Решение № 5261 от 12.6.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 649/2024 г.

Производството е по реда на чл. 306, ал. 5 и ал. 6 от АПК във връзка с чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна касационна жалба и нейно уточнение на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, против Разпореждане № 2278/11.03.2024 г. постановено по адм. дело № 54/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което на основание чл. 304, ал. 1 и чл. 306, ал. 2 от АПК, на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева, за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 336/24.02.2022г., постановено по адм.д. № 2617/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив, IV състав. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че от страна на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ не налице неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, поради необходимост от извършване на допълнителни административни действия по събиране на доказателства и поради отмяна, съгласно Решение № 2340 от 14.03.2022г. на ВАС, на Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., утвърдена от Министъра на земеделието и храните. Иска се отмяна на разпореждането и на наложеното с него наказание „глоба“. Настоящият касационен състав, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в настоящето производство, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба, за която са отстранени нередовностите, е подадена в законния срок от легитимна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на АД № 2617/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив е била законосъобразността на уведомително писмо № 01-2600/5109 от 03.09.2021г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което е оторизирана субсидия в размер на 0 лева. Съдебното производство е приключило с решение № 336/24.02.2022г., с което съдът е отменил по жалба на „••••“ ЕООД, уведомителното писмо и е върнал административната преписка на ДФЗ за ново произнасяне. Решението е обжалвано в срок, като с решение № 5153/16.05.2023 г. по адм. д. № 5997/2022 г. по описа на ВАС, оспореното решение по адм. д. № 2617/2021 г. е било оставено в сила. Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение е изпратен на ДФЗ с писмо изх. № 2014/23.05.2023 г. по описа на съда, като няма данни кога е стигнало до своя адресат. С писмо с вх. № 01-2600/5109-6 от 26.06.2023г. дружеството е подало искане до изпълнителен директор на ДФЗ за произнасяне във връзка с постановените съдебни актове. На 09.01.2024 г. пред Административен съд-Пловдив е депозирана молба от „•••••“ ЕООД за издаване на разпореждане за налагане на наказание на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за неизпълнение на влязлото в сила решение № 336/24.02.2022 г. по адм. д. № 2617/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив, IV състав. В срока по чл. 306, ал. 3 от АПК е депозиран отговор от ДФЗ „Земеделие“, чрез процесуален представител, с искане за оставяне без уважение на молбата за налагане на глоба за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Издадено е обжалваното в настоящото съдебно производство Разпореждане № 2278/11.03.2024г., с което на основание чл. 306, ал. 2, във връзка с чл. 304, ал. 1 от АПК, съдът е наложил на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ глоба в размер на 200 (двеста) лева, като е приел, че безспорно е налице влязъл в сила и изпратен в заверен препис на ДФЗ съдебен акт, предписващ определено поведение за административен орган, който не е предприел действия по изпълнение на указанията на съда. Настоящият касационен състав намира, че оспореното разпореждане е издадено от компетентно длъжностно лице - председателят на Административен съд-Пловдив, който според нормата на чл.306, ал.2 от АПК налага глоби по чл. 304 от АПК. При издаване на разпореждането са спазени процесуално-правните разпоредби. На санкционираното лице е дадена възможност в 14-дневен срок да даде писмени обяснения и да представи доказателства. По същество настоящата съдебна инстанция приема, че е налице съставът на чл. 304, ал.1 от АПК, а именно – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ не е изпълнил задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. За да се приложи разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК, следва да е налице задължение за административен орган, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, което да не е изпълнено. Необходимо е неизпълнението да е в резултат на виновно поведение на длъжностното лице и да е налице влязъл в сила съдебен акт. Доколкото в настоящото производство не е спорно и се установява, че подлежащото на изпълнение съдебно решение е влязло в законна сила на 16.05.2023 г., тъй като е потвърдено с касационно решение, което не подлежи на обжалване, то за заместник-изпълнителния директор на ДФЗ от този момент е възникнало задължението да изпълни това съдебно решение. В случая е без правно значение на коя дата, заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е получил препис от съдебното решение, тъй като след влизането му в сила, съдебното решение е станало задължително за страните и е подлежало на изпълнение. Без съществено значение е и констатираната в диспозитива на решение № 336/2022г. по адм.д. № 2617/2021г. на Административен съд Пловдив, IVс. фактическа грешка, където е посочено, че административната преписка се връща на ДФЗ. Този факт не изключва отговорността на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за неизпълнението, което е потвърдено и в депозираните от него писмени обяснения по чл. 306, ал. 3 от АПК. Не са предприети и след нарочно отправеното искане в тази насока от дружеството на 26.06.2023г. Съгласно чл.177, ал.1 от АПК, влезлите в сила съдебни решения са задължителни за страните, а в случай на отмяна на административен акт имат действие по отношение на всички. Следователно административният орган е длъжен да изпълни влязло в сила съдебно решение. От данните по делото и обяснението на административния орган е видно, че към момента на издаване на разпореждането е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Не е налице окончателен акт на органа, във връзка с изпълнението на влязло в сила решение включително и към настоящия момент. Не са представени доказателства, нито за наложилото се забавяне при произнасяне на органа, нито за удължаване на срока. С оглед на това аргументите в жалбата за необходимост от техническо време за издаване на повторен акт са неоснователни. Такива са и по отношение на отменената Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013г. Органът не се е произнесъл в изпълнение на съдебния акт. Не е налице спиране на административното производство, поради което срокът за изпълнение е изтекъл и не са налице основателни причини за забавянето. От изтичането му до датата на произнасяне на председателя на Административен съд Пловдив с процесното разпореждане е изтекла близо половин година - достатъчно време, за да се организира и произнесе административният орган. Направеното възражение за отменена като нищожна Методика по оперативната програма е относимо към постановяване на акт по подаденото заявление. Освен това при постановяване на такъв административен акт по заявлението, за заинтересованата страна би се създала възможност да го оспорва. Поради това като е приел, че е осъществен състава на чл.304, ал.1 от АПК председателят на Административен съд Пловдив е приложил правилно закона. Разпореждането е законосъобразно и по отношение размера на наложената "глоба", която е в минимално предвидения в чл.304, ал.1 от АПК размер и съответства на тежестта на извършеното нарушение. С оглед на изложеното разпореждането е законосъобразно и правилно и следва да се остави в сила, а жалбата се явява неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 306, ал. 6 от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХ състав,