Решение № 88 от 7.4.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1409/2024 г.

С присъда № 15/07.10.2024 г. по НОХД № 297/2024 г., Районен съд – гр. Айтос признал подсъдимата Е. Н. К., ЕГН •••••••••• за виновна в това, че на 19.10.2022 г., в гр. Айтос, обл. Бургас, пред Районен съд – гр. Айтос, четвърти състав, по гр. дело № 751/2022 г. по описа на съда, като свидетел, устно, съзнателно потвърдила неистина, че Ф. Р. М. и ••• й Г. Н. М. през миналата година в продължение на един месец били в Република България, през което време Ф. М. не се грижела добре за детето, като дала показания, че: „Миналата година дойдоха в България и бяхме заедно цял месец… Докато беше тук ми направи впечатление, че като стане сутрин първо нея си оправя, след това детето. Пие кафето и си прави закуска. Не поддържа хигиена в дома и спрямо детето.“ - престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради което и във връзка чл. 54 НК я е осъдил на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години. С оглед осъдителната присъда, АРС е възложил на подсъдимата направените по делото разноски, като я е осъдил да заплати сума в размер на 120 лева. По делото е постъпила въззивна жалба от Е. Н. К., чрез защитника й – адв. Емил Томов от АК – Бургас, с която се моли първоинстанционната присъда, като неправилна и незаконосъобразна да бъде отменена и бъде постановена нова, с която подсъдимата бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. На първо място намира, че конкретно повдигнатото обвинение е извън предмета на доказване по брачното дело, като съгласно съдебната практика, състав на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК не може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на доказване. Отделно от това сочи, че това съдебно решение, за което се твърди, че подсъдимата е повлияла със своите показания, не е влязло в законна сила, като пред БОС като въззивна инстанция, е висящо дело № 1652/2023 г. Намира също, че от обективна страна деянието следва да е осъществено при форма на изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина. Счита, че с оглед липсата на аудиозапис от проведеното съдебно заседание от 19.10.2022 г. в АРС, не може да се докаже с категоричност, че свидетелката е казала именно тези думи, тъй като, според защитата, ноторно известно е, че при провеждане на съдебните заседания се води протокол от секретар – протоколист, като думите на разпитвания свидетел се „опосредяват“ при тяхното записване. Действително в ГПК е предвиден срок за поправка на протокола, но срокът е изключително кратък, като не могат да се следят всички протоколи от проведени заседания, както и да се знае кога и дали прокуратурата ще повдигне обвинение по чл. 290 от НК. Изтъква съображения, че при брачните дела се вземат предвид не само свидетелските показания, но и докладите, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“, когато се касае за ненавършили пълнолетие деца, като именно тяхното становище е решаващо по отношение правата и опазване на законните интереси на малолетните. В случая липсва и форма на вината „пряк умисъл“, каквато е необходимо, за да е налице състава на чл. 290 от НК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката - подсъдима се явява лично и със защитника си – адв. Емил Томов от АК – Бургас. Последният поддържа въззивната жалба и наведените в нея съображения. Представя на съда съдебно Решение № 884/25.10.2024 г. по в.гр.дело № 1652/2023 г. по описа на ОС - Бургас, с което е обезсилено първоинстанционното решение в частта, касаеща така наречените родителски права, във връзка с което е повдигнато обвинение на подсъдимата К.. Счита, че предмет на престъплението по чл. 290 от НК могат да бъдат такива факти и обстоятелства, които касаят предмета на доказване по съответното производство, като видно от представеното решение на БОС, решението на АРС по отношение на родителските права е обезсилено. Подсъдимата К. в лична защита заявява, че не е лъгала и не е казвала, че е била с Ф. и с детето един месец в България. Това е написано в протокола по делото, но не е обжалвала протокола. В дадената й последна дума подсъдимата заявява, че не е виновна. Прокурорът намира жалбата за неоснователна, като счита, че присъдата на Районен съд – Айтос е правилна, обоснована и законосъобразна. Излага становище, че съдът е обсъдил наличните доказателства и спазвайки изискванията на чл. 54 от НК, отчитайки характеристичните данни на личността на дееца, необремененото съдебно минало, както и спецификата на деянието, е наложил минималното наказание, в размер на три месеца с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден. След като се запозна с подадената жалба, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на постановената присъда, независимо от посочените в жалбата основания, съдът намери следното: Подсъдимата Е. Н. К. е родена на •••••••• г. в гр. А., обл. Бургаска. Тя е •••, ••• гражданка, ••• образование, •••, •••, с постоянен адрес: ••••••••••, ул. „•••“ № •••, с ЕГН ••••••••••. Видно от приложената по делото справка за съдимост, К. е неосъждана. Е. К. е ••• на свид. Н. М.. Свидетелите Ф. Р. Т. и Н. В. М. се запознали във ФРГ, където и двамата живеели със своите родители. Двамата решили да се оженят и на 23.10.2019 г., заедно с родителите на М. дошли в Република България, като на •••••••• г. в гр. Айтос сключили граждански брак. На 02.11.2019 г. свид. Ф. Т. и Н. М. отпътували със самолет за ФРГ, където се установили да живеят. От брака им на •••••••• г. в гр. Хам, ФРГ, се родило детето Г. Н. М., което било отглеждано от двамата си родители във ФРГ. С оглед на влошени между свидетелите Ф. Т. и Н. М., последният през 2022 г. депозирал пред РС – гр. Айтос искова молба по чл. 49 от СК срещу Ф. М., като било образувано гр.д. № 751/2022 г. по описа на съда, с предмет на разглеждане обективно съединени искове за развод между страните, ведно с искания по чл. 322, ал. 2 ГПК – за предоставяне на родителски права по отношение на детето на страните, респективно за определяне на РЛО с другия родител, както и заплащане на издръжка на детето. Един от подлежащите на доказване факти в това производство е бил да се установи кой от двамата родители полага повече и по-добри грижи за детето Г. М., съответно да му бъдат предоставени и родителските права. В проведено съдебно заседание по делото на 19.10.2022 г. била призована в качеството на свидетел подсъдимата Е. К. – ••• на свид. Н. М.. На последната е била снета самоличността и е била предупредена за отговорността, която носи по смисъла на чл. 290 от НК. К. обещала да говори истината. По време на разпита в съдебно заседание тя изложила пред състава на АРС, че познава Н. и Ф. М., че същите имат общо дете на име Г. на възраст от ••• години и няколко месеца към него момент, както и че същите „Миналата година дойдоха в България и бяхме заедно цял месец… Докато беше тук ми направи впечатление, че като стане сутрин първо нея си оправя, след това детето. Пие кафето и си прави закуска. Не поддържа хигиена в дома и спрямо детето“. Първоинстанционното съдебно производство по гр.дело № 751/2022 г. на АРС приключило с Решение от 24.10.2022 г., влязло в сила на 11.11.2022 г., с което съдът постановил развод между страните, предоставил упражняване на родителските права върху детето Г. на бащата Н., определяйки режим на лични отношения между майката и детето, осъждайки последната да му заплаща издръжка, приемайки, че майката не се грижела добре за детето. В мотивите към решението относно предоставянето на родителските права на детето Г. на нейния баща, съдът се е позовал на показанията на подс. К., дадени от нея като свидетел по посоченото дело. Съдът е приел относно майката Ф., че докато последната била в България, на „К. й направило впечатление, че като стане сутрин първо се грижи за своите нужди, след това за тези на детето, че не поддържа хигиената в дома и спрямо детето“. Изложената фактическа обстановка се споделя изцяло от въззивната инстанция, тъй като е установена по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Н. М., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, Д. В., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК показания, дадени от свидетелката на ДП, К. А., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, Ф. Т., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, Р. Т., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, Г. М., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, Т. Т., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, частично от обясненията на подсъдимата, заверените копия на съдебни актове по гр.д. № 751/2022 г. на АРС, в. гр. дело № 1652/2023 г. по описа на БОС, на протокол от съдебно заседание от 19.10.2022 г. по гр. дело № 751/2022 г. на АРС, от справки за задгранични пътувания, справка за съдимост, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства. От тези доказателства се установява категорично, че на 19.10.2022 г. подсъдимата Е. К. е допусната и разпитана като свидетел по гр. д. № 751/2022 г., като при разпита е изрекла посочените твърдения. Видно от протокола, подсъдимата е била предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290, ал. 1 от НК за лъжесвидетелстване. Посоченото гражданско дело е за развод, като са били разгледани и съединените искания по чл. 322, ал. 2 от ГПК, вкл. за родителските права върху детето Г.. Показанията на подсъдимата, дадени пред гражданския съд, установяват факти, част от предмета на доказване по това дело, включително, но не само относно родителския капацитет на майката. Същата съзнателно е потвърдила неистина, заявявайки, че докато били с Ф. М. в България, на свидетелката /подсъдимата в настоящото производство/ й направило впечатление, като стане сутрин Ф. първо се грижи за своите нужди, след това за тези на детето, както и че не поддържала хигиената в дома и спрямо детето. Заявеното от подсъдимата в качеството й на свидетел по гражданското дело се опровергава по категоричен и несъмнен начин от събраните по настоящото наказателно производство доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и от приложената справка за задграничните пътувания на Ф. М. и детето Г. М.. От тези доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че към 19.10.2022 г. подсъдимата К. и Ф. М. не са се виждали лично и не са били заедно в Република България, както и че в този период Ф. М. и детето Г. М. не са били в България. Въз основа на така установените факти районният съд е направил правилен правен извод, че с поведението си подсъдимата Е. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като на 19.10.2022 г. в гр. Айтос, обл. Бургас, пред РС – Айтос, по гр. дело № 751/2022 г. по описа на съда, като свидетел, устно, съзнателно потвърдила неистина, че Ф. Р. М. и ••• й Г. Н. М. не се грижела добре за детето, като дала показания, че: „Миналата година дойдоха в България и бяхме заедно цял месец … Доколкото беше тук ми направи впечатление, че като стане сутрин първо нея си оправя, след това детето. Пие кафето и си прави закуска. Не поддържа хигиена в дома и спрямо детето“. Правилно съдът е оценил, че изнесените от подсъдимата факти и обстоятелства несъмнено са релевантни за предмета на доказване по гр. дело № 751/2022 г., по което е свидетелствала, като същите са се отразили на правораздавателната дейност, още повече, че решаващият орган е възприел и кредитирал лъжливите свидетелски показания. Ето защо не може да се сподели възражението на защитата, че Е. К. не е свидетелствала за факти от предмета на доказване по делото, поради което не може да носи отговорност за лъжесвидетелстване. Целта на ищеца Н. М. е била чрез тази свидетелка – подсъдимата в настоящото производство, да докаже, че ответницата не полага достатъчно грижи за детето Г., като е претендирал предоставянето на родителските права. В изпълнение на това, по гражданското дело е била призована и разпитана в качеството на свидетел неговата ••• – подсъдимата К., да докаже, че ответницата не се грижи и не полага необходимите грижи за отглеждането на детето Г.. Правилен е и първоинстанционния извод за субективната съставомерност на извършеното, като извършено при пряк умисъл, тъй като К. е съзнавала, че като свидетел трябва да говори истината, но въпреки това е потвърдила неистина от значение за правилното решаване на делото, като е целял чрез съобщаването на несъществуващи и неверни факти от значение за предоставяне на родителските права над детето Г. по воденото гр. дело № 751/2022 г. на РС – Айтос. По изложените съображения въззивният съд намери възраженията на защитата срещу фактическите и правни изводи на решаващия съд за неоснователни. Неоснователни са и възраженията на защитата, изложени пред въззивната инстанция, а именно, че със съдебно Решение № 884/25.10.2024 г. ОС – Бургас е обезсилил Решението по гр. дело № 751/2022 г. в частта, касаеща така наречените родителски права, във връзка с което е повдигнато обвинение на подсъдимата. Съставът на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК не включва като елемент от обективна страна приключването на правораздавателното производство, пред който са дадени неверните показания, за да се счете, че съставомерно е само лъжесвидетелстването по приключил процес. С действията по съзнателно потвърждаване на неистина при свидетелстване пред надлежен орган се осъществява престъпния състав на престъплението лъжесвидетелстване и по-нататъшния ход на производството, по което то е осъществено, няма отношение към съставомерността на деянието. Няма отношение към осъществяването на състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК и това дали надлежният орган, пред който свидетел е лъжесвидетелства, е кредитирал или не съответните показания. Некредитирането на показанията, с които е потвърдена неистина, от органа, пред което тези показания са дадени, също няма отношение към съставомерността на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК, тъй като в производството за това престъпление следва по начина, посочен в чл. 303 от НПК, да се установи неистинността на тези показания и в това производство не могат да бъдат използвани изводите, формирани в друго производство и от друг решаващ орган. С оглед на това е ирелевантно и обстоятелството, че Решение № 251/24.10.2022 г. на АРС е било обезсилено и прекратено по отношение предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Н. М.. Лъжесвидетелстване би било налице не само когато няма влязъл в сила съдебен акт, а и при прекратяване на наказателното производство при някои от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 24 НПК, разбира се, в случай на присъствие на всички останали фактори за преследване на третираното престъпление. Този факт допълнително установява несъстоятелността на направеното от защитата възражение /вж. Решение № 562/21.12.2019 г. на ВКС по н.д. № 600/2010 г. II н. о./. При определяне на наказанието, съдът е съобразил най-напред предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода до пет години. Отчел е необремененото съдебно минало на подсъдимата, както и липсата на лоши характеристични данни, като правилно е определил наказанието при условията на чл.54 от НК в минималния предвиден в НК размер, а именно три месеца лишаване от свобода. Обосновано и законосъобразно е преценил, че това наказание е първо по ред и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправяне на извършителя не се налага ефективно изтърпяване, изпълнението на същото правилно е отложено за изпитателен срок от три години. Така определеното наказание, въззивната инстанция намира за правилно отмерено, поради което изцяло се присъединява към мотивите на първоинстанционния съд и намира, че и в тази част не следва да се изменя или отменя постановената присъда. С така определеното наказание, по вид и размер, ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на специалната и генерална превенция по чл.36 от НК. След извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната инстанция намира подадената жалба за неоснователна. Проверената присъда е правилна, обоснована на доказателствата и съобразена с материалния и процесуален закон - при разглеждане на делото не са допуснати сочените процесуални нарушения, а материалния закон е приложен правилно. Ето защо същата следва да бъде потвърдена. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд