Решение № 7878 от 2.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 7163/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 52, ал. 2 СК. Първоначалният ищец Б. Р. П. е твърдял в исковата си молба, че с ответницата Д. М. П. са сключили граждански брак на 20.10.2017 г. От брака си нямали родени деца. В началото живеели в нормални отношения, но през последната една година преди развода ответницата започнала да се държи хладно, винаги била недоволна и изнервена, имало безпричинни скандали, имала финансови разходи, които надхвърляли паричните възможности на семейството, престанала да се грижи за домакинската работа вкъщи. Оттогава съпругът напуснал семейното жилище и съпрузите са фактически разделени. Счита, че съжителство между тях е невъзможно, поради което е молил за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответницата. Ответницата Д. М. П. не се противопоставя на първоначално предявения иск за развод, но оспорва твърденията на ищеца, като заявява, че последният е бил болезнено ревнив и обвинявал съпругата в извънбрачни връзки и вдигал скандали на работното й място, заради което била освободена, била системно малтретирана и бита, ежедневно злоупотребявал с алкохол, след което следвала вербална агресия и актове на физическо домашно насилие. За актове на насилие е заведено съдебно дело и е издадена заповед за незабавна защита като са наложени мерки по чл.5 ал.1 т.1 т.3 предл.1 и 2 от ЗЗДН. Ответницата е молила за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ищеца. В хода на производството ищецът по НИМ е починал на 05.01.2024 г. и е оставил наследници по закон: ищецът по първоначалната ИМ Б. Р. П. като преживял съпруг и дъщеря си Г. Х. П.. Изявено е желание от страна на дъщерята на починалия ищец по НИМ да продължи делото по реда на чл. 52, ал. 2 СК, като производство за установяване, че бракът между страните е бил дълбоко и непоправимо разстроен приживе на ищеца по НИМ по вина на преживелия съпруг. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното: Б. Р. П. и Д. М. П. са сключили граждански брак на 20.10.2017 г. в гр. София. Бракът им е прекратен с решение на съда като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга от 08.12.2023г., но същото не е влязло в сила поради настъпилата смърт на ищцата по НИМ. Междувременно първоначалният ищец е направил искане за прекратяване на производството поради настъпилата смърт на ответницата преди постановеното първоинстанционно решение да влезе в сила. От показанията на св. И. К. М. се установява, че познава страните отпреди седем-осем години като в началото отношенията между страните били добри, а след като свидетелят ги опознал повече видял, че между съпрузите има скандали, разправии и дори насилие от страна на съпруга. Твърди, че след разправия съпругът удрял шамар на съпругата.За това свидетелят е очевидец. Също е присъствал на сериозен побой. През лятото на 2022г. между страните станала разправия. Ищецът, подпийнал, изхвърлил съпругата от леглото и започнал да я рита по тялото, в корема, ударил я с юмруци и шамари. За този случай съпругата е търсила съдействие от полицията като си извадили и медицинско. Преди този случай имало както предходни, така и последващи такива, при които ищецът удрял ответницата с шамари. Ответницата си извадила медицинско за случая от лятото на 2022г., подала жалба в 09 РУ - СДВР. На Ивановден 2023г. ищецът употребил алкохол, станало спречкване между страните, като ищецът удрял ответницата с шамар неведнъж. На въпрос на свидетеля защо прави такива неща, ищецът отговорил, че „като си пийне“. Съдът кредитира показанията на св. М. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични наблюдения. Видно от заключението на представеното и прието по делото съдебномедицинско удостоверение № V-259/2022, издадено на 10.07.2022г. от доц. Д-р А. М. А., при прегледа на Д. М. П. се установява: разкъсно - контузни рани и кръвонасядания по лигавицата на устната кухина на горна и долна устна в ляво, кръвонасядане и охлузване в областта на горния десен клепач, кръвонасядания по лява мишница. Установените травматични увреждания се дължат на удари и притискане с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната. Те са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.На 07.03.2023г. е издадена Заповед за незабавна защита № 61 от СРС, 89 състав, с която спрямо Б. Р. П. са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.Видно от писмото от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, за периода 2017 - 2023г. не са установени регистрирани прегледи в КСМД на Д. М. П..За периода 2017г. - 2023г. в СРП са образувани преписки по сигнали на Д. М. П. срещу Б. Р. П., както следва: пр. пр. № 29955/2022 по описа на СРП, ЗМ 1345/2022г. по описа на 09 РУ - СДВР, образувано на 12.08.2022г. срещу неизвестен извършител по жалба от Д. П. срещу Б. П. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК. На 11.01.2023г. досъдебното производство е прекратено на осн. чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК. Пр.пр. № 21655/2023г. по описа на СРП - преписката е образувана във връзка с постъпили от 09 РУ - СДВР материали, касаещи жалба от Д. П. срещу Б. П. за домашно насилие. На 06.06.2023г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство на осн. чл. 213, чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 НПК. Показанията на св. А. К., позната на страните, сочат на това, че съпругата е употребявала алкохол, а не съпруга. Свидетелката твърди, че съпругата е имала връзка с други мъже като съди за това обстоятелство, че редовно съпругът я е питал дали съпругата му е при нея. Твърди да е очевидец на това как съпругата се предлага на брата на свидетелката. Съдът не кредитира тези свидетелски показания, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Самият ищец в исковата си молба до съда сочи други провинения на съпругата си, за които счита, че носи вина за разрива на семейните им отношения. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: По исковете с правно основание чл. 52, ал. 2 СК При смърт на съпруга-ищец призованите към наследяване низходящи наследници и родителите могат да продължат предявения вече иск, за да установят неговата основателност, ако искът се основава на вината на преживелия съпруг (чл. 52, ал. 2 СК). А искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, когато в исковата молба са посочени обстоятелствата, които сочат на брачно провинение на преживелия съпруг и правят вероятно твърдението на ищеца за съществуването на дълбокото и непоправимото разстройство в брака. Щом има такова твърдение, както в случая и щом някой от призованите наследници от първи или втори наследствен ред на ищеца заяви в двумесечен срок, че желае да продължи делото, то производството по делото продължава, като предмет на делото е установителен иск за брачна вина на преживелия съпруг ответник по НИМ по делото. В брачния процес ако съдът се убеди, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и е налице вина на съпруг или на двамата съпрузи, то той е длъжен, ако има искане за произнасяне по вината, да прекрати брака и с отделен диспозитив да се произнесе и по вината. Когато брачното разстройство е резултат на вината на преживелия съпруг ответник, съдът прекратява брака по негова вина, а когато е резултат на вината и на двамата, той прекратява брака по вина на двамата съпрузи (при искане за произнасяне по вината, направено от ответника). Ако вина за брачното разстройство имат и двамата съпрузи и ако ищецът е жив, то бракът би се прекратил по вина и на двамата съпрузи, но тъй като той е починал, то бракът е прекратен със самата негова смърт. Законът обаче дава възможност на призованите наследници от първи и втори наследствен ред да продължат делото, за да установят, че ответникът по НИМ има вина за дълбокото и непоправимо разстройство, за да могат да го отстраняват от наследството на починалия ищец. Ето защо установителният иск по чл. 52, ал. 2 СК следва да се уважи не само, когато ответникът по НИМ има изключителна вина за брачното разстройство, но и тогава, когато наред с него вина за това разстройство има и ищецът. Ако ищецът по НИМ бе жив и в единия, и в другия случай разводът щеше да се допусне и ответникът не би могъл да бъде законен наследник на ищеца и да получи част от наследството му (личното имущество, тъй като ответникът всякога има дял от прекратената съпружеска имуществена общност). Същият резултат следва да се приеме и когато ищецът е починал в хода на процеса и се констатира, че и двамата съпрузи имат вина за брачното разстройство. В този смисъл решение № 676 от 24.III.1966 г. ВС, II г.о., решение № 2275 от 17.09.1966 г. по гр.д. № 1807/66 г., ВС, II г.о., постановени при действието още на чл. 47 (отм.) ЗЛС, която практика запазва актуалността си и при действащата редакция на чл. 52, ал. 2 СК 2009 г., която е почти идентична като текст – така определение № 196 от 15.02.2016 по гр.д. № 6296/2015 г. ВКС, III г.о. В случая се установява, че брачните отношения между съпрузите са били разстроени и в резултат на брачни провинения на първоначалния ищец. От кредитираните като незаинтересовани и последователни показания на св. М., познат на страните, се установява, че първоначалният ищец под влиянието на алкохола дълги години е обиждал съпругата си и я е биел. С това той е нарушил съзнателно задължението си за взаимно уважение и разбирателство по чл. 14 СК и е допринесъл за разстройството на брачната връзка. Вината на починалия съпруг първоначален ищец по НИМ по делото обаче, както се посочи, не е предмет на спора и не обуславя неоснователност на установителния иск по чл. 52, ал. 2 СК. Основателността на иска се обуславя от вината на преживелия съпруг, ответник по НИМ по делото. При установените факти по делото съдът намира, че поведението на преживелия съпруг е виновно, което е основание за уважаване на предявения иск. Безспорно е установено, че първоначалният ищец е напуснал сам семейното жилище. Това е негово твърдение и свидетелски показания на М. и К.. Налице е очевидно нарушение на брачното задължение за взаимно уважение, грижа и разбирателство и на принципа за подкрепа между съпрузите (чл. 2, т. 7 СК и чл. 14 СК), а така също и на задължението за грижа за семейството съобразно своите възможности, имущество и доходи (чл. 17 СК). Актовете на домашно насилие и злоупотребата с алкохол всякога са брачно провинение. То обуславя вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, когато е умишлено и е допринесло за разстройството на брачната връзка. Поведението на съпругата не е пропорционален ответ на брачни провинения на първоначалния ищец. Господстващият морал в страната изключва възможността да се толерира употреба на алкохол, водеща до физическо насилие над другия съпруг. На следващо място, събраните по делото доказателства установяват, че промяната в поведението на първоначалния ищец се е дължала на употребата на алкохол, т.е. е била в неговата пряка волева власт. Въпреки това обаче ответникът не е положил усилия за преодоляване на този си порок, не е показал съответстващо на СК поведение към първоначалния ищец по НИМ. Горното обуславя основателност на предявените искове по чл. 52, ал. 2 СК. По разноските: С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца, като доказателства за разноски в размер на 950 лв. за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Сумата следва да й бъде възстановена от ответника, а неговата претенция за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Така мотивиран, съдът