Решение № 6990 от 4.8.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1043/2025 г.

Производство по чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на Н. В. В., [ЕГН] от гр. Карлово, [улица], чрез адв. К., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. •, офис ••, против Решение № 2153-15-61/16.04.2025г. на Директор на ТП – НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-120/25.03.2025г. срещу разпореждане № 7212046414/протокол № 2140-15-211/06.03.2025г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ – гр. Пловдив.

Жалбоподателката не е съгласна с основния мотив на административния орган да откаже отпускането на пенсията, а именно че нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ се отнася единствено за продължителността на осигурителния стаж, но не засяга другия компонент за придобиване на правото, а именно – изискуемата от закона възраст. В тази насока се сочи, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС противоречи на разпоредби от по-висок ранг, а именно тези на чл. 69 от КСО, чл. 69б от КСО и чл. 222 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/. Съгласно разпоредбите на чл. 222 от ЗОВСРБ, чл. 69 от КСО и чл. 17, ал. 2 от НПОС трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория труд. В настоящия случай, това означава, че В. е придобила право на ЛПОСВ към момента на подаване на заявлението /05.12.2024г./, когато е навършила възраст 52 години и 01 дни и е положила осигурителен стаж като военнослужещ по ЗОВСРБ 24 години, 04 месеца и 11 дни и осигурителен стаж от трета категория 02 години, 09 месеца и 10 дни /осигурителен стаж, превърнат към трета категория при спазване разпоредбите на чл. 104 от КСО от 45 години, 08 месеца и 11 дни/. Изложени са и твърдения, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване правото на ЛПОСВ, като при наличие на материалните предпоставки и по двете разпоредби следва да се приложи по-благоприятната за заявителя правна възможност. Иска се отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. М. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в мотивите на оспореното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита /становище/.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването на решението на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство пред ТП на НОИ – гр. Пловдив е инициирано със заявление вх. № 2113-15-5483/05.12.2024г., с което жалбоподателката В. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 696 от КСО. Към датата на заявлението за пенсия заявителката има навършена възраст 52 години и 01 дни.

С разпореждане № 7212046414/протокол № 2140-15-211/08.03.2025г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив е зачетен осигурителен стаж за времето от 01.07.1990г. до 05.12.2024г., както следва:

-осигурителен стаж с обща продължителност 22 години, 02 месеца и 29 дни, положен за периода от 01.08.2000г. до 05.12.2024г. като кадрови военнослужещ във Военно формирование № 42 000 в гр. Карлово и Военно формирование № 22 180 в гр. Казанлък;

-осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, 5 и 7 от КСО с продължителност 01 години, 07 месеца и 17 дни;

-осигурителен стаж по чл. 104, ал. 6 и ал. 8 от КСО с продължителност 05 месеца и 21 дни;

-осигурителен стаж от трета категория труд - 02 години, 09 месеца и 10 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 45 години, 08 месеца и 11 дни.

При извършена преценка на правото на пенсия, от страна на пенсионния орган е прието, че В. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж допуска отпускане на пенсия по чл. 696, ал. 1 от КСО, но тя се отнася само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж. Изложени са мотиви, че лицето има изискващия се осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на заявлението лицето притежава осигурителен стаж като кадрови военнослужещ в размер на 22 години, 02 месеца и 29 дни, но няма право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО поради обстоятелството, че няма изискващата се съгласно тази разпоредба възраст за 2024г. - 54 години и 02 месеца.

С решение № 2153-15-61/16.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, издадено в хода на производство по чл. 117 от КСО, е потвърдено обжалваното по административен ред разпореждане на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – гр. Пловдив.

От решаващия орган са изложени мотиви, че изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 69, ал. 1 от КСО въвеждат различни изисквания за придобиване на право на пенсия, както и че според нормативните изисквания осигурителният стаж трябва да е реално и действително положен при условията на първа категория. На следващо място е посочено, че актът, с който е определено кой труд към коя категория се причислява, е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), като в чл. 1 от НКТП е изчерпателно изброено кой труд е такъв от първа категория, като служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория.

Посочено е също, че при изследване съдържанието на специалните закони, посочени в разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от КСО – Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за резерва на въоръжените сили на Република България се установява, че само за част от държавните служители положеният труд се зачита (т.е. по силата на закона се приравнява, макар действително да не е) като първа категория труд.

Контролният орган се позовал на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО, като е приел, че цитираната разпоредба е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата, които са полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Според мотивите на решаващия орган изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст.

Формиран е извод, че В. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, но се отнася само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж.

Съответно е установено, че в случая, лицето има изискващия се осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на заявлението е положила осигурителен стаж като кадрови военнослужещ в размер на 24 години, 04 месеца и 07 дни, но няма право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО поради обстоятелството, че няма изискващата се съгласно тази разпоредба възраст за 2024г. - 54 години и 02 месеца. Същевременно, не отговаря на изискванията на чл. 69б от КСО, изискващи реалното и действително полагане на труд в размер на 10 години при условията на първа категория труд, тъй като в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране изчерпателно са изброени длъжностите, които следва да е заемала, за да й бъде призната съответната категория при пенсиониране по реда на чл. 69б от КСО. Съгласно разпоредбата на т. 1 от НКТП лицата, заемащи длъжности по посочените в чл. 69, ал. 1 от КСО закони, не са сред изброените изчерпателно като включени в обхвата на полагащи труд от първа категория.

В хода на съдебното производство не са ангажирани допълнително доказателства от страните.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК, извърши контрол за законосъобразност на обжалвания акт, без да се ограничава с основанията, посочени от оспорващия, като провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното.

Оспореният административен акт – решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане, потвърдено с решението на горестоящия административен орган, е издадено в хода на административно производство, развило се на основание Глава шеста, раздел първи от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - гр. Пловдив.

По делото не съществува спор относно приетата за установена от пенсионните органи фактическа обстановка. Спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон. Предмет на правния спор е дали са налице условията за придобиване на право на пенсия по реда на чл. 69б КСО от жалбоподателката В.. Компетентният административен орган – ръководител на ПО в ТП на НОИ – гр. Пловдив изрично е разграничил хипотезите на чл. 69, ал. 1 от КСО и чл. 69б от КСО и е направил извод, че лицето не може да се пенсионира при условията на чл. 69б от КСО, тъй като не попада в хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, както и че не може да се пенсионира по реда на чл. 69, ал.1 от КСО, тъй като макар че има изискващия се осигурителен стаж, не е навършила предвидената в кодекса възраст. От своя страна, горестоящият административен орган е изложил и собствени мотиви, че в разпоредбата на чл. 1 от НКТП са изброени изчерпателно лицата, осъществяващи труд при условията на първа категория и служителите по чл. 69 КСО не фигурират сред тези лица.

В тази връзка, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Според ал. 9 на чл. 69 КСО от 31 декември 2016г. възрастта за лицата по ал. 1 – 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.

Според разпоредбата на чл. 69б от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

1. навършили са възраст до 31 декември 2015г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

2. от 31 декември 2015г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.

От посоченото следва, че по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО право на пенсия може да придобие лице, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и е навършило необходимата възраст, определена съобразно това дали е мъж или жена, в случая от 1 януари 2024г. изискването е за навършени 50 години и 08 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете.

От административния орган правилно е прието, че жалбоподателката няма право на лична пенсия за ОСВ съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лицата, които нямат право на пенсия по чл. 69 КСО, поради недостигащ осигурителен стаж и не се отнася за лицата, които не са навършили предвидената в кодекса възраст за придобиване на право на пенсия. Прието е също, че след като служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират в разпоредбата на чл. 1 от НКТП, не е спазено изискването за реално и действително полагане на осигурителен стаж при условията на първа категория.

В случая следва да се съобрази нормата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която "Осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд", като от граматическото и систематическото тълкуване на цитираната разпоредба може да се направи извод, че осигурителният стаж на тези лица се зачита, а не се "приравнява" на първа категория труд при пенсиониране. Нормата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) сочи, че осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд, което означава, че трудът е първа категория и не е от друга категория, но за нуждите на осигурителното право ще се третира като първа. (В този смисъл Решение № 2259 от 18.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 10189/2020г., VI о).

Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Именно лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО.

По делото не е спорно, че към датата на подаване на заявлението (05.12.2024г.) за отпускане на ЛПОСВ жалбоподателката има навършени 52 години и 01 дни, военнослужещ е по ЗОВСРБ и не е в процес на предизвестие, като продължава да служи. В разглеждания случай, тя попада в обхвата на приложение на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не в този на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се до лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с НКТП (в сила от 01.01.2000г.). Разпоредбата на чл. 1 от НКПТ посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд, а именно лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот, като сред тях не попадат военнослужещите по ЗОВСРБ. Формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия на жалбоподателката, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от нея длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на НКТП. След като В. разполага с изискуемия стаж като военнослужещ по ЗОВСРБ, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2024г. - 54 години и 02 месеца, разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е неприложима, съответно не придобива право на ЛПОСВ.

Нормата на чл. 69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. При проследяване редакциите на нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС се установява, че измененията й са обусловени именно от измененията на КСО и по-конкретно на чл. 69 и чл. 69б от КСО. При анализ на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО може да се направи извод, че в нея е въведено изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване на право на пенсия от тези категории лица и тази минимална възраст е еднаква, както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лицата дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. Следва да се отбележи, че при определяне на изискванията за придобиване на право на пенсия, законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като служител по посочените закони.

На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, придобиват право на пенсия лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т. 1 (изм. - ДВ. бр. 99 от 2017г., в сила от 1.01.2018г.) навършили са възраст до 31 декември 2015г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; т. 2: от 31 декември 2015г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година е по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст, като в този смисъл, условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, считано от 01.01.2024г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. От това следва извод, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. При изследване на съдържанието на специалните закони, посочени в чл. 69 КСО е видно, че положеният труд се зачита като първа категория, т.е. той се приравнява на такъв по силата на закона.

Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл. 17. ал. 2 НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж се зачита като такъв от първа категория труд. Наличието на такава изрична разпоредба, която специално да указва това, отново сочи, че този стаж се признава за такъв по силата на закона, а не защото действително е такъв от първа категория, след като в НКТП са определени изрично длъжностите и професиите, които полагат труд при първа категория труд.

Предвид изложеното се установява, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 КСО. При сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 от НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен.

С оглед на това, съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане се явяват правилни и законосъобразни, съответно жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева, определен на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо Съдът