Решение № 1402 от 19.2.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 183/2025 г.

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на И. М. О., непълнолетен, непридружен, гражданин на Сирия, подадена чрез назначения по чл. 25 от ЗУБ – адв. М., против Решение № 12713/04.12.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Нарушени били нормите на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Пренебрегнат бил фактът, че става въпрос за непридружено лице, неправилно посочено като малолетен, което спада към понятието дете в риск от уязвима група. Най-висшият интерес на детето следвало да се преценява във всеки отделен случай и не винаги този интерес съвпадал с връщането в страната по произход, за да запази своята идентичност или да живее при близките си. В решението били цитирани неактуални справки, поради което моли съдът да приложи чл. 142, ал. 2 АПК. Детето не било от област Халеб. Сочи, че провинция Д.ал З., в която е живяло детето, не била безопасно и сигурно място. Сочи, че в момента имало конфликти между сирийското правителство и бунтовниците, между турските сили и фракциите, както и Израел. Неясно защо има промяна в позицията на органа, който доскоро предоставял хуманитарна закрила на сирийци предвид военния конфликт в страната от 2013 г. Нямало и официален източник на информация, че в Сирия липсва риск за цивилното население и държавата не била в състояние да защити гражданите си. При влизане в сила на решението се достигало до „правен вакуум“ по отношение на тези деца с невъзможност същите да бъдат върнати съгласно международните стандарти за тях. Твърди, че откази не се постановяват по отношение на малолетни, непълнолетни и непридружени деца от държави членки на ЕС. Моли оспореното решение да бъде отменено, а преписката – върната за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателят И. М. О., редовно призован, се явява лично и се представлява.

Жалбоподателят сочи, че желае да получи закрила в България, за да може да се събере със семейството си. Иска неговите родители и по-малкият му брат да дойдат тук, защото в Сирия е война. Имал брат в София, който също нямал статут. Твърди, че ако се върне в Сирия, не знае какво може да му се случи. Не искал да се върне там, тъй като в Д.ал З. имало проблеми.

Процесуалният му представител поддържа изложеното в жалбата. Заявява, че представлява жалбоподателя от миналата година. Акцентира върху това, че до ноември месец ДАБ не постановява откази за хуманитарен статут на малолетни и непълнолетни, непридружени лица. Сочи, че нито една европейска държава не постановява откази на деца. След издаване на отказите децата нямало къде да отидат, за тях нямало изработена процедура за връщане, нито възможност те да бъдат настанявани някъде, вкл. и задържани. Твърди също, че има уверение за преразглеждане на политиката на ДАБ относно малолетни и непълнолетни, непридружени лица. Според адвокатът по отношение на новите процедури децата щели да получават хуманитарен статут. Акцентира върху интереса на детето. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че е спазена процедурата по издаването на оспорения акт, на лицето бил назначен представител по чл. 25 ЗУБ, изготвен бил социален доклад от социален работник съгласно изискванията на Закона за закрила на детето. Молителят не бил подложен на преследване, спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не бил обект на репресии. Акцентира се и върху това, че същият е подал молба за закрила в България заради по-бързата процедура по събиране на семейства, като неговото все още било в Сирия. Позовава се на справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС от 29.01.2025 г. и от 03.02.2025 г. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за основателност на жалбата, като предлага решението да бъде отменено, а преписката – върната за ново разглеждане.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.08.2024 г. И. М. О. от Сирия е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като И. /собствено/ О. /бащино/ М. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в Сирия, адрес – [населено място], обл. Д.ал З., [ЛНЧ], етническа принадлежност – •••, религия: •••, семейно положение – неженен.

С Решение № 1912/23.08.2024 г. на Председателя на Националното бюро за правна помощ е назначен на молителя представител, който да предостави правна помощ – адв. Л. С. М., като представлява детето, с оглед защита на най-добрия му интерес, в административни и съдебни производства по предоставяне на международна закрила по ЗУБ до тяхното приключване с влязло в сила решение.

На 27.09.2024 г. е проведено интервю с И. М. О., в което разказва, че бил роден 2008 г., а не – през 2010 г., като ще представи лична карта. Имал брат в България в производство по закрила и чичо в Германия, но искал неговата молба да се разглежда в България. Напуснал Сирия средата на м. юли 2024 г. нелегално за Турция, където останал 1 седмица, но не посетил пунктове за регистрация. В края на м. юли 2024 г. влязъл незаконно в България заедно с 20 души, като останал в гората 10 дни. Бил задържан от властите в близост до [населено място]. Роден и живял в [населено място], обл. Д.ал З., което се контролирало от американските сили, имало и присъствие на кюрди, сражения между тях и арабите. Размириците били постоянно, виждал сражения /2-3 месеца преди да напусне американците и кюрдите нахлули в домовете на хората и ги убивали, биели/. Не бил [семейно положение], не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради изповядваната религия или етническата принадлежност, нито с официалните власти. Имал близки в Сирия – семейството му било там, а той напуснал, за да направи събирането му в България. Поддържал връзка с тях и те знаели къде се намира. Учил до втори клас, не е работил. Напуснал Сирия заради войната там, нямало и училища. Твърди, че четирима негови братовчеди били убити преди 5-6 месеца в дома им. Молителят не бил подложен на преследване от групировка, не били отправяни спрямо него или неговото семейство заплахи, нито оказвано насилие. Не искал да се връща в Сирия, защото там имало проблеми и нямало мир. Заявява, че подал молба за закрила, защото в България ставало бързо събиране на семейство.

Изготвен е на 24.10.2024 г. доклад от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, относно детето, непридружено, непълнолетно, което е потърсило закрила в България, и в който доклад се сочи като основна причина за напускане на Сирия – войната и липсата на училища, както и се допълва, че неговите родители, братя и сестри живеят в Сирия, като именно целта на детето била да ги събере в България.

На 09.10.2024 г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано И. М. О., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

По подробно изложени съображения и предвид справки от 12.07.2024 г., 15.10.2024 г. и 05.11.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република Председателят на ДАБ при МС с Решение № 12713/04.12.2024 г. отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. М. О..

Решението е връчено на адресата му на 10.01.2025 г. По делото е приет като доказателство социален доклад от 14.02.2025 г., видно от който И. М. О. е непридружен, непълнолетен, който е избягал от войната в Сирия, като неговото семейство живеят в Сирия. Детето е заявило също, че поддържа връзка с близките си по телефона. То е заявило и, че е подал молба в България, защото по-бързо става събирането на семейство.

По делото са приети като доказателства справки от 29.01.2025 г. и от 03.02.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирия.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

В действителност жалбата не е подписана и от жалбоподателя, който като непълнолетен действа при знанието и съгласието на назначения му по чл. 25 ЗУБ адвокат. Не е изпълнено и разпореждането с указания за приподписване на жалбата или представяне на подписан от жалбоподателя екземпляр. С цел да не се ограничава правото на защита на същия и предвид личното му явяване в проведеното съдебно заседание съдът намира, че се установява ясно волята на жалбоподателя относно подаването на жалба от негово име с искане за отмяна на издадения неблагоприятен спрямо него акт. Не без значение е и обстоятелството, че назначеният адвокат излага твърдения относно малолетно дете, което, както се установи, от кориците по делото, всъщност е непълнолетно.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на И. М. О. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето И. М. О. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/, както и в присъствието на определения по чл. 25 от ЗУБ представител – адв. М., и социален работник от отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради което е напуснал страната си по произход и не желае да се завърне в нея, че потвърждава всичко казано по време на интервюто, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя И. М. О. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - О. /бащино/ и М. /фамилно/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - И. М. О., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай И. М. О. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. В този смисъл неправилно жалбоподателят се позовава на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е Сирия заради войната и липсата на училища, като въпреки това, видно от изявлението му и от приложението към регистрационния лист неговите родители, братята /с изключение на един/ и сестрите му все още живеят в Сирия. Напускането на Сирия, а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на И. М. О., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал Сирия. Не без значение е обстоятелството и, че всъщност е непълнолетен и непридружен по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗУБ, като семейството му е останало да живее в Сирия, в противоречие на отношенията между родител и дете. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, както и, че сочи единствената си цел да събере семейството си на територията на България, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо И. М. О. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се установява молителят да е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение в страната по произход Сирия се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като следвало да се вземе предвид и влиянието на международни организации в Сирия, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Направен е извод, че независимо от наличието на инциденти, ситуацията в сигурността в Сирия значително се подобрила и не можело да се говори за висока степен на насилие. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но въпреки че молителят се яви в съдебно заседание и разказа бежанската си история, той не заяви по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото семейството му по аргумент от § 1, т. 3 ДР ЗУБ все още живее в Сирия. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо И. М. О., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Сред новините за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на Сирия за срок до 1 март 2025 г. /М. ал Б./ и формиране на състава му. Има и данни, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Д. е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока Сирия, поради което и Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, Novini.Bg и др./. Появиха се новини за образувани опашки по границата между Турция и Сирия от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно Сирия е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. други/ за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в Сирия, вкл. Италия, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появиха и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от Сирия, както и, че от страна на Турция е направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. От изявленията на лидерите на водещите държави в света се формира обща цел - борбата срещу тероризма и справяне с тежката хуманитарна криза, като Германия предвижда значителен бюджет за подпомагане, вкл. чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, вкл. и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца.

На фона на тези новини от редица медии се съобщава и за военната намеса в Сирия от страна на Израел. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на Израел, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в Сирия с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти /вж. Свободна Европа, DW, БНР и др./. Не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на Сирия. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ, вкл. и, че според официалните изявления намесата на Израел е временна.

Горното се потвърждава и от представената справка от 29.01.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната; генералният секретар на ООН потвърждава ангажимента на ООН да подкрепя Сирия през предстоящия преходен период; към 29.12.2024 г. подкрепяни от ВКБООН обществени центрове възобновяват своята дейност; посочен е броят сирийски бежанци, завърнали се в Сирия, като според ВКБООН от 08.12.2024 г. насам техният брой е 115 000, като има данни и за около 486 000 вътрешно разселени лица, които са се завърнали в районите си по произход; възстановяват се международните полети до летище Дамаск; Световната здравна организация осъществява трансгранична мисия в Северозападна Сирия, провеждайки обучение; Министерството на образованието на преходното правителство обявява нова учебна програма за всички възрастови групи; предоставянето на хуманитарна помощ; около 27 % от анкетираните сирийски бежанци планират да се завърнат в Сирия през следващите 12 месеца. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочат справките от 29.01.2025 г. и 03.02.2025 г., вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което се следва неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в Сирия и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за И. М. О. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че Турция, в която е бил молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

5. Следва да се добави и, че И. М. О. доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер с цел осигуряване на по-добри условия за живот и реализация, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки промяната в политическата и икономическата обстановка в Сирия от началото на месец декември 2024 г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион сирийски бежанци в страната през първите шест месеца на 2025 г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си, вкл. и че иска да събере семейството си в България, в която процедурата била бърза, молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

6. По отношение на молителя /непълнолетен/ следва да се обсъди и неговият най-добър интерес /чл. 6а във връзка с § 1, т. 11 ДР ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 ДР на ЗЗдетето/, вкл. и като лице в уязвима група /§ 1, т. 17 ДР ЗУБ/.

Принципът за „висшия интерес на детето“, установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата.

В административното производство в проведеното интервю са участвали както социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ /изготвил и социален доклад – чл. 15, ал. 6 ЗЗдетето/, така и назначеният по чл. 25 ЗУБ – адв. М. /чл. 15, ал. 8 ЗЗдетето/, чиито правомощия са изрично разписани в чл. 25, ал. 3 ЗУБ предвид спазване на принципа за осигуряване най-добрия интерес на детето. В най-добър интерес на детето е то да бъде със своето семейство - с родителите си, с братята и сестрите си, които живеят в Сирия, а не то да бъде използвано като инструмент за легалното им напускане на страната по произход. Следва да се има предвид и, че при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображенията, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост /вж. Решение по адм. дело № 2062/2024 г. на Трето отд. на ВАС/. В административното производство се съдържат данни, че молителят поддържа връзка със семейството си, като това е видно и от формуляра за бърза оценка на най-добрия интерес за закрила на детето, като следва да се отбележи и, че неговата цел да получи закрила е всъщност да се събере със семейството си, както и, че подаването на молбата е резултат от задържането му от българските власти. Правата на И. М. О. не са нарушени и по отношение на него като дете не се установява, че съществуват рискове за неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Спрямо неговите роднини в Сирия няма данни да са налице насилие и репресии, той би продължил да живее спокойно и да се развива там в семейна среда. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, като правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на молителя на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява в система от специфични мерки, съпътстващи производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон /така вж. Решение по адм. дело № 3843/2024 г. на Трето отд. на ВАС/. При това и съдът не дължи обсъждане дали са основателни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя относно политиката на ЕС и в частност на България при разрешаване на казуси като процесния, нито се доказва по безспорен начин „уверението“, че органът, който е компетентен, ще преразгледа позицията си и ще бъде спряно издаването на откази по отношение на непълнолетни, непридружени лица.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на И. М. О. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково