Мотиви към Решение № 3506 от 23.9.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 7872/2022 г.

Производството е инициирано по внесено от Софийска районна прокуратура срещу обвиняемия Д. Д. С. постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за това, че на 26.02.2022 г. около 16: 55 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение към бул. „Алея Яворов“, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил марка ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, си служил с табела с регистрационен номер ХХХХХХХХХХ, издадена за друго моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с № на рама ХХХХХХХХХ, собственост на П.И.Й. и поставена на лек автомобил марка ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ – престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК. В хода на съдебното производство Софийска районна прокуратура не изпраща свой процесуален представител. В хода на съдебното производство обвиняемият Д. Д. С. изразява съжаление за случилото се и сочи, че това, което е направил, не е правилно. В предоставеното му право на последна дума, обвиняемият моли по отношение на него да бъде наложен минималният размер на предвиденото в закона административно наказание – глоба. Софийският районен съд, след като в съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК провери и обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното: Обвиняемият Д. Д. С. е роден на ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, ЕГН ••••••••••. Свидетелите И.П.М., Е.М.К. и П.З.П. – полицейски служители при 01 РУ – СДВР, били назначени като ППГ - 220 Контрола, съгласно предварително утвърден график от началника на 01 РУ – СДВР, за времето от 07: 00 часа до 19: 00 часа на 26.02.2022 г. На 26.02.2022 г. около 16: 55 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение към бул. „Алея Яворов“, обвиняемият Д. Д. С. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, с поставени табели на автомобила с регистрационен номер ХХХХХХХХХХ. По същото време и на същото място свидетелите И.М., Е.К. и П.П., изпълнявайки служебните си задължения, получили сигнал от ОДЧ за установено МПС лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, червен на цвят, с монтирани регистрационни табели с регистрационен номер ХХХХХХХХХХ, отговарящи на различен лек автомобил, който се движил с посока на движение от бул.“Цариградско шосе“ към хотел Плиска. Полицейските служители забелязали посоченото превозно средство, управлявано от обвиняемия, и го спрели за проверка. В хода на проверката било установено, че регистрационни табели с регистрационен номер ХХХХХХХХХХ били издадени за друго моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с № на рама ХХХХХХХХХ, собственост на П.И.Й.. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който двете регистрационни табели с № ХХХХХХХХХХ били описани и иззети. Обвиняемият С. бил отведен до сградата на 01 РУ – СДВР, където бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, ценени от съда на основание разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно – показанията на свидетелите И.М. П. (лист 18 от ДП), Е.М.К. (лист 19 от ДП), П.З.П. (лист 20 от ДП), П.И.Й. (лист 26 от ДП), заповед за задържане на лице от 26.02.2022 г. (лист 7 от ДП), справка в Централна база – КАТ по регистрационен номер ХХХХХХХ (лист 11 ДП), справка в Централна база – КАТ по регистрационен номер ХХХХХХ (лист 12 ДП), протокол за оглед на местопроизшествие от 26.02.2022 г. (лист 14 – 15 ДП), справка – картон на водача (лист 34 ДП), справка от централна база АИС КАТ по история на регистрацията на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ХХХХХХХ (лист 37 ДП), справка за съдимост. При направената преценка на доказателствената съвкупност, събрана в хода на наказателното производство на основание разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК, отчитайки спецификата на наказателното производство по реда на Глава XXVIII от НПК, настоящият съдебен състав намира, че обвинението е безспорно доказано. Фактическите констатации относно деня и мястото на инкриминираното деяние, настоящата съдебна инстанция счита, че се извеждат по несъмнен начин от всички налични по делото доказателства. Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които са част от главния факт, предмет на доказване в настоящото производство, доказателственият материал е непротиворечив. Отделно от това, по отношение наличието или липсата на конкретното инкриминирано поведение на обвиняемия, по делото не са събрани и взаимоизключващи се твърдения. В тази връзка, депозираните в хода на досъдебното производство показания от свидетелите И.М., Е.К. и П.П., съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, като същите по безспорен начин установяват описаната в постановлението по чл. 375 НПК фактическа обстановка. Същите съдът постави в основата на доказателствените си изводи, доколкото последните подробно и описателно свидетелстват за случилото се на инкриминираната дата. Съдът не намира основания да се съмнява в достоверността на посочените гласни доказателствени средства. Показанията на тримата свидетели не само че са логични, високо информативни, вътрешно непротиворечиви, но намират връзка както помежду си, така и с останалия доказателствен материал – протокол за оглед на местопроизшествие, справки за регистрация на лекия автомобил, управляван от обвиняемия, както и относно лек автомобил, собственост на свидетеля П.Й.. Същите отразяват обективно обстоятелствата от предмета на доказване, а именно - датата, мястото, начина на извършване на деянието. В този смисъл, съдът напълно се довери на обсъжданите показания при изграждане на своите фактически и правни изводи, като намери показанията на визираните свидетели за обективни, безпристрастни и добросъвестно ангажирани, кореспондиращи с обективната истина по делото. Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля П.И.Й. и постави същите в основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни. Същите допринасят за изясняване на фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага. При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или противоречие. От същите се установява, че табели с регистрационен номер ХХХХХХ са били издадени за МПС - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с № на рама ХХХХХХХХХ, нейна собственост, като последните са били обект на престъпно отнемане, за което обстоятелство същата е сигнализирала органите при 06 РУ – СДВР, във връзка с което последните са били обявени за издирване. Отделно от това и съобразявайки двойствената природа на обясненията на обвиняемия – като доказателствено средство и средство за защита, съдът намира, че следва да се довери и на заявеното от обвиняемия С., доколкото същото се подкрепя от останалия доказателствен материал. При извършения анализ на така депозираните обяснения, преценявайки ги съвкупно с останалите събрани по делото доказателствени материали, съдът ги прие за достоверни, респективно съставляващи сигурна доказателствена основа, обрисуваща достоверно обстоятелства от значение за делото. От приобщените справки за регистрация на МПС по категоричен и безпротиворечив начин се установява, че регистрационната табела с № ХХХХХХХХХХ, принадлежала на друго МПС – лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с № на рама ХХХХХХХХХ, собственост на свидетеля П.И.Й.. На следващо място съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото, доколкото същите са относими към предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл.102 от НПК. При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че обвиняемият Д. Д. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК. Обект на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани със сигурността на реда, касаещ отчетността и отговорността на водачите на МПС - участници в движението по улиците, отворени за обществено ползване, както и контролът и сигурността при използване на МПС. За съставомерността на деянието от обективна страна по основния състав на престъплението по визирания законов текст, е необходимо престъпният деец да си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от съответните органи. Съставът на чл. 345 от НК инкриминира служенето с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство. Изпълнителното деяние е във формата на действие – „служене“. Под „служене“ следва да се разбира използването на контролните знаци за създаване на различна идентификация на моторното превозно средство. От обективна страна е необходимо тези знаци да са издадени за друго МПС. Престъплението е умишлено, като същото би могло да се осъществи само с форма на вината „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът на дееца следва да обхваща представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Деецът следва да съзнава, че си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от съответните органи и пряко да цели настъпването на именно тези общественоопасни последици. В конкретния случай доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава единствения възможен извод, че обвиняемият на 26.02.2022 г. около 16: 55 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение към бул. „Алея Яворов“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, като си служил с табела с регистрационен номер ХХХХХХХХХХ, издадена за друго моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с № на рама ХХХХХХХХХ, собственост на П.И.Й. и поставена на лек автомобил марка ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ. Както вече беше посочено, от обективна страна, за да бъде осъществен съставът на престъплението, е необходимо деецът да си служи с чужди регистрационни табели. За да бъде реализирано изпълнителното деяние „служи“ е достатъчно деецът да се е възползвал от монтираните на неговото МПС чужди регистрационни табла. По делото безспорно се доказа, че обвиняемият е управлявал лек автомобил марка ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, като си служил с табела с регистрационен номер ХХХХХХХХХХ, издадена за друго моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с № на рама ХХХХХХХХХ. Следователно, същият безсъмнено се е възползвал от обстоятелството, че автомобилът има регистрационна табела, като го е привел в движение, с което и деянието е било довършено. На посочените дата и място обвиняемият си е служил с табела с регистрационен номер, издаден за друго МПС и това е напълно достатъчно за обективното проявление на формалното изпълнително деяние на въпросното престъпление. Именно формалният характер на инкриминираната дейност сочи, че в конкретния случай законодателят е приел, че подобно поведение съдържа достатъчна степен на обществена опасност, която да налага въздигането му в престъпление. Деянието на „служене“ (т. е. „употреба“, „използване“) по чл. 345, ал. 1 НК е съставомерно, когато деецът е поставил регистрационната табела на пригоденото за това място върху съответното превозно средство, без значение дали същото е в покой или движение, стига целта му да е била възприемането на табелата от контролните органи или трети лица като легитимен знак за външна идентификация. И това е напълно логично, защото с посочената разпоредба законът охранява обществените отношения, свързани с възможността спрямо моторните превозни средства да се осъществява контролна дейност, вкл. за нарушения на ЗДвП или престъпни прояви, за чийто механизъм те са използвани. От субективна страна, следва да се приеме, че обвиняемият е действал виновно, с форма на вината „пряк“ умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у обвиняемото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно това, че обвиняемият е съзнавал, че управлява моторното превозно средство с поставени на него регистрационни табели, издадени от съответните органи за друго МПС. В конкретния случай са налице и субективните признаци на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК, защото проявеният с него пряк умисъл (знание за неправомерно монтираната регистрационна табела) се извежда от фактите, съобщени от самия обвиняем С., който е потвърдил, че е знаел за липсата на легитимна регистрационна табела на собствения му лек автомобил, като е монтирал на съответните за това места регистрационни табели, издадени за друго МПС. Съдът намира, че извършеното от обвиняемия деяние не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Определение за маловажен случай се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК и това е случай, при който извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Поначало деянията, които представляват маловажен случай са наказуеми. Съдебната практика е константа, че при преценката за маловажност се оценява както обществената опасност на извършеното деяние, така и на дееца, и при тяхната съвкупност случая разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, от друга страна е сред обстоятелствата, изключващи противоправността на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, поради което същото не е престъпно. В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК се съдържат две хипотези, съгласно които деянието формално осъществява признаците на престъпен състав, но не е престъпно. В първия случай, това е когато не е налице общественаопасност от извършването му, т. е. липсва засягане на защитените от нормата обществени отношения, а във втория – когато обществената опасност на деянието е налице, но същата е явно незначителна, поради ниската степен на засягане на съответните обществени отношения, предмет на защита. Съдебната практика е последователна в разбирането, че отговорът на въпроса за малозначителността на деянието следва да почива на базата на съвкупна преценка на елементите от състава на дадено престъпление, в тяхната цялост. Относими в тази връзка са конкретните характеристики на обекта на посегателството и начина на извършване на деянието, интензитета на неговото засягане и възможните последици от това, както и личностовата характеристика на дееца. С оглед посочената изходна позиция относно маловажен и малозначителен случай, настоящата съдебна инстанция намира, че такива не са налице в конкретния случай. Извършеното деяние е престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК. Систематичното му място е в глава XIX „Общоопасни престъпления“, които от своя страна, засягат широк комплекс от обществени отношения, между които имуществени интереси, живота и здравето на голям брой лица. Престъплението по чл. 345 НК засяга важни обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта и транспортните средства. Непосредствен обект на защита е редът и законосъобразното въвеждане в експлоатация на конкретно моторно превозно средство. Следва да се има предвид, че признаците от обективна и субективна страна при формалните престъпления разкриват достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде криминализирано деянието, без да е необходимо да са настъпили вредни последици. Предвид изложеното и разглеждайки съвкупно личната опасност на дееца и тази на деянието, не може да се приеме, че в случая се касае за деяние, разкриващо признаци на по-ниска обществена опасност и отличавайки случая от други подобни престъпни прояви. Не на последно място е необходимо да бъде отбелязано, че извършеното деяние от страна на обвиняемия Д. С. не представлява административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е регламентирано, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Тя не се отнася до използване на чужди регистрационни номера, а въобще до липса на такива при движение по пътищата. Двете разпоредби не са идентични, поради което и деянието на обвиняемия не може да бъде субсумирано под нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност. За извършеното от него престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК законът предвижда възможност за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок до една години или „глоба“ от петстотин до хиляда лева. Обвиняемият Д. С. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди и не е налице някое от изключенията по чл. 78а, ал. 7 от НК. Всички тези съображения категорично мотивираха настоящия съдебен състав да приеме, че не съществува пречка за освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. При определяне на размера на глобата съдът прие като смекчаващи обстоятелства добрите характеристични данни на обвиняемия, трудовата му ангажираност, изразеното искрено съжаление за стореното, отсъствието на информация за други противообществени прояви на обвиняемия. Поради това и с оглед съвкупната преценка на данните за личността на обвиняемия, съдът приема, че глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева е справедлива и достатъчна, за да му повлияе в насока да спазва установените в страната закони и да не върши престъпления, като в същото време не би представлявала прекомерна намеса в неговата правна сфера. С оглед установеното, че приобщените по делото 2 бр. рег. табели с № ХХХХХХХХХХ са били обект на престъпление, на основание чл. 53, ал. 2, буква „а“ от НК същите бяха отнети в полза на държавата и следва да се предадат на ОПП-СДВР за унищожаване по предвидения в закона ред. По тези мотиви съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: