РЕШЕНИЕ

Номер........................2014 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

На двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ Секретар Т.Т. Прокурор като разгледа докладваното от съдията Живко Желев гражданско дело номер 6127 по описа за 2012 година.

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.1 от ЗВСВОНИ и чл.79 от ЗС.

Ищците М.Д.К., Н.Д.К. и И.Д.П. твърдят, че са наследници на П. Д. Ж., който бил собственик на поземлен имот, находящ се в Старозагорски минерални бани подробно описан в исковата молба и представляващ дворно място с двуетажна жилищна сграда. Твърди се, че през 1950 г. част от дворното място и сградата, без първия етаж, били отчуждени на основание чл.9 от ЗОЕГПНС. Поддържат, че през 1958 г. наследодателят продал 1/3 ид. ч. от неотчуждената част от имота заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място на М.К.. В последствие през същата година П. Ж. продал на Н.К. 1/3 ид.ч. от партерния и първия етаж на жилищната сграда. На 28.07.1983 г. между наследодателя, първия и втория ответник, от една страна и, от друга - председателя на Общински народен съвет гр.Стара Загора и СМК - Стара Загора била извършена замяна, при която първият / партерен / етаж бил предоставен на СМК - Стара Загора, а наследодателят заедно с ищците Н. и М. Казмукови получили собствеността на втория етаж. След сключването на договора за замяна не бил съставян нов акт за държавна собственост, поради което при влизане в сила на ЗВСВОНИ, кметът на Община Стара Загора отказал да се отпише от акта за държавна собственост сградата без партерния етаж. Ищците твърдят също, че през цялото време са владели имота самостоятелно и необезпокоявано, като това се отнасяло както за втория, така и за партерния етаж. При направено искане за издаване на скица на имота им било отказано, тъй като в общината съществували данни, че собственик на първия етаж е „ХТУ – Инвест” АД. Ищците поддържат, че извършената през 1983 г. замяна е нищожна, тъй като не са били спазени изискванията на чл.137 от Наредбата за държавните имоти /отм./. Поради това замяната не би могла да прехвърли собствеността върху първия етаж. Освен това считат, че по силата на реституционния закон одържавеното от тях имущество е било възстановено, тъй като съществувало във вида в който е било одържавено, предвид което те са собственици на целия недвижим имот. Евентуално поддържат, че дори да се приеме, че замяната е произвела ефект и е прехвърлила собственост в полза на СМК, чийто правоприемник се явявало „ХТУ – Инвест” АД, ищците са придобили собствеността върху първия партерен етаж от жилищната сграда, тъй като са упражнявали върху него необезпокоявано и непрекъсвано владение от одържавяването – 09.08.1950 г. до момента на предявяване на иска.

Ответникът „ХТУ - Инвест” АД твърди, че е правоприемник на „Битово стопанство” представляващо поделение на СМК Стара Загора. Не оспорва твърдението, че имотът е бил отчужден на посоченото от ищците основание, като поддържа, че той е бил предоставен на СМК и поделението му „Битово стопанство” за стопанисване и управление. Поддържа, че по силата на договора за замяна собствеността на първия /партерен/ етаж е преминала в полза на СМК, а в последствие, при извършено преобразуване, частта от имуществото на СМК, включваща процесния имот, е била включена в активите на „ХТУ – 99” АД Стара Загора, учредено по реда на чл.262 от ТЗ. От своя страна дружеството ответник било правоприемник на „ХТУ - 99” АД. Във връзка с твърдението за придобИ.е по давност ответникът оспорва твърдението, че ищците владеят необезпокоявано имота. Поддържа, че фактическата власт на първия етаж на имота упражнява „ХТУ – Инвест” АД.

Третото лице помагач Община Стара Загора не оспорва твърденията свързани с водените относно имота реституционни преписки, като от своя страна поддържа, че никога не е претендирала собствеността върху този имот и относно него няма съставен акт за общинска собственост. Счита, че замяната от 1983г. е произвела ефект и имотът е придобит от праводателя на ответното дружество.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства, ведно със становищата на страните, съдът намери за установено следното:

Ищците по делото са наследници по закон /внуци/ на П. Д. Ж., починал на 15.10.1989 г. в гр.Стара Загора. Установява се от удостоверението за наследници от 22.06.2012 г., че тримата ищци са деца на покойния син на П. Ж. - Г. П.К., починал на 24.05.1990 г. Приживе на наследодателя П. Ж., с акт №••• г., бил завзет, като одържавен на основание чл.9 от ЗЕГПНС и Министерско постановление №2274 от 09.08.1950г., следния недвижим имот: вилата, без партерния етаж, който се освобождава, с припадащите се идеални части от общите части на сградата и празното дворно място от 573 кв.м., находящо се в с.Старозагорски минерални бани при описани граници: изток – улица, запад – Н. Г., север – Н. Г. и юг – улица. В точка 6 на съставения акт, като лице използуващо имота е посочен П. Д. К. / лист 141 от делото /. Видно от вписванията на споменатия акт същият първоначално бил предоставен на Жилфонд Стара Загора, а в последствие с решение на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет №28 от 12.05.1960 г. имотът е бил предаден на ГСП Градско благоустрояване.

С нотариален акт №•••• г. на нотариуса при Старозагорския районен съд, наследодателят П. Д. Ж. бил признат за собственик по покупка и давностно владение върху следните недвижими имоти: дворно място от 171/744 ид. ч. кв.м. от имот пл.н.№195 в кв.14 по плана на Старозагорските минерални бани при граници: улица, гора, общинско място и път, заедно с партерния етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в горепосоченото дворно място, който етаж се състои от четири стаи и салон / лист 18 на делото /.

На 29.01.1980 г. П. Д. Ж. продал на внучката си Н.Д.К. /втората ищца/ 1/3 ид. ч. от дворното място с пл.№ 194 кв.14 по плана на с.Старозагорски минерални бани, заедно със същата идеална част от партерния етаж на масивната жилищна сграда построена в дворното място. Договорът бил обективиран в нотариален акт №•••• г. На същата дата П. Д. Ж. продал на внука си М.Д.К. 1/3 ид.ч. от дворното място с пл.№194 кв.14 по плана на с.Старозагорски минерални бани, заедно със същата идеална част от партерния етаж на масивната жилищна сграда построена в дворното място. За договора бил съставен нотариален акт №•••• г. / лист 19 и 20 /.

На 28.07.1983 г. бил сключен договор за замяна между председателя на Общинския народен съвет гр.Стара Загора – К. Г. И. и П. Д. Ж., М.Д.К. и Н.Д.К.. Съгласно този договор, на основание чл.13, ал.1 от ЗС, П. Ж., М.К., Н.Д. ••• по 1/3 ид.ч. от собствения си първи етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в имот пл. №195, кв.14 по плана на Старозагорските минерални бани, състоящ се от четири стаи, застроен върху 82, 86 кв.м., като в замяна получили правото на собственост върху втория етаж от масивната жилищна сграда, построена в същия имот – №195 кв.14. В договора за замяна изрично е посочено, че предмет на тази сделка не са идеалните части от дворното място, съответно 171 кв.м. за заменителите П. Ж., М.К. и Н.К. •••. В чл.2 на договора е посочено, че за замяната е издадена заповед №804 от 11.07.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС, одобрена от ОНС Стара Загора на 26.07.1983 г. / лист 14 на делото /. Така извършената замяна е била отбелязана в акт №••• г. Съгласно приложената по делото скица извлечение от кадастралната карта, процесният недвижим имот - първия етаж от жилищна сграда, построена в дворно място с планоснимачен номер 195 в кв.14 по плана на с.Старозагорски бани е заснет с идентификатор •••• / лист 30 на делото /.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че първият етаж към настоящия момент е записан в инвентарната книга на ответника „ХТУ Инвест” АД. Вписването е извършено на 31.12.2007г. под №26 в счетоводна сметка 203 „Сгради”. Основание за счетоводната операция е план за преобразуване на „ХТУ 99” АД от 26.10.2007 г. / лист 44 /. Преобразуването е осъществено чрез разделяне на „ХТУ 99” АД и образуване на две нови дружества - „ХТУ Инвест” АД и „ХТУ Загора” АД. Към плана за преобразуване има приложение описващо начина по който се разпределя имуществото на „ХТУ 99” АД. Новоучреденото дружество „ХТУ Инвест” АД, съгласно плана, е придобило тази част от имуществото, правата и задълженията на „ХТУ – 99” АД, която е описана в приложение от №Х.1.1 – Х.1.7. Установява се също така, че процесният недвижим имот е бил включен в активите на „ХТУ – 99” АД, което дружество, от своя страна, е приело активите и пасивите на „Битово стопанство ХТУ” ЕООД, по силата на влИ.е. Самото дружество „Битово стопанство ХТУ” ЕООД е било първоначално образувано като такова с държавно имущество със заповед №РД-ТД-29 от 10.11.1992г., на основание чл.2, ал.1 от ПМС №98 от 10.06.1992 г. / лист 107 от делото /. Съгласно т.1 от заповедта, поделение „Битово стопанство – Стара Загора” от държавна фирма „Загорец” Стара Загора е било преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност с посоченото вече наименование „Битово стопанство ХТУ” ЕООД. Едноличното дружество е вписано в Търговския регистър с решение №6765/30.12.1992г. на Старозагорския окръжен съд по ф.д. №5285/1992 г. / лист 108 и 109 /. В решението е посочено, че новоучреденото дружество приема всички активи и пасиви по баланса на „Битово стопанство” Стара Загора към 30.09.1992 г. С договор от 03.11.1999 г., сключен между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и „ХТУ 99” АД гр. Стара Загора, на осн. чл.25, ал.2 т.2 ЗППДОбП, осемдесет процента от капитала на „Битово стопанство – ХТУ” ЕООД гр. Стара Загора са били продадени на „ХТУ 99” АД / лист 94/. В последствие, с договор от 24.03.2000г., „ХТУ 99” АД е придобило и останалите 20 % от капитала на „Битово стопанство – ХТУ” ЕООД гр. Стара Загора / лист 91/. С решение №1937 от 03.07.2001 г. постановено по ф.д. №1429/1999г. на Старозагорския окръжен съд в търговския регистър е вписано преобразуването чрез вливане на „Битово стопанство ХТУ” ЕОДД в „ХТУ 99” АД, като последното е приело активите и пасивите на преобразуваното дружество / лист 103/.

Установява се от показанията на свидетелите, че към настоящия момент сградата, част от която е процесният първи етаж е в незадоволително състояние, като не е поддържана и в нея от дълго време не живее никой. Така свидетелят Т.В., който има впечатления от имота още от 1940 г. твърди, че къщата е изоставена след смъртта на П. К.. Докато бил жив, той както и съпругата му живеели на първия приземен етаж. Според свидетеля обаче, след кончината на П. К. никой не обитавал къщата постоянно, като внуците му идвали от време на време. Показанията на В., относно състоянието на имота и това, че той не е обитаван постоянно се потвърждават от свидетелите Г. Г. и С.В., които поддържат, че в къщата няма електричество и техническото й състояние е изключително лошо, тъй като никой не я поддържа. Те твърдят още, че както дружеството, така и другите съсобственици, тоест ищците не използували имота и никой не живеел постоянно в него. Според Г., след като придобило имота дружеството ответник имало инвестиционни намерения за него, но поради невъзможността да се свържат със другите съсобственици, те не могли да бъдат съгласувани и осъществени. Че имотът е бил постоянно обитаван единствено до смъртта на П. К. потвърждава и другата свидетелка на ищците – В. Х.. Тя поддържа още, че е посещавала къщата и първия етаж от нея, заедно с ищцата Н.К., която била единственото лице, което ходи в този имот. Твърди, че за последно придружавала К. една седмица преди разпита си. Ищцата К. имала разположено на първия етаж ателие, където правела скулптури, които показвала на свидетелката при посещенията им. Х. твърди още, че братята на К.И.и М. също имали стаи на първия етаж, които стоели заключени.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Сградата, част от която е процесният първи /партерен/ етаж е била одържавена като вилен имот на осн. чл.9 от ЗЕГПНС. Отчуждаването обаче, не е засегнало партерния етаж, за който в акта за държавна собственост изрично е посочено, че той се освобождава. Поради това правото на собственост върху този етаж е продължило да бъде част от патримониума на дядото на ищците П. Д. Ж.. Предвид това през 1979г. Ж. е бил признат за собственик на процесния партерен етаж с нотариалния акт №•••• на Старозагорския нотариус. След извършените през 1980г. от П. Ж. две разпоредителни сделки за покупко-продажба на по една трета идеална част от правото на собственост върху етажа, върху него е възникнала съсобственост между П. Ж. и двамата му внуци Н.К. и М.К.. Останалата част от сградата е била собственост на Държавата.

Замяната от 28.07.1983г. е осъществена при действието на чл.13 ЗС в редакцията му от ДВ бр.87 от 1974г. Съгласно тази разпоредба замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации или на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на имота, одобрена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Със заповедта се определя и цената на имотите. Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народния съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството. Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия заменител. Със същото съдържание е и разпоредбата на чл.137 от НДИ /отм/. От съдържанието на цитираните разпоредби, следва че разпореждането с държавен недвижим имот чрез замяна е настъпвало по силата на сложен фактически състав, включващ две решения на администрацията, последвани от сключване на договор, а в случаите когато имотът е бил предоставен на министерство или друго ведомство е било необходимо и предварителното разрешение на съответния ръководител. Тоест собствеността в тези хипотези не може да се прехвърли единствено по силата на сключения договор, ако не са изпълнени останалите изисквания на закона. В случая имотът е бил предоставен на държавна стопанска организация СМК Стара Загора, като е бил включен в активите на неговото поделение „Битово стопанство”. Това означава, че за да бъде законосъобразно прехвърлянето му чрез замяна е следвало да бъде взето разрешението на съответния ръководител на министерството в чиято структура попада държавното предприятие. След като по делото не се представиха доказателства относно наличието на такова разрешение, следва да се приеме, че законовата процедура не е спазена и договорът за замяна е сключен в противоречие със закона - чл.13/отм./ ЗС и чл.137 от НДИ /отм./. Противоречието със закона прави договора нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, поради което и той не може да породи целените с него правни последици, в случая да прехвърли собствеността върху заменяните обекти. От това се налага извод, че правото на собственост върху процесния първи /партерен/ етаж не е преминало в патримониума на Държавата, а като негови носители се легитимират предишните собственици - ищците Н.К., М.К., а също и наследниците на П. Д. Ж.. Поради факта, че договорът за замяна, като нищожен не е породил действие, включването на процесния етаж в имуществото на образуваното „Битово стопанство ХТУ” ЕООД, не може да породи действие. Поради това, дружеството ответник, което се явява правоприемник на „Битово стопанство ХТУ” ЕООД също не е придобило правото на собственост върху имота. След като първият етаж е бил освободен от отчуждаване и извършената замяна не произвела действие, като при това етажът е продължил да се е обитава и владее от П. Ж. и другите съсобственици, съдът счита, че този имот не бил обект на реституция, тъй като собствениците не са губили правото си върху него.

При така установеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Разноските следва да се присъдят съобразно чл.78, ал.1 ГПК, предвид което ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата 607 лева.

Водим от горното, съдът