Решение № 149 от 10.4.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 226/2025 г.

Производството е по чл.462, ал.2 вр. с чл.278 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, депозирана от В. К. А., ЕГН: •••••••••• чрез процесуалния му представител адв. В. И. от АК-Л. срещу Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. №38427 от 29.11.2024г. по ИД №20247560401383 по описа на ЧСИ Ц. Н. с район на действие ОС-Плевен.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят има качеството придъединен по право кредитор по посоченото ИД с вписан първи по ред особен залог на търговско предприятие на длъжника „Агро Груп Луковит“ ЕООД, ЕИК: •••. Твърди, че по изпълнителното дело е постъпила сума, вследствие на проведена публична продан на движимо имущество, собственост на длъжника, която е част от неговото търговско предприятие, като ЧСИ Н. е извършил разпределение на така постъпилата сума неправилно и незаконосъобразно. Излага твърдение, че не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Твърди, че в така изгответното постановление за разпределяне на постъпилите суми липсва яснота относно произхода и размера на отделните разноски, разпределени в полза на взискателя, като твърди, че не става ясно необходими ли са били за извършване на публичната продан. Счита, че разноските за сервиз и гориво не биха могли да бъдат отнесени към необходимите такива. Излага становище, че в сумата от 11 155, 41лв. са включени и други разноски, неотнасящи се до конкретната публична продан. Твърди, че е необходимо да се прецени дали има основание за приспадане на пропорционалните такси, тъй като в постановлението е включено частично погасяване на т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 587, 02лв. Сочи, че е неясен и размерът на вземането на първоначалния кредитор. В заключение счита, че неясното и неправилното определяне на таксите е основание за отмяна на атакуваното постановление, поради което моли съда да отмени същото.

Взискателят по изп.дело №20247560401383 по описа на ЧСИ Ц. Н.

„Агроблок“ ЕООД, ЕИК: ••• е депозирал писмено възражение в срока по чл.436, ал.3 ГПК чрез процесуалния си представител адв. Ю.М.. Излага твърдение, че така депозираната жалба е неоснователна. Сочи, че оплакването, че не е ясно какви такси и разноски са включени в разпределение, е бланкетно. Сочи, че посочените разноски са били необходими, като се позовава на съдебна практика. Счита, че правилно ЧСИ е изчислил дължимите такси и разноски, проади което моли съда да остави жалбата без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото е приложено писмено становище на ЧСИ Ц. Н., в които е посочено, че при извършване на действията са спазени всички изисквания на закона. Твърди се, че праивлно са определени дължимите разноски, с оглед неоказаното съдействие от страна на длъжника и необходимостта от предприемане на действия с цел съхраняване на запорираното движимо имущество, в това число наемане на хале, пазач, ключар, като тези разноски са били свързано с конкретния изпълнителен способ. В заключение отправя искане до съда да постанови съдебен акт, с който да остави депозираната въззивна жалба без уважение.

Окръжният съд като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното копие в три тома на изп.дело №20247560401383 по описа на ЧСИ Ц. Н. е видно, че по молба на „Агроблок“ ЕООД, ЕИК: ••• е образувано изпълнително дело №20238790401235 по описа на ЧСИ В. П. с район на действие ОС-Ловеч, въз основа на Изпълнителен лист от 28.11.2022г. по т.д.№27/2022г. по описа на ОС-Ловеч.

По делото са присъединени по право следните кредитори: Национална агенция по приходите, Община Луковит, В. К. А., ЕГН: ••••••••••.

На осн. §3 от ПЗР на ЗЧСИ, във вр. с чл. 427 от ГПК по молба на взискателя „Агроблок“ ЕООД горепосоченото ИД №20238790401235 е предадено на ЧСИ Ц. Н. за продължаване на изпълнението по него, като е преобразувано под ИД №20247560401383.

На 20.07.2024г. на осн. чл.79, ал.1 от ГПК по молба на взискателя „Агроблок“ ЕООД по изпълнителното дело е зготвено постановление за приети разноски, предявено на длъжника, което е влязло в законна сила на 07.09.2024г.

На 20.01.2024г. е постановено уведомление за обявена публична продан на движими вещи, собственост на длъжника по ИД, сред които и Ремарке, марка ERT, Модел Е18, рама №•••, 2017г., с рег №•••, която да се проведе в периода от 28.01.2024г. – 28.02.2024г. (л.421 от Том 2).

Взискателят по изпълнителното дело „Агроблок“ ЕООД е превело по сметка на ЧСИ разноски за разгласяване на публичната продан в размер на 192лв. с ДДС (л.454 от Том 2).

Обявена е втора публична продан на горепосочената движима вещ, поради неосъществяване на първата такава, с уведомление на ЧСИ Ц. Н. по изпълнителното дело, която да се проведе в периода 08.04.2024г. – 08.05.2024г. (л.467 от Том 2).

Взискателят по изпълнителното дело „Агроблок“ ЕООД е превело по сметка на ЧСИ разноски за разгласяване на публичната продан в размер на 192лв. с ДДС (л.482 от Том 2).

На 27.05.2024г. с разпореждане на ЧСИ В. П. по ИД №20238790401235 на осн. чл.493, т.1 от ГПК е задържан внесения от А.Г.А. задатък в размер на 3 678, 21лв., внесен във връзка с обявената за периода 08.04.2024г. – 08.05.2024г. публична продан, за удовлетворяване на взискателите (л. 499 от Том 2).

На дата 16.08.2024г. е обявена трета публична продан на посочената движима вещ Ремарке, марка ERT, Модел Е18, рама №•••, 2017г., с рег №•••, която да се проведе в периода 26.08.2024г. -26.09.2024г. (л.577 от Том 2).

Взискателят по изпълнителното дело „Агроблок“ ЕООД е превело по сметка на ЧСИ разноски за разгласяване на публичната продан в размер на 216лв. с ДДС (л.605 от Том 2).

На 10.10.2024г. е постановено Постановление за възлагане на движимо имущество - Ремарке, марка ERT, Модел Е18, рама №•••, 2017г., с рег №••• на обявения за купувач Земеделски производител С.Т.К., Булстат: ••• за сумата от 14 700, 00лв. (л. 638 от Том 2).

На дата 29.11.2024г. е съставено Постановление за разпределение на постъпили суми с изх.№38427 по ИД №20247560401383 по описа на ЧСИ Ц. Н. с район на действие ОС-Плевен, въз основа на което са разпределени следните суми:

1. На осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в полза на ЧСИ Ц. Н. – сумата от 2 303, 82лв., от които: 42, 00лв. на осн.т.3 от ТТРЗЧСИ; 360, 00лв. на осн. т. 5 от ТТРЗЧСИ; 60, 00лв. на осн. т.11 от ТТРЗЧСИ; 36, 00лв. на осн. т. 13 от ТТРЗЧСИ; 2, 80лв. на осн. т.31, б.“б“ от ТТРЗЧСИ и 72, 00лв. на осн. т.31, б. „И“ от ТТРЗЧСИ.

2. На осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в полза на взискателя „Агроблок“ ЕООД е разпределена сума в размер на 16 071, 39лв., от които: 11 155, 41лв. – заплатени от взискателя разноски във връзка с реализирания способ на изпълнение, в това число такса опис, хонорари на вещи лица за изготвяне и актуализация на пазарна цена, разноски ключар, гориво, сервиз на иззетото имущество; 936, 00лв. – заплатени от взискателя авансови такси към ЧСИ във връка с разгласяване на четири публични продани; 1 866, 66лв. – остатъчн дължим адвокаткси хонорар за образуване и процесуално представителство по ИД; 2 113, 32лв. – част от приетите по ИД разноски от взискателя, представляващи заплатено възнаграждение за пазач и наем на хале.

На останалите присъединени по право кредитори не са разпределени суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок по чл. 462, ал. 1 ГПК, видно от приложеното в ИД копие от пощенски плик, установяващ датата на изпращане на настоящата жалба. Същата е депозирана от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Видно от посочената разпоредба, разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението (в този смисъл е и т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно приетите в Тълкувателно решение №2/2022г., постановено по тълк.д.№2/2021г. на ОСГТК на ВКС постановки с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, изведено в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. В настоящия случай в депозираната пред съда въззивна жалба изрично е посочено, че в така изгответното постановление за разпределяне на постъпилите суми липсва яснота относно произхода и размера на отделните разноски, разпределени в полза на взискателя, като твърди, че не става ясно необходими ли са били за извършване на публичната продан Съгласно възприетото в съдебната практика принципно разбиране, изведено в тълкувателната практика на ВКС, правомощията на съда при обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК са обусловени от неговата специфика. С оглед очертания кръг от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението, за разлика от производството по чл. 435 и сл. ГПК, с оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 ГПК норма на чл. 463 ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл. 463 ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава.

В т.2 от мотивите на Тълкувателно решение №2/2022г., постановено по тълк.д.№2/2021г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при обжалване на разпределение по реда на чл. 463 ГПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Липсва законово изискване изпълнителният орган при извършване на разпределението или по-късно – при обжалването му, да изложи мотиви към акта, в което се изразява и разликата между това производство и производството по обжалване на изпълнителните действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК, при което, съгласно изричното правило на чл. 436, ал. 3 ГПК, той е задължен да изложи мотиви по обжалваните действия. Ето защо, при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл. 460 ГПК, действителната воля на органа не може да бъде изведена от мотиви, каквито то няма. Поради това, ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение.

Такъв е и настоящият случай. В обжалваното постановление липсва яснота в изразената от съдебния изпълнител воля, като не е ясно как същият е изчислил отделните разноски, кои суми за кои точно действия са начислени, като сумите са посочени в общ вид. В този смисъл както жалбоподателят, така и съдът се поставя в положение на невъзможност да разбере каква сума стои зад всяко едно конкретно основание, по което са начислени от ЧСИ разноски, като не става ясно как са получени посочените в общ вид сум Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че така постановеното разпределение следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на ЧСИ за изготвяне на нов акт за разпределение, в който да бъдат изрично посочени произхода и размера на всяка една от отделните разноски, разпределени в полза на взискателя „Агроблок“ ЕООД, като за всяко отделно основание бъде посочен конкретен размер.

С оглед нормата на чл. 463, ал. 2 ГПК настоящото решение подлежи на обжалване пред ВТАС по реда на чл.274 от ГПК.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд