РЕШЕНИЕ

№ 968

гр. Стара Загора, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Г.ев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Г.ев Гражданско дело № 20235530104279 по описа за 2023 година Делото е образувано по иск с правна квалификация чл.124, ал.1, предложение последно ГПК по искова молба от „Шел България“ ЕАД против Община Стара Загора за установяване, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор ••••• с площ от 376кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с трайно ползване: за бензиностанция, газстанция, метанстанция, предхождащ идентификатор •••••, номер по предходен план – няма, при съседи: имоти № •••••; № ••••• и № •••••, представляващ съгласно регулационен план част от УПИ II – за бензиностанция от кв.96 по ПУП на Стара Загора, одобрен със Заповед № 596/02.04.1996г. Твърдят, че праводателят им „Литекс комерс“ ООД владеел имота от 1995г., а те го владеели от 1998г., в имота изградили газ[1]колонка и резервоар, възнамерявали да осъществят нотариално производство по обстоятелствена проверка за имота, като с издаване на удостоверение № 21-12- 202/20.10.2022г. Община Стара Загора /сочещо, че имота е собственост на Общината/ им препятствала пътя към сдобиване с документ за собственост на имота, като оттам идвал и правния им интерес да предявят настоящия отрицателен установителен иск. Молят да бъде признато, че процесният имот не е собственост на Община Стара Загора, като претендират заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от Община Стара Загора.

Ответникът оспорва иска като недопустим – твърди, че не е налице правен интерес от неговото предявяване, а ако съдът го допусне до разглеждане, то следва да го отхвърли като неоснователен – Община Стара Загора била собственик на имота, като за същия е съставен акт за държавна собственост АДС № 5311 от 29.06.1972г. след неговото одържавяване, като имота се считал държавен от 01.08.1972г. С приложението на §7, ал.1, т.3 от ЗМСМА имотът преминал в собственост на Община Стара Загора. Процесният имот бил отчужден, като бившите собственици са обезщетени, а тъй като попадал сред имотите, изброени в чл.2, ал.1, т.4 от ЗОС, основанието за актуване като държавен е отпаднало и същият е предаден в собственост на Община Стара Загора. Оспорват представеното удостоверение на Областния управител, представят акт за държавна собственост, молят исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а ако съдът я разгледа – да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендират юрисконсултско възнаграждение – в минималния, определен в закона размер.

В исковата си молба ищецът твърди, че съгласно нот.акт №116, том IV, рег.№5352, дело №485/ 17.12.2020 год., вписан в дв.вх.рег.№11987, вх.рег.№12059, акт №179, том XXXV, дело №6539 от 17.12.2020 год. {Доказателство №1) бил собственик на: а/ПИ с идентификатор ••••• по КК и КР на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед №РД-18-65/ 30.05.2008 год. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КК, засягащо поземления имот е от 26.11.2012 год., с площ от 411 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за бензиностанция, газостанция и метанстанция, с предишен идентификатор ••••• с номер по предходен план 5781а, парцел IV в кв.96, при съседи: ПИ с идентификато𠹕••••, №••••• и №•••••, незастроен; б/ ПИ с идентификатор ••••• по КК и КР на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед №РД-18-65/ 30.05.2008 год. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КК, засягащо поземления имот е от 26.11.2012 год., с площ от 466 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за бензиностанция, газостанция и метанстанция, с предишен идентификатор ••••• с номер по предходен план •••••а, парцел V в кв.96, при съседи: ПИ с идентификато𠹕••••, №•••••, №••••• и №•••••, застроен със сграда с идентификато𠹕••••.1 със ЗП 42 кв.м., на един етаж, с предназначение на сградата - сграда за битови услуги, последно изменение на КК и КР - 10.06.2016 год.; в/ ПИ с идентификатор ••••• по КК и КР на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед №РД-18-65/ 30.05.2008 год. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КК, засягащо поземления имот е от 26.11.2012 год., с площ от 641 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за бензиностанция, газостанция и метанстанция, с предишен идентификатор ••••• с номер по предходен план •••••а, парцел VI в кв.96, при съседи: ПИ с идентификато𠹕••••, №•••••, №••••• и №•••••, застроен със сграда с идентификатор № идентификатор •••••.1 със ЗП 100 кв.м., на един етаж, с предназначение на сградата - сграда за битови услуги, последно изменение на КК и КР - 10.06.2016 год.; г/Газ-колонка и подземен резервоар, изградени в част от УПИ II - за бензиностанция, от кв.96 по плана на гр.Стара Загора, съгласно отстъпено право на строеж от Литекс комерс ООД, съгласно нот.акт №69, том II, дело №1879/11.05.1998 год. на нотариус при PC гр.Стара Загора (Доказателство N°2), виза за проектиране №4235/12.10.2005 год. (Доказателство N°3 )и виза за проектиране №2839/30.10.2012 год. Доказателство N°4), построени в ПИ с идентификато𠹕•••• по КК и КР на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед №РД-18- 65/30.05.2008 год. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на КК със заповед №КД- 14-24-130/12.04.2011 год. на Началника на СГКК Ст.Загора, с площ от 376 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за бензиностанция, газостанция, метанстанция, предходен идентификато𠹕••••, номер по предходен план: няма, при съседи: №•••••, №••••• и №•••••, съгласно Копие от кадастрална карат с данни от КРНИ от 04.12019 год., издадено от СГКК-гр.Стара Затова Доказателство N°5).

Община Стара Загора твърдяла в свое Удостоверение №21-12-202/20.10.2022 год.

Доказателство N°6), че ПИ с идентификато𠹕•••• по КК и КР на гр.Стара Загора, като част от УПИ Н-за бензиностанция, от кв.96 по ПУП на гр.Стара Загора, което УПИ било одобрено със Заповед №596/02.04.1996 год., се смятало от Община Стара Загора за имот - общинска собственост на основание параграф 7, ал. 1, т.З от ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал. 1, т.2 от ЗОС. Същият имот с горепосочения в предходното изречение идентификатор имал номерация като предишен имот №••••• от кв.94 по стар план на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №1809/06.11.1969 год. на ГОНС гр.Стара Загора, който бил отчужден „за надлез“ и бил урегулиран в УПИ Н-за бензиностанция от кв.96 по ПУП на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №596/02.04.1996 год. Твърди, че ПИ с идентификато𠹕•••• по КК и КР на гр.Стара Загора, като част от УПИ П-за бензиностанция, от кв.96 по ПУП на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №596/ 02.04.1996 год. никога не бил общинска публична или частна собственост. Също така по отношение на същия имот никога не бил съставян Акт за държавна собственост, видно от Удостоверение №ДС-У-449/13.10.2022 год. (Доказателство Nq7), издадено от Областен управител на област Ст. Загора. Следователно до 1996 год., когато влизат в сила Закона за държавната и Закона за общинската собственост и същата се разделяла на публична и частна, процесният имот не бил нито държавна, нито общинска собственост. Съгласно §7, ал. 1, т.З от ПРЗ на ЗМСМА „С влизането в сила на този закон преминават в собственост на Общините и следните държавни имоти: т.З- незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици“.

За ПИ с идентификато𠹕••••, нито за същия имот с предходна номерация по предходни планове никога не бил съставян Акт за държавна собственост и/или Акт за общинска собственост. Имотът не бил обект на отчуждителна процедура нито „за надлез“, нито за каквото и да е било друго мероприятие, както и такова не било осъществено. Процесният ПИ с идентификато𠹕•••• никога не бил отчуждаван в полза на държавата и не било настъпило нито едно от основанията за придобиването му от Община Ст.Загора, посочени в Удостоверение №21-12-202/ 20.10.2022 год, издадено от Община Ст.Загора. Издаденото от Община Ст.Загора Удостоверение №21-12-202/ 20.10.2022 год. във връзка с процедура за заверка на молба-декларация за придобиване на имота по обстоятелствена проверка за ищеца обуславял правния интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. Същото удостоверение, материализиращо претенцията за собственост на Община Ст.Загора се явявало пречка за снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка по заявление вх.№21-13-280/17.10.2022 год. чрез нотариус Денчо Златанов Недялков с рег.№181 на НК, с район на действие PC Ст.Загора и респективно безусловно обуславяло правния му интерес от този отрицателен установителен иск. Ответникът бил издал на ищеца Виза за проектиране от 12.10.2005 год.за построяване на газова колонка и газов резервоар, одобрил бил строителните книжа на 09.11.2005 год. и бил издал Разрешение за строеж №РС-И-1199/10.11.2005 год. [Доказателство №8), като във въпросните строителни книжа Община Ст.Загора не била цитирана като възложител заедно с инвеститора/собственик на имота или част от него, за какъвто следвало да бъде цитирана в случай, че бил собственик на част от терена на УПИ Н-за бензиностанция, от кв.96. На Община Стара Загора не й било съобщавано Разрешението за строеж с оглед на евентуални нейни права на собственост и респективно права на обжалване на Разрешението за строеж. Същото можело да се установи от преписката по Разрешение за строеж /РС-И-1199/ 10.11.2005 год. Също така Община Ст.Загора не била учредявала право на строеж в полза на ищеца за реализирането на неговото инвестиционно намерение „Технологично разширение на бензиностанция Шел-Траяна“-Ст.Загора с газ колонка и подземен газ-резервоар“. За строежът било издадено Разрешение за ползване №87/12.12.2006 год. от РДНСК гр.Стара Загора, с което било признато, че строежът бил законен и бил изпълнен съобразно закона и одобрените строителни книжа. Нямало констатации, че имало нередовности по отношение на упражняването на правото на строеж или правото на собственост върху поземления имот, което да изисквало необходими документи от съсобственик на имота на възложителя Шел България ЕАД. Следователно към 2005 год. ответникът не бил считал себе си за съсобственик на част от поземления имот, който да представлява част от УПИ П-за бензиностанция, от кв.96, върху който ПИ била изградена от ищеца газова колонка и газов резервоар. По това време УПИ П-за бензиностанция, от кв.96 бил идентичен с ПИ с идентификато𠹕••••. в който ПИ с идентификато𠹕•••• се включват настоящите ПИ с идентификатори №•••••, №•••••, №••••• и №•••••. Кадастралната карта била приета със Заповед 0РД-18- 65/30.05.2008 год. и е изменена със Заповед №КД-14-24-130/12.04.2011 год.Видно от представената към настоящата ИМ Копие от КК с данни от КРНИ ПИ с идентификато𠹕•••• {Доказателство №5) нямало номер по предходен план, а само предходен идентификатор ••••• и липсвали данни за собствеността му включително и за общинска собственост. Същото било видно и от Скица на ПИ №15-803019/18.07.2022 год. на СГКК гр.Стара Загора {Доказателство N°9). Към 04.05.1995 год., когато влиза в сила разпоредбата на §7, ал. 1, т.З от ПРЗ на ЗМСМА процесният имот не бил нито държавна, нито общинска собственост, а бил обект на реституция от страна на бивши собственици по реда на чл.2 от ЗВСОНИ /ДВ бр. 15/1992 год./ и Заповед №2301/30.09.1994 год. на Кмета на Община Ст.Загора.

Моли съда да постанови решение, с което установи по отношение на ответника, че същият никога не е бил и не е и в момента собственик на ПИ с идентификато𠹕••••, по КК и КР на гр.Стара Загора, одобрени със Заповед №РД-18-65/ 30.05.2008 год. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на КК със заповед №КД-14-24-130/ 12.04.2011 год. на Началника на СГКК Ст.Загора, с площ от 376 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за бензиностанция, газостанция, метан станция, предходен идентификато𠹕••••, номер по предходен план: няма, при съседи: №•••••, №••••• и №•••••, представляващ съгласно последен регулационен план част от УПИ П-за бензиностанция от кв.96 по ПУП на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №596/ 02.04.1996 год.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да приеме, че Община Стара Загора не е собственик на ПИ с идентификато𠹕•••• по КК и КР на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед №РД-18-65/ 30.05.2008 год. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на КК със заповед №КД- 14-24-130/ 12.04.2011 год. на Началника на СГКК Ст.Загора, с площ от 376 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за бензиностанция, газостанция, метанстанция, предходен идентификато𠹕••••, номер по предходен план: няма, при съседи: №•••••, №••••• и №•••••, представляващ част от УПИ П-за бензиностанция от кв.96 по ПУП на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №596/ 02.04.1996 год. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл.131 ответникът представя писмен отговор, в който счита за недопустим предявеният срещу Община Стара Загора отрицателен установителен иск за собственост върху ПИ с идентификатор ••••• по КККР на гр. Стара Загора. Ищецът не сочил свое право на собственост върху процесния имот или други права върху имота, които да обосновавали правния му интерес за предявяване на иска. Наличието на правен интерес било абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявеният иск. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост би се породил от твърдение за наличие на притежавано право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователна претенция на насрещната страна в спора. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът дължал да доказва твърденията, с които обосновавал правния си интерес. Ищецът Шел България ЕАД дори не твърдял наличието на правно релевантни обстоятелства, които биха обусловили правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на ПИ с идентификатор ••••• по КККР на гр. Стара Загора. Ищецът следвало да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като посочил и докаже фактите, от които то произтичало. В противен случай, би се оказало, че ищецът не освободен от това да сочи и да доказва каквото и да било претендирано от него право върху поземления имот. Така единствено ответникът щял да дължи да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, докато ищецът щял да се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса било поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това означавало да се осигури защита на право, което можело и изобщо да не съществува. Т.е. както в случая ищецът не сочил свое право, което твърди че му било нарушено не следвал извод за твърдения за наличие на правен интерес. Ищецът не сочил собствени права на собственост върху процесния имот. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца бил свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Наличието на правен интерес се преценявало конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени с исковата молба, като ищецът следвал да докаже фактите, от които те произтичали. Не се сочели доказателства, нито били налични такива Шел България ЕАД да е бивш собственик на имота нито, че бил страна по производство по реституция, чийто обект бил процесния имот. Видно от справка в ТРЮЛНЦ, търговското дружество на ищеца било възникнало през 1991 г., което изключвало хипотезата по отношение на него да са приложими правилата на законите за реституция. Ищецът не сочил доказателства, с които да обосновава правния си интерес, поради което счита, че производството подлежи на прекратяване. Счита исковата молба на Шел България ЕАД за неоснователна и моли съда да остави предявените искове без уважение като неоснователни.

В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърдял, че бил собственик на ПИ с идентификатори •••••, •••••, ••••• по КККР и газ колонка и резервоар. Правата на собственост на ищеца върху тези три поземлени имота били без правно значение за спора по делото, доколкото те не били общинска собственост. Неотносими за предмета на спора за собствеността на ПИ с идентификатор ••••• по КККР на гр. Стара Загора били твърденията и съответно доказателствата за правата на собственост върху съседни имоти и технически съоръжения. Община Стара Загора била собственик на ПИ с идентификатор ••••• по КККР на гр. Стара Загора. ПИ с идентификатор ••••• по КККР на гр. Стара Загора, предходен идентификатор ••••• по КККР на гр. Стара Загора бил идентичен на имот с планоснимачен № •••••, кв. 94 по стар план на града, одобрен със Заповед № 1809/06.11.1969 г. За имота имало съставен акт за държавна собственост - АДС № 5311 от 29.VI.1972 г. след одържавяването на имота, като имотът се считал за държавен от 1.VIII. 1972 г. Наличието на съставен акт за държавна собственост, опровергава издаденото удостоверение № ДС-У-449 от 13.10.2022 г. от Областния управител на област Стара Загора относно липсата на съставен АДС за имота. От вписаните данни в АДС № 5311 от 29.VI.1972 г. било видно, че относно имота - обект на акта била издадена Заповед № 199/03.02.1998 г. на Областния управител на Област Стара Загора. Имот с пл. № •••••, кв. 94 - дворно място от 266 кв. м., полумасивна жилищна сграда от 122 куб. м., навес от 44 куб. м., антре от 8 куб. м., актувани с акт за държавна собственост № 5311/29.06.1972 г. били посочени в т. 23 от Заповед № 199/03.02.1998 г. на Областния управител на Област Стара Загора. Фактическите и правни основания за издаването на заповедта били обосновани с приложението на §7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА. С влизането в сила на този закон, преминавали в собственост на общините незастроените парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. Тези имоти били изброени и в чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС, където като общинска собственост били посочени незастроените парцели и имотите с селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство. Видно от акта за държавна собственост, процесният имот бил отчужден, като бившите собственици били обезщетени. Следователно по силата на ЗОС и ЗМСМА основанието за актуване на имота като държавен било отпаднало и същия бил предаден в собственост на Община Стара Загора. Община Стара Загора била собственик на ПИ с идентификатор ••••• по КККР на гр. Стара Загора, предходен идентификатор ••••• по КККР на гр. Стара Загора бил идентичен на имот с планоснимачен № •••••, кв. 94 по стар план на града, одобрен със Заповед № 1809/06.11.1969 г. Ищецът не твърдял и не сочил доказателства за проведено реституционно производство по отношение на имот с планоснимачен № •••••, кв. 94 по стар план на града, представляващ ПИ с идентификатор ••••• по КККР на гр. Стара Загора. Неотносими по делото били издадените Виза за проектиране и Разрешение за строеж. И визата за проектиране и разрешението за строеж били административни актове, издадени от административен орган със специална компетентност - Главен архитект на община, като в административното производство по издаването им, правата на собственост или други вещни права върху поземления имот не били предмет на правно регулиране. Главният архитект, в качеството му на административен орган няма правомощия да решава вещноправни въпроси, касаещи упражняването на права на собственост на Община Стара Загора върху поземлени имоти - общинска собственост. В този смисъл и валидността на издаденото разрешение за строеж на техническо съоръжение не бил въпрос, който бил относим към предмета на това дело — установяване на вещното право на собственост върху ПИ с идентификатор ••••• по КККР на гр. Стара Загора.

Моли съда да остави исковата молбата на Шел България ЕАД без разглеждане като недопустима, доколкото за ищеца не бил обоснован правен интерес за предявяване на иска против Община Стара Загора. Алтернативно, моли да остави без уважение предявеният срещу Община Стара Загора иск като неоснователен и да бъдат присъдени на ответника разноски в размер на минималния определен в закона.

В съдебно заседание ищците поддържат исковата си претенция чрез пълномощника си – адв.П., която внася уточнение, че смятат процесния имот с идентификатор •••••.•••••.••••• за реституиран по смисъл на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и поради тази причина те го владеят, приобщавайки и владението на техния праводател. От 1995г. респ. 1998г. Община Стара Загора никога не го е владяла и не би могла да го придобие по §7, ал.1, т.3 от разпоредбите на ЗМСМА. Претендират присъждане на направените по делото разноски и представят подробни писмени бележки от пълномощниците си адв.П. и адв.Т.. В съдебно заседание ответникът Община Стара Загора оспорва предявения спрямо тях отрицателен установителен иск – че не били собственици на процесния имот, чрез пълномощника си старши юрисконсулт В., която моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнагражданеие на ищцовата страна и представя подробна писмена защита.

Съдът, след като взе предвид доводите и становищата на страните, разгледа събраните по делото доказателства и на осн.чл.235 от ГПК намери за установено следното:

По делото са представени и приети като доказателства писмени материали – Нотариален акт № 60, том III, дело № 1180/10.03.1995г. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и на осн.чл.2 от ЗВСВОНИ и заповед № 2301/30.09.1994г. на Кмета на Община Стара Загора на Нотариус Искра Тотева при Районен съд - Стара Загора; Нот.акт № 152, т.IX, н.д.№ 2921/16.06.1995г. на нотариус Т.Паунов при Районен съд – Стара Загора; Разрешение за ползване № 87/12.12.2006г. на ДНСК-Стара Загора; Нотариален акт за учредяване на право на ползване и право на строеж върху недвижим имот за определен срок № 69, том II, дело № 1879/11.05.1998г. на Нотариус Искра Тотева при Районен съд – Стара Загора; Нот-акт № 116, том IV, дело № 485/ 17.12.2020г. на Нотариус Стефка Чавдарова с район на действие Района на Районен съд - Стара Загора; скица № 4235/07.09.2005г., издадена от Община Стара Загора за проектиране на „газ колонка и газ-езервоар на осн.чл.41, ал.3 от ЗУТ“ със заверка от главен архитект на Община Стара Загора от 12.10.2005г.; Скица № 2899/30.10.2012г. на Община Стара Загора за реконструкция на съществуваща бензиностанция; Удостоверение за данъчна оценка № ДО004118БФ/12.04.2023г. на Община Стара Загора за имот с идентификатор ••••• в размер на 376кв.м площ; Копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, издадено от СГКК – Стара Загора, актуално към 04.10.2019г. за поземлен имот с идентификатор •••••, с адрес на имота гр.Стара Загора, п.к.6000, Славянски, площ 376кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За бензиностнация, газостанция, метанстанция, с предходен идентификатор •••••, номер по предходен план: няма, съседи: •••••., •••••, •••••, без данни за собственик; Удостоверение № 21-12-202/20.10.2022г. на Община Стара Загора; Удостоверение № 449/13.10.2022г. на Областен управител на Област Стара Загора, издадено във връзка с подадено заявление вх.

№ ДС-У-459/12.10.2022г. от Нотариус Денчо Недялков с район РС-Стара Загора; Разрешение за строеж № РС-И-1199/ 10.11.2005г. на Община Стара Загора; Скица № 15-803019- 18.07.2022г. на поземлен имот с идентификатор ••••• от СГКК- Стара Загора, без данни за собственик; Акт за държавна собственост № 5311 от 29.06.1972г.; Заповед № 1999/03.02.1998г. на Областен управител на Област гр.Хасково; Заповед № КД-14-24- 130/12.04.2011г. на Началника на СГКК-Стара Загора за одобряване на попълване на непълноти в ККР, акт № 65/08.04.2011г., Скица проект с координати № 3867/08.04.2011г. за изменение на КККР, комбинирана скица, извадки от план на кв.“В.Коларов“ кв.96 одобрен със Заповед № 1809/06.11.1969г. на ГОНС Стара Загора, извадки от разписен списък на недвижимите имоти, проект на дворищната регулация на кв.94 гр.Стара Загора, Заповед № 1809/06.11.1969г. за одобрение на проекто-регулационен и идейно- застроителния планове на квартали/между които и кв.94 и кв.96/, попадащи в райони „Гео Милев“ и „Васил Коларов“ в гр.Стара Загора – в текстова и графична част.

Безспорно е установено, че със Заповед № 230/30.09.1994г. на Кмета на Община Стара Загора на осн.чл.2 от ЗВСВОНИ на група граждани, наследници на лице с одържавени недвижими имоти – •••••, •••••, •••••, ••••• и ••••• е възстановена собствеността върху техни недвижими имоти в Стара Загора, представляващи: празно дворно място с площ от 380кв.м, парцел IV-•••••а в кв.96; празно дворно място с площ от 450кв.метра, парцел V-•••••а в кв.96 и празно дворно място от 610кв.метра, парцел VI- •••••а в кв.96 по плана на града. Същите лица на 10.03.1995г. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на тези имоти, като в него били посочени и квотите им на собственост. На 16.06.1995г. същите лица продали собствените си имоти на „Литекс Комерс“ООД – град Ловеч, за сумата от 196992 лева. С нот.акт от 11.05.1998г. „Литекс Комерс“ООД–гр.Ловеч учредила върху същите имоти /посочени като урегулирано дворно място с площ от 380кв.м парцел IV 5781а в кв.96, урегулирано дворно място с площ от 450кв.м парцел V •••••а в кв.96 и урегулирано дворно място с площ от 610кв.м парцел VI - •••••а в кв.96, които по скица по неутвърден регулационен план съставляват част от парцел II за имот 5601 и парцел III за имот 5601а в кв.96, заедно с построения в тези места „Комплекс Бензиностанция“, състоящ се от бензиностнация – обслужваща сграда с площ от 61кв.м и сграда-пароструйка, с всички надземни и подземни съоръжения, включително 5 броя подземни резервоари/ в полза на „Шел България„АД-гр.София право на ползване върху сградите и прилежащите му части от терена и правото на строеж върху посочените терени за срок на действие от 25 години, считано от 11.05.1998г. срещу левовата равностойност на 2500000 щатски долара, платими на равни месечни вноски за срок от 25 години.

Имот ПИ с идентификатор ••••• е съседен /от запад/ на процесния имот ПИ с идентификатор •••••, който не е предмет на тези сделки. Безспорно се установява по делото, че със Заповед № КД-14-24-130/12.04.2011г. на Началник на СГКК-Стара Загора е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на град Стара Загора, състоящо се в нанасянето на нови обекти – ПИ с идентификатори, както следва: ПИ •••••.•••••.170 с площ от 411кв.м, ПИ •••••.•••••.••••• с площ от 466кв.м, ПИ •••••.•••••.••••• с площ от 495кв.м, ПИ •••••.•••••.••••• с площ от 641кв.м, и ПИ •••••.••••• с площ от 376 кв.м, всички те – с начин на трайно ползване: за бевзиностанция, газстанция, като за имоти ПИ •••••.•••••.•••••/находящ се над напоителен канал, за който е учредено право на ползване със Заповед № 2303 от 12.10.1995г./ и за процесния ПИ •••••.••••• няма данни за собственост. Останалите към онзи момент са били собственост на „Литекс Комерс“АД, като ПИ •••••.••••• е образуван от частта от имот •••••, оставаща след нанасяне на останалите 4 недвижими имота, като имот ПИ с идентификатор ••••• с площ от 2365кв.метра, начин на трайно ползване: За бензиностанция, газостнация, няма данни за собственост, е заличен от КККР.

На 17.12.2020г. „Литекс Комерс“АД гр.София с посочения нот.акт № 116, дело № 485 продали на „Шел България“ЕАД собствените си посочени по-горе недвижими имоти, представляващи вече ПИ с идентификатор ••••• от 411кв.метра/по нот.акт 380кв.м/, ПИ с идентификатор ••••• с площ от 466кв.метра /по нот.акт 450кв.м/, заедно с построената в него сграда, както и ПИ с идентификатор ••••• с площ от 641кв.м/ по нот.акт 610 кв.м/, заедно с построената в него сграда от 100кв.метра за сумата от общо 3733 000 лева.

За изясняване обстоятелествата по делото са назначени съдебно-геодезична и комплексна съдебно-геодезична-градоустройствена експертизи, като от заключението на вещото лице инж.Р. от 30.09.2024г. се установява, че имот с идентификатор ••••• по регулационния план от 1929г. се припокрива с части от УПИ VII-813 /записан на •••••/, VIII- 813/записан на •••••/ и XIV-813/без открити данни за запис в кадастралния регистър към плана/. Ситуацията с разположението на имотите е отразена в скица-приложение 1 към заключението на вещото лице.

По регулационния план от 1969г. процесният имот се припокрива с части от имоти с пл.№№ •••••, ••••• и ••••• / за имот ••••• в кадастралните регистри към плана има последен запис – жилищно строителство – открито производство по СДИНМ № 1900/20.05.1975г. № IV-А-622/13.02.1986г.“ предпоследен запис – „ГОНС – за надлез, АКТ ДИ № 5336/10.VIII.1972г. зап. 1809/04.11.1969г. за 130м.“ Същите записи се отнасят и за имот •••••. За имот ••••• последните записи са „ГОНС – за надлез, Акт № 5311/29.VI.1972г. зап. 1809/06.11.1969г. за 2666кв.м“ и открито производство с писмо № IV- А-622/13.02.1986г.“ За имот ••••• последните записи са „вед.жил. стро-во открито произв. На СДИНМ с писмо № 1920/20.05.1975г.“, „отменено със Заповед СД-594/13.08.1984г.“, „Откр.Произв. №IV-А-622/13.02.1986г.“ и „ производство № IV-А-385“.

Ситуацията с разположението на имотите е отразена в скица-приложение 2 към заключението на вещото лице.

По отразеното в регулационния план от 1982г. е изготвена скица – приложение 3, според която процесният имот се припокрива с части от имоти с пл.№ •••••, ••••• и ••••• от кадастралната основа на регулационния план, идентична с тази по плана от 1969г. По отношение на регулацията, в северната част от процесния имот, която е и част от имота план.№ •••••/85кв.м/ е проектирана улица, която впоследствие е отпаднала. Изменението от 1995г. не засяга опроцесния имот, а имоти •••••, •••••, ••••• и •••••, но без да засяга процесния имот.

По отразеното в регулационния план от 1996г. и кадастралната му основа е изготвена скица–приложение № 4, по която процесният имот се припокрива с части от имоти с пл.№№ •••••, ••••• и ••••• от кадастралната основа на регулационния план, както и че попада изцяло в УПИ II- „за бензиностнация“ кв.96. В кадастралния регситър към плана за имоти с план.№№ ••••• и ••••• е вписан като собственик „Общ.Нар. съвет“, за имот ••••• е била вписана •••••, след което е вписана Община Стара Загора с акт № •••••/ 25.02.1998г. В същия регистър за УПИ II-96 „за бензиностанция“ е вписан „Литекс Комерс“ООД с н.а. 152, т.9, д.2921/1995г. за 610кв.м – УПИ •••••а; 380кв.м – УПИ IV- •••••а и за 450 кв.м, УПИ V-•••••а - общо 1470 кв.м и е вписана оставаща площ на парцела 2013кв.м към 24.03.2021г. явно след изменения. В последствие за същите имоти е вписан „Шел България“ЕАД като суперфициар. Графично измерената площ на УПИ II – за бензиностанция в кв.96 по плана е 2357кв.м. От приложение № 5 и № 5.1 в първоначално одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Стара Загора имот с идентификатор ••••• с площ от 2365 кв.м е бил идентичен с УПИ II- за бензиностанция, в кв.96 по плана от 1996г. Впоследствие с изменение, инициирано от „Литекс Комерс“ и Община Стара Загора е приета Заповед № КД- 14-24-130/12.04.2011г.

Реални части от процесния имот са били в обхвата на предвижданията на регулационните планове, които са изменяни през годините, без да се реализират. Последно е бил включен в УПИ II- „за бензиностанция“, но впоследствие е изключен от този УПИ и е извършена промяна на одобрената КККР. Отчуждаването за надлез е вписано в кадастралния регистър за имотите, с които се припокрива процесният имот. Кадастралните граници, отразени в плана от 1969г./1982г./, когато са били тези отчуждавания, са отпаднали.

Поставени са допълнителни задачи и експертизата е разширена с вещо лице архитект, като според вещите лица инж.Р. и арх.Н. Заповед № 1809/06.11.1969г. касае самото одборяване на плана за регулация, като са налични и изменение на застроителен план от 1995г. – одобрен със Заповед № 1934/04.08.1995г. и застроителен план, одобрен със Заповед № 596/02.04.1996г. Разрешените за строителство газова колонка и газов резервоар са разположени в процесния ПИ с идентификатор •••••, възникнал с изменението на кадастралната карта през 2011г. Огчуждителни преписки за имоти ПИ •••••, ПИ ••••• и ПИ ••••• не са открити при проверки в архивите. Представен е акт за държавна собственост за ПИ •••••. Открита е отчуждителна преписка за ПИ ••••• в кв.94 по ПУП –ПР от 1969г. и 1982г. Отчуждаването е било процедирано за мероприятие на държавата – за жилищно строителство.

По графичната част към Заповед № 2646/23.11.1995г. за обединяване на Парцел IV- •••••а и парцел V-•••••а в кв.96 – на изток парцелите граничат с Парцел I- за жилищно строителство и подземни гаражи. Имотът попада на изток от имотите, обект на изменението, като последното изменение е утвърдено със Заповед № 2550/25.10.1994г., което не се пази в Общинска администрация – Стара Загора.

Процесният имот не е застроен и е попадал в терен от Парцел I предвиден за паркинг. Към днешна дата е изградена лека защитна ограда около терена, под който се намира газовия резервоар. Зелените площи, канала и северната регулационна линия също са оградени с ниска лека ограда. Входовете за автомобили към прилежащите улици не са оградени.

При справка в Община Стара Загора не са открити данни за извършено отчуждаване през 1969г. В разписните листи по плана от 1969г. има записи за отчуждаване. Предоставени на вещите лица са актове за държавна собственост за ПИ •••••, ••••• и •••••, неподписани от лицата, посочени за актосъставители, всички те съставени през 1972г., като актът за държавна собственост за имот ••••• е наличен в кориците на делото. Отчуждителните преписки на базата, на които са съставени тези актове не са открити.

Съдът възприема изложеното от вещите лица в посочената част от заключението им, тъй като същото е компетентно и добросъвестно изготвено, отговаря на поставените въпроси и кореспондира с ангажираните по делото писмени доказателства.

Вещите лица са ползвали при работата си извлечения от градоустройствени планове – регулационен план, одобрен с Решение № XXV/05.04.1929г., Регулацонен план, одобрен със Заповед № 1809/06.11.1969г., Регулационен план, одобрен със Заповед № 1631/16.08.1982г., Регулационен план, Одобрен със Заповед № 596/02.04.1996г., като плановете от 1969г. и 1982г. са върху една и съща кадастрална основа, а със Заповед № 2646/23.11.1995г. е одобрен проект за изменение на дворищна регулация.

Безспорно е установено, че скицата с виза за проектиране № 4235/12.10.2005г. на Община Стара Загора, касае и процесния имот, тъй като изградените с разрешение за строеж № РС-И1199/ 10.11.2005г. съоръжения /скицата е издадена за газ-колонка и газ-резервоар/, частично попадат в процесния имот •••••. Вещите лица са изследвали преписката за издаване разрешението за строеж и има изготвена и графична част, от която е видно, че в процесния имот се намира газ резервоар, за който е издадено и представеното и прието като доказателство разрешение за ползване № 87/ 12.12.2006г. на РДНСК-Стара Загора–след одобрение на строителните книжа, издаване на строителното разрешение от Главен инженер на Община Стара Загора и Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 30.11.2005г.–видно и от представените от ответника в съдебно заседание материали по преписката за издаване на разрешението за строеж /приети като доказателства по делото/ - Разрешение за строеж № РС-И-1199 от 10.11.2005г. на главен инженер на Община Стара Загора, съобщение до заявителя, подписано от негов представител на 11.11.2005г., молба до Община Стара Загора вх.№ ОП-1376 от 27.10.2025г., придружена с инвестиционен проект и скица за проектиране № 4235/07.09.2025г., заверена на 12.10.2005г. от Главен архитект на Община Стара Загора, документи за собственост, становище за противопожарна осигуреност на строеж рег.№ 2058/ 07.10.2005г. на служба ПАБ–Стара Загора, оценка на съответствието на инвестиционния проект за Технологично разширение на бензиностанция ШЕЛ-Траяна гр.Стара Загора с газ колонка и подземен газ резервоар изх.№ 01-12/24.10.2005г., договор за извършване на оценка за съответствие от 16.06.2005г. и съпровождащите го лиценз, застрахователна полица и пълномощно.

От заключенията на вещите лица са установява, че процесният имот по плана от 1929 г. включва имот с отреден парцел VIII-813, част от парцел VII-813 и имот с отреден парцел XIV-813 с вписани собственици ••••• – за VIII-813 и ••••• – за VII-813 в кв.94.

По плана от 1969г. – процесният имот обхваща имоти план.№ ••••• и план.№ •••••, както и малка част от имот план.№ ••••• и •••••. Вписването на собствениците в общия стопански справочен регистър по отношение на имот ••••• – представляващ южната част от процесния имо по плана от 1969г. указва, че е бил собственост на ••••• – по нот.акт 94, т.I, р.4935/1936г. за 266кв.м в кв.94 и ••••• – по нот.акт 30, том II, дело № 585/1969г. за 1/3 ид.част от 266кв.м – срещу тях в списъка е отразено „оцн.пр.3/1970г./, като имената им са зачеркнати и в списъка е отразено вписване – „ГОНС – за надлеза- акт № 5311/29.№6.1972г. зап.1809/06.11.1969г. за 266 кв.м“, а отдолу – открито производство с писмо IV –А – 572.

Останалите имоти, за които е отразено същото вписване срещу тях – оцен.прот. 3 от 1970г. са имот •••••, •••••, ••••• - за всички тях е посочено отбелязване в регистъра „ГОНС – за надлеза“, посочени са номера на актове - ДИ № 5335/10.08.1972г., ДИ № 5318/01.07.1972г., акт № 5336/10.08.1972г. съставен въз основа на Заповед № 1809/04.11.1969г. на ГОНС. В поименния стопански справочен регистър към регулационния план на ••••• на стр.22 /приложение към заключението на вещите лица, представено в съда на 28.02.2025г./ за имоти ••••• и ••••• - /по плана от 1996г. тези имоти се припокриват с процесния/ е извършено отбелязване – „Общ.Нар. Съвет.“ За изясняване обстоятелствата по делото са поставени допълнителни задачи към съдебно–геодезическата експертиза, като от заключението на същата се установява, че по регулационен план от 1929г. процесният имот се припокрива с площи от парцел VII-813 – в размер на 32кв.м, парцел VIII-813 в размер на 198кв.м и парцел XIV-813 в размер на 129кв.м, като процесният имот попада изцяло в имот 813 по кадастралния план, послужил за основа на регулацията. По кадастлалната основа и регулационния план от 1969г. процесният имот се припокрива с части от имот план.№ ••••• – 20 кв.м, № ••••• – 11 кв.м, № ••••• – 199 кв.метра и № ••••• – 135 кв.м. + 42 кв.метра от имота попадат в кв.94, а останалите 34 кв.метра – под улица.

По кадастралната основа и регулационния план от 1996г. процесният имот с идентификатор ••••• попада изцяло в УПИ II- за бензиностанция в кв.96 и се припокрива с площи от имоти, както следва: - имот пл.№ ••••• – в размер на 25кв.м, план.№ ••••• – в размер на 186кв.м, план.№ ••••• – 134 кв.м и план.№ 5666 – 11 кв.метра, като извън тези имоти попадат 17кв.м. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, тъй като същото е компетентно и доборсъвестно изготвено, отговоря на поставените въпроси и се подкрепя от останалите ангажирани по делото доказателства. В съдебно заседание са представени Заповед № СД-383 от 17.06.1985г. за отчуждаване нза жилищно строителство на имота на •••••, пл.№ •••••, кв.96 по плана на Стара Загора – собственост на ••••• и ••••• 1/2 ид.част и ••••• – ½ ид.част; Заповед № 382/17.06.1983г. за отчуждаване за жилищно строителство на имота на •••••, пл.№ •••••, кв.96 по плана на Стара Загора – собственост на ••••• 1/2 ид.част и ••••• – ½ ид.част; Допълнителна заповед № СД-358/26.12.1986г. за обезщетяване на •••••/собственик на отчужден имот •••••/ с жилище – апартамент, подробно описано в допълнителната заповед, както и допълнителна заповед № СД-363/26.12.1986г. за обезщетяване на ••••• и •••••/собственици на отчужден имот •••••/ с жилище – апартамент, подробно описано в допълнителната заповед.

Представеният и приет като доказателство протокол № 164.22.11.1960г. касае отчуждаване за булевард Славянски на части от имоти, съседни на процесния план.№ ••••• по протежение на улицата - имоти план.№ ••••• – 14 кв.м, № ••••• – 8 кв.м, план.№ ••••• – 2 кв.м, план.№ ••••• – 6 кв.м, план.№ ••••• – 2 кв.метра, както и по-далечните имоти № ••••• – 66кв.м, ••••• – 22 кв.м, ••••• – 29 кв.метра и ••••• – 48 кв.метра, на цени от по 15лева/кв.м. Представени и приети са и Допълнителна заповед за обезщетяване на собствениците на имот план.№ ••••• и Записка № 6147/08.12.1964г. – за изплащане имота на наследниците на •••••, отчужден за улица.

Със Заповед № 199/03.02.1998г. на Областен управител на област Хасково е наредено отписване от актовите книги на 53 броя имоти, поради отпаднало основание за актуване на посочените имоти като държавни, тъй като са преминали в собственост на общините.

По отношение извършеното от ответника оспорване на представеното удостоверение на областен управител на Област Стара Загора, че за имота няма съставен акт за държавна собственост следва да се отбележи, че за процесния имот към датата на издаване на удостоверението на Областния управител на Област Стара Загора не е имало издаден акт за държавна собственост – той вече е бил отписан от актовите книги за държавна собственост.

Между така посочените имоти в Заповедта на Областния управител на Област Хасково са и имот план.№ •••••, ••••• и •••••, като прави впечатление, че за държавните актове, съставени за съседните имоти, ясно очертани в скица - приложение 2 към първото заключение на геодезическата експертиза, поредни по северното протежение на улицата/•••••/, представляваща южна граница за имотите – имот план.№ •••••/пункт 30/, план.№ •••••/пункт 29/, имот •••••/пункт 26/, имот •••••/пункт 23/, имот •••••/пункт 28/, имот •••••/ пункт 27 и 31/, •••••/пункт 22/, части от имот •••••/ пункт 24 и 25/, са съставени актове за държавна собственост с поредни номера и от съседни дати – АДС № 5338/ 10.08.1972г., № 5336/10.08.1972г., № 5318/01.07.1972г., № 5311/ 29.06.1972г., № 5335/10.08.1972г./, № 5334/10.08.1972г. и 5338/ 10.08.1972г., № 5309/28.06.1972г., № 5314/30.06.1972г. и № 5315/30.06.1972г. По разписния списък от 1996г. за тези имоти е посочено вписване като собственик на Общински народен съвет.

В по-ранните разписни списъци имената на предишните собственици са зачертани и е посочен „Гонс – За надлез“ въз основа на заповед № 1809/06.11.1969г. и оцен. протокол № 3/1970г., които не са запазени. Всъщност Заповед № 1809/06.11.1969г. е заповедта, с която се одобрява регулационния план на квартала и именно с нея е извършено отреждането на тези имоти за надлез, като посочването, че за тях е съставен оценителен протокол означава, че на същите е извършена оценка – както на по-рано отчуждаваните части от имоти – за улица, за които се пазят дори и разписките за връчения им по-горе посочен протокол № 164/60г. – на собствениците на имоти •••••, •••••, •••••, •••••, ••••• и други три, които не са съседни на сочените. Съдът намира, че тези имота са отчуждени за едно и също мероприятие - за изграждане на надлез – оценени с един и същ оценителен протокол № 3/1970г., с поредни номера актове за държавна собственост, като същите са съседни и за тях има логични и последоватлени вписвания в приложените регистри към плановете от 1982г. и от 1996г. Там за същите е вписан като собственик ГОНС – за надлез и Общински народен съвет. Със сочената заповед 1809/06.11.1969г. за 2666кв.м е извършено одобряването на плана и отреждането за благоустройственото мероприятие „надлез“.

Другите три съседни имота – имот план.№ •••••, имот план.№ ••••• и имот план.

№ ••••• – отстоящи на север от редицата на тези, посочени по-горе са актувани с АДС от 15.10.1984г. - № 9475, 9474 и 9472 – от 10 и 15.10.1986г. За тези имота безспорно се установи, че е налице извършено отчуждаване, след надлежно оценяване – заповедите за оценка и допълнителните заповеди за обезщетяване на собствениците с жилищни имоти са представени по делото, като части от отчуждителните преписки за тези имоти.

Ищцовото дружество за процесния имот ••••• се е опитало да проведе процедура по чл.587 ГПК – като Нотариус Денчо Недялков с район на действие Районен съд – Стара Загора подал заявление до Община Стара Загора, по което Община Стара Загора издала удостоверение № 21-12-202/20.10.2022г., че имотът е общинска собственост. За същия имот Областният управител на Област Стара Загора издал удостоверение /по заявление вх.№ ДС- У-459 от 12.10.2022г., подадено от Нотариус Денчо Недялков/, че за имота няма съставен акт за държавна собственост, което е оспорено от ответника Община Стара Загора. В хода на производството е представен акт за държавна собственост № 5311/29.06.1972г., съставен от ГОНС – Стара Загора на имот план.№ ••••• в кв.94–издаден въз основа на Заповед № 1809/06.11.1969г. на ГОНС, владението е предоставено на ГОНС „за Надлеза“ от 01.07.1972г. Имотът е представлявал дворно място от 266кв.метра, с полумасивна жилищна сграда от 122 куб.м, навес от 44 куб.м и антре от 8 куб.метра, застроени 1937г. с оценка в размер на 3217, 70лева.

Ищцовото дружество декларирало имота като собствен в Отдел местни данъци и такси при Община Стара Загора – видно от представеното и прието като доказателсво по делото удостоверение за данъчна оценка № ДО004118БФ/12.04.2003г.

При така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

В настоящото производство, образувано по отрицателен установителен иск е приложимо Тълкувателно решение № 8/2013г. по тълк.дело № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според т.1 от тълкувателния акт правен интерес от предявяване на отрицателен усатновителен иск за собственост е налице, когато: ищецът притежава самостоятено право, което се оспорва, позовава се на фактическо основание или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството по делото се прекратява, като в отговора на ответника и в писмената му защите е обоснована липса на такъв правен интерес. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/25.10.2022г. по тълк.дело № 3/2021г. на ОСГК на ВКС въз основа на твърденията в исковата молба – за защита на едно съществуващо фактическо положение – владението на процесния имот от ищцовото дружество, се извлича правния интерес, като съдът счита, че в случая от твърденията изложени в исковата млоба се установява, че е належащо предявяването именно на такъв иск от ищеца, за да защити фактическото положение, като твърденията му за придобиване на имота по давност се препятстват от издаденото от ответника удостоверние, че имота е общинска собственост. С оглед забраната на чл.86 от ЗС и мораториума за придобиване по давност на имоти, общинска собственост.

Предвид задължителния за съдилищата характер на Решенията на Конституционния съд за периода 31.05.2006г. -30.12.2017г. и 20.01.2018г. -.07.03.2022г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум, въведен с §1, ал.1 от ЗД към Закона за собствеността; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022г.(Така и според Определение № 50385 от 03.10.2022г. на ВКС по гр.д.№ 3714/2021г., IIг.о. ГК).

В случая ищецът не може да предяви положителен установителен иск, затова е предявил и отрицателния установителен иск – че Община Стара Загора не е собственик на процесния имот, като ищецът е започнал процедура по снабдяване с констативен нотариалн акт за собственост, която е препятствана от ответника, чрез издаването на удостоверение за общинска собственост на имота. Ищецът е представил удостоверение за данъчна оценка от 2023г./без да е ясно кога е деклариран имота като собствен на ищеца/, от което е видно, че е заявил анимус за владение на имота като свой – манифестирал е фактическото положение не само като държане на имота /първоначално той е бил именно в това качество – владял го е за другиго – след учредяването му на право на ползване върху съседните имоти от собственика им „Литекс Комерс“АД през 1998г./. Ищецът е извръшил процедура пред Община Стара Загора по разрешаване и въвеждане в експлоатация на строеж на подземен газ резервоар в процесния имот, като към този момент той е упражнявал учреденото му възмездно и за определен срок право на ползване върху съседните на процесния имоти. Съдът счита, че одобряването на процесното разрешение за строеж от общинската администрация не представлява признание за правата на ищеца върху имота/каквито същият няма/, нито отказ от право на собственост от страна на Община Стара Загора.

Съдът е дал указания на ищцовата страна да установи по делото фактите, с които обосновава правния си интерес от водене на иска, като ищецът не е ангажирал доказателства в процеса за необезпокоявано, явно и непрекъснато владение на имота, продължило повече от 10 години, като въпреки това съдът намира, че ищецът има правен интерес от водене на иска и делото не следва да бъде прекратявано /по делото е събран и обемен доказателствен материал/, а съдът следва да се произнесе с решението си по основателността на претенцията – така, както е постановил по аналогичен случай ВКС по Решение 319 от 12.06.2025г. по к.гр.д.№ 5461/2023г., като е разгледал предявения отрицателен установителен иск. В този смисъл и Определение № 229 от 27.05.2021г. на ВКС по гр.д.№ 1339/2021г. IIг.о на ГК на ВКС.

В случая съдът намира, че общината е собственик на имота на основание чл.7, ал.1, т.3 ПЗР от ЗМСМА - поради проведени отчуждителни производства и трансформиране на държавната собсвеност в общинска по силата на закона, както и на осн.чл. 42 ПЗР ЗИДЗОС/ДВ бр.96/99г./ - касае се за незастроен имот частна държавна собственост, отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия, съгласно предвижданията на действащите устройствени планове. Съгласно заключението на вещите лица/онагледено с изготвеното приложение № 1.2 към СТЕ от 28.02.2025г./, в която процесния имот е нанесен върху застроителния план от 1995г. е видно, че имотът не е застроен и той е попадал в терен от Парцел I предвиден за паркинг.

Съгласно § 42 от ПЗР на ЗМСМА Застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Съдът по повод изложеното счита, че общинската собственост като вид собственост е намерила правна регламентация с изменението на чл.143, ал.1 от Конституцията от 1971г./ДВ бр.6 и 29 от 1990г./. В чл.6 на ЗС изменен с ДВ бр.31 от 1990г. е посочено, че държавната и общинската собственост биват публична и частна. Следващата правна уредба на общинската собственст е извършена с Конституцията от 1991г./ДВ бр.56 от 1991г./. В чл.140 е посочено, че общината има право на своя собственост, която използва в полза на териториалната общност. Въз снова на чл.17, ал.4 от Конституцията, в който е посочено, че режимът на обектите на държавна и общинска собственост се определят със закона през 1996г. са приети ЗОС и ЗДС. До приемането им законова регламентация на обектите общинска собственост е създадена с нормите на ЗМСМА/дв. Бр.77 от 1991г. – в сила от деня на обнародването му/. С ПР на този закон - §6 се даде нова редакция на чл.6 от ЗС, като са посочени основанията, на които общината може да придобива право на собственост. Съгласно чл.6 от Закона за собствеността Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива.

Общинска собственост е имуществото:

1. предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми;

1. придобито със средства от общинския бюджет или със средства по извънбюджетна сметка на общината;

1. изградено с доброволен труд и парични средства на населението;

1. придобито със заеми, получени и изплащани от общината;

1. подарено или завещано на общинския съвет или отделните селища;

1. възстановено чрез реституция;

1. преотстъпено безвъзмездно от държавата;

1. прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните разпоредби на този закон." Според §7, (1) (Предишен текст на § 7 - ДВ, бр. 49 от 1995 г.) С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:

1. водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;

1. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение;

1. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици;

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.) общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;

1. жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства;

1. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;

1. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.

В случая е съставен горецитирания акт за държавна собственост за процесния имот, като същият няма правопораждащо действие. Общината черпи правото си на собственост от прякото действие на закона, тъй като придобиването на собствеността върху посочените имоти е настъпила по право съгласно §7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, §42 от ПЗР на ЗМСМА, във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС.

Тези законови разпоредби са влезли в законна сила съответно на:

1/ 30.06.1995 г.- § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА/по времето, когато праводателят на ищеца – дружеството „Литекс Комерс“АД току-що възмездно е придобило съседните на процесния имоти и няма данни ищецът да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, като едва с акта от 1998г. му е учредено право на строеж и ползване върху съседните на процесния имоти/.

2/ 01.06.1996 г.- чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОС 3/01.07.2006г. - §42 от ПЗР на ЗМСМА, В случая съдът намира, че е налице приложение на разпоредбата на чл.7, ал.1 т.3 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като не е налице възстановяване на собственост ex lege по реда на ЗВСВОНИ за процесния имот /така, както същото е осъществено за съседните му имоти, предмет на прехвърлителна сделка между „Литекс Комерс“ и „Шел България“/. Според чл.4 ЗВСВОНИ собствеността се възстановява само в случай, че не е получено обезщетение – парично или с друг имот – в останалите случаи се прави искане от собствениците за възстановяване на собствеността и се връща обезщетението.

Процесният имот е съставляван в основната си част от имот ••••• и •••••, като за имот ••••• категорично е установено по делото, че е проведено производство по отчуждаване на имота, проведена е процедура по оценка, като производството е завършило с допълнителни заповеди за обезщетяване с жилище на бившите собственици. За имота план.№ ••••• няма съхранени материали по отчуждителни преписки, но тава не означава, че за него не е проведено производство по отчуждаване на имота.

Категорично е установено по делото, че имот ••••• към приемането на ЗВСВОНИ ДВ бр.15 от 21.02.1992г. се намирал в собственост на държавата и реално е съществувал до размерите, в които е бил отчужден – като според чл.4 от Закона собствеността върху имотите се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени, като получилите в обезщетение жилище могат за поискат възстановяване на собствеността. Тъй като имот ••••• е бил одържавен, то не би имало пречка за него да бъде възстановено собствеността на бившите собственици или техните наследници – стига да е върнато обезщетението. Няма данни за искане за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВОНИ нито за искане за отмяна на отчуждаването по реда на другия реституционен закон – за градската собственост – ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В случая са налице условията на чл.2 от този закон – сградите са съборени, строителството на надлез фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. В случая няма данни за проведени процедури по ЗВСВОНИ или по ЗВСВНОИ – реституционните закони за градските имоти, нито данни за реституция. При това положение липсата на отмяна на отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУи др. и на възстановяване на собствеността по ЗВСВОНИ означават, че или не са били налице условията за отмяна на отчуждаването или че такова не е било поискано – и в двата случая имотът остава общински, ако е известен бившия му собственик. Ако пък не е бил известен – то имотът като безстопанствен по силата на чл.6, предл.2 от ЗДС също следва да бъде държавна собственост. Съгласно решение № 321/2011г. по гр.д.№ 1167/2010г. ВКС, Iг.о. доколкото в тежест на общината /както и на държавата/ не може да бъде поставено доказването на отрицателния факт, че даден имот към момента на актуването му за държавен не е имал друг собственик, то в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна собственост, респективно за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик. С чл.2, ал.2 т.5 от ЗОС в първоначалната му редакция ДВ бр.44/1996г. общинска собственост стават и недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен.

Съгласно чл.6, ал.2 т.8 от ЗС общинска собственост е имуществото, прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните разпоредби на този закон, като отписването от актовите книги за процесния имот е било извършено по реда на чл.78, ал.1 от Закона за държавната собственост - със заповед на съответния орган /областния управител/ при отпадане на основанието за актуване.

Следователно искът за признаване на установено, че ответникът не е собственик на процесния имот ПИ с идентификатор •••••, целият с площ от 376кв.метра е неснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцовата страна да заплати на ответника дължимото се за производството юрисконсултско възнаграждение – в размер на 150 лева.

Поради изложеното, съдът