Решение № 249 от 1.6.2023 г. на Районен съд - Несебър по дело № 1036/2022 г.

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.332 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 т ЗЗД. Ищецът “В. и К.” ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление град •••, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., твърди в исковата молба, че ответниците О. А. Б., родена на ••••••••••г., Код по Булстат •••, и Е. А. Б., роден на ••••••••••г., Код по Булстат •••, двамата граждани на Руската Федерация и с постоянен адрес в Република България: село •••, са абонати на ищцовото дружество с абонатен номер ••• и като такива са потребители на В и К услуги за имот, находящ се в село •••, община Несебър, с идентификатор •••. Твърди също, че е изпълнявал задълженията си като е доставял до обекта на ответниците питейна вода и е отвеждал отпадни води, но ответниците не са изпълнявали задълженията си като не са заплатили стойността на услугата за периода от 29.09.2017г. до 16.07.2021г., като за стойността на услугата са издадени фактура № 0039262910 / 28.10.2019г. за сумата в размер на 109, 27 лева с неплатен остатък от 84, 15 лева, и фактура № 0042180417 / 26.07.2021г. за сумата в размер на 59, 48 лева. От общо дължимата сума по фактурите всеки от двамата ответници дължи половината от неплатените суми съобразно квотите от правото на собственост върху недвижимия имот – обект на потребление. Моли съдът да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата в общ размер на 143, 63 лева, представляваща стойността на В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури с отчетен период от 29.09.2017г. до 16.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 30, 73 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва върху отделните периодични плащания, начислена общо за периода от 28.11.2019г. до 27.09.2022г., разпределени между ответниците както следва: 1) О. А. Б. – 71, 81 лева и 15, 36 лева мораторна лихва, и 2) Е. А. Б. – 71, 81 лева главница и 15, 36 лева мораторна лихва. Претендира разноски. В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответниците, се заявява оспорване на исковете като се позовава на изтека погасителна давност за претендираните суми, поради което моли същите да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. Представя писмена молба, в която посочва, че ответниците са собственици на недвижимия имот – обекта на потребление, поради което имат качеството на потребители на В и К услугите, както и че те са извършили частично плащане на първата фактура, по който начин са признали размерът на задължението по нея и стойността на услугите, за потреблението на които тя е издадена. Взема становище по възражението за изтекла погасителна давност като отбелязва, че ответниците са изпаднали в забава за непогасената част 30 дни след издаването на съответната фактура, откогато следва да започне да тече давността, която обаче не е изтекла към датата на предявяване на иска, а освен това с частичното плащане е било налице прекъсване течението на давността. За нередовното отчитане изразява позиция, че то се дължи на отсъствието на ответниците от имота, по който начин не са осигурили достъп за да се извършват други отчитания през същия период. Поддържа исковете и моли за тяхното уважаване в пълните им размери, както и претенцията на разноски. Ответниците не се явяват в съдебно заседание, представляват се от особен представител, който заявява, че поддържа отговора на исковата молба с наведените в нея възражения и оспорвания и искане за отхвърляне на исковете. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.08.2012г., обективиран в нотариален акт № 12, том XIII, рег.№ 11360, нот. дело № 2358/2012г. на Йорданка Йовчева – помощник нотариус по заместване на Стоян Ангелов – нотариус с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, по който договор ответниците О. А. Б. и Е. А. Б. са имали качеството на купувачи, са придобили на това основание правото на собственост при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от двамата, върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент № •••, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрена със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-2291/30.12.2011г. на Началника на СГКК- Бургас, адрес на имота: село •••, ап.•••, обектът, находящ се в сграда № 3, предназначение: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: един, със застроена площ 52, 91 кв.м., ведно с 5, 53 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответната идеална част от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор •••. На 12.12.2012г. О. А. Б. е подала до „ВиК“ ЕАД Бургас заявление за откриване на партида в същия имот, в резултат на което, считано от 20.02.2013г., е придобила качеството на потребител на доставените от „ВиК“ ЕАД Бургас с обекта на потребление услуги с абонатен номер •••, като в обекта е монтиран водомер № 0002886. От изготвената справка-извлечение за обекта на потребление на ответника О. А. Б. се установява, че за въведения от ищеца период отчетникът е имал достъп до обекта на потребление и до средството за измерване на потребеното в него количество вода – водомера, като на 27.09.2019г. и на 16.07.2021г. е начислил количество вода, съответно 39 куб.м. за периода от 29.09.2017г. до 27.09.2019г. и 20 куб.м. за периода от 28.09.2019г. до 16.07.2021г. С фактура № 0039262910 / 28.10.2019г. ищецът е начислил на ответника О. А. Б. следните суми: сумата в размер на 10, 65 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 29.09.2017г. до 31.12.2017г., сумата в размер на 45, 48 лева без ДДС – за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., и сумата в размер на 34, 93 лева без ДДС – за периода от 01.01.2019г. до 27.09.2019г., или общо сума по фактурата в размер на 109, 27 лева с включен ДДС, с неплатен остатък по нея, съгласно признанието на ищеца, в размер на 84, 15 лева. С фактура № 0042180417 / 26.07.2021г. ищецът е начислил на ответника О. А. Б. следните суми: сумата в размер на 7, 49 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 28.09.2019г. до 31.12.2019г., сумата в размер на 28, 27 лева без ДДС – за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., и сумата в размер на 13, 81 лева без ДДС – за периода от 01.01.2021г. до 16.07.2021г., или общо сума по фактурата в размер на 59, 48 лева с включен ДДС. При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер, да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, както и че през процесния период всеки от двамата ответници е имал качеството на потребител по смисъла на общите условия. В тежест на ответниците е да установят възникването на правопогасяващи или правоизключващи факти. Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството-ищец. Съгласно разпоредбата на § 1, т.2, б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни услуги са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги“. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услуги са: 1. Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3. Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Т.е. потребител по смисъла на наредбата е носител на вещно право върху имота. КатЕ.ично се установи, че „В. и К.“ ЕАД Бургас и О. А. Б. са били обвързани през процесния период от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води. През процесния период тези лица са били в облигационна връзка. Ответникът Е. А. Б. също по силата на закона има качеството на потребител на В и К услуги в обекта на потребление за същия имот. Ищецът обаче е открил партида само на съсобственика О. А. Б., единствено на нея е начислявал количество потребени услуги и единствено тя е посочена като задължено лице за сумите, за които водният оператор издава фактури като стойност на начисленото количество В и К услуги. Така „ВиК“ ЕАД Бургас не е изпълнил задълженията си по чл.59, ал.5, изр. 2-о и по чл.60 от Общите условия да открие партиди на всички потребители за разпределение на отделните количества пропорционално на дела им от правото на собственост, а като следствие от това не е издавал отделни фактури за всеки от потребителите, между които и Е. А. Б., в които фактури последният да бъде изрично посочен като задължено лице за съответната част от сумата пропорционално на квотите им от правото на собственост, по който начин той не е третиран като абонат, не му се осигурява право да прави писмени възражения срещу определената дължима сума за ползваните В и К услуги, да получава уведомления, предизвестия и съобщения срещу подпис, и други. Независимо от обстоятелството, че Е. А. Б. не фигурира като потребител в съответното досие, съхранявано при оператора, не са му вменени задължения за плащане на парични суми, не е могъл да се ползва и от правата си по чл.4, чл.34 и чл.67, вр. чл.39 от Общите условия, съдилищата все още приемат за достатъчно, че всеки съсобственик има качеството на „потребител“ по силата на закона и всеки от тях е длъжен да заплаща припадащата му се част от отчетеното като потребено количество услуги, като е обвързан във връзка с това от същите Общи условия, касаещи задължението за плащане, а независимо, че водният оператор не третира всички тях като потребители, заявяването на един от тях като потребител, наличието или липсата на споразумение между съсобствениците, касае вътрешните отношения между тях (Решение № 497 от 05.04.2023г. по в.гр.д.№ 265/2023г. и Решение № 586 от 11.05.2023г. по в.гр.д.№ 509/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас). По повод възражението на особения представител на ответниците за погасяване на паричното задължение по двете фактури, съдът съобрази следното: В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на „В. и К.“ ЕАД – Бургас е посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време. Така съгласно чл.35, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г., показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, който се определя в общите условия или в договора, но не по-дълъг от шест месеца. След като в съставената от водния оператор справка-извлечение е отбелязано, че обектът на ответниците има сезонен характер, съгласно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, отчитането е следвало да стане два пъти годишно, а именно за периода от шест месеца. Ищецът обаче не е изпълнил това свое задължение в продължение на две години (от 29.09.2017г. до 27.09.2019г.), който е и периодът, за който е начислено количеството В и К услуги по първата фактура от 28.10.2019г. Голословни в тази връзка се явяват възраженията на ищеца, че липсата на такова отчитане е било поради отсъствието на ответниците-потребители през този период, защото не само, че не сочи доказателства, но дори и не излага твърдения потребителите и операторът да са уговаряли или уточнявали удобно за двете страни време за извършване на отчитане според предвиденото в чл.35, ал.4 от Наредбата и чл.24, ал.3 от ОУ. Независимо от липсата на отчитане, ищецът е бил длъжен по силата на чл.23, ал.3 от ОУ да начислява ЕЖЕМЕСЕЧНО количество изразходена вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета (чл.39, ал.2, т.2 от Наредбата). Тази разпоредба съответства на нормата на чл.35, ал.2 от Наредбата. Въз основа на това ежемесечно начислено, включително и служебно, количество изразходена вода, В и К операторът съгласно задължението му по чл.33, ал.1 от ОУ, следва да издава ЕЖЕМЕСЕЧНИ фактури. През посочения двугодишен период водният оператор не е изпълнявал задълженията си за периодично отчитане на обект за сезонно ползване и да начислява сумите, като след като не е извършвал ежемесечно начисляване на количество вода, съответно не е издавал не само ежемесечно, но никаква фактура. Но дължимостта на цялата начислена с издадената на 28.10.2017г. фактура сума с начален период 29.09.2017г., и за да опровергае довода за погасяване на паричното задължение по давност, ищецът се позовава ва разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ, а именно, че заплащането се дължи в 30- дневен срок от издаването на фактурата, а едва след изтичането на този срок започва да тече погасителната давност. Едновременно с това, с твърдението си, че ответниците са отсъствали от обекта, прави опит да прехвърли неизпълнението на тези негови задължения на виновното поведение на потребителите и да внуши, че те са създали пречки за изпълнение задълженията от страна на водния оператор, но което от друга страна не е било пречка, след като не е имал достъп, да начисли служебно количество, но което задължение за периодично отчитане също не е изпълнявал. С тази изразена позиция и с това си бездействие, от една страна водният оператор предлага единствено потребителите да имат задължението да изпълняват уредените в Общите условия разпоредби, докато на водния оператор да бъде позволено да се отклонява и да бъде освобождаван от задълженията, които сам е уредил и е предложил за утвърждаване от КЕВР (конкретно по чл.7, т.6 от ОУ), но да бъдат зачитани само уредените с тези Общи условия негови права, и в частност това да получава в срок плащания, а потребителите да бъдат лишени на това основание от възможността и правото да се позовават на давността по чл.111, б.“в“ от ЗЗД за период, през който са потребявали В и К услуги, само заради факта, че водният оператор не е изпълнил задължението си за своевременно отчитане и остойностяване количеството на тези услуги и издаването на фактура, в който да е посочен срок на плащане. От друга страна, наред с нарушаване принципа на равенство на страните както в едно облигационно отношение, като се даде възможност на водния оператор да претендира заплащане на услуги за неограничен минал период, считано от момента, в който реши да издаде фактура, така и този в един съдебен процес, ищецът предлага текстът на чл.33, ал.2 от Общите условия да се разглежда само по себе си, без връзка с другите текстове от същия нормативен акт, който представлява система от правила, с които се уреждат в тяхната цялост отношенията между „В. и К.“ ЕАД град Бургас и потребителите по предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. За настоящият съдебен състав обаче е неприемливо да се отчита за неоснователно възражението на потребителите за изтекла давност поради неизпълнение на задълженията на водния оператор, който се позовава на чл.33, ал.2 от ОУ и то именно заради неизпълнение на тези негови задължения по периодично отчитане и издаване на фактури. Затова намира за основателно възражението на ответната страна за погасяване на паричните задължения за 2017г. – 10, 65 лева без ДДС, и за 2018г. – 45, 48 лева без ДДС, доколкото същите представляват периодични плащания и за тях важи кратката 3-годишна погасителна давност, която е изтекла към датата на предявяване на исковете – 28.09.2022г. Намира за частично основателно това възражение и по отношение на претенцията на ищеца за заплащане на начислената сума за 2019г. по първата фактура – тази от 28.10.2019г., а именно за периода от 01.01.2019г. до 31.08.2019г. След 01.09.2019г. до крайния срок – 27.09.2019г., ответникът дължи да заплати на ищеца стойността на потребените В и К услуги, защото за потребените след 01.09.2019г. услуги ищецът е имал задължение да издаде фактура в края на месец септември 2019г., срокът за плащане по която не би изтекъл към 28.09.2022г. Така ищецът дължи заплащане за В и К услуги, потребявани за период от 27 дни (от 01.09.2019г. до 27.09.2019г.). За периода от 01.01.2019г. до 27.09.2019г. (243 дни) ищецът е начислил по посочената фактура като потребени 14 куб.м. вода, което означава, че пропорционално за периода от 01.09.2019г. до 27.09.2019г. (27 дни) са били потребени 1, 5 куб.м., като стойността на услугите възлиза на 3, 74 лева без ДДС, или 4, 49 лева с включен ДДС. За неоснователно съдът намира възражението за погасяване по давност за паричното задължение по втората фактура – тази от 26.07.2021г., тъй като въведеният в нея период е в рамките на тригодишния до предявяване на иска. Сумата по тази втора фактура в размер на 59, 48 лева заедно с част от сумата по първата фактура от 4, 49 лева са дължими, поради което искът за главницата се явява основателен и доказан до размер на 63, 97 лева, до който искът следва да бъде уважен, като до пълния претендиран размер от 143, 63 лева той следва да бъде отхвърлен като неоснователен, въз основа на направеното възражение за изтекла погасителна давност. Размерът на мораторната лихва върху главницата от 4, 49 лева за периода от 28.11.2019г. до 27.09.2022г. е 1, 30 лева. Размерът на мораторната лихва върху главницата от 59, 48 лева за периода от 26.08.2021г. до 27.09.2022г. е 6, 57 лева. По този начин общият размер на мораторната лихва върху отделните периодични плащания от 7, 87 лева, до който размер съдът намира акцесорната претенция за лихви за основателен, като за разликата над този до пълния претендиран размер от 30, 73 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед правилата на процеса, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, включващи част от платената държавна такса, част от платеното възнаграждение за особен представител и юристконсултско възнаграждение, а именно сумата в размер на 256, 82 лева, като всеки от двамата ответници следва да заплати по 128, 41 лева. Ответниците не са правили разноски по делото, поради което съдът не следва да се произнася по такива ненаправени и непретендирани разноски. Така мотивиран, Несебърският районен съд