Решение № 483 от 3.4.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 481/2021 г.

Производството по делото е с правно основание чл. 55 от ЗЗД, съответно чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД; чл. 206, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД за предявените при условията на евентуалност искове. Образувано е по повод исковите претенции на Н. В. М., гражданка на Руската федерация, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес: град Пловдив, ул. „Мали Богдан“ № 21 против „Виктори Ко“ ЕООД, ЕИК 147240359, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Ивайло“ № 97, партер, представлявано от Благомир Костадинов Балчев за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 13 600 евро, както и сумата от 11 500 британски паунда, получени от последния при начална липса на правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 28.12.2018 година до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на предварителен договор, сключен между ищцата и ответника, както и за осъждане на последния да заплати на ищцата сумата от 13 600 евро и сумата от 11 500 британски паунда, получени от него при начална липса на правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху заявените размери главница, считано от 28.12.2018 година до окончателното им изплащане. Предявен е и друг евентуален иск, с който се претендира да бъде установено, че ответното дружество е получило от ищцата суми в размер на общо 13 600 евро и 11 500 британски паунда по договор, който е развален от ответника, задържал е същите без да има право на това предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗЗД, както и да бъде осъден той да заплати на ищцата посочените суми поради отпадане на основанието за тяхното получаване, ведно със законната лихва върху претендираните главница, считано от 28.12.2018 година до окончателното им изплащане. На следващо място при условията на евентуалност е предявен иск, с който се иска да бъде установено, че имущественото състояние на ищцата се е намалило с 13 600 евро и 11 500 британски паунда, а в резултат на това имущественото състояние на ответника се е увеличило в този размер, като по този начин ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцата, поради което се иска осъждане на ответното дружество да върне на ищцата онова, с което същият се е обогатил до размера на обедняването на ищцата, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 28.12.2018 година до окончателното им изплащане. Претендират се и всички направени по настоящото дело разноски, включително адвокатски хонорар, както и разноските по обезпечителното производство по частно гражданско № 313/2021 по описа на Окръжен съд-Бургас. Ищцата, чрез упълномощения си пълномощник твърди, че преди години водила преговори с ответника за закупуване на имот в град Приморско. Тъй като не знаела, че следва да извърши плащане едва след сключване на писмен договор, през 2017 година направила няколко банкови превода на различни суми по сметка на ответника на обща стойност 13 600 евро и 11 500 британски паунда, а именно: сума в размер на 2 000 евро, заплатена на 17.02.2017 година с вальор 20.02.2017 година; сума в размер на 11 600 евро, заплатена на 15.03.2017 година с вальор 16.03.2017 година и сума в размер на 11 500 британски паунда, заплатена на 15.06.2017 година с вальор на 20.06.2017 година. До подписване на договор между страните не се било стигнало, поради което посочените суми били получени от ответника без основание и той дължал връщането им, ведно със законната лихва. На 28.12.2018 година ищцата връчила на ответника нотариална покана с искане за възстановяване на посочените суми. В отговор на тази покана, ответното дружество също и изпратило такава, в която било посочено, че между тях бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в град Приморско, ул. „Лазурен бряг“, комплекс „Green Paradise Deluxe“, построен в поземлен имот с идентификатор №58356.506.414, а именно апартамент № А6. Същият бил прекратен по нейна вина поради неплащане на всички дължими вноски. Ищцата твърди, че никога не била подписвала с ответника договор за покупка на недвижим имот. Поради това му изпратила втора покана, с която поискала от него да й представи копие от този предварителния договор и коя точно клауза от него му давала право да задържи под формата на неустойка заплатените от нея суми. Поискала също така и доказателства за твърдяното прекратяване на договора, основанието за това и начина, по който то било настъпило според ответника. На 26.02.2019 година ищцата получила отговор. Към него бил приложен документ, на който бил придаден вид, че представлява предварителен договор, както и документ, озаглавен „Приглашение-Уведомление“ на руски език. В него било посочено, че на ищцата бил даден 15-дневен срок да плати дължимите според ответника суми по гореспоменатия „предварителен договор“ и че в случай на неизпълнение същият щял да се счита за прекратен, а платените по него суми - задържани на основание чл. 5 като неустойка за неизпълнение. Твърденията по искова молба са, че тя не била подписвала гореспоменатия предварителен договор и за първи път била уведомена за документа, озаглавен „Приглашение-Уведомление“. Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея искови претенции. Заявява, че оспорва всеки един от заведените искове - главен и евентуални както по основание, така и по размер. Твърди, че между страните в настоящото производство бил сключен предварителен договор, поради което извършените от ищцата плащания не били извършени без основание. По-точно предварителните договори били два. Първо бил сключен предварителен договор за един недвижим имот, като впоследствие той бил прекратен и бил сключен нов предварителен договор за друг имот. Правят се следните пояснения в тази насока: Дружеството имало сключен договор с посредника Александр Чалый, на когото било възложено да предлага на клиенти имоти на възложителя в град Приморско. Ищцата се свързала с този посредник, който по нейно желание, след като й предложил няколко имота в други държави, в които цените на недвижимите имоти били по-високи, й предложил апартамент в „Грийн Парадайз 4“ в град Приморско. Този комплекс бил един от тези, за които посредникът бил сключил договор за посредничество с ответното дружество. На 14.02.2017 година посредникът уведомил ответника за проявения от ищцата интерес за имот в „Грийн Парадайз 4“ в град Приморско. След проведени разговори и разменени имейли, на 17.02.2017 година, на посредника бил изпратен проект на предварителен договор за покупко-продажба на договорен с ищцата преди това недвижим имот - апартамент №305 в к-с „Грийн Парадайз 4“ в град Приморско, строящ се в поземлен имот с идентификатор №58356.503.297 по КККР на град Приморско, с указани в него вноски, срокове за плащане и отговорности. Този проект бил препратен на ищцата от посредника. На 20.02.2017 година по банковата сметка на ответника постъпила сумата от 2 000 евро, дължима съгласно предварителния договор. На 07.03.2017 година ответното дружество изпратило на посредника подписан от управителя на дружеството предварителен договор, а посредникът препратил същия на ищцата. На 14.03.2017 година посредникът получил от ищцата по имейл подписан от нея предварителен договор за апартамент №305. През цялото време комуникацията с ищцата се осъществявала от два мейла - zambianinside@gmail.com и nadiavml@gmaii.com, както и чрез приложението за съобщения „WhatsApp“, където бил виден и нейния телефон. Предварителният договор бил подписан саморъчно от ищцата на всяка страница, а на края му, редом с подписа си, тя поставила и дата - 13.03.2017 година. Именно подписаният договор бил основание за извършения от ищцата втори превод в размер на 11 600 евро, постъпил по сметка на дружеството на 16.03.2017 година. На същата дата постъпило и второ плащане в размер на 558.38 евро, което след проведени разговори се установило, че било извършено от нея поради грешка и посочената сума й била върната от ответника. На 28.04.2017 година ищцата поискала да й бъде изпратен видео файл на апартамент №305, за който сключила договор, което искане било удовлетворено. Тъй като апартаментът й се сторил малък, ищцата поискала да го смени с апартамент А6 в к-с „Грийн Парадайз Делукс“, който също се намирал в град Приморско, но вече на първа линия. Ответникът информирал купувачката, че за да се извърши тази смяна, е необходимо да се подпише анекс за прекратяване на стария договор и после да се сключи нов предварителен договор за ап. А6, находящ се в к-с „Грийн Парадайз Делукс“, който бил въведен в експлоатация и се намирал в поземлен имот с идентификатор №58356.506.414 по КККР на град Приморско. Било постигнато съгласие в документите да се отразят извършените до момента от ищцата плащания в общ размер на 13 600 евро. В тази връзка и били изпратени проекти на анекс за прекратяване на сключения предварителен договор и новия предварителен договор. На 29.05.2017 година ответникът получил запитване от ищцата защо следващата вноска по новия договор била в размер на 15 000 евро, а не както било по стария договор в размер на 11 266 евро. На следващият ден ответникът уведомил ищцата, че разликата във вноските произтичала от това, че единият комплекс бил вече завършен и се намирал на първа линия, а другият - в строеж и по-навътре в града. На 06.06.2017 година посредникът Чалый отправил до ищцата запитване по имейл с питане какво става с изпратените й документи, тъй като първият предварителен договор все още не бил прекратен, по него се дължала следваща вноска, която не била платена, поради което купувачката била в забава. Било посочено, че поради неподписването на анекса за прекратяване на договора за ап. 305, нямало как да бъде подписан новия предварителен договор за ап. А6; същевременно дружеството-продавач търпяло загуби, тъй като държало извън продажба и двата апартамента. На 09.06.2017 година ищцата изпратила на ответното дружество подписан анекса за прекратяване на предварителния договор за ап. 305 в „Грийн Парадайз 4“ и съответно подписан предварителен договор за покупката на ап. А6 в к-с „Грийн Парадайз Делукс“. Тъй като датата 09.06.2017 година била поставена в документа от ищцата, според ответника, именно от нея следвало да се счита подписан новия предварителен договор за ап. А6 в к-с „Грийн Парадайз Делукс“, по силата на който тя се задължила да заплати продажна цена в размер на 65 714 евро. Страните се споразумели внесените до момента суми в общ размер на 13 600 евро да се считат за платени по сключения нов предварителен договор. На 11.06.2017 година, чрез посредника, ищцата поискала да й бъде изпратен клип за новия апартамент, което искане било удовлетворено от ответника. След получаване на клипа, ищцата отправила запитване до продавача защо не била направена банята в апартамента, на което ответникът отговорил, че докато не получи следващата вноска по предварителния договор, нямало да извършва довършителни работи в апартамента. На 21.06.2017 година, с едномесечно закъснение, ищцата превела по сметката на ответното дружество сумата от 12 762.18 евро, която сума била по-малка от договорената следваща вноска по новия предварителен договор, но въпреки това ответникът започнал исканите от нея ремонти в апартамента. Впоследствие между страните била водена кореспонденция относно идването на ищцата в България. Тя пристигнала в страната със сестра си в началото на месец септември 2017 година, посрещната на летището и настанена в друг готов апартамент на ответника. По време на престоя си ищцата извършила действия по обзавеждане на апартамента си, а когато на 13.09.2017 година си тръгвала от България, нямала никакви възражения и/или неясноти относно подписания договор и плащанията по него. На 09.10.2017 година ищцата изпратила до ответника писмо, с което го уведомявала, че въпреки, че харесва к-с „Грийн Парадайз Делукс“, решила да смени апартамента си за такъв в Бургас, като изтъкнала и съображения за това свое решение. Ответникът не знаел как да реагира на това писмо. На 02.11.2017 година той получил ново писмо от ищцата, в което тя се опитвала да го изкара виновен и непочтен. По този повод между страните била водена кореспонденция. На 20.11.2017 година ответното дружество изпратило отговор до ищцата, наименован Заявление, с който я информирало, че сочените от нея обстоятелства не го касаят, както и че той е изправна страна по сключения предварителен договор. Посочило й какви права и задължения имат страните по предварителния договор, включително, че при забава в плащанията ищцата щяла да дължи неустойка в размер на 0.1% от забавената сума, като при забава с повече от 60 дни от дължимо плащане щяла да му дължи неустойка в размер на 40% от продажната цена на апартамента; при неизпълнение от нейна страна на договореностите по договора ответникът можел да се възползва от разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД. Били предложени и варианти за уреждане на отношенията между страните. Ищцата изпратила на 29.11.2017 година на ответника писмо, в което потвърждавала, че била получила писмото от 20.11.2017 година. В него излагала твърдения, че била излъгана от посредника Чалый, както и доводи за това какъв имот имала желание за закупи. Ответникът и изпратил на 15.01.2018 година ново писмо, с което заявил, че бил изправна страна по договора, а тя - в неизпълнение на поетите от нея задължения по него. След това ищцата преустановила комуникацията с ответника и не заплащала дължимите по предварителния договор вноски. Това принудило последния на 13.12.2018 година да изпрати на ищцата покана, с която тя била поканена да плати в 15- дневен срок от получаването на писмото; в противен случай то щяло да счита договора за прекратен. Писмото била изпратено както по имейл, така и по пощата, като на същото отговор не бил получен. На 28.12.2018 година ответникът получил поканата изпратена от процесуален представител на ищцата, в която се искали да и бъдат върнати всички платени суми с единствен аргумент, че били платени без основание, само след преговори и без никакви договори. Ответникът отговорил своевременно на тази покана. Отговорът му бил изпратен по телепоща и получен от довереника на ищцата на 10.01.2019 година. С насрещна покана, ищцата поискала да бъдат представени копия от предварителния договор. Ответникът изпратил писмо, получено от ищцовата страна на 26.02.2019 година, в което заявил, че счита сключения предварителен договор за прекратен поради неизпълнение от страна на купувачката и прихванал платените суми като неустойка за неизпълнение съгласно самия договор - 40% от стойността на апартамента. Изпратени били и копия от поканата до г-жа М. и предварителния договор. Ответникът счита, че изпратените по имейл като прикачени файлове, подписани от ищцата предварителен договор за покупко-продажба на ап. А6 в к-с „Грийн Парадайз Делукс“ в град Приморско, с поставена от самата нея дата 09.06.2017 година, както и анекс датиран от същата дата - 09.06.2017 година за прекратяване на съществуващия преди това предварителен договор за ап. 305 в к-с „Грийн Парадайз 4“ отговарят на изискванията на закона за писмени договори. Те носели нейния подпис, а предварителният договор съдържал всички необходими реквизити по закон - имотът по него бил определен, както и продажната цена, начина на плащане, указани били и други важни за страните клаузи, включително права, задължения и отговорности. Той бил изпълнил всички поети от него ангажименти към ищцата и неприключването по сделката било по нейна вина. Освен това, търсените суми не били постъпили в сочения размер по банковата му сметка. Излагат се съображения от ответното дружество, че съгласно практиката на ВКС при заличаване на следите, правнорелевантен факт може да бъде доказван и с косвени доказателства. Законът не изключвал възможността, при изискването за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ. Изтъква се още от ответника, че в обстановка, в която трансграничните банкови преводи били силно ограничени и затруднени във връзка с мерките за изпирането на пари, банкови преводи в такива размери и в такъв не особено къс период от време нямало как да се извършат без наличието на договори, посочващи и уточняващи вноски, срокове за плащане и т. н., включително и отговорности при неизпълнение на същите. Предявеният при условията на евентуалност иск за обявяване на договора за нищожен е счетен недопустим, евентуално неоснователен. Посочва в тази насока, че с оглед прекратяването на предварителния договор, претендирал и прихванал с платените до момента суми дължимите от ищцата за прекратяване на договора по нейна вина неустойка в размер на 40% от продажната цена на имота, така както било посочено в договора и в изпратената до нея покана за плащане с изявление за прекратяване. С поведението си ответникът не бил давал повод за прекратяване на предварителния договор. Поради това изпратеното от ищцата писмо от 20.11.2017 година, съдържащо в заглавието си желание за прекратяване на предварителния договор, също му давало право на неустойка в същия размер, тъй като ищцата нямала право и основание да прекратява предварителния договор към този момент. По отношение на предявеният при условията на евентуалност иск за връщане на платени пари, предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗЗД се изразява становище за неговата неоснователност, необоснованост и недоказаност. В случая не била налице сочената хипотеза на чл. 206 от ЗЗД, а основание за задържане на платените от ищцата суми била уговорената между страните клауза за неустойка, съгласно която купувачът дължал на продавача неустойка в размер на 40% от продажната цена, като неустойката се прихващала с внесените до момента суми, остатъка от които продавачът възстановявал на купувача в срок до 60 дни без лихва върху тях. Сочат се и други клаузи от предварителния договор, предвиждащи неустойка за забавено плащане, като се прави извода, че в случая не ставало въпрос за задържане на всички платени до момента суми, а за прихващане на платените до момента суми с дължимите по договора неустойки за забавено изпълнение и при разваляне на договора. Оспорва се и предявеният при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване на ответното дружество с платените от ищцата суми вследствие намаляването на имущественото състояние на ищцата за сметка на обогатяване на имуществото на ответното дружество. Претендираните от ищцата суми били заплатени на договорно основание, поради което не било налице неоснователно обогатяване от страна на ответника. Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Претенцията на ищцата е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, като липсата на основание е централният елемент във фактическия състав, от който произтича иска за неоснователно обогатяване, чиято функция е да доведе до отстраняване на обогатяването. В конкретния случай се твърди даване без начално основание и от значение за изхода на настоящия спор е съществува ли основание за ответника да не върне, като задържи процесната сума. Установява се от доказателствата по делото, че на 20.03.2016 година между ответното дружество „Виктори Ко“ ЕООД като възложител и Александър Александрович Чалый като посредник е сключен договор за посредничество, по силата на който посредникът е приел да извършва посредничество при сключване на договори за закупуване на недвижими имоти, предоставени от възложителя, находящи се в посочени в контракта поземлени имоти. Не е спорно, че първоначално, именно чрез посоченото като посредник лице, страните в настоящото производство са водили преговори и са разменяли кореспонденция във връзка със закупуване от ищцата на недвижим имот в град Приморско. Видно е от доказателствения материал, че ищцата е превела по банкова сметка на ответника няколко различни по размер суми и по-точно на 17.02.2017 година 2 000 евро с вальор 20.02.2017 година; на 15.03.2017 година 11 600 евро с вальор 16.03.2017 година; на 15.06.2017 година 11 500 британски паунда с вальор 20.06.2017 година. По всички плащания е отразено, че те се правят в полза на ответното дружество за апартамент. Спорно е между страните в настоящото производство дали същите са обвързани от валиден, сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който именно е било извършено и плащането на посочените по-горе суми. В тази връзка са представени заверени копия на документи, за които се твърди, че са, съответно, че не са подписвани дистанционно, чрез имейл кореспонденция, като се поддържа, че на ищцата са изпращани документи, съответно тя е изпращала такива с електронни писма от два имейла - от акаунт zambianinside@gmail.com и от акаунт nadiavm1@gmail.com. Първият спорен предварителен договор е без дата, но от приложената имейл кореспонденция е видно, че на 17.02.2017 година ответникът е изпратил до посредника Чалый писмо по имейл с прикачен файл - „Предв договор ап. 305 Приморско.doc“. На 14.03.2017 година ищцата е изпратила имейл до г-н Чалый /от акаунт zambianinside@gmail.com/, придружено с копие от подписания договор, което електронно писмо е препратено на ответното дружество. От приложения по делото договор е видно, че страните по него /страни в настоящото производство/ са се договорили продавачът-ответник да продаде на купувача-ищец следният недвижим имот, находящ се в поземлен имот с идентификатор №58356.503.297 по КККР на град Приморско, а именно: апартамент № 305, с обща площ от 67.82 кв. м., разположен на третия етаж на посочения имот - комплекс Green Paradise IV, състоящ се от антре, дневна с кухненски кът, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при посочени граници. Вписаната в договора продажна цена е в размер на 57 750 евро, платима разсрочено - на единадесет вноски, първата от които е резервационен депозит в размер на 2 000 евро внесен преди подписването му. Разглежданото писмено съглашение съдържа всички необходими елементи на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - предмет, цена и начина на плащане, срок за сключването на окончателен договор. Договорът съдържа и подписите на двете страни. От електронно писмо от 10.05.2017 година /изпратено от акаунт nadiavm1@gmail.com/ е видно, че ищцата е поискала да бъде заменен нейния апартамент 305 от „Парадайс 4“ с апартамент А6 в „Де лукс“ /De Luxe/. Заявена е готовност за второ плащане след промяна на документите, като е поискана и отстъпка. От електронно писмо от 06.06.2017 година, изпратено чрез посредника се установява, че ответникът в по-ранен момент е изпратил до ищцата документ за прекратяване на сключения договор и нов договор за апартамент А6 в De Luxe. В отговор на това писмо, на 09.06.2017 година ищцата е изпратила имейл до посредника /от акаунт zambianinside@gmail.com/, с който го е уведомила, че му изпраща подписани копия от прекратяването на стария договор и новия договор, като иска да бъде потвърдено получаването им. Към електронното писмо са прикачени файлове, озаглавени анекс- споразумение и предварителен договор за покупко-продажба на недвижимост. От депозирания анекс-споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с дата 16.05.2017 година, става ясно, че страните прекратяват предварителния договор за покупко- продажба на апартамент № 305 в комплекс Green Paradise IV, като се споразумяват заплатените до момента средства от купувача по този договор в общ размер на 13 600 евро да се считат за платени от него за апартамент А6 в комплекс Green Paradise Delux. Документът съдържа на всяка страница подписите и на двете страни, като ръкописно на всяка страница е добавена датата 09.06.2017 година, под която е положен подпис на ищцата. От представеният по делото предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, с посочена в него дата 16.05.2017 година, се установява, че страните по него /страни в настоящото производство/ са се договорили продавачът-ответник да продаде на купувача-ищец следният недвижим имот, находящ се в поземлен имот с идентификатор №58356.503.414 по КККР на град Приморско, а именно: апартамент № А6, с обща площ от 59.47 кв. м., разположен на втория етаж на посочения имот - комплекс Green Paradise Delux, състоящ се от антре, дневна с кухненски кът, спалня, баня с тоалетна и тераса, при посочени граници. В договора е посочена продажна цена в размер на 65 714 евро, платима разсрочено - на единадесет вноски, първата от които в размер на 13 600 евро платена преди подписване на договора. Договорът съдържа всички необходими елементи на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Подписан е и от двете страни, като на всяка страница ръкописно е добавена датата 09.06.2017 година, под която е положен подпис на ищцата. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че на имейла на ответника са получени два имейла от акаунт zambianinside@gmail.com, които са изпратени от IP адреси - 209.85.215.52 и 209.85.215.48, както и три от акаунт nadiavm1@gmail.com, които са изпратени от IP адреси - 209.85.214.46, 209.85.214.47 и 209.85.128.47. Вещото лице сочи, че всички IP адреси са от адресното пространство, ползвано от Google LLC, като SMTR сървъра е mail.gmail.com, който е сървър на Google за електронна поща. Експертът не е могъл да установи кой е записан като притежател на тези акаунти, като е посочил и обективните причини за това. Вещото лице сочи, че даден потребител може да „скрие“ IP адреса си като ползва Прокси сървър, в който случай ще се вижда IP адреса на Прокси сървъра, но потребителят не може по желание да си избере IP адрес. Във връзка с твърденията на ищцата, че не е подписвала предварителен договор с ответника за покупко-продажба на недвижим имот, по делото е назначена, изслушана и приета съдебно-графологична експертиза. Вещото лице по същата е посочило, че всички подписи в ксерокопията на анекса за прекратяване на предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот и новия предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот - апартамент А6 в Green Paradise Delux са образи с известна вариететност от подписи на лицето Н. В. М.. В съдебно заседание експертът категорично сочи, че върху ксерокопие на документ може да се прави графологична експертиза, като подписите върху копията на документи, представени от ответника са образи на подписи на ищцата. По отношение на втория предварителен договор, вещото лице категорично заявява, че подписите са изпълнени с почерка на ищцата. Поради това, че те са седем на брой в този документ, експертът е установил, че не са имитирани, тъй като не са с еднакъв строеж и еднаква обработеност, а са различни по строеж, специфика и вариететност. Подчертава, че не е установил пренасяне на един подпис от един документ върху друг документ. От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е водила преговори със свидетеля Бумбалов за изработване на нестандартно обзавеждане на апартамент А6 в комплекс Green Paradise De Lux. На същия ищцата е казала, че е закупила апартамента. Същият пояснява, че преговорите са били водени лично с ищцата и нейната сестра, като срещата е продължила около пет часа. Свидетелят Миндов твърди, че ищцата онлайн е избирала кой от предлаганите от ответника апартаменти да закупи, като първоначално преговорите са се водели чрез посредника Александър Чалый. Заявява, че страните са сключили договор, като практиката при дистанционно подписване на договор е дружеството да подпише екземпляра, да го сканира и да го изпрати на имейл, след което насрещната страна го разпечатва, подписва, от своя страна го сканира и го изпраща на имейл на дружеството. Твърди, че именно по посочения начин е сключен и договора с ищцата, която предварително изпратила капаро по банков път, като свидетелят не е сигурен дали са постъпили едно или две плащания по него. След сключване на първия договор, ищцата пожелала да смени апартамента с по-голям. Ответното дружество й предложило апартамент в комплекс Green Paradise De Lux. Свидетелят твърди, че между страните е подписано споразумение за анулиране на договора за апартамент 305 и е подписан нов договор за апартамент А6, като всички извършени от ищцата плащания са отнесени от първия към втория. След това ищцата пристигнала в България с още една жена, като ответното дружество ги настанило в друг техен свободен апартамент. Свързали двете жени с фирмата, която се занимава с обзавеждането на апартаментите. Когато настъпил падежа на следващата вноска, ищцата започнала да изпраща писма на ответника, че апартаментът не й харесва и поискала да й върнат парите. Ответното дружество й предложило няколко варианта, за да задоволи изискванията й, но ищцата не се съгласила. При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявените от ищцата искове с правно основание в чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД са неоснователни. Предпоставки за уважаване на претенциите е да е дадено нещо без основание. Съгласно ППВС № 1/1979 година на ВС, „при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение“. В случая получаването на парични средства от ответното дружество не е без основание. От събраните по делото доказателства се установява, че плащанията са станали на основание валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Действително по делото е представено копие от този договор, като ответното дружество не разполага с екземпляр с оригинален подпис на ищцата, но всички събрани по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, водят до извода, че е налице валидно сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по отношение на апартамент А6 в комплекс Green Paradise Delux. Съгласно решение № 28/13.05.2019 година по гражд. дело № 2212/2018 година на ВКС, II г. о., правнорелевантните факти могат да бъдат доказвани с косвени доказателства - следи от осъществяването на други факти, свързани с правнорелевантния, когато преките доказателства за тях са изгубени с времето или са нарочно унищожени. Съдът намира, че в случая е налице именно сочената хипотеза, независимо от липсата на оригинал в сочения в исковата молба смисъл на процесните предварителни договори за покупко-продажба. Като се има предвид поддържаната от ищцата в производството теза, следва да се приеме, че правнорелевантният факт може да бъде установен и със събраните косвени доказателства за съществуване на тези договори, тъй като всички други събрани по делото такива сочат тяхното наличие в правния мир. От приетата по делото съдебно- графологична експертиза, която съдът цени като обективна, безпристрастна и пълна се установява, че седемте броя подписи, положени за купувача в предварителния договор за апартамент А6 в комплекс Green Paradise Delux са на ищцата; неин е и подписа положен в анекса за прекратяване на предварителния договор за покупко-продажба на апартамент 305 в комплекс Green Paradise IV. От посочените два документа е видно, че ищцата собственоръчно е дописвала на всяка страница датата на полагане на подписа от нейна страна, която дата - 09.06.2017 година следва да се счита за датата на прекратяване на договора за апартамент 305 и датата на сключване на договора за апартамент А6. Вещото лице е категорично, че и върху копие на документ може да се направи графологична експертиза, като в случая за него е без съмнение, че документите са подписани от ищцата. В представените от нея, от ответника и от Standard Chartered Bank Zambia Plc преводни документи е посочено, че сумите са превеждани за покупката на апартамент. От представените по делото имейли и свидетелските показания също се установява, че ищцата не само е водила преговори, но и е подписала предварителния договор. В потвърждение на това обстоятелство е и фактът, че същата е искала да обзаведе апартамента, като е предприела нарочни действия в тази насока. С оглед на гореизложеното, се налага извода, че претендираните от ищцата суми са платени при наличието на основание за това. В договора за апартамент А6 в комплекс Green Paradise Delux, изрично е посочено, че сумата от 13 600 евро е платена преди подписване на настоящия договор като плащане за ап. 305 в комплекс Green Paradise IV, за който апартамент съдът приема, че е бил налице валидно сключен предварителен договор. Сумата от 11 500 британски паундна е преведена след падежа на вноската от 20.05.2017 година, като вписаното основание за превода също е „за апартамент“. При това положение исковете с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени. Предвид изложеното, съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по същество по предявеният при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на предварителен договор, сключен между ищцата и ответника на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД. Съгласно теорията и съдебната практика, „липса на съгласие“ по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е налице тогава, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“, т. е. когато съгласието е изтръгнато с насилие или е направено на шега, както и когато договорът е подписан от лице, чието волеизявление не произтича от лицето, което се сочи като страна по договор. В исковата молба се твърди, че процесния договор е нищожен, тъй като ищцата не е дала съгласие за закупуване на процесния имот и подписът за купувач не бил положен от нея. В настоящия случай предпоставките за нищожност поради липса на съгласие не са налице. Наличието или липсата на съгласие за сключване на договора следва да се преценяват към момента на сключването му, а не в последващ момент. От доказателствата по делото се установява, че първоначално ищцата е изразила писмено съгласие за сключване на предварителния договор. Впоследствие е променила решението си за закупуване на имот и е извършила редица действия с цел прекратяване на възникналите между страните правоотношения и възстановяване на дадените от нея суми. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че подписите положени върху документите принадлежат на лицата, които са направили волеизявленията в тях. Не се твърди, че волеизявлението на ищцата по сделката е направено на шега или е изтръгнато с насилие. Всички събрани по делото доказателства сочат, че ищцата се е считала за купувач - положила е подписи в предварителния договор, правила е плащания, предприела е действия по обзавеждане на апартамента. Последващите нейни изявления, че не се счита обвързана от договора, както и действията й, насочени към освобождаване от задълженията й по него са без правно значение. При това положение не е налице нищожност на предварителния договор на соченото основание - липса на съгласие. По тези съображения, съдът приема, че е налице валиден предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, поради което и претенцията на ищцата по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД и тази по чл. 55 от ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни. Предвид изложеното, съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по същество и по следващия предявен при условията на евентуалност иск с правно основание в чл. 206, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Същият е частично основателен по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗЗД, уговорката платените вноски да останат за продавача като обезщетение е недействителна. В настоящия случай не се установява в процесния договор да е налична клауза, която да предвижда, че при разваляне на договора, платените по него вноски остават в полза на продавача като обезщетение. Съгласно т. 4 от раздел III „Неизпълнение, неустойки“, в случай, че купувачът желае да прекрати едностранно договора и не е в състояние да осигури друго лице, на което да прехвърли правата и задълженията си по договора, то той дължи неустойка в размер на 40 % от продажната цена, която сума се прихваща от внесените до момента суми, а при наличие на остатък, продавачът го възстановява в 60-дневен срок. Съгласно т. 5 от същия раздел, при забавено изпълнение на задълженията на купувача да заплати договорената цена в размер и при условията на договора, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0.1% върху дължимата към момента сума, като в случай, че забавянето надвиши 60-дневен срок, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 40% от договорената цена. От посочените точки е видно, че страните са договорили неустойки по договора, които не са договорки за оставане в полза на продавача на заплатени суми, съответно не са в приложното поле на чл. 206, ал. 3 от ЗЗД и не са в противоречие със закона. Клаузата на т. 4 изрично предвижда, че при задържане на внесени суми за неустойка, остатъка от тях се възстановява на купувача. От приложеният към исковата молба отговор на покана от „Виктори Ко“ ЕООД и писмо от 09.01.2019 година е видно, че ответното дружество е задържало процесната сума на основание чл. 5 от договора - като неустойка. Съобразно постигнатите и посочени по- горе договорености, ответникът има право на неустойка в размер на 40% от договорената продажна цена или това е сума в размер на 26 285 евро. По делото не е спорно, а това се установява и от доказателствата, обсъдени по-горе, че ищцата е платила 13 600 евро и 11 500 паунда по сключения и вече развален от ответника поради допуснато виновно неизпълнение на задълженията по него от нея договор. Равностойността на 11 500 британски паунда към датата на тяхното плащане в евро е сумата от 13 121.84. При това положение, след като ответникът има право да прихване дължимата му неустойка в размер на 26 285.60 евро от платеното от ищцата по сключения от тях предварителен договор и след като общото направено от нея такова възлиза на 26 721.84 евро, то на същата се дължи единствено сумата от 436.24 евро на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, а именно на отпаднало основание предвид осъщественото разваляне на облигационната връзка. До този размер съдът намира заявената претенция основателна, до който тя следва да бъде уважена, а в останалата част същата следва да бъде отхвърлена. По отношение на искането за присъждане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на законната лихва върху главницата, съдът намира следното: При положение, че няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на сумата, явяваща се след развалянето на договора като дадена на отпаднало основание, то по отношение на задължението и за връщане, длъжникът изпада в забава след връчване на покана от кредитора, откогато се дължи и лихва-обезщетение върху нея, съгласно чл. 86 от ЗЗД. Ето защо, няма основание за присъждане на лихва-обезщетение за забава за периода преди развалянето на договора. Законната лихва се основава на предпоставките за дължимост уредени в самия закон - чл. 84 и чл. 86 от ЗЗД /така и в решение № 47 от 31.03.2011 година по търг. дело № 706/2010 година на ВКС, ІІ т. о./. В конкретния случай, ответникът, който се явява изправна страна по договора и може поради това да отправи едностранно изявление до другата страна по него, а именно ищцата е изпратил на последната на 13.12.2018 година покана за плащане, с която и е даден 15-дневен срок за изпълнение с указание, че ако в същия такова не последва, договорът ще се счита прекратен, според употребения в същата израз, който следва да се разбира в смисъла, вложен от законодателя в чл. 87 от ЗЗД, а именно развален, след като е налице допуснато виновно неизпълнение на договорни задължения. Няма представени доказателства кога точно тази покана е била получена от ищцата, но самата тя в исковата молба сочи, че се е запознала с нейното съдържание на 26.02.2019 година, когато е била изпратена на нейния пълномощник заедно с други книжа и в отговор на изпратена на ответника от самата нея покана. При това положение, очевидно договорът следва да се счита развален след изтичането на 15 дни, в които изпълнение от страна на ищцата не е последвало или това е датата 14.03.2019 година. С оглед на това, изпратената от ищцата и получена от ответното дружество на 28.12.2018 година нотариална покана няма как да се вземе предвид по горните съображения и по- специално, тъй като към този момент договорът не е бил развален. Няма данни друга покана от ищцата да е била изпращана до ответника, поради което и на същата следва да бъде присъдена законната лихва върху посочената по-горе сума от датата на депозиране на исковата молба, която именно следва да се разгледа като такава. По отношение на последният от предявените от ищцата при условията на евентуалност искове, а именно този по чл. 59 от ЗЗД, съдът намира следното: Както е посочено по-горе, с депозираната искова молба ищцата е предявила няколко обективно съединени при условията на евентуалност искове. В настоящия случай е налице хипотеза, при която е уважен частично един от предявените евентуални искове. В този смисъл следва да бъде посочено, че при частично уважен главен иск евентуалният не подлежи на разглеждане. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Недопустимо е съдът да „преизчислява“ за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главният е частично уважен; възможно е така съединените искове да са и различни по вид - установителни, осъдителни, конститутивни или макар и от един и същи вид, с петитум, който е некомпенсируем или евентуалността да е по отношение на субектите. Ако съдът уважи предходния по ред на заявяване в евентуалността иск, няма право да се произнася по следващия, защото не се е сбъднало условието, под което е предявен. В този смисъл доколкото съдът е уважил частично един от заявените евентуални искове, то следващия го по ред на заявяване такъв не подлежи на разглеждане /така и в решение № 210 от 27.07.2015 година по гражд. дело № 5600/2014 година на ВКС, ІV г. о. /. Предвид изхода на делото, направеното в тази насока искане и предоставената с нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК възможност за това на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. По делото са налични доказателства за реално направени такива в общ размер на 2 360.71 лева, в която сума се включват внесената държавна такса /2 107.71 лева/, общо 250 лева във връзка с допуснатата съдебно-графологическа експертиза и 3 лева, съобразно дадените от съда указания за възпроизвеждане на хартиен носител на депозирани от тази страна по делото книжа. Доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение липсват ангажирани, като същевременно в договора за консултантски услуги, правна защита и съдействие /лист 22 от делото/ изрично е посочено, че договореното възнаграждение е платимо по банков път, по посочена банкова сметка на изпълнителя. Липсват също така каквито и да са доказателства за инициирано от ищцата производство по обезпечение на бъдещ иск, както и такива за евентуално сторени по него разноски, съответно за техния размер. Поради това в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 38.54 лева. Предвид изхода на делото, на ответната страна във връзка с направеното от нея в тази насока с отговора на исковата молба искане, изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски. По делото има налични убедителни доказателства за реално извършени разноски в общ размер на 3 394.12 лева, в която сума се включват възнаграждението на ангажирания един адвокат, възложените в нейна тежест възнаграждения на вещите лица по допуснатите и извършени съдебно- техническа и съдебно-графологическа експертизи, разноски за пощенски услуги, както и разноски за превод на документи. Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 3 338.71 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 55 от ЗЗД, съответно чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД; чл. 206, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то; чл. 59 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд