващ обекта, сина му Н. Г. и П. М.. М. заявил, че Г., който му е съсед му прави услуга, като му е дал възможност да си свари домашната ракия в неговото съоръжение, без да дължи заплащане и е заредил материал от 150 л. гроздови джибри. С протокол а доброволно предаване М. предал на полицейските служители намерените на място две пластмасови туби с прозрачна течност с мирис на ракия. Установено е безспорно още, че на адреса в [населено място] [улица], е издадено удостоверение № BG01000A0458 за функционирането на специализиран малък обект за дестилиране, като с Решение на Директора на Митница Бургас от 9.08.21г. същото е прекратено, към датата на проверката - 12.11.22г. няма действаща регистрация на специализиран малък обект за дестилиране. С Постановление от 13.12.2022г. ЯРП е приела, че макар и формално да са осъществени признаците на престъпление по чл. 234 ал.2 НК е налице хипотезата на чл. 9 ал.2 НК и е отказала да образува наказателно производство, поради наличието на данни за административно нарушение по ЗАДС е изпратила преписката на ОД МВР по компетентност.С Писмо изх. № 326000-11017/20.12.22г. ОД МВР Ямбол материалите по преписката са изпратени на ТД“ Агенция Митници“ по компетентност. На 3.02.2023г. Д. Я. Г. - инспектор в ТД“А. М., съставила и връчила на жалбоподателя М. АУАН за нарушение на чл. 126, ал.1 ЗАДС, затова, че на 12.11.2022г в сграда, находища се в [населено място] [улица]държи общо 15.850 литра етилов алкохол без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация или придружителен административен документ или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Жалбоподателят подписал акта, като вписал в същия, че няма възражения.Въз основа на акта за нарушение било издадено и наказателното постановление за налагане на глоба на нарушителя и за отнемане в полза на държавата на стоката-предмет на нарушение. В съответствие с приложението на материалния закон съдът правилно е приел, че с поведението си М. е осъществил състава на нарушение на чл. 126, ал.1 ЗАДС, за което е бил санкциониран. НП е съставено за извършено нарушение по чл. 126 от ЗАДС, в която норма се съдържат няколко хипотези, една от които е, когато се държат акцизни стоки без данъчен документ или фактура, или митническа декларация или придружителен административен документ, търговски или друг документ, установяващ плащането, начисляването или обезпечаване на акциза. Към момента на извършване на проверката, в срока за възражения по АУАН, а и в последствие такъв документ не е бил представен. Самият факт на държане на такива стоки без придружителен документ, е вече административно нарушение, защото се осъществява състава на чл. 126 от ЗАДС. Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на писмени и гласни доказателства сочи, че жалбоподателят е осъществил всички елементи от състава на инкриминираното административно нарушение - държи в помещение на адреса в [населено място] [улица]акцизни стоки без придружителен документ. При наличието на тези кумулативно дадени предпоставки, правилно Митница Бургас е издала НП, с което е наложена и съответната санкция, която императивно е определена от закона - двойния размер на дължимия акциз, но не по- малко от 1000 лв. Развитата теза от жалбоподателя, че не дължи акциз, тъй като не е отговорно лице по чл.31, ал.1, т.6 от ЗАДС, алтернативно и за друг дължим размер на акциза, не може да бъде споделена. Акциз за държаното количество етилов алкохол е изчислен по приложимата в случая друга разпоредба – тази по чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС, която не обвързва производството на етилов алкохол със специализиран малък обект за дестилиране.В случая ирелевантно е обстоятелството, че мястото на нарушението в предходен период от време е имало регистрация като малък обект за дестилация на алкохол – от значение е фактът, че към датата на проверката то не представлява такъв обект. Алкохолния градус на намереното количество алкохол, както и дължимият акциз за определени с експертни заключения, доказателства от страна на жалбоподателя във връзка с оборване на констатациите им не са ангажирани в производството пред районния съд.Поради това нарушението правилно е счетено за доказано и съответстващо на сочената от административния орган правна квалификация.Районен съд Ямбол е извършил и преценка за маловажност по чл.126б, ал.2 от ЗАДС, която е съответстваща – двойният размер на акциза за стоките, предмет на нарушението, надвишава 100 лв., при което разпоредбата е неприложима.При доказано нарушение по чл.126 от ЗАДС, се следва и отнемане на стоките-предмет на нарушението, на осн. чл.124, ал.1 от същия закон. Обобщено съдът приема за верен и съответстващ на установеното по делото и приложението на закона крайният извод на Районен съд Ямбол, че Наказателно постановление № ВG2023/1000-601/НП от 15.05.2023г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Бургас е законосъобразно. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, съответно обжалваното съдебно решение да се остави в сила.Изходът на спора обуславя присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за насрещната страна по делото в минимален размер по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - 80лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, чл.63д, ал.3 от ЗАНН, Административен съд Ямбол