Решение № 81 от 22.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 36/2024 г.

Производството е по реда на чл. 595 и сл. ГПК. Образувано е по заявление, подадено от Г. И. Х., с което се иска в регистъра на вероизповеданията, воден в Софийски градски съд, да бъде вписана религиозна общност с наименование „О.НА Д.“. В заявлението се сочи, че физическото лице, което го подава е избрано за представляващ новоучредената религиозна общност, чието вписване се иска. Софийски градски съд, след като съобрази искането на заявителя и приложените към подаденото заявление доказателства, намира следното: Предмет на разглеждане в настоящото охранително производство е направено искане за регистриране в публичния регистър на вероизповеданията в Софийския градски съд на нов правен субект, а именно на учредената религиозна общност с наименование „О.НА Д.“. Искането е направено от лице, което е избрано за председател на новоучреденото вероизповедание, като съгласно чл. 13 от устава именно председателят е органът, който има правомощието да го представлява пред трети лица. Ето защо трябва да се приеме, че искането изхожда от лице, което е легитимирано да го направи, поради което то е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. При произнасяне по подадено искане за вписване в регистъра за вероизповеданията, който се води от Софийски градски съд, на новоучредената религиозна общност, регистърният съд извършва на първо място проверка дали от представените от заявителя документи се установява, че при нейното учредяване са спазени всички изисквания за това, предвидени в специалния закон, който е Законът за вероизповеданията /ЗВ/. В ЗВ е уредено правото на вероизповедание, като е регламентирано какви правомощия влизат в него, как се упражнява то, какви изисквания има поставени пред него, както и в кои хипотези може да бъде ограничено то и по какъв начин. При тълкуване на чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗВ се налага изводът, че правото на вероизповедание е сложно такова, което включва в себе си отделни права, едно от които е това да се създават и поддържат религиозни общности, като създаването на такава общност е и форма за упражняване на това право. След като създаването на една религиозна общност е форма за упражняване на правото на вероизповедание, то при нейното учредяване трябва да бъдат спазени и всички изисквания, установени в ЗВ към правото на вероизповедание. Ето защо и при подадено заявление за регистрация на такава общност съдът е длъжен да провери дали при нейното учредяване са спазени всички изисквания за съществуване и упражняване на правото на вероизповедание. За да извърши тази проверка, съдът взема предвид както представените от заявителя документи, така и експертното становище, дадено от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, което се изисква съгласно чл. 16 ЗВ, чиято цел е в това производство да бъде представена пред съда експертна информация от лица със специални знания в областта на вероизповеданията и верските убеждения, каквито съдът няма. В чл. 9 ЗВ е предвидено, че всяко вероизповедание се характеризира с наименованието си и верските убеждения на физическите лица, съставляващи религиозната му общност. С оглед на това и в чл. 17, т. 2 ЗВ е регламентирано, че в устава на вероизповеданието, което се иска да бъде вписано като юридическо лице в съдебния регистър, трябва да се съдържа изложение на верското убеждение и богослужебната практика. Съдът, запознавайки се с текста на устава на религиозната общност с наименование „О.НА Д.“ и съобразявайки направеният анализ на неговите клаузи в експертното становище на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, счита, че в него не са изложени ясно основните принципи на верското убеждение на физическите лица в тази религиозна общност. В устава е налице общо описание на вярвания, които са не толкова религиозни, а представляват схващания с философски характер, поради което не изразяват верско убеждение. Такова е например основното вярване, от което е посочено, че се формира верското убеждение на общността, което е, че всяко човешко същество притежава уникална Истинска воля, която трябва да бъде открита и следвана за постигане на пълна хармония с Вселената /чл. 3.1. от устава/. В устава липсва уточнение какво е воля, какво е Истинска воля, какви са законите на Вселената, които се вярва, че човек трябва да следва, както и универсалните закони и т.н. Това не дава възможност да се направи извод какво е верското убеждение на религиозната общност и оттам да се направи преценка дали то не нарушава някой от принципите и изискванията, предвидени в ЗВ, на които се подчинява правото на вероизповедание, което е задължително условие, за да може една религиозна общност да бъде вписана в регистъра, воден от Софийски градски съд. В устава не са описани детайлно и отделни обреди и ритуали, което означава, че в него липсва изложение на богослужебната практика, което също е част от задължителното съдържание на устава на вероизповеданието съгласно чл. 17, т. 2 ЗВ. Следователно приложеният към заявлението устав на новоучредената религиозна общност не отговаря на изискванията на чл. 17, т. 2 ЗВ, което е основание да бъде постановен отказ тя да бъде вписана в регистъра, воден от Софийски градски съд. Въпреки липсата на точно посочване на вярвания, от които се формира верското убеждение на религиозната общност, в устава има някои клаузи, от които може да се заключи, че в него са включени вярвания и принципи, които нарушават императивни норми на ЗВ. В чл. 4, ал. 1 ЗВ е установен принципа на свобода на вероизповеданията. В чл. 7, ал. 1 ЗВ обаче са предвидени ограничения на този принцип, като е регламентирано, че свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве или срещу правата и свободите на другите. В чл. 3.1. от устава на вероизповеданието е записано, че основният принцип, на който се основават вярванията на членовете му, е „Прави каквото искаш, това ще бъде целият Закон.“. При тълкуване на тази клауза се налага изводът, че верските убеждения, характерни за религиозната общност, се основават на принципа за следване без ограничения на волята на отделния индивид, която е висша ценност, което обаче изключва приемането на властта на държавата и спазването на действащите на нейната територия закони, които са част от правовия ред. В експертното становище на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет е посочено, че в устава на религиозната общност се отдава значение на личния суверенитет, което означава, че се дава приоритет на отделния човек и неговата воля, което убеждение създава опасност за обществения ред и националната сигурност, защото може да доведе до незачитане от отделната личност на държавния суверенитет и действащите на територията на държавата правни норми. С оглед на това съдът приема, че описаните в устава вярвания на религиозната общност нарушават чл. 7, ал. 1 ЗВ, която норма не допуска при упражняване на правото на вероизповедание да се нарушава обществения ред и националната сигурност. В становището на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет са разяснени вярвания, принципи и ритуали, които са характерни за Телемитското учение, част от принципите на което са възприети в чл. 3.5. от устава на вероизповеданието. Посочено е, че негова основна фигура е лицето А. К., като неговото учение е неоезичество, което включва различни практики, характерни за древни култове, като е известно, че сред тях се включват и сексуални практики. Ето защо и доколкото практиките, които се включват в богослужението на религиозната общност не са ясно посочени в устава, то не може да се направи извод, че от тях са изключени сексуалните практики, характерни за описаното учение. Пример за това е текста на чл. 4.1., т. 4 от устава, в който са изброени методи за постигане на една от целите на вероизповеданието, която е да се осигурят пътища за духовно изследване, мистични преживявания и лична трансформация. Един от посочените методи е участие в ритуални практики, които не са конкретизирани по никакъв начин, поради което няма как да се приеме, че от тях са изключени практики, които са характерни за А. К. и неговото учение, включително сексуалните такива. Включване на такива практики като част от практиките на вероизповеданието, т.е. като част от неговото богослужение, противоречи на морала, който е част от обществения ред в страната, което е нарушение на чл. 7, ал. 1 ЗВ. В експертното становище на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет е изяснено и че в принципите на Телемитското учение се включва и принципите, че човек има право да убие отричащите тези му права и че робите ще служат. Предвид факта, че уставът на религиозната общност не съдържа гаранции, че някои от принципите на Телема се изключват от верското убеждение на нейните членове, няма как да се направи извод, че цитираните такива не са част от вярванията, които ще се следват от тях. Тези принципи, както и да се разбират, подбуждат към поведение, което е насочено към неспазване на правовия и обществения ред в страната, което води до нарушаване на чл. 7, ал. 1 ЗВ. С оглед на всичко изложено съдът намира, че при създаване на религиозната общност с наименование „О.НА Д.“ е нарушена императивна норма на чл. 7, ал. 1 ЗВ, което е основание да бъде отказано нейното вписване в регистъра, воден от Софийски градски съд. Така мотивиран съдът