Решение № 1529 от 3.12.2024 г. на Административен съд - Габрово по дело № 248/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. ”д” от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от И. Г. И. с [ЕГН] от с. Горна Росица, община Севлиево, ул. Стара планина“ № 42, чрез адвокат Й. П., ВТАК против Решение № 20 от 28.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. срещу Разпореждане № 6/16.04.2024 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Габрово, с което на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено следното: 1./ да се прихване задължение на И. И. към Държавното обществено осигуряване по Разпореждане № РВ-3-07-00883636/ 23.02.2021 г., а именно сума в размер на 25112, 88 лева от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за временна неработоспособност (ПОВН), до размера на задължението и 2./ от вземане от бюджета на ДОО, представляващо лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ), като от лицето да се удържа сума в размер, определен съгласно чл. 114а, ал. 3 от КСО до окончателното погасяване на задължението. Жалбоподателят оспорва Решението като неправилно и незаконосъобразно с доводи да получил паричните обезщетения за временна нетрудоспособност добросъвестно, при наличие на възникнало осигурително право и търси неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище на л. 62 от делото жалбата се поддържа. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – гр. Габрово, чрез процесуалния си представител - оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни доводи излага в представени писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С Разпореждане № РВ-3-07-00883636 от 23.02.2021 г. на Началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ Габрово е наредено жалбоподателят да възстанови получените от него суми под формата на парично обезщетение за общо заболяване за периода от 13.05.2016 г. до 27.07.2019 г. в размер на 21095.02 лв. на основание чл. 114, ал. 2 и 2 от КСО, като сумата е определена като неоснователно получена. Недоволен от това Разпореждане, И. го обжалва пред Директора на ТП на НОИ – гр. Габрово, излагайки твърдения сумите да са получени добросъвестно от него, в качеството на осигурено лице, работил по трудово правоотношение с „Транс – 90“ ЕООД, съответно от заплатата му да били удържани осигуровки и добросъвестността или не на работодателя не следвало да се отразява неблагоприятно на положението на работещите. С Решение № 14 на Директора на ТП на НОИ Габрово от 14.04.2021 г. подадената от И. И. жалба е отхвърлена. В хода на това административно производство е установено, че със Заповед № ЗР-5-07-00591948 от 11.07.2019 г. на ръководител ТП на НОИ – гр. Габрово е било разпоредено извършване на проверка на „Транс 90“ ЕООД, Габрово по подаден сигнал. За резултатите е съставен Констативен протокол (КП) № КВ-5-07-00736135 от 16.03.2020 г., в който е отразено, че при нея, поради невъзможността осигурителят да бъде открит, е потърсено съдействието на ТД на НАП - Велико Търново относно извършвана от дружеството дейност. В отговор от ТД на НАП на 18.07.2019 г. Било посочено, че за данъчни периоди 2015 г. – 2018 г. в ТДД не са подадени данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, нито финансови отчети. На 06.02.2020 г. ТД на НАП уведомява НОИ, че не е открит представляващ дружеството и не са представени от него поискани по надлежен ред документи и доказателства, не са установени следните факти: обекти на дружеството, в които се извършва дейност; данни за дейност, вкл. за извършвана такава от нает персонал, както и свързани с него задължения за изплащане на осигурителни вноски и размер на работни заплати. На 19.02.2020 г. е посетен адреса на управителя на дружеството, но същият не е открит, поради което от МВР също е поискано съдействие за осъществяване на контакт, но в отговора е посочено, че адрес на управителя не е установен и контакт с него не е осъществен. След извършен анализ от осигурителните органи се установява, че до 2015 г. за наетите от това дружество лица са подавани данни по чл. 54, ал. 4 от КСО за доходи в „нормални граници“, но тези лица били освободени. От 2015 г. са назначени две нови лица с драстично увеличен осигурителен доход, едното от които е И. Г. И.. През 2017 г. за две лица са подадени данни за максимален осигурителен доход, но трудов договор не е бил регистриран, не са направени и съответните осигурителни вноски. При проверка в информационната система на НОИ се установява, че са издавани болнични листи (БЛ) и са подавани удостоверения приложение № 9 от осигурителя с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност за жалбоподателя по Справка № 1, приложена към КП и по делото, докато другите две лица, осигурявани на максимален осигурителен доход и без трудови договори не са черпили осигурителни права. При така установеното е направен извода, че дружество „Транс 90“ ООД не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ за периода м. 03.2015 г. до проверката, не е имало необходимост от назначаването на персонал по трудово правоотношение от 01.04.2015 г., съответно жалбоподателят няма качеството на осигурено лице при този осигурител и не му се дължат обезщетенията, които е получил във връзка с представените БЛ. Направено е предложение за издаване на задължителни предписания за осигурителя – за заличаване на данните на назначените по трудови договори при него лица от месец май, 2015 г., сред които и И. Г. И.. Предписание № ЗД-1-07-00736382 от 17.03.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ Габрово до „Траснс 90“ ЕООД, Габрово, е връчено по чл. 110, ал. 4, изр. последно от КСО, считано на 02.06.2020 г. /денят, след който е откачено обявлението от таблото за съобщения/, като няма данни за обжалването му по съответния ред. На 10.06.2020 г. е изготвен Доклад от началник сектор КРД до началник отдел КПК при ТП на НОИ Габрово, в който е отразено, че въз основа на получен сигнал №1029-07-657#2/03.06.2019г. в ТП на НОИ Габрово за изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО на лица, работили в „Транс 90“ ЕООД с ЕИК201813603 е извършена проверка в това дружество и е съставен Констативен протокол №КВ-5-07-00736135 от 16.03.2020 г., както и задължителни предписания за заличаване на декларации обр. № 1, подадени за лица по чл. 4, от Кодекса, а на 12.06.2020 г. въз основа на този Доклад е изготвено Предложение от началник отдел КПК до директор ТП на НОИ Габрово, с което на основание чл. 108, ал. 1 от КСО и във връзка с горепосочения сигнал от 03.06.2019 г. на главен експерт по осигуряването е извършена проверка с посочените по-горе резултати, поради което се предлага заличаване на осигурителя „Транс 90“ ЕООД. На свой ред такова Предложение е изпратено на 10.06.2020 г. до началник отдел „Методология на осигуряването и контрол“ при НОИ – София. В свое Писмо от 15.10.2020 г. директор Дирекция „ОКП“ при НОИ – София, въз основа на гореизложеното, с оглед влязлото в сила предписание за заличаване на осигурителя „Транс 90“ ЕООД счита, че записите за този осигурител подлежат на заличаване досежно три посочени лица, едно от които е жалбоподателят. От Писмо от 19.10.2020 г. на директор Дирекция „ИКТ“ става ясно, че за това дружество са подадени общо 22 броя заличаващи декларации за посочените в списъка лица и периоди /вкл. за жалбоподателя и за процесния период/. Жалбоподателят се счита за неосигурено лице, т.к. този негов осигурител не е осъществявал дейност, съответно – жалбоподателят не е могъл да започне такава и не подлежи на задължително обществено осигуряване. Към 30.10.2020 г. процесните данни са били заличени, видно от Уведомително писмо /УП/ изх. № Ц 1034-07-347-6 от 30.10.2020 г. на началник сектор ДОО при ТД на НАП – Габрово. По тази причина и във връзка с визираната по-горе извършена проверка при осигурителя е посочено, че е установено надплащане на суми по БЛ, представени от осигурител „ГТ 1“ ЕООД за жалбоподателя в размер на процесната сума от 21 095, 02 лв. Към писмото е приложена и справка за изплащани обезщетения по ЕГН. Не е било спорно получаването на сумата ПОВН, а единствено наличието на основание за нейното възстановяване. Издадено е и Задължително предписание изх. № ЗД-1-07-00736382 от 17.03.2020 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Габрово по повод извършена проверка, в което е отразено, че по отношение на осигурителят „Транс 90“ ЕООД следва да се заличат данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за три лица, сред които и жалбоподателят, т.к. дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на ТЗ за времето след месец март, 2015 г. и не е имало необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение. По тази причина за лицата, назначени след 01.04.2015 г. не е налице изпълнен състав на чл. 10 и §. 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица. По тази причина е счетено, че изплащането на БЛ във връзка с работа при този работодател е недължимо изплатено и се дължи възстановяването му от лицата, които са получили такова. Въз основа на горните обстоятелства са издадени горецитираните Разпореждане и Решение. Недоволен от Решението И. го обжалва в законния срок пред Административен съд – гр. Габрово и било образувано Административно дело № 109/2021 година. В хода му са били извършени множество процесуални действия, насочени към р установяване дружеството – осигурител „Транс 90“ ЕООД и връзка с него, както и за обстоятелството дали реално И. е започнал и осъществявал през процесните периоди трудова дейност, съответно са заплащани осигурителни вноски. Въпросните усилия се оказали без резултат и решаващият делото състав приел за осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 3 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените от жалбоподателя суми за обезщетение за ползвани отпуски за временна неработоспособност, тъй като към деня на настъпване на осигурителния риск жалбоподателят не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО и, съответно, за него не е възникнало право на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплатеното такова е получено без основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и с Решение № 164 от 29.11.2021 година отхвърлил жалбата. И това Решение било обжалвано от И. и по жалбата е образувано Административно дело № 1621/2022 година на Шесто отделение на ВАС. С приложеното Решение № 6954 от 11.07.2022 година решението на Административен съд – гр. Габрово е оставено в сила, при идентични мотиви. Липсват по делото данни, а и не се твърди горното задължението по влязлото в сила Разпореждане № РВ-3-07-00883636/23.02.2021 г. да е изпълнено доброволно в 14-дневния срок по чл. 114, ал. 3 от КСО. С разпореждане [номер]/03.04.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Габрово на жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 13.11.2023 г. със срок на инвалидност до 01.02.2027 г., представляващ срока на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане съгласно експертно решение (ЕР). С оспореното през Директора на ТП на НОИ – гр. Габрово Разпореждане № 6/16.04.2024 г. на Ръководител на контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Габрово на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е постановено от вземането от бюджета на ДОО, представляващо лична пенсия на И. да се удържа сума в размер съгласно чл. 114а, ал. 3 от КСО до окончателното погасяване на задължението, като са отчетени погашенията по реда на принудителното изпълнение по ИД № 20884450/2020 година по описа на ТД на НАП – Велико Търново, предвид липсата на доброволно изпълнение. Административният орган е приел, че към 16.04.2024 г. са налице законовите предпоставки за извършване на прихващането съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО. С Жалба Вх. № 1015-07-116-121/30.04.2024 г. И. И. е обжалвал Разпореждане № 6/16.04.2024 г. на Ръководител на контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Габрово, като отново е навел оплаквания, че сумите са получени добросъвестно от него при възникнало осигурително право - в качеството му на осигурено лице, работил по трудово правоотношение с „Транс – 90“ ЕООД и от заплатата му били удържани дължимите осигуровки. С оспореното в настоящото производство Решение № 20 от 28.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така установените факти, според настоящия състав, обуславят и следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от лице, имащо правен интерес, чрез надлежен пълномощник и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117 от КСО – директорът на ТП на НОИ – гр. Габрово. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен орган по чл. 114, ал. 5 от КСО, което и не се оспорва. Двата акта отговарят на изискванията на чл. 59 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО. Същите са издадени в законоустановената писмена форма и съдържат всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, послужили за издаването им. В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 от ДР на КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Към момента на постановяване на настоящото решение е налице и е влязло в сила горецитираното съдебно решение на Административен съд – гр. Габрово, с което е отхвърлена подадената от И. Г. И. срещу Решение № 14 на Директора на ТП на НОИ Габрово от 14.04.2021 г., с което е отхвърлена жалбата на И. И. против Разпореждане № РВ-3-07-00883636 от 23.02.2021 г. на Началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ Габрово, което със сила на присъдено нещо е разрешило спора по отношение на разпореденото възстановяване на неоснователно получено обезщетение за временна неработоспособност - чл. 177, ал. 1 от АПК. Касае се за едно и също правоотношение, между едни и същи страни и по отношение на едно и също задължение. Макар и въпросът да е изяснен за пределна яснота следва да се има предвид и следното: Както са изложили и Административен съд – гр. Габрово, и ВАС в горецитираните решения за да бъде задължено лицето, получило осигурителното плащане, да възстанови същото, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Изрично в тази насока чл. 114, ал. 2 от КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на определени от закона случаи, в които възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая са налице данни за недобросъвестност на И.. Последната предполага лицето, което е получило осигурително плащане, да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. В конкретната хипотеза жалбоподателят е получил обезщетение за период, за който е знаел да не е полагал трудова дейност и съответно да не са му правени удръжки за осигуровки и такива да не внасяни. В обратна насока доказателства не е ангажирал. Гореизложеното онагледява и неоснователността на основното възражение на жалбоподателя, което поддържа в хода и на двете съдебни производства и което е подробно обсъдено и намерило отговор още в производството по Административно дело № 109 по описа на Административен съд – гр. Габрово. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КСО, вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неоснователно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва. Задължението за лихви е акцесорно. Съдът счита за доказано основното задължение, поради което и лихвите са начислени законосъобразно. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е потвърдено разпореждането за възстановяване на неоснователно получено обезщетение за временна неработоспособност за процесния период. В административната преписка се съдържат доказателства, от които е видно, че по реда на принудителното изпълнение е изплатена част от главницата на установеното задължение, като към момента на издаване на процесното разпореждане за прихващане са останали дължима сумите 18175.89 лв. главница и 6936.99 лв., представляваща лихва просрочие. Насрещните вземания са безспорно установени, а издаденото Разпореждане № 6/16.04.2024 г. на Ръководител на контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Габрово, потвърдено с оспореното решение подлежи на предварително изпълнение - съгласно 118а, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Тази разпоредба е приложима и по отношение на дължимите лихви, тъй като същите представляват акцесорно задължение. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извода, че за административния орган са предвидени алтернативно няколко възможности за принудително изпълнение, една от които е прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване и съответно той има правото на самостоятелна преценка при избора на ред, по който ще бъде извършено принудителното изпълнение за събиране на дължимите суми, съобразно издаденото разпореждане. В този случай той действа при условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност. Преценката по какъв начин ще се събират сумите, които не са погасени доброволно и са дължими по издадени разпореждания е на административния орган, поради което същият служебно пристъпва към принудително изпълнение по избран от него начин, когато са изпълнени условията на чл. 114, ал. 5 от КСО, какъвто е настоящия случай, тъй като няма данни процесните суми, по установеното с влязло в сила разпореждане задължение, да са платени доброволно от задълженото лице. Съдът приема, че са били налице предпоставките за приложение на чл. 114, ал. 5 от КСО и направеното прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване е законосъобразно. В случая административният орган е действал в съответствие с принципа на служебното начало, заложен в чл. 9, ал. 1 от АПК, съгласно който при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. С оглед изложеното, оспореното решение е правилно и законосъобразно, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, чиито размер се определя от съда на сумата от 100 лв. Водим от изложеното и на основание чл. чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът