Решение № 462 от 14.10.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1277/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН. С наказателно постановление № P - 005623 от 06.06.2024г. на ••• на Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите на „•••“ АД, с ЕИК: ••• със седалище и адрес на управление •••, представлявано от С.А. Г. с ЕГН: •••••••••• на длъжност: ••••••; Т.В.М. с ЕГН: •••••••••• на длъжност: ••••••; Д.П.С. на длъжност: ••••••; Т.В.И. на длъжност: ••• •••; П.Р. на длъжност: ••••••; А.В.А. на длъжност: ••••••; Д.С.Д. на длъжност: ••••••; Н.В.М. на длъжност: ••••••, на основание чл.80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребителите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.М. К. с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган ••• на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се представлява.

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

При направена проверка на 26.03.2024 г. в обект офис на КЗП с адрес:

••• са установени с ППД К-0133476/26.03.24г. следните нарушения и обстоятелствата на извършване:

„•••” АД, в качеството си на кредитор по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, доколкото се явява кредитна институция, предоставя кредити за недвижими имоти на потребителите в офис на банката, находящ в ••• Проверката е извършена на 23.02.2024г. с КП К-2737847 в офис в •••, стопанисван от „•••” АД. В обекта са се предоставяли потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 1 000, 00 лв. до 120 000, 00 лв. и банкови кредити, обезпечени с ипотека на недвижим имот по смисъла на ЗКНИП в размер до 800 000, 00 лв. При направено запитване на 23.02.24г. в офиса в гр. Плевен за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 80 000, 00 лв. със срок за погасяване 240 месеца е предоставена информация в писмена форма чрез Европейски стандартизиран информационен формуляр /ЕСИФ/. В т.4 от ЕСИФ „Лихвен процент и други разходи по кредита“ - „Еднократно дължими разходи“ евключено, че е необходимо да се заплати такса документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит в размер на 250, 00 лв. и е пояснено, че еднократно дължимите разходи, различни от лихви се плащат в деня на сключване на договора за кредит. Изискани са 3 бр. договори за кредит за недвижим имот, обезпечен с ипотека /произволно избрани от кредитора/ ведно с ОУ, погасителен план и ЕСИФ. Свидетелят отказва да предостави изисканите документи при проверката в обекта поради което, с КП № К2737847 от 23.02.2024 г., във връзка с установяване спазване изискванията на ЗКНИП, е изискано кредитната институция да представи в офиса на КЗП в гр. Плевен 3 броя договори за банков кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, сключени с потребители в гр. Плевен в периода от м. 07.2023г. до момента ведно с Общи условия, погасителен план, ЕСИФ.

На 11.03.24г. с ППД № К-0133473 са приети 3 бр. договори за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № •••, № •••; № ••• ведно с ЕСИФ и погасителен план. На 13.03.24г. е •••атена покана до кредитора с Изх.№ Р-03- 281/13, 03.24г. да предостави допълнително документи и информация:

1. Информация за процедурата и документите, които са разгледани и обработени във връзка с такса „за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит“ по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № •••; договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № •••; договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № ••• 2. Информация за датата на усвояване на кредитите по трите договора, както и информация за датата и начина на заплащане на „такса за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит“ /да се приложат копия на платежни документи, извлечения от сметки и др./;

3. Информация събира ли се такса „за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит“ от потребители, на които е отказано отпускането на кредит.

На 26.03.24г. с ППД К-0133476 са предоставени изисканите документи и информация. С писмо с изх.№ ИД-9245-2024 „•••“ АД в т.5. предоставя информация, че „по ипотечните кредити, посочената такса е свързана с разглеждане и обработка на всички документи, касаещи предложеното обезпечение, неговата приемливост и ликвидност....“, в т.6 е описано, че „Таксата е дължима след решението на Банката по искането за финално одобрение на кредита…Най-късният възможен момент за заплащане на таксата е към датата на отпускане на средствата, когато на основание съгласието на клиента по вече сключения договор, Банката има основание служебно да събере средствата от сметката на клиента……“, в т.7 е описано, че „...по преценка на Банката, таксата не се събира от кредитоискатели с отказан кредит. Предоставеният Договор № ••• е с общ размер на кредита 112 000, 00 лв.; срок на договора 300 месеца; ГПР 2, 83%; обща дължима сума 155 571, 75 лв. В т. 10. „Такси, приложими за кредита“ от договора в т.10.2. банката изисква от потребителя - кредитополучател заплащане на такса за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит в размер на 200, 00 лв., а в т.17 „Лихви и такси“ от договора в т. 17.1.1. е вписано, че „ Такса за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит е дължима еднократно след одобрение на кредита. Таксата се събира от сметката, обслужваща кредита, преди усвояването му“. Представено е извлечение от сметката на кредитополучателя, от което се установява, че кредитът е усвоен на 04.01.24г. и на 04.01.2024 г. е начислена и събрана таксата в размер на 2 00 лв.

Във връзка с установеното е съставен АУАН № 005623/17.04.2024 г. и е издадено процесното НП № № P - 005623 от 06.06.2024г. на ••• на Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „•••“ АД, на основание чл.80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребителите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание на актосъставителя С. Н. Н. и сведетелите И. А. Б. като обективни, ясни и незаинтересовани.

Съдът възприема и кредитира и показанията на исканите от страна на повереника на жалбоподателя свидетели, а именно Б. М. Ю. и С. В. М. Свидетелят С. В. М. е работи на длъжност •••в офис Плевен на „•••“. Свидетелката описва детайлите от процеса по кандидатстване на клиет за отпускане на кредит, като разказва и за характера на таксата за документален анализ на обезпечението и сочи, че този анализ не включва кредитоспособност, а се отнася само за имота, докато оценката за кредитоспособност се извършва на по следващ етап и се отнася към клиентския профил. Таксата за кредитоспосбност според този свидетел се събира след като клиентът е подал искане за кредит. Свидетелят Б.Ю. е клиент на „•••“, който е сключил договор за ипотечен кредит с банката. Същият разказва, че предварително му е било разяснено, че таксата за разглеждане на документи по отношение на имота, можела да се внесе преди или след отпускане на кредита, като той лично е избрал това да бъде след кредита.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е основателна, а обжалваното наказателно постановление е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните:

Съдът намира, че в хода на административнонаказателния процес са спазени процесуалните правила – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя във всеки етап на производството.

Съдът обаче счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение – такова по чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, не се установява от събраните по делото данни, доколкото документарният анализ е действие, което не е свързано с усвояване и управление на кредита и попада в хипотезата на чл. 27, ал. 1 от ЗКНИП.

На първо място следва да се отбележи, че процесната такса се отнася за „документарен анализ“, който видно от събраните в хода на делото доказателства не е идентичен с „оценка за кредитоспособност“ по смисъла на § 1 т. 18 от ДР на ЗКНИП, съгласно който това е оценка на възможността за •••лнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит. В настоящия случай се касае за документарен анализ, включващ събиране разглеждане, обработка и анализ на всички документи, касаещи имота, предлаган като обезпечение, съответно документарния анализ не е свързан с клиента и неговите финансови възможности и представлява различна услуга от „оценка за кредитоспособност“. В тази връзка необходимо е да се направи изследване и на това понятие:

Легалното определение на понятието "Оценка на кредитоспособността" се съдържа в § 1 т. 18 от ДР на ЗКНИП и това е оценка на възможността за •••лнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит. Цитираният нормативен акт е издаден с цел транспониране на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 / § 2 от цитирания закон/. Съгласно т. 55 от преамбюла на Директивата важно е способността и склонността на потребителя да плаща погасителните си вноски да се оценят и проверят преди сключването на договор за кредит. При тази оценка на кредитоспособността следва да се отчитат всички необходими и значими фактори, които биха могли да влияят на способността на потребителя да погаси кредита през неговия срок. По-специално способността на потребителя да обслужва и да погаси изцяло кредита си следва да включва разглеждане на бъдещите плащания или увеличения на плащанията поради отложени лихвени плащания или разсрочени плащания по главницата или лихвата и следва да се разглежда в светлината на останалите редовни разходи, дългове и други финансови ангажименти, както и на дохода, спестяванията и активите. Новелата на т. 57 от същия преамбюл гласи, че решението на кредитора дали да предостави кредит следва да е съобразено със заключението на оценката на кредитоспособността. Например възможността на кредитора да прехвърля част от кредитния риск на трета страна не следва да го подтиква да пренебрегва заключенията, произтичащи от оценката на кредитоспособността, като предоставя договор за кредит на потребител, който вероятно няма да бъде в състояние да погаси кредита.

Поради изложените съображения в чл. 18 от Директивата е разписано, че Държавите членки гарантират, че преди сключването на договор за кредит кредиторът прави обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя. При оценката се отчитат надлежно факторите, свързани с проверка на вероятността потребителят да •••лни своите задължения по договора за кредит.

Именно тази регламентация на Общностното право е основание българският законодател да въведе задължение за кредитора да предостави кредит, само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да •••лнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит / чл. 14 ЗКНИП /. Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация за доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от финансов и икономически характер, която е необходима и достатъчна за извършване на оценката / чл. 16 от посочения закон/.

При тази правна регулация кредиторът е длъжен да провери кредитоспособността на потребителя преди отпускане на ипотечен кредит. Подобно изследване в обхвата по чл. 16 от закона предполага разходи. Тези разходи са еднократни и се включват в т. 4 на приложение № 2 на стандартния европейски формуляр по чл. 6, ал. 3 от ЗКНИП, които е неразделна част от предоставената от кредитора на потребителя персонализирана информация за предлагания кредит. В тази връзка още на подготвителния етап преди сключване на договора потребителят е запознат със този разход и има възможност за вземане на решение при пълнота на информацията относно възможните разходи, такси и комисионни по повод отпускане на кредита.

Както бе посочено по-горе според т. 57 от преамбюла на Директива 2014/17/ЕС решението на кредитора дали да предостави кредит следва да е съобразено със заключението на оценката на кредитоспособността т.е. оценката на кредитоспособността предхожда отпускането на кредита, това е дейност по предварително проучване на степента на кредитен риск и именно поради тази причина не може да се приеме, че е такса или комисионна, а еднократен разход. В чл. 4, ал. 4 от Директивата се съдържа дефиниция за допълнителна услуга"- услуга, предлагана на потребителя във връзка с договора за кредит. Изследването на кредитния риск не представлява услуга, а нормативно въведено правно задължение за кредитора. Освен това този разход не касае усвояването или управлението на кредита, тъй като усвояването на кредита е възможно само след сключване на договора, а управлението на кредита предполага вече отпускат ипотечен кредит т.е. тези дейности са последващи възникването на облигационното правоотношение между кредитор и потребител, докато оценката на кредитоспособността предхожда сключването на договора, давайки нужната информация на кредитора по вземане на решение дали да отпусне кредита. В потвърждение на този извод е т. 6 от раздел ІІ "Условия за усвояване на ипотечни кредити" на Общите условия на "••• за предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители, в който е посочено, че правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита възниква след подписване на договора от всички страни.

В Решение № 1838 от 07.12.2020 г. по АНД № 2254/2020 г. на Административен съд – Варна е застъпено становището, че в контекста на гореизложените съждения разходът по оценка на кредитоспособността на потребителя не представлява такса или комисионна за действия по усвояване или отпускане на ипотечен кредит на граждани и няма неспазване на предписанието на чл. 27, ал. 2. ЗКНИП от страна на касационния жалбоподател, което становище се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав.

Видно от изложеното дотук оценката за кредитоспособност също не попада в забраната на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП и за нея би могло да се изиска такса, включена в договора с клиента. В настоящия случай обаче се касае за документарен анализ, който, както бе споменато по-горе, включва събиране, разглеждане, обработка и анализ на всички документи, касаещи имота, поредлаган като обезпечение, съответно документарния анализ не е свързан с клиента и неговите финансови възможности и съответно представлява различна услуга от „оценка за кредитоспособност“. Документарният анализ е услуга, която се предлага на клиента и представлява изследване на имота, предлаган за обезпечение. Макар и това действие да не е идентично с оценката на кредитоспособноста, то по отношение на него също са приложими развитите по-горе съждения. Такста за документарен анализ не е свързана с усвояването и управлението на кредита, доколкото този анализ е действие, което се извършва преди отпускането му – преди сключване на самия договор, и единствено касае изясняване на параметрите относно взимането на решение, доколкото представлява действие по изследване на имота, предлаган за обезпечение. В тази връзка както документарния анализ, така и оценката за кредитоспособност, не касаят усвояването или управлението на кредита, тъй като усвояването на кредита е възможно само след сключване на договора, а управлението на кредита предполага вече отпускат ипотечен кредит, т.е. тези дейности са последващи възникването на облигационното правоотношение между кредитор и потребител, докато оценката на кредитоспособността и документарния анализ предхождат сключването на договора, давайки нужната информация на кредитора по вземане на решение дали да отпусне кредита.

С оглед гореизложеното дружеството жалбоподател не е извършило нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, документарния анализ не е действие, свързано с усвояването и управлението на кредита, а представлява такса за допълнителна услуга (по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 / § 2 от цитирания закон/), свързана с договора за кредит и предлагана на потребителя в тази връзка и съответно попада в хипотезата на чл. 27, ал. 1 от ЗКНИП, с оглед на което и по отношение на събирането й не е приложима забраната по чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП. В тази връзка обжалваното наказателно постановление се явява неправилно, доколкото в същото е извършено неправилно тълкуване на материалния закон, поради което и следва да бъде отменено.

В хода на производството пред РС Плевен от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева. С оглед изхода на делото съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в полза на „•••“ АД. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие дружеството „•••“ АД е заплатило възнаграждение за правна помощ по настоящото дело в размер на 2200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът