Решение № 355 от 31.3.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6840/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-008449/ 25.10.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. К. Ф. с ЛНЧ: ••••••••••, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200, 00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100, 00 лева за нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП. С жалбата и в съдебното заседание се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП, доколкото жалбоподателят е чужд гражданин и не му е бил предоставен преводач, който да му преведе съставените документи на разбираем за него език и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 25.11.2024г., а жалбата е подадена на 03.12.2024г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения: От фактическа страна се установява, че на 25.09.2024 г. в 13.00 часа в гр. Пловдив, на ул., , Асеновградско шосе‘‘ № 1 пред фирма, , Третек‘‘ ООД, водачът М. К. Ф., е управлявал електрокар „Linder E15S“, без регистрационна табела с рама № •••••••••••••, собственост на фирма „Третек“ ООД, като същото МПС не било регистрирано по надлежен ред с поставена табела на определеното за това място на път отворен за обществено ползване, както и управлявал същото МПС, без да притежава СУМПС, валидно към категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е бил чужденец и нивото, което разбирал български не било достатъчно, за да разбира ситуацията по време на проверката, се налагало в разговора да се включва жена, случайно присъствала в хода на проверката, която да му превежда. За така установеното, свидетелят Р. В. Ж., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, съставил АУАН с бл. № 1292041/25.09.2024 г., за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр.1 ЗДвП, както и за нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП като впоследствие било издадено и обжалваното НП. В хода на съдебното производство от съда е била изискана справка - информация за регистрацията на Електрокар Linder E15S с рама № ••••••••••••• към 25.09.2024 г., като видно от писмо вх. № 8356/ 23.01.2025 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив към Министерството на земеделието и храните, се установява, че Електрокар Linder E15S с рама № ••••••••••••• към 25.09.2024 г. няма направена регистрация в Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Ж.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката се е изяснил статусът на мотокара и липсата на надлежна регистрация към момента на управлението му. Ж. обяснява че лицето, управлявало мотокара, а именно М. Ф., е направил самопризнания, че именно той е управлявал, като обаче в наличният му СУМПС не е имал категория за управление на мотокар, който не е регистриран и е за товаро-разтоварни дейности в закрити помещения, а не за пътища, отворени за обществено ползване. В показанията си свидетелят твърди, че Ф. е говорил на развален български език, както и че се налагало в разговора да се включва жена, присъствала в хода на проверката до Ф., която да му превежда макар и от време на време. Поради тази причина и полицейските служители не са повикали заклет преводач, считайки, че от превода на жената нарушителят изцяло е разбрал за какво е ангажирана отговорността му. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и въз основа на писмените доказателства - на първо място въз основа на представения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила. В случая констатациите в същия не се оборват в хода на процеса, като жалбоподателят изрично посочва, че не оспорва описаното в АУАН. Гореизложената фактическа обстановка се доказва и въз основа на събраните писмени доказателства по делото, а именно писмо от Сектор, , Пътна полиция” при ОДМВР - Пловдив, вх. № 3113 от 10.01.2025 г., писмо вх. № 8356/ 23.01.2025 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив към Министерството на земеделието и храните, копие паспорт, справка нарушител-водач, оправомощителна заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г., писмо за връчване ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“, докладна записка, които съдът изцяло кредитира. Безспорно се явява и обстоятелството, че към 25.09.2024 г. управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежен ред в Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив към Министерството на земеделието и храните, видно от писмо вх. № 8356/ 23.01.2025 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив към Министерството на земеделието и храните. Безспорно се доказва и че жалбоподателят М. К. Ф. е и. гражданин, видно от копие на паспорт № •••••••••, както и безспорно се явява и обстоятелството, че жалбоподателят Ф. във валидният му СУМПС, в придобитите категории нямал категорията, към която спада управляваният от него електрокар „Linder E15S“. При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 140, ал. 1 изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП, "пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Дефиниция за самоходна машина е дадена в т. 16 на § 6 от с. з., според която е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 kg, максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колелата - до 900 mm, и масата без товар - до 900 kg. Според чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ, собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 9 от ЗРКЗГТ, регистрацията на техника се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните. Законът препраща към Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ, според чл. 2, ал. 1, т. 1 от която в областните дирекции ОДЗ се регистрират трактори, самоходни машини, използвани в земеделието, горите и за земни работи, с мощност на двигателя над 10 kW, и тракторни ремаркета. С нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 2 от 3.02.2016 г. е предвидено, че техниката по чл. 2, ал. 1, т. 1, с изключение на тракторните ремаркета, на която не може да се установи нанесеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира. В конкретния случай и въз основа на събрания доказателствен материал безспорно е установено и доказано, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал описаният по-горе електрокар, който не е бил регистриран по горепосочения ред, както и че жалбоподателят Ф. управлявал същият, без да притежава СУМПС, валидно към категорията, към която спада управляваният от него електрокар „Linder E15S“. Въпреки установеното, Съдът намира, че в хода на административно- наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушаване на процедурните правила при ангажиране отговорността на нарушител-чужденец, доколкото жалбоподателят е и. гражданин, който не е владеел български език, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Съдът установи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че нарушителят е чужд гражданин. В хода на съдебното следствие не се събраха достатъчно доказателства, които да сочат, че по време на проверката и на съставянето, и предявяването на АУАН /съставен на български език/, е присъствал заклет преводач, владеещ български и италиански език, който да окаже помощ за разясняване на извършената проверка и осъществяване на комуникацията между жалбоподателя и актосъставителя. Няма такова отразяване в АУАН, респективно жалбоподателят не е бил запознат със съдържанието на акта на разбираем за него език. Тъй като нарушителят не е разбирал съдържанието на акта, той е бил лишен и от възможността да се възползва от правото си на възражение срещу него. Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща за неуредените въпроси в ЗАНН към НПК, поради което субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на чл. 21, ал 2 НПК, като лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи се назначава преводач. Съгласно чл. 142, ал. 1 НПК, когато обвиняемият не владее български език, следва да му се назначи преводач, като волята на лицето за назначаване на преводач е без всякакво правно значение, щом като това лице не владее български език. Установява се, че в тежест на административнонаказващия орган е било да назначи преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и че е разбрал правата, с които разполага в хода на образуваното административнонаказателно производство. Недопустимо е това установено задължение за административния орган да се заобикаля чрез ползване на случайно лице, било то и жена, случайно присъствала в ситуацията по установяване на нарушението, която да превежда на жалбоподателя на италиански и чиято компетентност за това по никакъв начин да не е проверена, като същата дори не е вписана в АУАН и НП като извършваща превода. Законовата норма е ясна и категорична и смисълът, който влага законодателят под "назначаване на преводач" е заклет такъв, т. е. да е упълномощено от дадена институция да извършва писмени и устни преводи на официални документи, които след това се заверяват от същата институция. В този случай съдът констатира, че това не е сторено, няма никакво отбелязване в АУАН или друг документ по преписката, предоставена на съда, от който да се установява, че на лицето е преведено и разяснено съдържанието на АУАН, респ. на НП, на разбираем за него език. Съгласно чл. 55, ал. 4 НПК правото на нарушителя, когато не владее български език, включва и предоставянето в писмен вид на разбираем за него език на актовете, имащи значение и пряко свързани с отговорността му. От предоставената административнонаказателна преписка липсват доказателства, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са били предявени на жалбоподателя с писмен превод на разбираем за него език. С оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, контролният орган е следвало да назначи заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за нарушителя. Съдът констатира, също така, че по административно - наказателната преписка липсват данни и за присъствието на преводач и в момента на връчването на НП, който да запознае жалбоподателя с текста на НП и с правата му съгласно ЗАНН. Административно наказващият орган не е посочил доказателства в тази насока, което мотивира настоящият съдебен състав да приеме за установено, че при съставянето и връчването на АУАН, както и при връчването на НП, административният орган не е осигурил присъствието на преводач от български на италиански език, който да го запознае с текстовете на тези два документа и с правата, с които разполага за защитата си. Установено бе, че нарушителят е бил поставен в ситуация, когато са му наложени административни наказания "глоба" и „лишаване от право да управлява МПС“, без да му е обяснено на разбираем за него език какво нарушение е извършил, в какво е обвинен и с какви възможности за защита разполага, поради което съдът установи, че е нарушено правото му на защита. Това представлява съществено процесуално нарушение. В този смисъл е и съдебната практика по въпроса (Решение № 134/29.01.2025г. на ПРС по а. н. д. № 6841/2024г. вл. в сила на 15.02.2025г. по дело между същите страни, Решение № 8214 от 21.12.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 10686/2016 г., Решение № 5540 от 24.12.2024 г. на СРС по а. н. д. №13420/2024 г. и др.) Съдът намира, че посоченото процесуално нарушение е достатъчно само по себе си, за да обоснове извода за отмяна на атакуваното НП на формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по същество. Допуснатото нарушение е съществено и опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и съдът счита, че НП следва да бъде изцяло отменено. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Същият е претендирал и представил доказателства за извършването им в размер на 500 лева за заплатен адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 46514 (л.32 от съдебното производство). Съдът обсъди възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото се явява основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в две съдебни заседания, с разпит на един свидетел, без да са назначавани експертизи или да са били разпитвани вещи лица. Поради това и намери, че възнаграждението следва да се редуцира до минимално предвидения към момента на сключването на договора размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно до размер от 400 лева. Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно ОДМВР-Пловдив. Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,