Решение № 4341 от 16.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 555/2024 г.

Производство с правно основание чл. 73 вр. чл. 70, ал.1 т.7 пр.2 и ал.2 т. 3 от ЗАНН. Образувано е въз основа на материали, изпратени по компетентност от ВАС (адм.дело № 5652/24г. по описа на ВАС – 6-то отделение, съдържащо материалите по КАД № 185/24г. по описа на АС-Ловеч и АНД №300/22г. по описа на РС-Троян), съдържащи искане на „Боники“ ЕООД с ЕИК 206297126, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, [улица], представлявано от Б. Н. П., чрез адв. Б. Д. – АК-Ловеч. Посочва се в молбата, че с Решение № 12/12.03.2023г. по КАНД № 1/23г. по описа на АС-Ловеч е отменено Решение №120/09.11.2022г. по АНД № 300/2022г. по описа на РС-Троян и е потвърдено Наказателно постановление № 11-2200032/28.07.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч, с което на „Боники“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.11, ал.1 т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж а работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда (Наредбата). С решението си АС-Ловеч осъдил дружеството да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч сумата от 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 300/22г. по описа на РС-Троян и КАНД № 1/23г. по описа на АС-Ловеч. Решение № 12/12.03.2023г. по КАНД № 1/23г. по описа на АС-Ловеч е окончателно. Твърди се, че пред ВАС е образувано адм.дело №2401/23г. I отд., относно обявяване на нищожност на разпоредбата на чл. 11, ал.1 т.6 от Наредбата. С решение №11122/15.11.2023г. по адм.дело № 2401/23г., ВАС обявил нищожността на чл.11, ал.1 т.6 от наредбата. Решението било потвърдено от Решение №2839/11.03.2024г. по адм.дело № 101/24г. по описа на ВАС, петчленен състав – I колегия. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови доказателства, които не са били известни на решаващият състав от АС Ловеч, които са от съществено значение за главния факт от предмета на доказване, а именно извършено ли е административно нарушение и кой е неговия автор. Последното обуславя правния интерес на „Боники“ ЕООД и дружеството иска от АС-Плевен на основание чл. 72, ал.1 т.2 и т.3 от ЗАНН да възобнови производството, да отмени Решение № 12/02.03.2023г. по КАНД № 1/23г. по описа на АС-Ловеч и вместо него да бъде постановено ново съдебно решение, с което да остави в сила Решение № 120/09.11.2022г. по АНД № 300/22г. по описа на РС-Троян.Иска се от съда бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати разноските по КАНД №1/23г. в размер на 450 лв. и тези по възобновяване на административнонаказателното производство в размер на 450 лв. В съдебно заседание молителят, редовно призован, се представлява от адв. Б. Д. – АК-Ловеч, който поддържа жалбата, излага становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 195, ал.2 от АПК в производство по ЗАНН, сочи, че прогласената нищожност има ретроактивно действие и налична към датата на постановяване на обжалвания акт. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 12/12.03.2023г. по КАНД № 1/23г. по описа на АС-Ловеч и да се остави в сила Решение №120/09.11.2022г. по АНД № 300/2022г. по описа на РС-Троян. Претендира разноски по депозиран списък- л.24 от делото. Ответникът директор на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Ловеч, редовно призован не се явява и не се представлява. Взема становище в писмени бележки с вх.№ 4546/24г., като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Контролиращата страна – Окръжна прокуратура гр.Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор А. Б., който взема становище за неоснователност на молбата и моли съда да я отхвърли. Съдът като съобрази съдържанието на искането и извърши служебна проверка съдът приема, че същото е подадено в срока по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН – в едномесечен срок от обнародване на Решение №2839/11.03.2024г. по адм.дело № 101/24г. по описа на ВАС, петчленен състав – I колегия, в Държавен вестник бр. 27 от 29.03.2024г. Искането е подадено и от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. От доказателствения материал по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от материалите адм.дело № 5652/24г. по описа на ВАС – 6-то отделение, КАД № 185/24г. по описа на АС-Ловеч и АНД №300/22г. по описа на РС-Троян, че въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 11-2200032/13.05.2022г. на главен инспектор при дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, било издадено Наказателно постановление № 11-2200032/28.07.2022г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Ловеч, с което с което на „Боники“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.11, ал.1 т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж а работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. По жалба на „Боники“ ЕООД било образувано АНД № 300/22г. по описа на РС-Троян. С Решение №120/09.11.2022г. РС-Троян отменил Наказателно постановление № 11-2200032/28.07.2022г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Ловеч като неправилно и незаконосъобразно и осъдил на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч да заплати на „Боники“ ЕООД сумата от 335 лв. разноски в производството. Срещу решението била подадена касационна жалба и образувано КАНД № 1/23г. по описа на АС-Ловеч. С Решение №12/02.03.2023г. АС-Ловеч отменил Решение № 120/09.11.2022г. по АНД № 300/22г. по описа на РС-Троян и потвърдил Наказателно постановление № 11-2200032/28.07.2022г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч като законосъобразно. Със същото решение „Боники“ ЕООД било осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч сумата от 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение по АНД №300/22г. по описа на РС-Троян и КАНД № 1/23г. по описа на АС-Ловеч. Адм.дело №2401/23г. на ВАС, първо отделение, било образувано на 22.02.2023г. по жалба на „Боники“ ЕООД, представлявано от адвокат Б. Д., срещу чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., попр., бр. 4 от 15.01.2010 г., изм., бр. 25 от 30.03.2010 г.). С Решение № 11122/15.11.2023г. по адм.дело № 2401/23г. по описа на ВАС, I отделение, на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 196 АПК и чл. 194 АПК, била обявена нищожността на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от Министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., попр., бр. 4 от 15.01.2010 г., изм., бр. 25 от 30.03.2010 г.). С Решение № 2839/11.03.2024г. по адм.дело №101/24г. по описа на ВАС, петчленен състав на първа колегия, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, било оставено в сила Решение № 11122 от 15.11.2023 г., постановено по адм. д. № 2401/2023 г. по описа на ВАС. В хода на производството по КАНД № 1/23г. по описа на АС-Ловеч било отправено искане за спиране на производството, до произнасяне на съда по адм.дело № 2401/23г. по описа на ВАС. Производството по адм.дело № 2401/23г. било образувано на 22.02.2023г. и приключило с решение на 15.11.2023г. АС-Ловеч оставил без уважение искането за спиране. С оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че разгледано по същество, направеното на основание чл. 70, ал. 1 т. 3 от ЗАНН искане за възобновяване на административнонаказателното производство се явява неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 70, ал.2 от ЗАНН административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато: 1. с влязла в сила присъда или решение се установи, че някое от доказателствата, въз основа на които е издаден актът по ал. 1, е неистинско или с невярно съдържание; 2. с влязла в сила присъда или решение се установи, че актосъставител, наказващ орган, съдия, съдебен секретар, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в административнонаказателното производство; 3. се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта; 4. с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление; 5. деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление; 6. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за преписката или делото; 7. вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани; 8. с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал. 1, т. 1 – 4. В конкретния случай от доказателствата по делото не се установяват предпоставките на чл.70, ал.1 от ЗАНН. Не са налице нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни към момента на постановяване на акта, както и другите предпоставките на ал.1. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В случая действително чл.11, ал.1 т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от Министъра на труда и социалната политика е обявена за нищожна, считано от 29.03.2024г., датата на обнародване в Държавен вестник на Решение №2839/11.03.2024г. по адм.дело № 101/24г. по описа на ВАС, петчленен състав – I колегия. Именно от тази дата и занапред нормата не поражда действие на основание чл.195, ал.1 от АПК. Според действието по време съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт може да действа ретроактивно (ex tunc, pro preterito) или – занапред (ex nunc, pro futuro). Налице е конкуренция между различни подходи при законовото уреждане на въпроса за темпоралния ефект на съдебните решения и за момента, към който се преценява законосъобразността на подзаконовия нормативен акт. Първият възможен подход, при който обявеният за несъответен на закона нормативен акт ще се счита за незаконосъобразен от момента на издаването му, доближава по-плътно правните последици на съдебното решение до повелята за правна справедливост (правова държава в материален смисъл). Вторият подход, при който незаконосъобразният нормативен акт спира да се прилага "занапред", като възникналите до влизане в сила на решението правни последици се запазват, е доминиран от разбирането за правната сигурност като конституционно значима ценност, която изключва обратно действие (правова държава във формален смисъл). Като конструкция принципът на правовата държава допуска възможна конкуренция между отделните негови компоненти и по необходимост включва принципа на балансираната преценка на конкуриращи се принципи и основни права като елемент на своето съдържание ( Решение № 1 от 2005 г. по к. д. № 8/2004 г. ). Грижа на законодателя е да помири постулата за правна сигурност и изискването за справедливост по най-щадящ за основните права на гражданите начин. От съдържанието на чл. 195, ал. 1 АПК се установява, че парламентът е избрал подход, при който подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Съгласно чл. 195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт, се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение т.е. за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение този акт поражда правни последици. Това положение се проектира и в чл. 192а от АПК в частта, според която релевантният момент, към който се преценява съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон, е постановяването на съдебното решение. В тази част разпоредбата на чл.195, ал.1 от АПК е в съзвучие и с Тълкувателно решение № 2 от 2016 г. на Върховния административен съд, според което вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С посочените по-горе разпоредби законодателят е приел, че е постигнат справедлив баланс между двата компонента на принципа за правова държава, като е обезпечена правната справедливост. Действително в практиката на ВАС – Решение № 6331/10.05.2013г. по адм.дело № 3229/23г., 5 чл. състав, се споделя виждането, че следва да се разграничава отмяната на акта от прогласяването на нищожността, като се застъпва становище, че прогласяването на нищожността има ретроактивно действие т.е. от момента на издаването му, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което тя е прогласена, но тази практика е преодоляна и не се споделя от настоящия състав. Нормата на чл.195, ал.1 следва да се чете едновременно с тази на чл. 194 АПК, съгласно която съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Законът предписва зачитане на това действието на подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем именно като нормативно регулира ефекта на отменителния административно-съдебен акт занапред, включително при прогласена нищожност. При прогласена нищожност включително, законът изрично в чл. 195, ал. 2 АПК е определил правните последици от акта като "възникнали" и на следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът е компетентен за преуреждането им. До момента на влизане в сила на съдебното решение, оспореният подзаконов нормативен акт продължава да се прилага и да поражда правни последици. Следва да се има предвид и обстоятелството, че нормата на чл.195, ал.1 от АПК е материалноправна, съдържаща се в процесуален закон. В тази насока е и практиката на ВАС -Решение № 9962/03.07.2013г. по адм.дело № 2193/2013г., ВАС, III отд. Гореизложеното обуславя извод, че съдебното решение, с което се обявява нищожността или се отменя подзаконов нормативен акт, действа само занапред. Правните последици, възникнали от прилагането на нормативния акт, не биха могли да бъдат засегнати от евентуалната му съдебна отмяна или обявена нищожност. В тази насока са Определение № 9319 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2018 г., 5-членен с-в.; Решение № 1475 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2015 г., VII о., решение № 5842/17.05.2016г. по адм.дело № 3680/2016г., IV отд.; Решение № 9301 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7878/2015 г., VII о., Решение № 8729 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2015 г., III о., Решение № 3703 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2015 г., VII о. и др. Същевременно молителят не излага нови обстоятелства и не сочи нови доказателства, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина и не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. Не може да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.70, ал.2 т.7 от ЗАНН поради обстоятелството, че в хода на КАНД № 1/23г. по описа на АС-Ловеч не е уважено искането за спиране на производството до произнасяне на ВАС, предвид участието на страната и надлежното й представителство пред съд от адвокат, както и обстоятелството, че определението на АС-Ловеч не е обжалвано от страната. Не са налице и останалите предпоставки за възобновяване на производството по чл.70, ал.2 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице е основание за възобновяване на административнонаказателното производство съгласно чл. 70, ал.1 от ЗАНН, отмяна на наказателното постановление и прекратяване на административнонаказателното производство, поради което искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч да се присъдят направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горните мотиви и на основание чл.73, ал.5 вр. ал.1 -3 от ЗАНН, АС-Плевен, трети състав,